Стелиян Славов

До колкото усещам имате нужда от качествена терапевтична работа с опитен специалист, познаващ в детайл проявите на ОКР (както казват терапевтите пищещи тук).
Задължително е съпругът ви да е присъствал на взаимните срещи с терапевта, досега не е ли идвал поне веднъж? Съпруга ви наистина е ценен съюзник и незаменима част от подкрепата и процеса.

Понякога е много трудно човек да попадне на специалист, от който да е доволен. Но не бива да се отказва, дори ако трябва да посещава такъв в други градове. Както знаете психотерапията ( понякога в началото в комбинация с медикаменти) е единственият път за изход. Ще имате цялото време на света след раждането да продължите в тази посока!
Колкото и да се разочаровате на моменти, във вас все пак живее силата и дълбокото желание да подобрите състоянието си!

До колкото усещам имате нужда от качествена терапевтична работа с опитен специалист, познаващ в детайл проявите на ОКР (както казват терапевтите пищещи тук).
Задължително е съпругът ви да е присъствал на взаимните срещи с терапевта, досега не е ли идвал поне веднъж? Съпруга ви наистина е ценен съюзник и незаменима част от подкрепата и процеса.

Понякога е много трудно човек да попадне на специалист, от който да е доволен. Но не бива да се отказва, дори ако трябва да посещава такъв в други градове. Както знаете психотерапията ( понякога в началото в комбинация с медикаменти) е единственият път за изход. Ще имате цялото време на света след раждането да продължите в тази посока!
Колкото и да се разочаровате на моменти, във вас все пак живее силата и дълбокото желание да подобрите състоянието си!

Здравейте,ето ме отново. Минавам просто да споделя, че някак си движа нещата. Минах в някакъв режим така да го нарека в който успявам да не отразявам тялото ми как се чувства, колко барут има в него и се готви да избухне, установих че колкото повече ръчкам там толкова повече се заравям и никакъв положителен ефект . Но интересното е че все едно от момента на първата атака тялото ми се научи да е постоянно стегнато в стомаха, в ръцете и още някои реакции които смятам че нямат значение. Дето се вика нямам миг спокойствие, само че при мен е постоянно. Хубаво, аз се научих да правя всичко и да не позволявам на всичко това да краде от живота ми, но въпреки всичко това се случва. Искрено се радвам че имам голям напредък, като погледна назад направо съм друг човек. И в интерес на истината сега като го написах ми е по леко и се чувствам по спокоен и виждам че имам прогрес. Тъпо нали? Егото е голяма работа..

Преживяваш генерализирана тревожност с обсесивна идеация, както ти е казал и колегата. Хапчетата са някакво, но временно подпомагане. Реалното решение е в преминаването ти през качествена лична и групова психотерапия при вещ в работата с тревожни състояния психотерапевт. Виж повече за преживяваното от теб в статиите ми по темата.

Ето няколко четива:
Р. Асаджоли: "Нервните заболявания при духовно израстване" (има малко грешки в превода, четете с критична мисъл)
http://www.spiralata.net/kratce/index.php/polezenpat/199-roberto

Р. Асаджоли: "Символи на трансперсоналното преживяване"
https://kennethsorensen.dk/en/symbols-of-transpersonal-experience/

Р. Асаджоли "Трансперсонално вдъхновение и психологическо планинарство"
http://synthesiscenter.org/articles/0136.pdf
Подобно явление, което е свързано с духовните отклонения е т.нар. "духовен байпас" - тук Орлин Баев е събрал едни много точни мисли по темата: https://orlinbaev.blogspot.com/2018/07/blog-post.html
Понякога състоянията на дереализация, психоза и пр. се появяват тъкмо, когато човек се е вкопчил в нездравата абстракция на духовните "интелектуалщини", без да е овладял и трансформирал ежедневната си личност с нейните проблеми, фантазни убеждения, емоционални рани и пр.

Р. Щайнер:
"От едната страна виждаме онези хора, които са приели за свой идеал да медитират с кръстосани крака като някоя от статуите на Буда; с атрофирани и без помощни нозе, но с набъбнали глави, те искат да проникнат в мистичните бездни на съществуванието. От друга страна виждаме типичните представители на европейското човечество, които просто не разбират с каква убийствена бързина сноват от една кантора в друга, от един бизнес в друг; толкова активни са те в своите крака, че създават впечатлението: главата, която носят на раменете си, е практически съвсем излишна, защото тя просто не участвува в това, което те вършат. Пред нас са двата крайни полюса на съвременното човечество: самотните мечтатели със затворени очи, които не умеят да различават дори своите собствени действия, и онези, които просто не се нуждаят от очи, понеже краката им са здраво впримчени в дебелите въжета, с които те влачат своя товар, а товарът - това всъщност е параграф номер Х или Y."
 

