Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Стелиян Славов

Участници
  • Общо Съдържание

    46
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  • Days Won

    2

Репутация Активност

  1. Like
    Стелиян Славов reacted to Диляна Колева in Изоставяне   
    Аз не бих го нарекла несигурност. Това си е чист страх. Ти не си несигурна, а си страхлива.
    Страхът е чувство възникващо за първи път в детството ни, дори в много ранните години от нашия живот. Мозъкът запечатва по един особен начин нашето чувство на страх в различни ситуации, които като дечица не сме си обяснявали.
    По- късно в нашия живот се редуват най- различни ситуации подобни на онези от които сме се страхували, но една част от нашия мозък реагира точно както е реагирал някога преди да можем да мислим рационално.
    Често това усещане е толкова силно, че побеждава рационалното мислене.
    И така, някога преди да можеш да рационализираш ти си се страхувала да не останеш сама. Сега се държиш по абсолютно същият детски нелогичен начин, активиран точно от онази част на мозъка, която го е запаметила.
    А как се държи дете, което ще оставят само, реве, тръшка се, после се оплаква и накрая се вкопчва в човека, за да не тръгне. Това е.
    Когато това стане ясно за теб, страхът ще падне и на негово място ще започнат да се появяват рационалните или смели решения, които могат да се вземат в подобни ситуации.
    Да, с терапия би се получило много добре. Но може и тук да попишеш, за хората, които си губила или си се страхувала да не загубиш. Не партньорите.
  2. Thanks
    Стелиян Славов got a reaction from Орлин Баев in Съвет - медицина   
    Извинявам се, че изказвам директна оценка- текста ти до тук звучи сякаш си в тунел, от който не откриваш изход и светлина, и за това сама си създаваш изход на база стара мечта.
    Правилно - сами си създаваме изходите, но най-светли са когато идват от адекватната оценка на реалната ситуация "тук и сега".
    Професията е само един аспект от множеството роли, д-р Първанов много свежо те е насочил.
    Опитай с една котра-визуалиация - представи си, че никога няма да учиш медицина - и какво от това? По-малко човек ли ще бъдеш, ценен, пълноценен и обичащ.
    Представи си, че работиш като чистачка (или някоя друга професия, която не цели да спасява хората) и едновременно с това си учиш медицина за лично удоволствие (без цел да се реализираш) - как ще се чувстваш в тази ситуация?
  3. Thanks
    Стелиян Славов got a reaction from Орлин Баев in Съвет - медицина   
    Извинявам се, че изказвам директна оценка- текста ти до тук звучи сякаш си в тунел, от който не откриваш изход и светлина, и за това сама си създаваш изход на база стара мечта.
    Правилно - сами си създаваме изходите, но най-светли са когато идват от адекватната оценка на реалната ситуация "тук и сега".
    Професията е само един аспект от множеството роли, д-р Първанов много свежо те е насочил.
    Опитай с една котра-визуалиация - представи си, че никога няма да учиш медицина - и какво от това? По-малко човек ли ще бъдеш, ценен, пълноценен и обичащ.
    Представи си, че работиш като чистачка (или някоя друга професия, която не цели да спасява хората) и едновременно с това си учиш медицина за лично удоволствие (без цел да се реализираш) - как ще се чувстваш в тази ситуация?
  4. Like
    Стелиян Славов reacted to Орлин Баев in Съвет - медицина   
    В съвременната информационна епоха, това може да се научи по хиляди начини.
    Звучи като чудесна мотивация - идеалистична такава. Някакси детска...
    Познавам една девойка, расла на медицински филми, внушаващи ѝ социален респект към лекарската професия. Като разбра, че в реалността практиката няма общо с филмите, че трябва да се занимава предимно с възрастни хора, а че медицината каквато е засега, е соматична механика, а в България условията са далеч от идеалните, се отказа...
    В коя страна би учила и практикувала? Къде се преподава специалност холистична медицина като официална такава?
     
