Стелиян Славов

Добър термин е дуовният байпас. "Духовно" заобикаляне на нерешености чрез интелектузлизации, рационализации, формиране на реакция, отреагиращо заобикаляне и др.. Последното точно изразява на пси език разговорното духовен байпас. Докато действат, тези психични механизми, накичени с думичката духовност, потискат, изтласкват, замитат под килима на съзнателността и така хронифицират и карат нерешеното да гние и се множи количествено разнообразно и качествено деградиращо. 
Здравата духовност е себепознание, приложено в делника, в най-малките ежедневности. Познаване на сянката толкова, колкото и на светлината, на свръхсъзнателността, едновременно с подсъзнателността. Зрялата духовност по никакъв начин не е напудрено-розова. Адекватна е, проява на виделината на любовта е в бита. А нездравата е бягство, опит чрез илюзия, наричана духовност, да бъдат изолирани собствени "гнойни абцеси". 
При байпасната "духовност' имаме опит за изолиращо цензуриране, отричане и дисквалифициране на неприемани сенчести наличности, което сцепва целостта. нека я видим през някои типични маладаптивни пси защитни механизми.
Интелектуализацията е опит чрез мислене и говорене за дадена проблематика, тя да бъде контролирана и поставена на дистанция с помощта на сигурността на хващането в думите, в интелекта. Донякъде е нормален механизъм, когато присъства готовност за оцялостяване. Тогава е здрава, приложна философия, подобна на източната. Става нездрав механизъм, когато обличането в думи е ползвано като дисоциация от болезнените съдържания. Такава интелектуализация се превръща в мислене за мисленето за мисленето, в натрапливо  предъвкване, чрез което се изразява невротичният свръхконтрол, потискащ нежелано "недуховния" страх, страст, болка... Голяма част от западната философия (не цялата но определено присъства такава тенденция) е такова невротично мислене за мисленето за мисленето за мисленето, несвързано нито с актуална духовност, нито с приложението ѝ в бита, но всъщност витаеща в сигурността на "добрия" ум, който не изоставя. Дървена е такава философия. 

Драги душетърсач,
Убеждения свързани с
- чакри
- езотерични учения
- Бог
и пр.
И най-вече самоанализиращи, самооценъчни твърдения в тази посока, без човек да е развил необходимите умения (разбирай напр. ясновидство), необходимите знания (2ри клас в Магнаурската школа, напр.), необходимата извисеност (духовен сан, близък до посветен в дадена мистично-религиозна доктрина) често водят до изкривени убеждения и възприятия, които дават погрешни впечатления към най-обикновени човешки състояния.
Може в момента да преминаваш през период, в който се избистря идентичността ти. Може да си в посока на себеоткриване и разширяване на хоризонта. Не е нужно това да е свързано с енергийни блокажи, изхвърчащи от тялото чакри и пр. Може да не нещо напълно човешко - рани, болки, огорчения, изгубеност, бягство...

В обратния случай - ако всичко това минава през заземяваща, приемаща обич; през едно любящо сърце, доверяващо се на живота; през един уравновесен интелект, познаващ своите ограничения ("аз знам, че нищо не знам")... тогава процесът на разширяване на съзнанието a.k.a духовно усъвършенстване би бил по-здравословен и благоприятен за личността.

Потърси повече информация за феномена "духовен байпас" и ще откриеш огледало на доста процеси, описани при самооценящите се като: "духовни хора".

П.С. Подобни състояния често се предизвикват от фиксиране на интелекта/рацио-то в сложни ителектуално-абстракни идеи. Примамливи са за съзнанието (поради живота им във високо философското мета-ниво), чаровни за играещия с нещата и обектите ум, търсещ изход от биполярните логични парадокси.
Подобно фиксиране се освобождава чрез насочване на жизнената енергия към сърцето - към връзката с хората, към доверието в тях, към отношението човек-човек (за разлика от предходното арогантно отношение: духовен човек - масов човек ; вегетарианец-жалък месоядец; ) към отпускане на контрола...

С едно изречение речено:
Пътят на сърцето - между главата и чатала.
А сърцето не се кефи на тревица, нея я обича само "мозъка", 'щото е мно'о яко чуек да си част от космическото съзнание.
 

