Никита никита

Здравейте отново, прочетох книгата, "Обсебен мозък,, но не намирам точно моя проблем.Да има мисли за нараняване, но там са само страх, а при мен много време беше страх, а сега е направо като желание.Събуждам се вечер и си казвам АЗ ставам и го правя,мога да го кажа на глас, така го усещам.Усещам се злобна.Намерих много неща който бях забравила, как съм се молила на Господ и трябваше на другия ден пак да го правя, да не се разсърди, Преди това богохулните мисли, проверките ,които все още правя, постоянния страх да не съм забравила да направя нещо, или оставила ли съм детето на градина, ужасната ревност, която ми пречеше да се радвам , препрочитането на субтитри, броенето.Но тези неща поотшумяха някак.С ревността се справих като си казах накрая каквото такова, вече се беше стигнало до развод Сега като се сетя сякаш исках да ми е изневерил, за да се скараме.Пак беше като желание.Е как да се успокоя ,предположение че за трите месеци в който бяхме разделени, той го направи.Тогава си седнах на гъза.Мисълта изчезна.Ами и сега ли така ще стане? Но тази мисъл как да се справя.Не знам само мисъл ли е, или е желание.Как да го разбера веднъж завинаги.Ако има и депресия, тя ли предизвиква това желание и агресия в мен.Днес бях на косъм да кажа на глас че искам.Отрази ми се и това убийство, което дават по новините, но то всеки ден дават нещо подобно.Така ли е мислил и се е чувствал?Страхувам се от следродилна депресия.Не мога да спя вечер, събуждам се с мисълта да стана и да направя нещо.Не ми се говори, не ми се излиза, постоянно бързам, за незначими неща.Абе за една тъпа манджа се притеснявам ,че нямам време и бързам.

Не я намирам ....

Не мога вече да разгранича натрапчивите мисли.Гледам детето и си представям как го правя.Понякога даже си казвам даа сега , усещам се че си отварям устата.Сякаш наистина искам, мисля че това няма да е ОКР.Плача в момента и незнам , защо точно.Не мога да разбера реално какво мисля и искам.Ако е шезофрения, дали досега щеше да си проличи, хората около мен щяха ли да забележат. Искам да умра в същото време ,ме е страх, за себе си, повече отколкото за детето.Писна ми,писна ми, писна ми......

Здравейте , чета книгата Обсебен Мозък, по бавно и се опитвам да не прихвана това което са описали хората там.Прочетох нещо ,което не разбирам.,Човек с ОКР описа много добре какво става с тези, който не се съпротивляват,,Лошите навици си правят гънка в мозъка ти!И тези ужасни,натрапчиви мисли остават вечно в нея".Аз бях посъветвана да ги приема, да не се съпротивлявам.За това ли стигнах до извода ,че искам, да нараня детето си?Като желание!!! Пише също че ако си мислил някога че имаш ОКР значи е така ,Аз бях убедена, но тогава правех само онези ритуалчета.Да сгъна одеалото идеално, да има симетрия във всичко,равни разстояния между предметите,да погледна уредите, все още за уредите се заглеждам, но не както преди да слагам ютията на лицето си за да съм сигурна че е истинала или когато заключвам вратата да ддърпам.Незнам колко пъти съм я разбивала!!!Сега тези мисли.Как прогоних ритуалите.Казах си един ден няма да стане нищо, мина се доста време и дойдоха само мисли!!!Сега малко се плаша,защото пише, че това е болест.Приемам го зле.Не ме успокоява,както пише.Ако го приема като болест, веднага минава мисъл че щом съм болна мога да направя нещо!!!Никъде не намирам хора ,който мислят че е истина.Аз съм го приела прекалено като истина ,усещам притеснение ,но и в същото време или съм си врълпила,че е желание или незнам.....

Здравейте и аз търся добър терапевт за Бургас но за съжаление не откривам.Ако сте намерили моля споделете мнение

Да няма да се откажа, принципно не се давам лесно, все пак съм козирог :) , прав сте колкото и мисли да минават в главата ми ,току що ме разплакахте, защото дойде това желание за уцеляване и справяне.Искам да отбележа в същото време се страхувам да го кажа, но съм идея по добре от миналата година.Поне ПА ги няма.Много ви благодаря на всички.Оценявам го найстина.