Здравейте,
Не бива винаги преживяванията, свързани с  елементи и състояния от свръхсъзнателното ниво в психиката да се диагностицират като някаква патология. Понякога висшите състояния на съзнанието (озарението, усещане за единство с космоса, видения и пр.) са си чист материал, идващ от различните психични нива (индивидуални и колективни), към който не бива да се подхожда ограничено и да се тълкува като болестен за личността.
Съветвам ви да потърсите трансперсонален психотерапевт (най-общо казано), с когото да изследвате наново симптомите, личната си биография и пътищата за постигане на вътрешен мир.
Как сте с английския език?

Бедна е "статията" (по-скоро са разсъждения, не статия). Чувал съм за тези идеи, и звучат едностранно. Ако има по-реално теоретико/приложно изследване по темата би си струвало човек да се зарови в този въпрос.

"Този, който е отнел девствеността й, става нещо като генен баща на бъдещите деца на жената." - Да се използва думите "генен" и "нещо като" в едно изречение никак не е сериозно.
Да не говорим, че чрез външната среда (епигенетика) и чрез личната, съзнателно насочена воля може също да се влияе на гените.

Бедна е "статията" (по-скоро са разсъждения, не статия). Чувал съм за тези идеи, и звучат едностранно. Ако има по-реално теоретико/приложно изследване по темата би си струвало човек да се зарови в този въпрос.

"Този, който е отнел девствеността й, става нещо като генен баща на бъдещите деца на жената." - Да се използва думите "генен" и "нещо като" в едно изречение никак не е сериозно.
Да не говорим, че чрез външната среда (епигенетика) и чрез личната, съзнателно насочена воля може също да се влияе на гените.

Да, отношението - не е болест и не си болен, а се учиш! Психоанализата - бавна пътека е. Липсва ѝ директният, естествен подход, в който самият симптом води до характеровите наличности, подлежащи на преобразуване. Подход, процесиращ въздействието си през директния мозъчен път стимули --> таламус ---> лимбична система. Път, през който се случват и тревожните атаки. С това не казвам, че анализата е слаба или нефункционална - когато терапевтът освен атавистичността ѝ (сама по себе си) владее и един по-цялостен подход, фокусиран в справяне, всичко е на мястото си. Ако си попаднал на такъв терапевт, чудесно. Ако е просто аналитик - ще отнеме доста време, както и ще ти се наложи сам да търсиш и си добавяш подходи, нагласи и методология. Успехи!

Здравейте SteveJobs,
Не успях да разбера от разказа, дали сте посещавали психолог или психотерапевт, и дали се чувствате добре информиран за същността на психотерапевтичната работа и подкрепа?

 
Конкретен отговор може да откриете чрез психотерапевтична работа и оттам да изградите стратегии за справяне и трансформация на проблемите ви. Най-общо казано всички проблеми, започват, когато човек спре да живее своя собствен живот и прекъсне здравословната връзка с вътрешния си Аз, както и със собствените си висини, където съществуват висши ценности, ресурси и енергии.

П.С. Конфликта психиатри-психолози, за който споменавате е само на популярно его-ниво - добрите специалисти, отдавна са интегрирали медицинските и психологични науки в служба на човека. Мисля, че точно един такъв добър специалист ще ви помогне да заживеете спокойно. Потърсете някой с професия "психолог-психотерапевт" или "психиатър-психотерапевт", щом имате усещане за човечността у другите, бързо ще откриете такъв, подходящ за вас.