    Това за годините, важността на очакванията на другите, раждането, стара, какво ще кажат важните други и подигравките им, няма нищо общо с евентуалното учене или не, а с теб. 
    В реалността учат хора и в шестдесетте, а фиксираната възраст за учене понастоящем е мит, ехо отекващо от други времена. Напротив, в съвремието се учи доживот. В НБУ даже има обучителна секция, която така се и казва: life long learning. 
    Така и те чувствам - зад външната 29 год. жена, усещам много от една заключена в детските и тийн години емоционалност, от която в настоящето ти идва колебливост, несигурност, искам, но не трябва и не ми стиска... 
     
    Ако не решиш емоционалната си фиксация, която споменавам по-горе, можеш цял живот да живееш според нечии критерии, не и според своите си, които за сега не познаваш твърде, обличайки нерешени вътрешни противоречия в идеалистични мечти за бели престилки.
    Ти искаш ли сега да имаш деца, или защото приятелите ти ги имат и ти така? Аз познавам много, наистина много майки студентки. Но, сигурна ли си въобще, че искаш да учиш, или просто си фантазираш? 
    АКо ти искаш да учиш, право на всеки е да има, иска и прави каквото си иска, стига да не вреди. Ако ученето уж ти е важно, а както виждаме, реални пречки действително няма, но фактът че излизаш от статуквото на така трябва и какво ще кажат за мен, тогава не ти ли е по-важно комай статуквото, докато тук си чешем пръстите да отговаряме уж за ученето на медицина...Ти кажи. 
    Не бъди себе си. Комформизмът е удобен - не се налага да си решителна, да преодоляваш някои детски страхове...
     
    Дълг на всяко добро дете е да рационализира нескъсаната си емоционална пъпна връв... 
     
    Не можеш да се провалиш, ако медицината е твоето нещо и я обичаш. Фактът, че не си сигурна дали е, насочва разговора не към избора ѝ или не, а към работата с колебливостта ти, извираща от несигурността ти, която пък идва от характер, който е нужно да се попреработи. Не питаш за медицина, освен външно. Всъщност всичко отдолу тази повърхност насочва към тази работа. 
     
    Чудесно!
    Троп троп с краче... О'к, не се отказвай, както казваш! 
  5. Like
    Стелиян Славов reacted to Орлин Баев in Съвет - медицина   
    Здравей!
    Ако наистина го искаш, годините ти са ок. Аз самият съм пример в тази посока - започнах да уча психология от нулата, на 34 год. Сега съм на 47, продължавам да уча и смятам да уча доживот. Не само формалните обучения, разбира се. 
    Какво те кара да искаш да практикуваш медицина? Знаеш, че е нелека специалност. По-горе ти казаха. Ученето - то се минава, кой знае какво не е. Въпросът е практиката, постоянната работа с хората. С хора се работи нелеко и е нужно истински да обичаш работата си. Има много, наистина много реализации през завършена медицина - от хирургия, през психиатрия и психотерапия, до предприемачество в тази област. И десетки и десетки специализации, знаеш... 
    За годините - не си закъсняла. ВЪпросът е каква е мотивацията ти. Ще издържи ли на реалните трудности. Как ще минаваш през тях? Някой те е сугестирал, че е еди каква си добра специалност медицината или ти го искаш истински? От его ли го искаш, или от сърце и душичка? Какво би те отказало? Или няма такова нещо! Какво те привлича в медицината - имиджът, парите, някаква твоя си престава, или помагането, провеждането на изцелението и грижата за човека? Парите могат да са добри или не, това зависи от теб, специалността, частна или не практика, предприемачески умения... 
    Емпатията и късметът, които дисйутирате по-горе... Аз самият съм силно емпатиен и често работата ми е по-скоро обичане, отколкото работа. Истински обичам хората, на които помагам и ако не мога да обичам човека пред мен, просто не го приемам - забелазал съм, че без любов не се получава а има ли я се създава нещо като среда, контекст, в който всичко работи.Въпреки казаното, напоследък забелязвам в себе си процес, подобен на този при лекарите. Самата ми енергия и емоцията ми претръпват, в известна степен и леко цинично, като при лекарите. Но, продължавам да обичам, безжалостно. Тоест, не жаля човека, не го съжалявам - това е пренос на собствен страх в него. Обичам го искрено и сърцато. Познавам лекари, които въпреки дългите си години практика, са успели да се "защитават" от чуждата болка не с грубост и дебелокож цинизъм, а с много любов - това са ЛЕКАРИТЕ. Познавам такива и никога не мога да ги забравя - оставят траен отпечатък в пациента не смао с механиката на занаята си, а с душевното си присъствие. Тогава и механиката работи с пъти по-силно. 
    Късметът. СИлно вярвам в него, но знам, че той си е наш - ние си го градим, ние си го осъществяваме - част от плановете е, както се казва в една реклама... Какво казвам? Това, че каквото сега сърбаме, сами сме си дробили, сели сме причини, жънем следствия - не нещо си ни стоварва нещо си, а ние си творим съдбата и от отношението ни сега зависи всичко. ДОри и пълната липса на "добър" късмет (съдба, карма), може да бъде превърната в огромен късмет, когато ползваме преживяванията със смирена благодарност и се учим. 
    .............
    Защо искаш да учиш медицина? Какъв доктор би била? Кардиолог, очен, фитотерапевт, ортопед, джи пи, психиатър, бизнес дама, която ползва мед. дипломата си за търговия с медикаменти? Защо искаш медицина? Какво те бута към нея? ДОстатъчно устойчива ли е мотивацията ти? Не питам случайно - знам по себе си и по наблюденията си върху хората.Когато истински искаш нещо, всички трудности са ок и се превръщат в желан баир, по който вървиш с песен, за да гледаш все по-отвисоко панорамата на творчеството си. ЗНам по сбе си - когато искам нещо и душичката ми резониа с него, мога да следвам една цел десетилетия, че и животи и продължавам с невероятна упоритост, постъпателност, търпение и настъпателност, идващи обаче не от инат (поне не само), а от любовта ми към правеното. Иксаш ли медицина? Обичаш ли я? Ако я обичаш, годините ти са нищо, струва си. 
     