Знам, че тук няма как да се оправя.Просто когато ми е много криво, най вече вечерта, искам да кажа на някой, и започвам да пиша тук.Провеждам терапия по скайп но сега я разредихме много, тъй като нямам възможност за всяка седмица.Искам да се обедя че е ОКР, че това са само мисли, но нестава.Терапевта ми каза да им се присмивам, да но в момента, в който ми го каза, аз вече не исках да ги махна тези мисли, сякаш пойсках всяка една от тях и станаха по истински.Имам чувството че вече не ми пука какво ще направя.И това ме връща назад.....Толкова време съм по различни терапевти и започнах да се отказвам....вече нямам нито пари, нито желание да обяснявам едно и също всеки път....Хубав ден ви желая и бъдете здрави!!!!!

Всичко знае вече незнам какво да му кажа.То не е веднъж, два, знам че звучат всички неща смешни и налудни, но това е истезание.Отричах хапчетата ,но явно ще се наложи като родя.Просто не виждам изход.Ако започна да го мисля найстина, както в момента мисля че е?По добре да ме пробират в психото!

Как да го прочете, нямам смелостта да му покажа.Не знам как би реагирал.Кязвала съм му страховете си, но скоро спрях, защото не искам да се притеснява.Снощи пак аз мислих дали да стана и да направя нещо, и се съгласявах.Казвам Аз , защото така го усещах и сега и тогава.Мисля че няма оправия.

Здравейте отново , днес чета пак тук всичко за да се успокоя.Но не се получават нещата.Другия месец ми предстой да си имам още едно слънчице.Ноо мисълта е че не го искам ,започвам да мисля че е така.Гледам близките си и наум ги обиждам и какво ли още не.Да не говорим за детето ми, което гледам и си казвам че не го обичам, не е хубав, не е перфектен и какво ли още не.Кязвам си ги тези неща наум , това част от натрапчиви мисли ли е отново.Усещам се назлобена на моменти, казвам си "Сега ще е"даже не знам какво точно ще е.Продължавам терапията , да на моменти съм по добре , но като дойде другото всичкико хубаво приключва .Мисля все ,че като родя да не би да не си искам децата.Не ме радват , не ги обичам така както преди?Истина ли е това?Може ли някой да ми обясни какво означава да приемеш мисълта?Мисля че аз го разбрах по различен начин, още когато четях в началото ,че трябва да се приемеш.Приех че не ги обичам и че ще стане нещо.Как да приема звяра ,изрода в мен?Опитвам се да си наложа че трябва да приема мисълта че е там, просто мисълта, но не се получава.Приемам всичко за истина, а не някаква си шибана мисъл.Моля ви обяснете ми.Не намирам тема където сте писали, кое по точно да приема и как.Започвам да се приемам такава и ако продължа да вярвам че съм , ще направя ли нещо.По мойте мисли "ДА".

Благодаря много за отговора.Невеоложката каза сега да не пия, но се замислям дали да не започна да приемам,защото беше доста ниско.

Доктор Първанов мислите ли, че и бременността ми допринася още за състоянието.Възможно ли е да се пооправят нещата след като родя, защото реално мислите дойдоха след загубата, когато трябваше да направя аборт.И също така ми правиха изследвания на витамин Д и е под стойностите, това също фактор ли е според вас.

Първата мисъл когато прочетох, че трябва да осъзнаем че имаме ОКР, беше ,,значи и да го направя , аз съм болна,, като успокоение.Получих ПА четох още малко и спрях.Може би сега като се чувствам малко по спокойна, трябва да я прочета отново, бавно и спокойно.

Чела съм я.По никакъв начин не ми помогна.