Драги душетърсач,
Убеждения свързани с
- чакри
- езотерични учения
- Бог
и пр.
И най-вече самоанализиращи, самооценъчни твърдения в тази посока, без човек да е развил необходимите умения (разбирай напр. ясновидство), необходимите знания (2ри клас в Магнаурската школа, напр.), необходимата извисеност (духовен сан, близък до посветен в дадена мистично-религиозна доктрина) често водят до изкривени убеждения и възприятия, които дават погрешни впечатления към най-обикновени човешки състояния.
Може в момента да преминаваш през период, в който се избистря идентичността ти. Може да си в посока на себеоткриване и разширяване на хоризонта. Не е нужно това да е свързано с енергийни блокажи, изхвърчащи от тялото чакри и пр. Може да не нещо напълно човешко - рани, болки, огорчения, изгубеност, бягство...

В обратния случай - ако всичко това минава през заземяваща, приемаща обич; през едно любящо сърце, доверяващо се на живота; през един уравновесен интелект, познаващ своите ограничения ("аз знам, че нищо не знам")... тогава процесът на разширяване на съзнанието a.k.a духовно усъвършенстване би бил по-здравословен и благоприятен за личността.

Потърси повече информация за феномена "духовен байпас" и ще откриеш огледало на доста процеси, описани при самооценящите се като: "духовни хора".

П.С. Подобни състояния често се предизвикват от фиксиране на интелекта/рацио-то в сложни ителектуално-абстракни идеи. Примамливи са за съзнанието (поради живота им във високо философското мета-ниво), чаровни за играещия с нещата и обектите ум, търсещ изход от биполярните логични парадокси.
Подобно фиксиране се освобождава чрез насочване на жизнената енергия към сърцето - към връзката с хората, към доверието в тях, към отношението човек-човек (за разлика от предходното арогантно отношение: духовен човек - масов човек ; вегетарианец-жалък месоядец; ) към отпускане на контрола...

С едно изречение речено:
Пътят на сърцето - между главата и чатала.
А сърцето не се кефи на тревица, нея я обича само "мозъка", 'щото е мно'о яко чуек да си част от космическото съзнание.
 

Драги душетърсач,
Убеждения свързани с
- чакри
- езотерични учения
- Бог
и пр.
И най-вече самоанализиращи, самооценъчни твърдения в тази посока, без човек да е развил необходимите умения (разбирай напр. ясновидство), необходимите знания (2ри клас в Магнаурската школа, напр.), необходимата извисеност (духовен сан, близък до посветен в дадена мистично-религиозна доктрина) често водят до изкривени убеждения и възприятия, които дават погрешни впечатления към най-обикновени човешки състояния.
Може в момента да преминаваш през период, в който се избистря идентичността ти. Може да си в посока на себеоткриване и разширяване на хоризонта. Не е нужно това да е свързано с енергийни блокажи, изхвърчащи от тялото чакри и пр. Може да не нещо напълно човешко - рани, болки, огорчения, изгубеност, бягство...

В обратния случай - ако всичко това минава през заземяваща, приемаща обич; през едно любящо сърце, доверяващо се на живота; през един уравновесен интелект, познаващ своите ограничения ("аз знам, че нищо не знам")... тогава процесът на разширяване на съзнанието a.k.a духовно усъвършенстване би бил по-здравословен и благоприятен за личността.

Потърси повече информация за феномена "духовен байпас" и ще откриеш огледало на доста процеси, описани при самооценящите се като: "духовни хора".

П.С. Подобни състояния често се предизвикват от фиксиране на интелекта/рацио-то в сложни ителектуално-абстракни идеи. Примамливи са за съзнанието (поради живота им във високо философското мета-ниво), чаровни за играещия с нещата и обектите ум, търсещ изход от биполярните логични парадокси.
Подобно фиксиране се освобождава чрез насочване на жизнената енергия към сърцето - към връзката с хората, към доверието в тях, към отношението човек-човек (за разлика от предходното арогантно отношение: духовен човек - масов човек ; вегетарианец-жалък месоядец; ) към отпускане на контрола...

С едно изречение речено:
Пътят на сърцето - между главата и чатала.
А сърцето не се кефи на тревица, нея я обича само "мозъка", 'щото е мно'о яко чуек да си част от космическото съзнание.
 