Здравейте,
Малко размисли от мен относно паник атаките, които смятам, че са ми зад гърба и психотерапията. 
"Май твоето истинско Аз, онова смачканото, избутано, паднало долу в ъгъла се е опитавало да ти каже нещо отдавна. А ти също толкова отдавна си се опитвал да го накараш да мълчи. Твоето Его му е казало да не говори, че то знае повече, че то е шефа тук, знае как трябва да изглеждаш и какво трябва да искаш, какво да мислиш. Но май е дошъл този момент, в който истинският ти Аз не е можел повече да мълчи и ти е зашлевил шамар в лицето, нали? Проговорил ти е със симптомите на тялото, не е намерил друг начин да го чуеш. Паник атака! Езикът на тялото е всъщност езикът на истината, която не можеш да накараш да замълчи и този път,  не може да се правиш вече, че не разбираш. Въпреки, че знам - ще се опиташ да го накараш пак да замълчи. Ще намериш начин пак - ще си налееш в чашата питие като се прибереш от работа, ще изпиеш някое хапче. Варианти много има тук, но до кога ще можеш да го караш да мълчи. Сякаш е време да събереш смелост и с много обич да чуеш какво е посланието зад симптомите. 
Психотерапията е този процес, в който с любов и много смелост да се обърнеш към себе си най-накрая, да се чуеш, не само да слушаш, но да чуеш, разбереш, осмислиш, осъзнаеш истински и да си подадеш ръка. Може би в началото няма да знаеш какво да очакваш, може би ще имаш грешни очаквания - че прихотерапевтът ей сега ще ти каже нещо и твойте симптоми ще изчезнат и всичко ще бъде както си е било. Нали само това искаш да ги накараш да мълчат. Но това ще е пак твото Его, което още веднъж ще е глухо, още веднъж ще поиска да затвори устата на онзи смачкания Аз. Може би ще поискаш да прехвърлиш отговорността на психотерапевтът за твоето състояние. Колко удобно всъщност би било това. На всичко би бил готов само да не чуеш.
Психотерапията е един от най-смислените разговори със себе си. Това е процесът, при който ти трябва да си позволиш да дадеш думата на онзи избутания и смачкан Аз и да чуеш какво има да ти казва. Психотерапията е път, по който вървиш заедно със своя психотерпевт ръка за ръка към автентичния себе си. Това е процес на правене, процес на любов най-вече към себе си, процес на изцеление. "

Здравей! Разбирам болката ти и усещам колко е силна зависимостта ти. Наистина е трудно човек да спре да пие и да действа по старият начин. Ти можеш да се чувстваш сам, но ти всъщност имаш подкрепата на всички алкохолици, които се възстановяват. Отиди на сбирки, потърси контакти, намери си спонсор и започни работа по програмата. Тя работи, стига и ти да работиш по нея. Поне това, което разбрах аз е, че не си се усещал обичан, от абсолютно никой. И това е една голяма болка. Това те кара да се чувстваш сам, изолиран, неставащ. 
  В момента смилаш огромен житейски урок, това да се научиш да си даваш сам на себе си. Да бъдеш родител сам на себе си и да поемеш отговорност за постъпките си, това ще те промени, ще те накара да израснеш и да спреш да се криеш зад чашката.
Използвай условията, които ти е дал животът. Имаш човек, който те подкрепя и който ще бъде до теб по време на кризите ти, породени от абстиненцията. Имаш подкрепата на Бог или ако искаш го наречи твоята Висша сила, защото ти не си сам човеко. Спреш ли пиенето след месец и емоционалното ти състояние ще бъде по-стабилно. Не е лесна крачка да се откажеш от това, което те убива, но ти знаеш, че алкохола ти ограбва живота и обикновено нещата опират до затвор, психиатрия или смърт, не се ли спре на време. Но човек не се бори, за да го спре, а се предава. Признава си, че е победен и не става за пияч. 
Ти сам решаваш вече дали искаш да живееш или искаш да загубиш всичко и да си отидеш, като човекът, който не искаше да започне да се бори за собствения си живот. Не е нужно да търсиш любов, самото ти спиране на алкохола ще е началото на това да съумееш ти сам да си дадеш.
Поздрави, и не си сам!

Здравей Александър, разбирам начинът по който се чувстваш. Това е състояние, често срещано при тийнове на твоята възраст. Бунт, гняв и чувство за неразбиране. При толкова много жени край теб /майка, баба, вуйна/ е нормално да не намираш разбиране. Момче на твоята възраст има нужда от мъжко присъствие. Чистене, готвене и прочие при наличието на толкова много жени ми се вижда доста изкривено като изискване от теб. 
Промяната е в свързването с мъжката фигура в твоя живот - баща. При тази семейна ситуация, често тийновете развиват объркване в представата си за сексуалната ориентация. Моята препоръка към теб е да не се подвеждаш по "модата" за разкрепостена сексуална ориентация, а да приемеш това свое объркване като част от периода ти на израстване. Намери начин да общуваш с баща си качествено, запиши спорт, в който да имаш мъж треньор, насочи енергията и духовната си работа към развиване на мъжа в теб.
Ние всички се раждаме с хормони характерни и за двата пола, но не случайно се раждаме с точно определен пол, насоката и пътя на развитие, зависи от хората, които ще се погрижат за това. С жени и готвене край теб, вероятността да се случи нещо, което не е отредено е много голяма.