  6. Like
    Стелиян Славов got a reaction from kipenzov in Обърках целия си мозък след прием на халюциногенни гъби   
    Разказът ти ми звучи като директна среща със "сянката" - с твоята тъмна страна, която дълго време си отбягвала, но която реално е един от добрите учители в процеса на вътрешно израстване. Всъщност срещата със сянката е чудесно като опитност. Само че ти си се запознала с този аспект от себе си, струва ми се, много рязко и спонтанно, без да си имала предварителната подготовка за такава среща. Психотропните вещества често ни захвърлят в кътчета на душата ни, за които се иска много добра тренировка. Поради тази причина те са опасни. Това представлява и т.нар. "полудяване" - представи си го като наводнение на съзнанието ти с несъзнателен психически материал. Не може да се гмурнеш надълбоко, ако не можеш да издържаш 2 минути под водата без въздух, нали? Или ако въобще не можеш да плуваш?
    Виждаш сама и остатъчния ефект от подобно екстремно гмуркане с всички странни мисли и чувства които изживяваш и не можеш да контролираш.
    Гъбите се ползват от някои терапевти дори и с цел освобождаване и осъзнаване - но трябва да имаш до себе си опитен водач, а не човек, с който имаш неразрешени проблеми. Влезли сте във водовъртеж, е вдно общо пространство на твърде противоречиви настроения.

    Всеки човек има своята сянка и тъмна страна, но не всеки се среща с нея. Мнозина я усещат в ежедневието си, но бързо я игнорират - в противен случай ще трябва да признаят пред себе си своето усещане за изгубеност сред безкрайната шир. А сенчицата реално е голям приятел. Тя може да ти покаже:
    - как да заживееш своя собствен живот в съзвучие със Себе си.
    - как да се освободиш от оковите на фалшивата самооценка (ниска или висока - все тая), да признаеш едновременно величието и нищетата на човешката си същност.
    - как да развиеш своята смелост и воля, докато самотният ти кораб се лъкатуши сред бурния океан.
    - как да откриеш нови ценности и смисъл и да ги включиш активно в материалното, за бързано ежедневие.
    - как да обичаш себе си, без да нараняваш другите; и как да обичаш другите, без да нараняваш себе си.
    и много други...
    Това е добрата новина. Още по-добрата е, че имаш цялото време на света да тръгнеш към Себе си.