Здравейте,
Може да опитате работа в група за развиване на социални умения, водена от психолог/психотерапевт (но задължително, имащ поне 6-7 години образование и практика, и най-вече излъчващ спокойствие и приемане с присъствието си). В подобни групи пространството е красиво, защитено, изпълнено с доверие и толерантност. Липсват оценките, критиката,  двуличието... Там ще можете да се срещнете със своята автентичност и да откриете вътрешния си ресурс, очакващ да се разгърне.

Успешно би било и искреното самонаблюдение и самоанализ - От какво има нужда това "вътрешно, изплашено дете"? Какви са неговите силни и слаби страни? От какво се страхува? За какво копнее и мечтае?
Гарантирам ви, че в това дете се крие невероятен потенциал, способен да превърне и най-големият вътрешен враг в съмишленик. Достатъчно е този образ да се разпознае, овладее и трансформира - да се свалят одеждите му (понякога като ризница, изковани от метал; друг път като пелерина от крехък балдахин, потрепваща от вятъра на промените), за да се приеме като полезен съветник по пътя на еволюцията.

Един последен въпрос - Как развивате себе си, когато не общувате с другите?

Вие сте една уникална индивидуалност, с неповторими спомени, опит и преживявания. Тревожността е като ценен другар по пътя на личното осъществяване! Смело напред и нагоре! То какво ли и има за губене в този живот на мимолетност и преходност...
Успех!

Здравейте,
Отварям тази тема с желание да съберем на едно място колкото се може повече психологични подходи (дисциплини, школи, теоретични рамки и пр.), които са в служба на растежа, здравето и духовността.
Това ще бъде от полза както на търсещите подкрепа (ориентирайки ги по-бързо в огромното поле на научната и практическа психология), така и на всеки, който желае да научи нещо ново от другите тук.

Заглавието не темата може да бъде и "Духовна психология" / "Психология на потенциала" / ...
На запад съществува понятието "Height psychology", използвано често със сродните му "Трансперсонална психология", "Интегрална психология" и пр., имайки от една страна различия в концепциите и методологията си, но и същевременно търсещи пътя към едно и също нещо - постигане на автентичност, чистота и автономност на Аз-а, познаване и осъществяване на Себе си; превръщане на човек в най-добрата версия на самия себе си; свързване с висшите нива на психиката.

Пример за един такъв подход сред многото е Психосинтезът на д-р Р. Асаджоли, изразен най-кратко с два цитата, превърнали се в лайтмотив на Психосинтеза: "Единственият изход е пътят нагоре." ; "Познай себе си, притежавай себе си, трансформирай себе си".

Кои са според вас адекватните (издържани на теория и полезни на практика) психологични подходи, водещи личната екзистенция към собствените ѝ висини?

Здравейте,
Отварям тази тема с желание да съберем на едно място колкото се може повече психологични подходи (дисциплини, школи, теоретични рамки и пр.), които са в служба на растежа, здравето и духовността.
Това ще бъде от полза както на търсещите подкрепа (ориентирайки ги по-бързо в огромното поле на научната и практическа психология), така и на всеки, който желае да научи нещо ново от другите тук.

Заглавието не темата може да бъде и "Духовна психология" / "Психология на потенциала" / ...
На запад съществува понятието "Height psychology", използвано често със сродните му "Трансперсонална психология", "Интегрална психология" и пр., имайки от една страна различия в концепциите и методологията си, но и същевременно търсещи пътя към едно и също нещо - постигане на автентичност, чистота и автономност на Аз-а, познаване и осъществяване на Себе си; превръщане на човек в най-добрата версия на самия себе си; свързване с висшите нива на психиката.

Пример за един такъв подход сред многото е Психосинтезът на д-р Р. Асаджоли, изразен най-кратко с два цитата, превърнали се в лайтмотив на Психосинтеза: "Единственият изход е пътят нагоре." ; "Познай себе си, притежавай себе си, трансформирай себе си".

Кои са според вас адекватните (издържани на теория и полезни на практика) психологични подходи, водещи личната екзистенция към собствените ѝ висини?

