Никита никита

В Бургас съм.Обиколила съм много терапевти.Сега започнах по скаип с един от Пловдив но не е същото.Не издържам вече, На психиатър ли да ходя незнам.Вече си мисля че имам психозa, от вчера пък насам съм в постоянно напрежение, плача постоянно, мислите ме завладяха тотално.

Здравейте не съм писала доста време, защото се чувствах по добре.Но сега ме е хванала страхотна Апатия.Вече няма страх, няма никакви чувства.Чувствам се много объркана.Не ми липсва детето, при баба си е ,защото нямааа кой да го гледа лятото.Просто усещам едно объркване в главата си незнам реално какво мисля.ОКР то е ясно, казвате че няма вероятност да нараня детето си.Но защо мислите ми са че искам.Сякаш наистина искам.Гласът в главата ми вече и тои се обърка.Когато си мисля и си казвам абе това са само глупости, нищо няма да му направя, усещам че го казвам насила, че не е така.В депресия ли изпаднах или полудявам.Даже вече не ме е страх ако полудея.Бременна съм и не ми пука.Не се радвам.Искам само да спа,лягам но тези дни и немога да спа, а се чувствам много изморена.Не смятам че имам вече проблем както преди.Тогава бях готова сама да отида в лудницата а сега не е така.Незнам какво се случва, но знам че не е добре.Депресия лекува ли се без хапчета, защото сега и не мога да пия.Благодря ви предварително

Иначе след разговора с вас доктор Първанов се преродих, около две седмици аз живях, може би не напълно , но усетих едно облекчение.Какво да направя.Опитва се да ме разбере.Успокоява ме постоянно.Но на мен това не ми е достатъчно, защото аз не му казвам всичко това.Страхувам се.Какво ли ви занимавам, аз съм загубена кауза.......Петно.....искам на моменти да плача , но вече и това не мога.Сякаш нищо нормално не остана в мен.До скоро имах едно огромно желание .Да напиша книга когато се оправя.Дано успея някога.Винаги съм имала мечти а сега нямам.Очаквам бебче , а не мога да се зарадвам, сякаш не знам какво е това.Радост.ПФфффф.Сякаш и не искам.

Ines съгласна съм с теб , но аз ходих на психотерапия една година близо и почти нищо не се промени.В началото той беше съгласен , но вече му писна.Аз естествено гледах да не му казвам всеки ден всичко, з да не го натоварвам.Яд ме е , че не можах да се свържа с доктор Първанов по рано.Много ме е яд.Тук никой не може да ми помогне, даже невроложката ми го потвърди.А психиатрите искаха да ме тъпчат с хапчета, които ми докараха алергичен шок.Сега просто нямам възможност, найстина нямам.........

Но това не е ли симптом на болестта.Какво да ви кажа, за него такива проблеми не съществуват.За никой около мен това не е проблем.Аз забравих как се живее.Затъпях , колкото и смешно да звучи.Имам чувството че се правя на жертва, че всичко това си го измислям.Че ви лъжа, като ви пиша.Не мога да го обясня.

Здравейте отново.Така и не можах да убедя мъжа ми да започна психотерапия, а нещата започват да стават все по зле.Преди два дни разбрах че съм бременна вместо да се зарадвам аз изпитах едно безразличие.Сякаш не го искам.Ужастна съм.Започна се отново кошмар.Кошмара че имам шезофрения.Представям си че някои седи до мен и ми говори, даже не знам точно какво.Просто постоянно си мисля че някой ми говори.Че ми казва например,,Видя ли,, Направи го,, ,,Как си,, Сякаш се усещам на моменти че аз самата си го съчинявам и незнам какво да ми каже този глас в главата.Просто нещата не са добре.Имам чувството че всеки момент мога да започна да говоря на глас.Чувствам се като балон, който всеки момент ще се спука.Блокирала съм.Лягам и ставам с тази мисъл.Има ли изследване за тази болест веднъж за винаги да разбера.Всички около мен ми казват че нищо ми няма, но аз ще се гръмна от напрежение.Мисли от сорта и какво като съм болна, усмихвам се в мислите си просто не знам .Казват че лудите хора не се чувстват луди, е аз не се чувствам луда, но знам че това не е нормално.И все едно се появява гласа ,,Кои ти каза че не е нормално,,Имам чувството че ще повярвам на тези мисли и тогава какво ще правя казвам си стигааа Млъкниии вече.....Преди бях убедена че е ОКР но сега вече незнам, незнам ......Не мога да обясня напълно защото съм тотално объркана.Искам вече това да свърши.....Мисля че разбрах причината от детството защото не го помнех, сестра ми ми го припомни.Не помнех нищичко.Как баща ми се напиваше и правеше панайри, блъскаше, хвърляше, псуваше, но какво от това.....