    Добре е да откриеш своя специалист, който да те води - потърси терапевт, който познава добре както дълбинната така и висинната (трансперсонална) психология като теория и метод. Вещите в останалите направления може да не са ти особено полезни за дълго време. В родината ни има много чудесни специалисти - не се колебай. Между другото може също и сама да се образоваш в тези направления, ако имаш нужда от обяснение за необичайните състояния на съзнанието.
    Добри автори са: К. Г. Юнг и теориите му сянката и несъзнаваното; Станислав Гроф - описва влиянието на психотропните вещества; Роберто Асаджоли също дава добри практики за заздравяване на Аз-а.
    Но без опитен водач, пътят е объркващ, а понякога и отчайващ.
    Сигурен съм, че след като имаш смелостта да експериментираш с гъби ще откриеш и смелостта да поемеш по пътя на собственото си израстване. Няма да е толкова екстремно и главозамайващо, но със сигурност ще е трайно и изпълнено с очарование и възхита.
    Успех!
  7. Like
    Стелиян Славов got a reaction from kipenzov in въпрос   
    Докато Аз-ът съществува вкопчен в една или друга идентификация (роля, убеждение за себе си) той се проявява като Его (в ежедневния смисъл на думата) и ограничава и сковава себе си.
    Връзката с вътрешният източник (Бога) може да се постигне чрез разпознаване, овладяване и трансформиране на наличните идентичности ("Аз съм учител", "Аз съм майка" и пр.) и интегрирането им в една автентична цялост.
    Първоначално подобен процес може да е болезнен - напускането на удобството на всяка "роля" води до дискомфорт и нестабилност (ако личността не е открила своя вътрешен център). Но при една добра вътрешна работа на дълбоко, искрено себепознание и смирение е възможно сравнително лесно личната, нисша воля да се свържи с висшата.
  8. Like
    Стелиян Славов reacted to Орлин Баев in въпрос   
    Малко терминологията... Личността е външната, видима социална маска. Егото - мислите, чувствата, паметта, характерът. Същността, индивидуалността, висшият Аз, Себето - Богочовекът, непреходният, нероденият, бодхисатва. 
    Егото е полезно ,когато е овладяно от целостта на Богочовека. Иначе, лишено от любовта, мъдростта и истината, се превръща в психопат, чийто фес се клати единствено от интерес. 
  9. Like
    Стелиян Славов reacted to Диляна Колева in въпрос   
    Не е сложно Когато попиташ някой какво работи, егото отговаря - "АЗ СЪМ лекар, учител, инженер........
    А призванието /изборът на душата/ отговаря - "Обичам да лекувам хората, обичам децата, интересна ми е науката....
  10. Like
    Стелиян Славов got a reaction from АлександърТ.А. in Пълен хаос в главата и душата   
    Представете си, щом съзнанието ви е способно с такава сила да влияе на тялото, колко сила се крие във волята ви, ако съзнателно я използвате, за да насочвате вниманието и жизнената си енергия към овладяване на вътрешното пространство!
     
     
    Това е чудесно, но и е нещо външно, което ще рече мимолетно, временно и преходно.
    Какви са мечтите ви за вас самата като личност? Каква искате да бъдете? Имате ли представата в ума си за идеалният образ на себе си?

    Принципът е много прост - човек е подвластен на всичко, с което се отъждествява. И е способен да постигне свобода от това комуто е подвластен след като се разотъждестви. Когато витаете в мечти за Италия, вие ставате Италия. Когато се сливате с идеята за болката - вие ставате болката. Но когато се преживееете като човешко същество, свободно да насочва волята и вниманието си в много различни посоки (вкл. и навътре), тогава човек се освобождава от затвореният кръговрат на преходните неща (вещи, хора, ситуации, тревоги и пр.).
    Запитайте се: До колко са ми нужни мимолетните неща, след като така или иначе накрая оставам сама със себе си и нямам нищо друго освен себе си.
  11. Like
    Стелиян Славов got a reaction from АлександърТ.А. in Пълен хаос в главата и душата   
    Представете си, щом съзнанието ви е способно с такава сила да влияе на тялото, колко сила се крие във волята ви, ако съзнателно я използвате, за да насочвате вниманието и жизнената си енергия към овладяване на вътрешното пространство!
     