Здравей,
Мастурбацията при младежките (до колкото разбирам не си на повече от 20-23 години) е нормален процес при опознаване на тялото и сексуалността. Проблемна е когато се превърне в зависимост и изкриви естествената нежност в интимните отношения, давайки фалшива гледна точка (тази на страничния наблюдател, а не на съпреживяващия). В древния изток са смятали мъжката семенна течност за свещена, съдържаща енергията на живота. Разпиляването ѝ се считало за излишно хабене на енергия (чи), която е нужна за поддържане виталността на ума и тялото. Но въпреки това умът държи контрола над тялото, а не обратното.
Но сега сме в 21 век. Внушенията на масмедиите и културата ни коренно променят и най-изтънчените взаимоотношения - любенето е принизено до чукане; общуването "душа-душа" - до разговор през екрана.
Едва ли този ти "навик", както се изразяваш е пряка причина за страданията, които изпитваш.
Твърде млад си, за да бягаш от проблемите си чрез медикаменти.
Насочи се към психотерапия, както съветва д-р Първанов. Така ще може да се научиш да слушаш тялото и душата си, и да откриваш какво ти казват (а те са едни от най-ценните съветници). Влезеш ли във връзка с тях - ще откриеш ефективния път за промяна и преодоляване на страданията.

Здравей,
Мастурбацията при младежките (до колкото разбирам не си на повече от 20-23 години) е нормален процес при опознаване на тялото и сексуалността. Проблемна е когато се превърне в зависимост и изкриви естествената нежност в интимните отношения, давайки фалшива гледна точка (тази на страничния наблюдател, а не на съпреживяващия). В древния изток са смятали мъжката семенна течност за свещена, съдържаща енергията на живота. Разпиляването ѝ се считало за излишно хабене на енергия (чи), която е нужна за поддържане виталността на ума и тялото. Но въпреки това умът държи контрола над тялото, а не обратното.
Но сега сме в 21 век. Внушенията на масмедиите и културата ни коренно променят и най-изтънчените взаимоотношения - любенето е принизено до чукане; общуването "душа-душа" - до разговор през екрана.
Едва ли този ти "навик", както се изразяваш е пряка причина за страданията, които изпитваш.
Твърде млад си, за да бягаш от проблемите си чрез медикаменти.
Насочи се към психотерапия, както съветва д-р Първанов. Така ще може да се научиш да слушаш тялото и душата си, и да откриваш какво ти казват (а те са едни от най-ценните съветници). Влезеш ли във връзка с тях - ще откриеш ефективния път за промяна и преодоляване на страданията.

Мила, той не е решение въобще! Замазва прозорчето, през което виждаме света - бягство е, което не може да бъде поддържано. 
 
Страхотни съвети са ти дали - в защитена среда, в група, водена от опитен терапевт, която да посещаваш редовно, резултатите ти ще са сигурни. 
Бих се радвала да си отговориш на следните въпроси:
 
- Какво ще стане, ако в еди-коя-си (сети се за някоя конкретна) ситуация се заявя, кажа какво искам или очаквам? 
- Какво ще стане ако гласно изкажа несъгласието си към някого? 
- Какво ще стане, ако не харесвам нещо, което правя с някого, и му го кажа? *Примерно излезнали сме и се разхождаме в парка, но вече искам да се прибирам. Какво правя? *Говоря по телефона, но вече искам да затворя, какво правя? 

Когато не умеем да се заявяваме и да си искаме или съответно да отказваме, да слагаме здрави граници, всъщност негласно даваме разрешение на Другия, Другите да ни мачкат, да правят каквото си искат, без оглед на нашите потребности, искания, които сме си глътнали и си траем. Защото сами пускаме сигнала "аз съм незначителен, страх ме е, ще ти се нагодя, само не ме отхвърляй". А всъщност се самоотхвърляме и самобичуваме по особено жесток начин. Това е състояние на недоверие - към себе си и към останалите. Довери се на добър специалист, който майсторски ще ти помогне в извеждането от това състояние. Времето за красива трансформация явно е дошло при теб! Път, който си има своите стъпки, не винаги леки и приятни, но много благодатни! 
Успех!
 

