Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Никита никита

Участници
  • Общо Съдържание

    45
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

Профил Информация

  • Пол
    Жена

Последни Посещения

The recent visitors block is disabled and is not being shown to other users.

  1. Никита никита

    Lilito

    Здравейте минавам да споделя с вас моята радост , родих дъщеричка, вече си имам две прекрасни дечица и заради тях съм длъжна да продължа напред и да се справя.Не бях ви разказала за един сън, преди около година, в който се намирах в нещо като затвор, много тъмно и подтискащо място , появи се едно много хубаво момиченце, аз хем плачех ,хем бях щастлива, прегръщах я и я целувах.Каза ми, че когато дойде всичко ще се оправи.Когато се събудих, мислих, че това е детенцето, което загубих, после мислих, че това е моето АЗ .Сега когато забременях знаех че ще е момиченце, сигурна бях.И ето я моята Валерия.Вярвам ,че всичко скоро ще свърши, естествено мислите се насочиха и към нея, но се опитвам да не анализирам.В момента това което ме мъчи е, че не мога да и се радвам, тази апатия , но знам че ще отмине всичко.
  2. Никита никита

    Нужда от съвет или помощ

    Не мога да повярвам колко много млади хора сме така.Найстина е плачевно.Защо доктор Първанов, защо сме толкова много, млади а стареем със секунди.Аз се включвам и в тази тема с риск да ми се скарате, но утре сутрин ми е секциото, а аз мисля как някой ми говори и дотолкова повярвах, че имам чувството че ще започна на глас да му отговарям .За сега е само ,,млъкни,, наум.Страхувам се че е мен има агресия.Усещам се , как се паля за глупости., Или без причина.Искам вече наглас да кажа някакви неща, но не мога да си го позволя.Обеждавахте ме че това е ОКР, но сега как мислите.Вмесро да се радвам че утре ще имам бебенце, аз мисля как не го искам, страх ме е, как ще го гледам . ....
  3. Никита никита

    Lilito

    Не бях видяла, че ми е писано там , отново благодаря!Остават ми няколко дни до раждането , сега няма как да започна , но след това ще се свържа с нея.В момента варианта ми е психиатър може би.
  4. Много ви благодаря не съм видяла.
  5. Никита никита

    Lilito

    Благодаря, има много с тази фамилия . Ще се опитам повече да не пиша, виждам че постоянно пиша едно и също, когато ми е зле.Съжалявам за всичко.И ви благодаря на всички....
  6. Никита никита

    Lilito

    Здравейте отново, прочетох книгата, "Обсебен мозък,, но не намирам точно моя проблем.Да има мисли за нараняване, но там са само страх, а при мен много време беше страх, а сега е направо като желание.Събуждам се вечер и си казвам АЗ ставам и го правя,мога да го кажа на глас, така го усещам.Усещам се злобна.Намерих много неща който бях забравила, как съм се молила на Господ и трябваше на другия ден пак да го правя, да не се разсърди, Преди това богохулните мисли, проверките ,които все още правя, постоянния страх да не съм забравила да направя нещо, или оставила ли съм детето на градина, ужасната ревност, която ми пречеше да се радвам , препрочитането на субтитри, броенето.Но тези неща поотшумяха някак.С ревността се справих като си казах накрая каквото такова, вече се беше стигнало до развод Сега като се сетя сякаш исках да ми е изневерил, за да се скараме.Пак беше като желание.Е как да се успокоя ,предположение че за трите месеци в който бяхме разделени, той го направи.Тогава си седнах на гъза.Мисълта изчезна.Ами и сега ли така ще стане? Но тази мисъл как да се справя.Не знам само мисъл ли е, или е желание.Как да го разбера веднъж завинаги.Ако има и депресия, тя ли предизвиква това желание и агресия в мен.Днес бях на косъм да кажа на глас че искам.Отрази ми се и това убийство, което дават по новините, но то всеки ден дават нещо подобно.Така ли е мислил и се е чувствал?Страхувам се от следродилна депресия.Не мога да спя вечер, събуждам се с мисълта да стана и да направя нещо.Не ми се говори, не ми се излиза, постоянно бързам, за незначими неща.Абе за една тъпа манджа се притеснявам ,че нямам време и бързам.
  7. Никита никита

    Lilito

    Не мога вече да разгранича натрапчивите мисли.Гледам детето и си представям как го правя.Понякога даже си казвам даа сега , усещам се че си отварям устата.Сякаш наистина искам, мисля че това няма да е ОКР.Плача в момента и незнам , защо точно.Не мога да разбера реално какво мисля и искам.Ако е шезофрения, дали досега щеше да си проличи, хората около мен щяха ли да забележат. Искам да умра в същото време ,ме е страх, за себе си, повече отколкото за детето.Писна ми,писна ми, писна ми......
  8. Никита никита