     
    Това е чудесно, но и е нещо външно, което ще рече мимолетно, временно и преходно.
    Какви са мечтите ви за вас самата като личност? Каква искате да бъдете? Имате ли представата в ума си за идеалният образ на себе си?

    Принципът е много прост - човек е подвластен на всичко, с което се отъждествява. И е способен да постигне свобода от това комуто е подвластен след като се разотъждестви. Когато витаете в мечти за Италия, вие ставате Италия. Когато се сливате с идеята за болката - вие ставате болката. Но когато се преживееете като човешко същество, свободно да насочва волята и вниманието си в много различни посоки (вкл. и навътре), тогава човек се освобождава от затвореният кръговрат на преходните неща (вещи, хора, ситуации, тревоги и пр.).
    Запитайте се: До колко са ми нужни мимолетните неща, след като така или иначе накрая оставам сама със себе си и нямам нищо друго освен себе си.
  12. Like
    Стелиян Славов got a reaction from АлександърТ.А. in Пълен хаос в главата и душата   
    Здравейте Мира,
    Част от словосъчетанията които използвате ми навяват идеята за прекомерното насочване на вниманието ви към "духовните неща", едновременно с трудност да се справите с ежедневната си личност и предизвикателствата, които ви дава живота.
    Ако това е така и наистина сте избягали чрез позитивното мислене в духовността без да сте изходили от здравата връзка със себе си и "земята", би ви помогнал терапевт, който познава феноменологията на идентификациите и вкопчванията в свърхсъзнанието.
    Абстрактно-духовните образи, фрази, учения и т.н. често има силно въздействие върху хората на изкуството - Необходимо е обаче преразглеждане на вътрешните ресурси и силни страни, свързване с вътрешния център и трансформация на моделите от миналото ви, преди да се насочите към свръзване с божественото/космоса и пр.
    Правилно ли усещам?

    Може ли да разкажете повече какви представи минават през ума ви, когато си блуждаете и витаете (в хубавия смисъл), докато си почивате от ежедневните занимания?
  13. Like
    Стелиян Славов reacted to Орлин Баев in FlowN   
    За да не правя реклама, препоръчвам ти следното. Разгледай сайтовете с психотерапевти. Вече са хиляди. Почувствай такъв, който ти резонира. Нека има и вечерна ежеседмична група и нека прави периодични уикендни работилници. Поработи с него, разкрий асертивността си! 
  14. Like
    Стелиян Славов reacted to Ines Raycheva in FlowN   
    Здравей! 
    Започнала си постепенно да разбираш повече за себе си, да се ориентираш в себе си, което е ценно, особено регистрирайки ролята на жертва. Но ми направиха впечатление и следните изрази, които ме карат да мисля, че не си се задвижила истински към излизането от тази роля:
     
     
     
     
     
     
    Само прочети думите си...
    Посланието, което даваш е - "аз съм безгласна буква, смачкай ме!" В ролята на жертвата има и т. нар. вторични печалби - несъзнавани печалби. Вместо да действаме, взимайки живота си в ръце, грижейки се качествено за себе си, което изисква опитване, усилия, провали също, откривателставане, промяна, която е почти винаги и болезнена - ние избираме да сме жертви, да се носим по течението на другите, да сме овчици - а те вълците. Така можем да сме автоагресивни (към себе си агресивни), както и навън - паисивно, обвинително, мрънкащо, язвително - сценарии много... Всъщност има известна доза удобство в това - познатото, старото наше си е, макар и "кофти"... 
     
    Да, имаш потребност от изграждане на здраво отношение към самата себе си, оттам и към другите, към любовта, към приятелството, към света - взаимносвързани са всички тези аспекти. Но това става и с доста "орязване" на излишното. С умението да казваш "не", да избираш добруването си, за сметка на чуждите очаквания. Да дирижираш собствения си парад... 
    А всички тези обяснения от негова страна, в комбинация с отношението, ти изглеждат като любов? Или обясненията отмахват/компенсират отношението? Всъщност можеш ли да отговориш на този въпрос - какво е за теб любовта?
     