Да, пси група - задължително. А тя е ефективна след известна лична работа със същия терапевт. Имаш да се учиш на работа с вътрешния диалог - преобразуване на "четенето на мисли, илюзията за прозрачност, нагаждане на хипотезата за ситуацията към страховите вярвания, преувеличената, катастрофизирана вероятност, автоагресията, избягващото мислене и поведение. Работа с мисленето, на фона на много предизвикващо социофобичния страх поведение, работа с хипнотичните сесии на терапевта ти. В групата се учиш на поемане на здрава критика все по-спокойно, на себезаявяване, даване на градивна критика невинно, приемане и даване на комплименти, поставяне на граници, отказ даване и приемане, конфронтация, поглед, енергия, промяна на отношението към страха към ползващо го като мотиватор, синхрон и водене, отразяване телесно, вербално мислено, лингвистика... Средата е защитена, хората са готини и разбиращи - намери терапевта си и мини през процеса!

Здравейте,
Може да опитате работа в група за развиване на социални умения, водена от психолог/психотерапевт (но задължително, имащ поне 6-7 години образование и практика, и най-вече излъчващ спокойствие и приемане с присъствието си). В подобни групи пространството е красиво, защитено, изпълнено с доверие и толерантност. Липсват оценките, критиката,  двуличието... Там ще можете да се срещнете със своята автентичност и да откриете вътрешния си ресурс, очакващ да се разгърне.

Успешно би било и искреното самонаблюдение и самоанализ - От какво има нужда това "вътрешно, изплашено дете"? Какви са неговите силни и слаби страни? От какво се страхува? За какво копнее и мечтае?
Гарантирам ви, че в това дете се крие невероятен потенциал, способен да превърне и най-големият вътрешен враг в съмишленик. Достатъчно е този образ да се разпознае, овладее и трансформира - да се свалят одеждите му (понякога като ризница, изковани от метал; друг път като пелерина от крехък балдахин, потрепваща от вятъра на промените), за да се приеме като полезен съветник по пътя на еволюцията.

Един последен въпрос - Как развивате себе си, когато не общувате с другите?

Вие сте една уникална индивидуалност, с неповторими спомени, опит и преживявания. Тревожността е като ценен другар по пътя на личното осъществяване! Смело напред и нагоре! То какво ли и има за губене в този живот на мимолетност и преходност...
Успех!

Да, Daphne, целият ни живот е препускащо лутане между "тук - там", "аз - ти", "мисли - чувства", "съм-не съм"...
Въпросът е как човек да разреши своите вътрешни противоречия, да се превърне в господар на вътрешното си кралство, да се освободи от владеещите го структури (комплекси, състояния, настроения...), да съединява сам в себе си войнстващите елементи на душата си...

 
Поправете ме, ако греша - значи ли това, че вие сте съгласна да приемете нещо (т.е. да го допуснете в себе си) без да сте го осъзнали? Кой е отговорен да прецежда потребното и да отблъсква нездравословната храна за душата, която идва отвън? Ако аз утре приема, че земята е плоска (без да имам разбиране и аргументи по темата, и изведнъж реша да стартирам световна кампания за промяна статута на земята (от сфера на плоскост напр.), бих ли бил полезен за себе си и другите?

 
А коя сте вие всъщност? Вие само "грижовната" щерка, домакиня, майка, съпруга, професионалист ли сте?

"Отговорна съм", казвате, но навярно повече към другите; "човек на действието", но навярно повече действате навън; "справедлива" - но защо не се разпоредите с протестиращото население във вашето вътрешно кралство?
 
Волята като централна вътрешна сила. Волята като режисьор и диригент. Волята като меч на Аз-а. Чрез своята воля, аз съм способен да познавам, управлявам и трансформирам себе си. Волята като способност да се откажа дори и от нея.
Нива на проявление на волята:
- Безволева воля - липсваща -  пълно доминиране на външния свят (и изградените спрямо него вътрешни структури) над Аз-а, съзнанието и идентичността
- Силна воля - твърда, разцепваща, дисциплинираща, атакуваща; обича да контролира - eгоцентрирана и горделива.
- Мъдра воля - способна да остъпи, да игнорира съзнателно себе си за благото на друг; способна да обича, без да очаква - любяща и хуманистична.
- Духовна воля (трансперсонална) - "Да бъде не моята воля, а Твоята, Господи!"
- Универсална (Божествена, космична) - движещата Сила на Сътворението - човек не може да я познае и използва, поради която причина не му влиза в работата да се занимава с нея.