Здравейте за много години живи и здрави и много щастливи.Имам едно питане, и ще помоля да ми отговорите.Относно мойте най страшни мисли, да не нараня детето си.Още в началото бяха ми се появили в главата че той е дявол, което е присъщо за шизофрения.Не мога да си спомня единствено дали бях го прочела някъде, или ми изникна само в съзнанието.Сега отново се сетих за това.Някак си се опитвам да не обръщам внимание, но няма как.Не мога да определя дали това е истина или не.Дали си въобразявам или вече започнах да го виждам. Също така започнах да мисля че нямам проблеми.Притеснява ме факта , че чета хора който се страхуват от мислите си, както бях аз преди, а сега аз не се притеснявам,по скоро усещам напрежение.Имах период и все още на моменти , че искам да направя някакви гримаси, и бях посъветвана от терапевта да ги правя, естествено сама, за да видя че нищо няма да се случи.Усещане че всеки момент ще кажа нещо, и то е почти на устата ми.Нещо почти като шепнене.В момента не мога да определя даже как се чувствам.Не мога да кажа че виждам и чувам,но не мога да кажа и обратното.Страшно ми е объркано.Не мога да се подигравам на мислите, както бях посъветвана.Сякаш не искам.Когато се чувствам спокойна пак не мога да разбера кое е вярното.От няколко дни имам бучка в гърлото, усещам я, като хляб заседнал.Вече нямам желание да говоря с никои, даже с терапевта си.Всеки път ме пита какво точно мисля, и чувствам, а а не мога да отговоря точно и ясно.Изморих се да обяснявам на хората.А сега докато пиша незнайно защо изговарям всяка буква в главата си, изписвам я с пръста си.Вярвам на сънищата си, което е също много мъчително.Когато ме сърби носа, което е смешно, а започвам да си мисля, че е за лошо.И действително ставам по зле.Гледам детето си и сякаш не мога да повярвам че е станал толкова голям, изтървала съм най ценните години.Изтрити са много от спомените в детството ми, както и от последните няколко години.Случки, който въобще не помня.Имам чувството че искам да ми се случват лоши неща.Че се успокоявам.Стигнах до извода , че винаги съм се правила на добър човек, за да се харесам на всеки, и когато не се получи, ето че дойдоха ужасяващите мисли.Може би съм много лош човек, и съм се опитвала да го скрия.Исках да напиша всички неща , но те са много.Искам да знам все още ли мислите че това е ОКР.Моят терапевт е на мнение че е, но аз извъртам всеки път нещата, да стават по зле.Искам да кажа че от малка си въобразявам какво ли не, главно от филми, след което си го представях.Страхувах се.

Не от лятото доктор Първанов от години, но беше различно, беше паника и страх.Сега лежа , гледам детето и мъжа си и се чудя да хвана ли ножа? И какво ли още не.Това вече е различно.Аз го мисля, а не натрапчива мисъл или поне аз така мисля, че не е.Както и да е.Вие сте наясно.Не ви се занимава да отговаряте едни и същи неща, което е нормално.Това също е ясно. Яд ме е , че няма човек като вас, който да ми е наблизо и да ми помогне.Защо толкова много терапевти има тогава, като не могат?

Поне осъзнаваш че е страх.А при мен е като желание, в момента и вече не се опитвам да се обедя че не е така.Моля ви кажете ми полудявам ли?

Много ви благодаря за отговора.Чувам се по Месинджър с терапевт, защото тук в Бургас така и не намерих човек които да ми помогне и да е компетентен, но за съжаление не мога да се чувам често с него, просто нямам възможност.Много исках да отида при доктор Първанов, но.....просто немога.Невроложката ми каза че това помагало за тревожността, и Да има някакъв напредък и той е че по малко се тревожа, но започнах да си мисля че вече така разсъждавам, че съм с нацяло изменено мислене и че искам да го направя и не мога да се обедя в противното.Опитах се да кажа на близките си че психотерапията е най важна, но те си помислиха че ТМС ще ми помогне, и родителите ми ми помогнаха финансово да ходя.Но вече имам 20 сесии, а мислите са си тук .Не е страх вече, просто е едно напрежение, което незнам как да приема, защото на моменти искам да кажа че не ми пука , че ще го направя, и това е.Терапевта ми каза че тази апатия в момента се дължи на депресия.Страхувам се , защото ми предстой раждане след около два месеца, незнам как ще си гледам децата.Знам , че няма как да ми помогнете тук с писане, но намирам утеха и то голяма в трудни моменти.Млада съм , искам да живея пълноценно, но незная как.Забравила съм....