Обидата е избор, който определя как да се чувстваш. Ще ти го поясня през една разкошна притча.
Един ден, учителят от планински манастир взел свой ученик и тръгнал с него към близкото село по работа. Пътят бил дълъг  и те седнали да починат. През това време покрай тях минал селянин, който никак не харесвал учението и манастира. Застанал пред учителя и започнал да реди обиди, учителят го изслушал и когато селянинът приключил, учителят не казал нищо в своя защита , а напротив пожелал му да е жив и здрав.
Станал и заедно с ученика си продължил по пътя. Вървели дълго, ученикът видимо бил притеснен и нервен, но нищо не казвал, накрая не издържал и попитал:
- Учителю, 3 години се обучавам при теб, до сега никога не съм имал възражения, но сега не мога да замълча. Този селянин не спря да обижда, нарече те как ли не, а ти не каза нищо, дори му пожела живот и здраве. Защо постъпи така.
Учителят казал:
- Ще ти задам въпрос. Ако на вратата ти почука някой и ти носи подарък, а ти отвориш и не вземеш подаръка, чий е подаръка?
- Ами на този който го е донесъл - отговорил ученикът.
- Ами същото е и с обидата, всеки може да ти я донесе, но ти избираш дали да я вземеш.
Оставям на теб да помислиш, нужен ли ти е този подарък или е време да го изхвърлиш вече.
 

Само виж отношението ти към теб самата. Смятаща, че не заслужава любов - Защото това определено не е любов и няма нищо общо с такава; вкарваща се в ролята на жертва, просейки внимание и болни представи за "обич". "Дай ми малко обич и внимание, аз си нямам, моля те, зависима съм от теб, ти си въздуха и водата в моя свят!" 
Основният ти проблем е със самата теб - отношението ти Към теб, представата ти за любовта и връзките, за женствеността ти, за мъжествеността, която да те допълва - и в теб самата - твоят Анимус, и отвън - човекът до теб. 
 
Трудно е, когато си неуверена и необичаща себе си, да. Тогава си зависеща от валидацията на другите. Това е работа за психотерапия и ти препоръчвам да опиташ - имаш да изграждаш себеоценка, себеуважение - преди това да се познаеш цялостно и да приемеш всичко това - твоите наличности в момента, каквито са си. Това е началото.
Във форума пишат терапевти, можеш да ги попиташ за съвет при избора на специалист, спрямо града, в който живееш.
И последно, няколко въпроса за теб:
Какъв мъж искаш до себе си? Опиши го на едно листче - визия, поведение, отношение. 
Как виждаш и връзката си с такъв мъж? Какви са очакванията ти? 
Успех! 

Ето няколко насочващи въпроса, на които ако можете да отговорите подробно и логично (без парадокси), страховете ви не ще присъстват.
- Каква в действителност съм аз? По-добра ли съм, отколкото си мисля, или по-лоша?
- Живея ли Своя Собствен Живот? Спрямо моя собствен ритъм, природа, потребности, дарби; вървя ли по своя път;
- Открила ли съм отговори за себе си за вечните теми от живота - смъртта, божественото, злото, любовта, добродетелите и пр.?
- Какви са основните принципи, по които ръководя ежедневието си? От какъв характер са те - материален, духовен, социален?
 
"Ако те накарам да назовеш нещата,
които обичаш, колко време ще ти
отнеме, за да назовеш себе си ?"
~ Мевляна Руми

Ето няколко насочващи въпроса, на които ако можете да отговорите подробно и логично (без парадокси), страховете ви не ще присъстват.
- Каква в действителност съм аз? По-добра ли съм, отколкото си мисля, или по-лоша?
- Живея ли Своя Собствен Живот? Спрямо моя собствен ритъм, природа, потребности, дарби; вървя ли по своя път;
- Открила ли съм отговори за себе си за вечните теми от живота - смъртта, божественото, злото, любовта, добродетелите и пр.?
- Какви са основните принципи, по които ръководя ежедневието си? От какъв характер са те - материален, духовен, социален?
 
"Ако те накарам да назовеш нещата,
които обичаш, колко време ще ти
отнеме, за да назовеш себе си ?"
~ Мевляна Руми

Да - хипохондриазата е защитен механизъм, изместващ вниманието от характерови болезнени, нежелани конфликти и наличности и отичащ, отвождащ психичното налягане в болестна фиксация - защитно. Директната работа с натрапливата хипохондрия е подобна на тази с всяка друга натрапливост. Но, за разлика от работата с други обсесивни състояния, тази директна работа е само подготвителна. Основната е тази с все по-осъзнаваните и преодолявани характерови наличности, вече виждани и трансформирани активно. Та, действително не е страх от смъртта, а от безсилието, слабостта и безпомощността в живота.