Забелязвате ли, че всички въпроси, които Живота и другите като цяло ви "задават", винаги опират до вас - до единицата, отделния човек. Не до партньорите или децата - а до вашата уникалност и индивидуалност. Защо ли...

Помислете върху всичко това.

Да, Daphne, целият ни живот е препускащо лутане между "тук - там", "аз - ти", "мисли - чувства", "съм-не съм"...
Въпросът е как човек да разреши своите вътрешни противоречия, да се превърне в господар на вътрешното си кралство, да се освободи от владеещите го структури (комплекси, състояния, настроения...), да съединява сам в себе си войнстващите елементи на душата си...

 
Поправете ме, ако греша - значи ли това, че вие сте съгласна да приемете нещо (т.е. да го допуснете в себе си) без да сте го осъзнали? Кой е отговорен да прецежда потребното и да отблъсква нездравословната храна за душата, която идва отвън? Ако аз утре приема, че земята е плоска (без да имам разбиране и аргументи по темата, и изведнъж реша да стартирам световна кампания за промяна статута на земята (от сфера на плоскост напр.), бих ли бил полезен за себе си и другите?

 
А коя сте вие всъщност? Вие само "грижовната" щерка, домакиня, майка, съпруга, професионалист ли сте?

"Отговорна съм", казвате, но навярно повече към другите; "човек на действието", но навярно повече действате навън; "справедлива" - но защо не се разпоредите с протестиращото население във вашето вътрешно кралство?
 
Волята като централна вътрешна сила. Волята като режисьор и диригент. Волята като меч на Аз-а. Чрез своята воля, аз съм способен да познавам, управлявам и трансформирам себе си. Волята като способност да се откажа дори и от нея.
Нива на проявление на волята:
- Безволева воля - липсваща -  пълно доминиране на външния свят (и изградените спрямо него вътрешни структури) над Аз-а, съзнанието и идентичността
- Силна воля - твърда, разцепваща, дисциплинираща, атакуваща; обича да контролира - eгоцентрирана и горделива.
- Мъдра воля - способна да остъпи, да игнорира съзнателно себе си за благото на друг; способна да обича, без да очаква - любяща и хуманистична.
- Духовна воля (трансперсонална) - "Да бъде не моята воля, а Твоята, Господи!"
- Универсална (Божествена, космична) - движещата Сила на Сътворението - човек не може да я познае и използва, поради която причина не му влиза в работата да се занимава с нея.

Забелязвате ли, че всички въпроси, които Живота и другите като цяло ви "задават", винаги опират до вас - до единицата, отделния човек. Не до партньорите или децата - а до вашата уникалност и индивидуалност. Защо ли...

Помислете върху всичко това.

Здравейте,
Може да опитате работа в група за развиване на социални умения, водена от психолог/психотерапевт (но задължително, имащ поне 6-7 години образование и практика, и най-вече излъчващ спокойствие и приемане с присъствието си). В подобни групи пространството е красиво, защитено, изпълнено с доверие и толерантност. Липсват оценките, критиката,  двуличието... Там ще можете да се срещнете със своята автентичност и да откриете вътрешния си ресурс, очакващ да се разгърне.

Успешно би било и искреното самонаблюдение и самоанализ - От какво има нужда това "вътрешно, изплашено дете"? Какви са неговите силни и слаби страни? От какво се страхува? За какво копнее и мечтае?
Гарантирам ви, че в това дете се крие невероятен потенциал, способен да превърне и най-големият вътрешен враг в съмишленик. Достатъчно е този образ да се разпознае, овладее и трансформира - да се свалят одеждите му (понякога като ризница, изковани от метал; друг път като пелерина от крехък балдахин, потрепваща от вятъра на промените), за да се приеме като полезен съветник по пътя на еволюцията.

Един последен въпрос - Как развивате себе си, когато не общувате с другите?

Вие сте една уникална индивидуалност, с неповторими спомени, опит и преживявания. Тревожността е като ценен другар по пътя на личното осъществяване! Смело напред и нагоре! То какво ли и има за губене в този живот на мимолетност и преходност...
Успех!