    Имаш и на себе си да прощаваш, и на родителите си много имаш да прощаваш. Днес точно, на Сирни Заговезни, е много важно да си напомним нещо - да назовем болката си, онова, за което има да се прости - не така - общо, а с конкретни обстоятелства да работим, да ги извикаме в себе си и да имаме готовността да ги пуснем. 
    Това е дълга тема и действително е добре да работиш с терапевт - груповата терапия също ще ти е от полза, наистина. 
    Била си жертва съвсем наистина, мъничка и беззащитна - да, ужасно е баща ти да е алкохолик, който те тормози, едва ли някой мечтае да има такъв баща - или пък да е такъв баща... Но такъв е твоят баща, това е била твоята съдба! Вече си голям човек, осъзнат, умен - можеш да обгрижваш сама себе си! Вече можеш да си си и баща, и майка. В терапията е ценно да работиш с тези си образи - вътрешните си родители, вътрешното ти дете. Няма значение истинските какви са - онези в теб са същински важните! С тях можеш да общуваш здраво, качествено, да осъзнаеш, но и да почувстваш, че заслужаваш - и любов, и грижа, и радост, и хубави думи, моменти, наместо обиди и тормоз... Сега още не живееш това/така, обаче - затова и срещаш такива партньори, такива хора изобщо. 
    Топката е в теб, имаш силата да изградиш живота си такъв, какъвто искаш да е! 
  15. Like
    Стелиян Славов got a reaction from АлександърТ.А. in Защитните механизми - разширяване на теоретичния и приложен хоризонт   
    Старт на темата "Защитните механизми"  с цел разширяване на теоретичния и приложен хоризонт.
    Нека тук опитаме да проучим, анализираме, синтезираме и ако съумеем - сътворим гледни точки към вече съществуващите концепции за защитните механизми - тяхната роля, функции и същност.
    Понастоящем тяхното разбиране идва главно от теориите на психоанализата (Фройд и дъщеря му), но 100 години по-късно пато-генезата към модела е необходимо да се насочи към салуто-генезиса,  и към висините на психологичното познание, ако желаем да останем адекватни на съвремието и на Целият (вътрешно-външен) Човек.

    Насочващи въпроси:
    - Какво всъщност представляват защитните механизми?
    - Кое, какво защитават? Само защитават ли?
    - Кои са градивните (служещи на прогреса и целостта) защитни механизми? Ако има такива.
    - Какво всъщност представлява психологическия "механизъм"? Това психична функция ли е? Или пък атрибут, модел, алгоритъм?

    Полезно за дискусията ще е към нашите мисли да прилагаме и цитати.

    На добър час на темата!
  16. Like
    Стелиян Славов reacted to Ines Raycheva in kristy   
    Здравейте, 
    Препоръчвам Ви да прочетете тези теми във форума, към които ще дам линкове по-долу - немалко е писано вече и вярвам, че ще е от полза. Ще можете да се запознаете и с другата гледна точка, тъй като някои са писани от мъже. 
     
    Тема 1
    Тема 2
    Тема 3
    Тема 4
    Има ли пълно възстановяване от порнографията?
    Зависимост от порнографията
    Успех! 
  17. Like
    Стелиян Славов reacted to Орлин Баев in Излязох от мисловния кръг на ОКР   
    Чудо е защото е чудотворно - искаш или не, колкото повече не искаш, повече те тласка към осъзнаване на потенциала и тъмните страни, докато доброволно или доброзорно поискаш да осъзнаеш накъде и как те води към една по-обичаща, мъдра и цялостна индивидуалност. Няма отърваване, докато сме в мислене за отърваване...
  18. Like
    Стелиян Славов got a reaction from Ines Raycheva in Притеснявам се за приятеля ми   
    Здравей, в текста ти освен обич и загриженост личи и покровителско отношение - на места се отнасяш към приятелят си като към духовно по-малък от теб и по-незрял. Това е често срещата грешка, която всички допускаме в желанието си да помогнем някому.
    Запитай се обаче - ти майка ли искаш да му бъдеш или любима? Да вървиш редом с него, наравно из пътеките на живота, или като орлица да го напътстваш накъде да лети?