Хипохондрията е интересно емоционално състояние. Тя е нуждата на психиката да фиксира ума в нещо несъществуващо, за да го предпази от безпокойството и безсилието в ситуация от реално съществуващата действителност.
Т.е. хипохондрията не се преодолява, а спира да бъде защитен механизъм, тогава, когато човекът развие по-късно голямо доверие в собствените си сили и в хората край себе си. 
С две думи, когато приеме живота, спира да се страхуваме от загубата му.

Здравей Христо,
Не полудяваш, а имаш натрапливи мисли.  Ако си прочел достатъчно теми тук във форума за тези мисли, знаеш верния път. Започни психотерапия!

Здравейте, мъдро е че правите стъпка в посока по-голямо лично осъзнаване! Фактът, че сте способна да разкажете ситуацията от 3-то лице (въпреки, че сте майката на детето) е прекрасен, защото по този начин ставате способна да погледнете ролята на майка отстрани и да подобрите поведенията си спрямо детето, с което ще разрешите по-голямата част от проблема.

Вярно е, че ако детето расте в нездравословна среда, това се отразява не само в психиката, но и в тялото му. 
Ако търсите и литература по темата, препоръчвам това четиво - линк.

Можете също да потърсите във вашия град "Център за обществена подкрепа". Би трябвало там да работи екип от няколко специалисти в сферите на социалното подпомагане и психогическото консултиране.

Успех!

Здравейте, мъдро е че правите стъпка в посока по-голямо лично осъзнаване! Фактът, че сте способна да разкажете ситуацията от 3-то лице (въпреки, че сте майката на детето) е прекрасен, защото по този начин ставате способна да погледнете ролята на майка отстрани и да подобрите поведенията си спрямо детето, с което ще разрешите по-голямата част от проблема.

Вярно е, че ако детето расте в нездравословна среда, това се отразява не само в психиката, но и в тялото му. 
Ако търсите и литература по темата, препоръчвам това четиво - линк.

Можете също да потърсите във вашия град "Център за обществена подкрепа". Би трябвало там да работи екип от няколко специалисти в сферите на социалното подпомагане и психогическото консултиране.

Успех!

Здравейте, мъдро е че правите стъпка в посока по-голямо лично осъзнаване! Фактът, че сте способна да разкажете ситуацията от 3-то лице (въпреки, че сте майката на детето) е прекрасен, защото по този начин ставате способна да погледнете ролята на майка отстрани и да подобрите поведенията си спрямо детето, с което ще разрешите по-голямата част от проблема.

Вярно е, че ако детето расте в нездравословна среда, това се отразява не само в психиката, но и в тялото му. 
Ако търсите и литература по темата, препоръчвам това четиво - линк.

Можете също да потърсите във вашия град "Център за обществена подкрепа". Би трябвало там да работи екип от няколко специалисти в сферите на социалното подпомагане и психогическото консултиране.

Успех!

За Варна: Диляна Колева. 
Детето е "бушон" в семейната му система. Получава двойни и тройни, противоречащи си послания от майката, бабата и т.н., а поведението му просто изразява конфликта, в който живее. За храната - според мен, добре е да се намали настояването и да се разчита на собствения му глад. А като цяло, ако не може да се работи с цялата семейна система с психолог, едно външно но работещо решение е, да се напусне дома на бабата и се живее отделно. Ако ли не, майката е нужно да бъде авторитет пред детето - не чрез скандал, а през дълбока лична самоувереност и поставяне на здрави граници пред бабата. Детето е сигналната лампичка в една болна система - с него самото работата е ок, но това което решава нещата, са здравите промени в системата!

Техниките наистина са само един инструмент.
Реалното освобождаване се постига чрез трансформация на дадените енергии, които ПА носи в себе си като ресурс.
Те могат да бъдат и често са свързани с посланията на ПА, които са:

"Животът и нещата от света не ти принадлежат, пусни контрола на егото си".
"Ти си обикновен човек, колкото и да се смяташ за уникален".
"Научи се да почиташ нещо по-висше от себе си"
"Твоето съзнание не е твоят мозък."
"Твоето интелектуално ниво може и да е по-високо от това на останалите, но това не означава абсолютно нищо."
"Само пътят на сърцето помирява поривите на главата и слабините."

"Обратното на страха не е властта, а любовта."