Диди те насочи добре към процесите, случващи се в теб при раздялата. Времето ще помогне да минеш през тези етапи на загубата - отричане, гняв навън и към себе си, пазарлък, издържане на тъгичката спокойно и приемане. Сега се гневиш и осмисляш - ок е, когато помагаш, добавяйки щипка качество в процеса. Има едно когнитивно изкривяване, пряко резониращо с перфекционизма ти. Трябваше, можех, бих могла... А именно: определяне качеството на едно решение по случващото се след това, вместо по време на вземането му. Твоето решение е взето и е било най-доброто в момента на вземането си за теб и ситуацията ти. А идеалност на тази земя няма. И Джийзъс е нижел грешка след грешка, и Буда е правел кафяви ивици на бедрената препаска, та камо ли ние с претенциозно надутото си и гордо тщеславно желанийце за перфектност. Всичко е учене - ситуацията ти помага да се погледнеш, да смекчиш зъбките на някои характерови чертички, както Стелиян те насочи. Помага да изкараш налиното напрежение и дразнене, като ги насочиш навън, като ги впрегнеш в много спорт, активна професионала дейност наситено общуване, природа... Тогава остава единият незадоволен навик от липсата на старата и присъствието в новата ситуация, като леко тъжната празнинка се преобразува в себепознание, приемане на себе си, промяната и вече още по-красивия си нов живот!  

Здравейте,
Може да опитате работа в група за развиване на социални умения, водена от психолог/психотерапевт (но задължително, имащ поне 6-7 години образование и практика, и най-вече излъчващ спокойствие и приемане с присъствието си). В подобни групи пространството е красиво, защитено, изпълнено с доверие и толерантност. Липсват оценките, критиката,  двуличието... Там ще можете да се срещнете със своята автентичност и да откриете вътрешния си ресурс, очакващ да се разгърне.

Успешно би било и искреното самонаблюдение и самоанализ - От какво има нужда това "вътрешно, изплашено дете"? Какви са неговите силни и слаби страни? От какво се страхува? За какво копнее и мечтае?
Гарантирам ви, че в това дете се крие невероятен потенциал, способен да превърне и най-големият вътрешен враг в съмишленик. Достатъчно е този образ да се разпознае, овладее и трансформира - да се свалят одеждите му (понякога като ризница, изковани от метал; друг път като пелерина от крехък балдахин, потрепваща от вятъра на промените), за да се приеме като полезен съветник по пътя на еволюцията.

Един последен въпрос - Как развивате себе си, когато не общувате с другите?

Вие сте една уникална индивидуалност, с неповторими спомени, опит и преживявания. Тревожността е като ценен другар по пътя на личното осъществяване! Смело напред и нагоре! То какво ли и има за губене в този живот на мимолетност и преходност...
Успех!

Здравейте Daphne,
Колегите са ви дали хубава посока за движение.
И наистина при такава парадоксална вътрешна ситуация, обсипана от противоположни чувства и мисли книгите сами по себе си не винаги са достатъчно ефективни. Библиотерапията е мощен метод, но конкретни четива е добре да ви препоръча специалист.
Силно впечатление ми направи мисълта: "Сега това, с което се боря е че все още го обичам" и "Искам да продължа напред без вина".
Но преди да търсите изход/решение на дадени емоции, имайте и предвид, че зад чувствата се крият и трайни убеждения (често парадоксални на нас самите и действителността). И в сърцевината на тези убеждения лежи природата на вашата идентичност. Теорията тук е, че ако вие сте наясно със себе си - няма да страдате автоагресивно, а ще съ-страдате за света и другите, отдавайки себе си на кауза/човек/дело по-високо от вас самата; Това могат да бъдат децата ви (но и не точно), професионално поприще (и не само), разрешаване на социален проблем и пр.

Забелязали ли сте че страдащите хора стават често егоисти (ако страдат продължително време)?

Нека ви напиша няколко въпроса:
- Какво означава да обичам себе си? Как любовта ми към мен самата се проявява в ежедневието ми?
- Възможно ли е да продължа напред "чувствайки" вина, и едновременно простила на себе си?
- Какъв човек съм в действителност аз? Познавам ли своите положителни и отрицателни качества? Мога ли да приемам "обратна връзка"/"критика" от близките ми? Обиждам ли се лесно на негативни коментари за себе си?

Ако желаете, можем да разсъждаваме по тях - тук има много добронамерени "огледала", които ще помогнат.

Поздрави!