Доктор Първанов възможно ли е, ако намеря добър терапевт по скаип да се случат нещата.Търся, Търся и не намирам тук в моя град , не искам да пия хапчета достатъчно пия за епилепсията.

Ами не иска , а може и да е чел и да не ми казва.Като цяло ме подкрепя , успокоява ме, аз мислих , че ще ме остави като му разкажа всичко, че ще избяга, но не.Поне за сега!Но на моменти се ядосва, писва му, затова избягвам вече да му казвам какво ми е мълча си, лошото е че като ми се плаче , което се случва вече много рядко не мога да си позволя да се разплача, за да не ми се налага да се обяснявам защо го правя.Между другото се сетих че първата натрапчива мисъл още преди години в главата ми беше че ще имам живота на леля ми, които не е никак лек, детето и почина.След това беше другата гадория богохулна извратена мисъл може би година ме мъчеше и изчезна.Когато родих станах ужастно ревнива дали пак не е било натрапчива мисъл? Незнам.Беше като мания.Е мина с развод.И сега с тази мисъл за детето не знам как ще свърши страхувам се.

Виждам че не можете да ме насочите към конкретен колега, в областта, Питах за хомеопатия и тес защото единствено това намерих в Бургас , човек които се занимава с тези неща професионално Казва се доктор Гълъбов.Решила съм веднъж завинаги да изляза от този кръг, извинявам се че постоянно задавам въпроси.Хиляди Благодарности.

Успокойх се поне за момента,благодаря за което.В процес на търсене съм, на добър терапевт , но просто незнам кои може да бъде той.За съжаление мъжа ми мисли че просто си втълпявам разни неща и никои не може да ми помогне освен самата Аз, което също ме измъчва.Какво е мнението ви за хомеопатията и ТЕС техниката.Благодаря предварително

Здравейте отново.Аз упорито продължавам да се безпокоя.Днес започнах работа и се появи отново онзи импулс ,че ще нараня някого.Сякаш искам, опитвам сячески да се контролирам.В добавка с новото че си представям че някои ме кара, но защо вече е и към чужди хора , онези мисли към роднини от любов Ами към непознати?Импулс че ще започна да говоря глупости, все едно едвам се сдържам да не го направя.И си казвам какво като ги Кажа.Незнам какво да си мисля.За психиатър ли съм , да пия ли хапчета, може ли да е психоза

И все пак ви благодаря от цялото си сърце и душа.Бъдете живи и здрави и подкрепяйте хората, до колкото ви е по силите защото сигурно и на вас не ви е лесно да слушате постоянно такива неща, но повярвайте ми това не е живот.Ако можете само да ми предложите някои добър психотерапевт в Бургас .Съмнявам се че ще има защото съм обиколила много,но все пак.....Хубав и успешен ден

Благодаря ви много явно в моя град няма кои да помогне едната ме изкара екстрасенс а другата ме праща на психиатър.Страхувам се от това че не се страхувам вече не знам дали ме разбирате.Това че си представям че има някои до мен и ми говори ,представям си че с усмивка правя гадости и вече нищо не трепва в мен, няма го чувството за вина , незнам как да ви обясня не съм убедена вече че е само ОКР.Моля ако работите по скайп да се свържа с вас