    Взаимоотношенията му с бащата му са си негова грижа (частично и твоя, но предимно негова). Той сам може да се освободи и да преодолее комлексите си. Да, с твоята любяща (повече приемаща, отколкото наставляваща) подкрепа, но главно сам - човекът си има свой уникален живот, път и мисия.

    За да изравниш везната спрямо тези си преценки, може да си помислиш - "За какво моят приятел ми е помагал, за какво съм му благодарна?" (не е нужно чрез действия, може само чрез отношението си към теб).

    Ако съм на твое място ще посетя психотерапевт/психолог и ще се опитам да преразгледам отначало всичките си позиции по темата. Имаш някои мисловни схеми, които идват от ролята, в която си влязла с времето при взаимоотношенията си с него.
    Дори можеш да отидеш заедно с партньора си. "Така и така нещо ни куца връзката, нека поне заедно се преоткрием." С което ако заедно вдигнете нивото си на себеосъзнатост, вече ще можете през любящо състрадание, изпълнено с мъдрост и смирение да помогнете и на близките ви.

    И всъщност - "Как е добре да се отнасям към нещата, които не ми харесват" - чрез състрадание или чрез гняв?
  19. Like
    Стелиян Славов got a reaction from Ines Raycheva in Притеснявам се за приятеля ми   
    Здравей, в текста ти освен обич и загриженост личи и покровителско отношение - на места се отнасяш към приятелят си като към духовно по-малък от теб и по-незрял. Това е често срещата грешка, която всички допускаме в желанието си да помогнем някому.
    Запитай се обаче - ти майка ли искаш да му бъдеш или любима? Да вървиш редом с него, наравно из пътеките на живота, или като орлица да го напътстваш накъде да лети?

    Взаимоотношенията му с бащата му са си негова грижа (частично и твоя, но предимно негова). Той сам може да се освободи и да преодолее комлексите си. Да, с твоята любяща (повече приемаща, отколкото наставляваща) подкрепа, но главно сам - човекът си има свой уникален живот, път и мисия.

    За да изравниш везната спрямо тези си преценки, може да си помислиш - "За какво моят приятел ми е помагал, за какво съм му благодарна?" (не е нужно чрез действия, може само чрез отношението си към теб).

    Ако съм на твое място ще посетя психотерапевт/психолог и ще се опитам да преразгледам отначало всичките си позиции по темата. Имаш някои мисловни схеми, които идват от ролята, в която си влязла с времето при взаимоотношенията си с него.
    Дори можеш да отидеш заедно с партньора си. "Така и така нещо ни куца връзката, нека поне заедно се преоткрием." С което ако заедно вдигнете нивото си на себеосъзнатост, вече ще можете през любящо състрадание, изпълнено с мъдрост и смирение да помогнете и на близките ви.

    И всъщност - "Как е добре да се отнасям към нещата, които не ми харесват" - чрез състрадание или чрез гняв?
  20. Like
    Стелиян Славов got a reaction from Ines Raycheva in Притеснявам се за приятеля ми   
    Здравей, в текста ти освен обич и загриженост личи и покровителско отношение - на места се отнасяш към приятелят си като към духовно по-малък от теб и по-незрял. Това е често срещата грешка, която всички допускаме в желанието си да помогнем някому.
    Запитай се обаче - ти майка ли искаш да му бъдеш или любима? Да вървиш редом с него, наравно из пътеките на живота, или като орлица да го напътстваш накъде да лети?

    Взаимоотношенията му с бащата му са си негова грижа (частично и твоя, но предимно негова). Той сам може да се освободи и да преодолее комлексите си. Да, с твоята любяща (повече приемаща, отколкото наставляваща) подкрепа, но главно сам - човекът си има свой уникален живот, път и мисия.

    За да изравниш везната спрямо тези си преценки, може да си помислиш - "За какво моят приятел ми е помагал, за какво съм му благодарна?" (не е нужно чрез действия, може само чрез отношението си към теб).

