Здравейте, нова съм тук и наистина не знам къде да пиша, надявам се да е тук.От известно време имам един единствен страх,че ще полудея.Лягам си,събуждам се с тази мисъл.Чувствам се безсилна.Постоянно чета в интернет за различни психични заболявания.Поставям си диагнози,ОКР,маниакална депресия,параноя,а сега вече жизофрения.И това не ми дава мира.Правя си постоянно тестове за психично здраве.Първо си поставих диагнозата ОКР, като тогава моят единствен страх,беше,че ще полудея, просто така,както си стоя,както си вървя,без да си поставям някакви картини или образи.После, след постоянно четене,разбрах,че при ОКР, постоянно си повтаряш нещо,което си чул,и аз така постепенно си пея наум някоя песен,която съм чула,дори и предния ден.Преди няколко дена прочетох,че това е звукова халюцинация и е признак на жизофрения.Постоянно анализирам всичко,което мисля.Друг признак от жизофрения е ,че преди да заспя,в почти сънено състояние и аз не мога да го обясня и сутрин точно сякаш преди да се събудя,си мисля в главата си как водя разговор с мои близки,с които сме се срещали през деня.Преди никога не съм забелязвала тези неща,но сега анализирам всяка своя мисъл,всяко нещо,което кажа.Прочетох в интернет в един форум за жизофрения,как при нея болестта се отключила една сутрин,като се събудила с хиляди гласове в главата си.На моменти всичко ми е като на сън,аз ли съм,ще откача ли.Говоря с хората,а в същото време постоянно си мисля как ще полудея.Постоянно търся симптоми.Моля някой специалист да ми каже,какво ми е.Вече не издържам.На почти 39 години съм.Всичко ми е безразлично,нищо не ми се прави,едва чистя и си върша домакинската работа.Не ми се ходи на работа,защото си мисля,как там ще полудея,ще се изложа мен и децата.Страх ме е .Притеснявам се, като полудея кой ще ми ги гледа,едното вече е голямо,но другото не е.Вместо аз да съм опората им,аз ще съм лудата им майка.Толкова съм изтрещя,че след толкова много четене на моменти се вглеждам в тях,да не би и на тях да им има нещо.Ставало е само веднъж,но ето още едно доказателство за това,че съм луда.Друго доказателство,пия 100г, уиски и се успокоявам,както при жизофрениците.Нацяло се вкарах във филма,след като преди няколко дена прибраха мой близък в психиатрията.Друг симптом на жизофрения, искам да спя и да не мисля.А ето и как започна всичко.А именно.Април месец преживях много стрес един след друг,свързан с децата ми,със загуба на близък човек,когото много обичах и то на фона на важно събитие,за което цялата организация включително финансова мина изцяло през мен.Да уточня,че само аз си знам как успях да се справя с всичко.Съпруга ми почти алкохолик,ми каза,че няма пари да се спасявам.Така два месеца,нещата минаха,но аз затъвам психически.Относно мен,бях нормално,лъчезарно дете,израстнах в семейството,в което не бяхме със сестра ми лишени от нищо.Баща ми можеше да се напие един път на 2 месеца, понякога строг,когато се напие може да се дразни с майка,но никога с нас.На 16 години върху мен беше извършено сексуално посегателство,от непознати,не в моя град,с това се справих сама,не казах на никой освен на сестра си,а в настоящия момент знаят мъжа ми и сина ми,никой друг.А може би,не съм успяла да се справя и затова сега откачам.Но както и да е.След това се оправих,продължих си живота,веселях се,обичах много да пътувам,което в момента също ме притеснява,в смисъл страхувам се да пътувам да дълги разстояния и на непознати места.Завърших средно образование с отличие,приеха ме студентка задочно,но не можах да завърша поради финансови причини.На 20 години се омъжих и родих голямото си дете,тогава за първи път по време на бременността,към края и месец след като родих,започнах да се чувствам зле,ходих по много лекари, включително и невролог,които ми казаха,че съм напълно здрава,тогава по врачки,магии,разваляне и нещата се оправиха,бяхме намерили в къщи едни неща и т.н.След това бях много щастлива,докато преди 13 години не хванах съпруга си в изневяра в точния смисъл на думата.Тогава щях да го оставя,но детето постоянно плачеше за него и аз не се разведох,така и до ден днешен.Животът продължи.От време на време съм минавала през различни фобии.че имам рак,че ще си глътна езика,че ще умра,но съм се справяла сама без хапчета и сега те направо ми се виждат смешни на фона на страха от полудяване.2008 родих второто си дете.Нямах страхове,гледах го сама, живота си течеше,започнах работа преди няколко години,която не ми харесва като цяло,в къщи пиян мъж,обиди,скандали,на работа кажи речи сама по цял ден,в къщи горе долу пак така,майка ми не е от хората,с които можеш да споделяш,добре,че е сестра ми,с която си говоря по телефона,но понякога и на нея и писва като започна да и обяснявам,че съм жизофрения. И така стигнахме до м.април и моята лудост.Извинявам се за дългия пост и се надявам някой специалист да го прочете и да ми каже луда ли съм,ще полудея ли?Може ли както седя и да изключа?Може ли през всички години да се е развивала жизофренията?Забравих да кажа ,че напоследък от време на време в главата ми излиза образа,на човека,който загубих и на трима други такива,абе направо съм си луда.Благодаря на всеки,който ще ми отговори!