Здравейте, много ще се радвам ако ми отговорите.Писах много пъти тук, имах моменти на голямо облекчение, даже и малко щастие, сега обаче отново се задълбочават нещата.Страховете ми бяха да не нараня детето си, ужасни паник атаки, минаха , преодолях ги , но сега е онова безразличие, което те убива бавно, сега усещането е че не мога да се боря с това , а просто това съм аз.Не мога и не Искам да ги отблъсна тези мисли, сякаш станах друг човек, които не може да мисли трезво, повече ме кара да мисля че искам, че не е толкова лошо, колкото си мислих преди.Приемам че ще го направя, усещам агресия в себе си, може би полудях, незнам, но и не мога да кажа че съм луда.Тотално объркано мислене.Когато си казвам че това не е вярно, сякаш казвам лъжа, нещо в мен казва Вярно е .По силно е от мен.Омеъзна ми да се боря, Не искам, нямам желание за нищо, моля се насила, казвам си насила че не е така.Всичко е престорено.Не знам това ОКР ли е или се превръща в нещо страшно .Годините минават , а аз ставам невидима, чакам бебче , и това сякаш не искам.Моля ви отговорете ми.Какво се случва с мен.Отделно този импулс, прегръщам го и стискам, защо, в такъв момент усещам че мога да го направя.Уж на игра а аз съм груба.Сякаш той ми е виновен за всички лоши неща.Как да изкарам тази агресия, този насъбран яд, не знам .....вече направих 20 сесии на ТМС имаше голямо подобрение, но ето че станах пълен непукист, все едно престъпник.....

Здравейте.Не съм писала много време, чувствах се по добре, усещах малко живинка, до преди седмица.С голяма сила се завърна мисълта да нараня детето си.Вече е искам , какво толкова и не се чувствам виновна.Подтиснато ми е не мога да спя, сякаш усещам че найстина ще го направя.Моля ви кажете това поредната мисъл ли е или наистина го искам.От вчера започнах да ходя на ТМС единствено това мога, защото съм бременна в петия месец.Отчуждих се от детето си, не мога да му се радвам .Какво става.Моля ви отговорете ми.....Сякаш искам да изкрещя че искам да го направя, но се правя че не искам.Не се опитвам да изгоня мисълта вече, което ме кара още повече да вярвам че искам.Представям си какво ли не и нищо не трепва в мен.

Доктор Първанов да сте много здрав и щастлив.Много ви благодаря, че отговорите на момента.Знам че ви писна от мен и мойте въпроси.Искрени благодарности

Здравейте отново, знам че вече ви писна от мойте въпроси, знам че не ви се повтаря едно и също.Но имам нужда от вашите отговори.Да психотерапевтът много ми помага, даже се смее по някога на нещата, но все още се опитвам да проумея нещата.Днес съм с детето и пак незнам къде съм.Не мога да го прегърна, сякаш неискам, сякаш наистина вече не го обичам.И най гадното е че сякаш не ми пука.Възможно ли е да съм спряла да обичам собственото си дете , което обожавах и пазех като очите си.Променена съм хора, незнам какво се случва.

Всичките съм ги прочела още преди година.Благодаря ви за всичко.

Благодаря ви много за отговора.И искам да попитам ако е от епилепсията ,защото разбрах че има психози и депресии понякога при нея, ще ми помогне ли психотерапията.Аз най вече се уплаших от това че когато ми прилошее имам миризма, която сега разбирам че е халюцинация.И също така от малка си въобразявам в тъмното че виждам неща, примерно хавлия оприличавам на нещо.Това пак ли е халюцинация.От тези неща стигам до извода че не съм добре, но ако е шизофрения нямаше ли до сега да се изяви нацяло.

Да но не пречи ли на бременността.Страхувам се защото пия и хапчета за епилепсия. Да ще направя всичко възможно да се справя.Не знам дали сте имали такъв като мен клиент.Явно положението е зле.Ако е писано мъжа ми да ме остави, да ме оставя, аз трябва да се оправя. Мислех и хипнотерапия да потърся тук в Бургас, но да не стане по зле.