Благодаря много за бързият отговор аз знам , че е ОКР, но въпросът ми е дали може да се превърне в шезофрения.Психоложката където ходя ме уплаши защото ми каза да отида на психиатър и да я питам дали трябва да продължа терапията.,да не изтървем положението, защото не работела с психотични.Е как да не се притеснявам. А преди време бях ходила и на друг психиатър които ми каза че ОКР се лекува само с медикаменти изписа ми ,аз си ги взех и след два дни се обезобразих.Изкривих се цялата.получих алергичен шок а лекаря не ми вдигна даже телефона.Чела съм всичко което ми пратихте от година чета всичко.Искаше ми се да дойда при вас , но съм от Бургас.

Здравейте на всички.Търся компетентно мнение.В Ада съм от две години и не мога да изляза.Ще бъде дълго, надявам се че ще бъде и прочетено .От малка правя тези така наречени ритуали скачах, броях, пипах определен брой пъти разни неща защото нещо ще се. ....Някак си нещата преминаха пораснах ожених се и сега имам прекрасно детенце на 7годинки.Преживях развод, но слава Богу се отправихме с бащата и сме пак заедно , да смешно е ,, забременях втори път,но нещата не се получиха и трябваше да направя аборт в 4месец.От там започна кошмара.Мина се малко време и започнаха мислите че ще се случи нещо с детето ми, които ескалираха с времето че аз ще му направя нещо.Започнаха и ПА .Имах чувството че ставам и го правя.Имах усещането че губя контрол върху себе си.Незнам как но ПА спряха.Ходих на пстерапия може би от там.Сега мислите си стоят но някак не ме плашат така.Но на моменти си мисля че щом не ме плашат значи ИСКАМ.Първо си сложих диагноза Психоза, психопата, какво ли не.Мислите започнаха да се отправят и към мъжа ми.Известно време имаше един период на едно спокойствие което ме притесняваше.Как може да съм толкова спокоина мамка му.Мислите стоят, не ми пука от нищо, нищо не ми се прави, сякаш никои не обичам, незнам какво да кажа, чувствам се като предмет.На 16 бях когато ми поставиха диагноза епилепсия.Но някак не бяха сигурни.защото не съм припадала.Аз не си пих хапчетата и сега пак започнах да ходя по лекари защото започна да ми прилошава.И се установи пак епилепсия някаква слаба форма.Но наи новото в главата ми е че съм болна от шезофрения.Започнах да си представям че някои ми говори.Знаете какво ,,да нараня близките си,,.Незнам вече постоянно ми е в главата четох какво ли не и си добавям още и още неща.Според вас болна ли съм .Понякога си мисля че нищо ми няма че съм си много добре, че това са само глупости измислени от мен.Но в друг момент сякаш започвам да вярвам че съм полудяла и това е края.Имала съм мисли от сорта ,,И какво от това,,.Объркана съм, незнам какво мисля и чувствам, нямам мечти ,а бях толкова весел човек.Мамка му само на 27 години съм а не виждам изход.Лудите виждат и чуват нещата наистина или не.Аз ли си съчиниха всичко или съм за лудницата.Опасна ли съм за близките си.Съжалявам за дългия разказ , но вече не знам какво да направя и къде да отида.Не знам защо но не чувствам нищо.Нито страх, нито гняв, нито любов абсолютно нищо.Аз съм едно нищожество.Пълен непукист.Напуснах работа и сега сякаш ме е страх да започна нова, незнам дали ще се справя, дали няма да направя нещо.Мозъкът ми е извор на простотии.Детето ми е при баба си на село, направо се страхувам да е при мен , в Ада съм хора,помогнете ми .Искам да усетя всички емоции на света.Искам да седна да се нарева, искам да се зарадвам, искам да се ядосам.Ходих на психиатър и ми казаха невроза даже нищо не ми изписа заради хапчетата за епилепсията , добре бях докато не доиде новата мисъл за лудостта.