    Lilito

    Здравейте , чета книгата Обсебен Мозък, по бавно и се опитвам да не прихвана това което са описали хората там.Прочетох нещо ,което не разбирам.,Човек с ОКР описа много добре какво става с тези, който не се съпротивляват,,Лошите навици си правят гънка в мозъка ти!И тези ужасни,натрапчиви мисли остават вечно в нея".Аз бях посъветвана да ги приема, да не се съпротивлявам.За това ли стигнах до извода ,че искам, да нараня детето си?Като желание!!! Пише също че ако си мислил някога че имаш ОКР значи е така ,Аз бях убедена, но тогава правех само онези ритуалчета.Да сгъна одеалото идеално, да има симетрия във всичко,равни разстояния между предметите,да погледна уредите, все още за уредите се заглеждам, но не както преди да слагам ютията на лицето си за да съм сигурна че е истинала или когато заключвам вратата да ддърпам.Незнам колко пъти съм я разбивала!!!Сега тези мисли.Как прогоних ритуалите.Казах си един ден няма да стане нищо, мина се доста време и дойдоха само мисли!!!Сега малко се плаша,защото пише, че това е болест.Приемам го зле.Не ме успокоява,както пише.Ако го приема като болест, веднага минава мисъл че щом съм болна мога да направя нещо!!!Никъде не намирам хора ,който мислят че е истина.Аз съм го приела прекалено като истина ,усещам притеснение ,но и в същото време или съм си врълпила,че е желание или незнам.....
  9. Здравейте и аз търся добър терапевт за Бургас но за съжаление не откривам.Ако сте намерили моля споделете мнение
  10. Никита никита

    Lilito

    Да няма да се откажа, принципно не се давам лесно, все пак съм козирог :) , прав сте колкото и мисли да минават в главата ми ,току що ме разплакахте, защото дойде това желание за уцеляване и справяне.Искам да отбележа в същото време се страхувам да го кажа, но съм идея по добре от миналата година.Поне ПА ги няма.Много ви благодаря на всички.Оценявам го найстина.
  11. Никита никита

    Lilito

    Знам, че тук няма как да се оправя.Просто когато ми е много криво, най вече вечерта, искам да кажа на някой, и започвам да пиша тук.Провеждам терапия по скайп но сега я разредихме много, тъй като нямам възможност за всяка седмица.Искам да се обедя че е ОКР, че това са само мисли, но нестава.Терапевта ми каза да им се присмивам, да но в момента, в който ми го каза, аз вече не исках да ги махна тези мисли, сякаш пойсках всяка една от тях и станаха по истински.Имам чувството че вече не ми пука какво ще направя.И това ме връща назад.....Толкова време съм по различни терапевти и започнах да се отказвам....вече нямам нито пари, нито желание да обяснявам едно и също всеки път....Хубав ден ви желая и бъдете здрави!!!!!
  12. Никита никита

    Lilito

    Всичко знае вече незнам какво да му кажа.То не е веднъж, два, знам че звучат всички неща смешни и налудни, но това е истезание.Отричах хапчетата ,но явно ще се наложи като родя.Просто не виждам изход.Ако започна да го мисля найстина, както в момента мисля че е?По добре да ме пробират в психото!
  13. Никита никита

    Lilito

    Как да го прочете, нямам смелостта да му покажа.Не знам как би реагирал.Кязвала съм му страховете си, но скоро спрях, защото не искам да се притеснява.Снощи пак аз мислих дали да стана и да направя нещо, и се съгласявах.Казвам Аз , защото така го усещах и сега и тогава.Мисля че няма оправия.
  14. Никита никита

    Lilito

    Здравейте отново , днес чета пак тук всичко за да се успокоя.Но не се получават нещата.Другия месец ми предстой да си имам още едно слънчице.Ноо мисълта е че не го искам ,започвам да мисля че е така.Гледам близките си и наум ги обиждам и какво ли още не.Да не говорим за детето ми, което гледам и си казвам че не го обичам, не е хубав, не е перфектен и какво ли още не.Кязвам си ги тези неща наум , това част от натрапчиви мисли ли е отново.Усещам се назлобена на моменти, казвам си "Сега ще е"даже не знам какво точно ще е.Продължавам терапията , да на моменти съм по добре , но като дойде другото всичкико хубаво приключва .Мисля все ,че като родя да не би да не си искам децата.Не ме радват , не ги обичам така както преди?Истина ли е това?Може ли някой да ми обясни какво означава да приемеш мисълта?Мисля че аз го разбрах по различен начин, още когато четях в началото ,че трябва да се приемеш.Приех че не ги обичам и че ще стане нещо.Как да приема звяра ,изрода в мен?Опитвам се да си наложа че трябва да приема мисълта че е там, просто мисълта, но не се получава.Приемам всичко за истина, а не някаква си шибана мисъл.Моля ви обяснете ми.Не намирам тема където сте писали, кое по точно да приема и как.Започвам да се приемам такава и ако продължа да вярвам че съм , ще направя ли нещо.По мойте мисли "ДА".
×