    Ако съм на твое място ще посетя психотерапевт/психолог и ще се опитам да преразгледам отначало всичките си позиции по темата. Имаш някои мисловни схеми, които идват от ролята, в която си влязла с времето при взаимоотношенията си с него.
    Дори можеш да отидеш заедно с партньора си. "Така и така нещо ни куца връзката, нека поне заедно се преоткрием." С което ако заедно вдигнете нивото си на себеосъзнатост, вече ще можете през любящо състрадание, изпълнено с мъдрост и смирение да помогнете и на близките ви.

    И всъщност - "Как е добре да се отнасям към нещата, които не ми харесват" - чрез състрадание или чрез гняв?
  21. Like
    Стелиян Славов reacted to Орлин Баев in Притеснявам се за приятеля ми   
    Първият ми импулс беше да напиша "Ако той не иска, безсмислено е!" Всъщност, има някакъв шанс в него да се събуди желание за промяна, ако се направи мотивираща интервенция. Събират се максимален брой хора, които той все пак уважава и би чул. Преди посещението оттренират репликите и мотивирането си. Отиват и меко и по-директно и отново меко и сърцато, се опитват да събудят в него мотивация за работа по себе си. Шансът не е голям...
    Като цяло обаче, виж какво ти е писано по-горе: можеш да помогнеш на мъжа си да приеме баща си, когато ти самата вътрешно го приемеш! Това не означава да си съгласна и във възторг от поведението и характера му - приемането е допускане на различието, идващо от високата позиция на любовта, въпреки.
  22. Like
    Стелиян Славов got a reaction from light122 in Нещо важно, което може да промени света!   
    Бедна е "статията" (по-скоро са разсъждения, не статия). Чувал съм за тези идеи, и звучат едностранно. Ако има по-реално теоретико/приложно изследване по темата би си струвало човек да се зарови в този въпрос.

    "Този, който е отнел девствеността й, става нещо като генен баща на бъдещите деца на жената." - Да се използва думите "генен" и "нещо като" в едно изречение никак не е сериозно.
    Да не говорим, че чрез външната среда (епигенетика) и чрез личната, съзнателно насочена воля може също да се влияе на гените.
  23. Like
    Стелиян Славов got a reaction from light122 in ПМО: Провалих се!... :(   
    А работили ли сте с психотерапевт?
  24. Like
    Стелиян Славов reacted to Ines Raycheva in Тъжна история   
    Изпитаме ли любов към някого, тя остава завинаги. Любовта не се "изпарява" - трансформира се.
    Отношенията могат да се променят, пътищата да се разделят, но това не "отмахва" обичта. Съвсем естествено е да проявяваш силна емпатия, да искаш да помогнеш на този човек.
    Това не означава, че решението да сте заедно има място - нито че няма, това е много лично решение, на базата на написаното не мисля, че можем да преценим каква връзка сте имали и дали тя е приключила да бъде такъв тип - партньорска.
    Съвсем друго е това, което се случва. Много емоции бушуват в теб - тъга, вина, надежда, може би самота, естествено любов, както и съвсем естественото желание да бъдеш обичана. 
    В момента този човек е безсилен, изведнъж изглежда сякаш само добър, нуждаещ се - а ти искаш да бъдеш полезна и обгрижваща. Този поглед над ситуацията може би помага да се отработи нещо, останало неотработено преди в отношенията ви. Какво ли е? 
    Общувай със самата себе си - какви потребности, желания, емоции имаш. Потиснала си много наистина, както вече си разбрала.
    Послушай сърцето си, душата си - ако наистина искаш, отиди, виж го, с майка му говори, защо не? Тя със сигурност има нужда от подкрепа  също.
    Преди всичко сме хора, след това сме в ролите си на бивша, настояща, майка, баща и т. н. Както и да реагира майка му - разбери я, вероятно е изплашена, иска да го "защити" от всичко възможно...
     
    Успех! 
  25. Like
    Стелиян Славов reacted to Никита никита in Lilito   
    Да няма да се откажа, принципно не се давам лесно, все пак съм козирог :) , прав сте колкото и мисли да минават в главата ми ,току що ме разплакахте, защото дойде това желание за уцеляване и справяне.Искам да отбележа в същото време се страхувам да го кажа, но съм идея по добре от миналата година.Поне ПА ги няма.Много ви благодаря на всички.Оценявам го найстина.
×