Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Никита никита

Участници
  • Общо Съдържание

    66
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

Всичко добавено от Никита никита

  1. Никита никита

    Lilito

    Благодаря ви,правя го от доста време,това с тетрадката.Всичко,което ми изскочи се записва .Разбирам ви напълно,защото това което съм писала е само една много малка и сбита част от целия ми проблем.Страх ме е,страх да не направя всички тези глупости ,които са ми в главата.Надявам се, че все един ден всичко лошо ще остане в миналото и ще заживея пълноценно.Желанието ми на първо място е да усетя любов.Да изчезне тази апатия и гняв.....Благодаря ви за пореден път за подкрепата.Вие сте прекрасни хора...и най вече,Човеци...
  2. Никита никита

    Lilito

    Мисля,че открих моя човек.Надявам се да е така.Обясни ми нещата както вие д-р Първанов.На първо място ми каза,че трябва да се науча да вярвам,което ще е трудна битка.Притеснявам се,защото има известна депресия,която може би е много отдавна, а не се изключва и хистерия,за която отдавна си мисля,че я има(тези пристъпи)Каза,че като се видим следващия път ще обсъдим дали да ходяна психиатър и къде.Каза,че не е редно невролог да ми изписва хапчета за тревожност.Има си лекари за това.Ако има Хистерия, това лекува ли се? Не искам да чета,защото ще си докарам други тъпотий.Хубав ден
  3. Никита никита

    Lilito

    Знам ,че вече не е редно да пиша.Объркаха ме вече.Терапевтката при която ходих ми каза,че може да не е ОКР защото ритуалите ги няма вече.За нея е депресия,която не вървяла за ръка с ОКР?Мисля,че не е моя терапевт.Открих друга психоложкс,днес ще ходя да видя какво ще ми каже.Тя е клиничен психолог,каквото и да значи това.По телефона ми вдъхна голямо доверие.Стискайте ми палци това да е моят човек.:)
  4. Никита никита

    Lilito

    Питам вас, защото тук като отидеш разказваш всичко набързо, и ти изписват, а на вас съм казала всичко,затова ми е важно вашето мнение.Специално относно АД.
  5. Никита никита

    Lilito

    Да спряла съм, в момента в който усетих че е от това,поне така мисля.Аз ще ги пия ,но се страхувам от страничната реакция.Извимявам се за грозния израз.Надявам се че терапевтката ще е компетентна и ще ми помогне.
  6. Никита никита

    Lilito

    Тази агресия в мен, това,че не ми пука, казвам ви го честно,някак не мога да осъзная нещата,който не трябва да се правят.Все още не чувам и не виждам разни неща,нядвам се да не се случи, но се чувствам на косъм,че ще стане.Мисля че имам е известна степен хистерия, защото преди доста неща съм искала да ми се случат, или поне така си мисля.Незнам как да постъпя.Страх ме от лекарства, такива неща съм чела и чувала,че може да стигнеш до халюцинации от тях.Боже дано не стане това.
  7. Никита никита

    Lilito

    Доктор Първанов забелязах тези дни, пия по няма и половин чаша вино, и нещата излизат от контрол, не съм пиячка, просто за компания на мъжа ми, даже започвам да фъфля,а след това идва това агресивно мислене и напрежение.Много ме е страх какво ще ми кажат.Ще ме натъпчат с антидепресанти нали.Със сигурност започвам терапия, но тя ще ме прати на психиатър, според вас нужни ли са ми АД.Много исках при вас, но немога, с бебка.
  8. Никита никита

    Lilito

    Здравейте,най сетне успях да си стъпя на крака финансово и започвам дълго чаканата терапия.Писна ми да слушам всички,как нищо ми няма.Писна ми да ми казват какво трябва да правя.И аз имам желания.бях зависима от мъжа ми,защото не работех.И слушах все как няма пари за такива неща.Да но когато се счупи колата, купихме нова .Живота ми не струва една шибана кола!!!!За тези неща все се намираха,а за мен не!!!Започнах да изразявам мнение,скарах се с много хора!!! Писна ми и да се възползват от мен!!!Но даде зароди тази шибана агресия!!!Минах през невролога, и там последно се обърках повече, каза че ако е било епилепсия, е било в минало време.Сега е възможно да са имитиращи такива пристъпи.Не разбирам как ще ги имитирам сама?От раждането до сега аз не съм осетила майчината любов.Напротив агресивна на моменти, според мен, от силното напрежение,но мисли почти няма.Чувствам,че не ми пука за децата, не им обръщам внимание.Има ли в ОКР агресия, която не ме плаши?На моменти имам чувството,че ще прибия някой?Или ще го наругая.Не усещам вина и срам,никаква.Гледам жестоки неща, на жестоки хора и нищо не трепва в мен.Даже се опитвам да ги разбера и оправдая.Няма никакъв страх,само едно ужастно напрежение,че ще се пукна.И следва агресивно поведение, избива ме на кавга.Страхувам се какво ще ми кажат, но аз трябва да отида.Това желание бих нарекла, да нараня е толкова истинско.Давам на малката да яде и и бутам бебката силно, Сякаш искам да си изкарам яда на нея.Изнервена съм много.Не ми пука нито за мъжа ми, даже си мислех да го напусна, незнам това мисъл ли е,но го усещам че го искам.Пак стана ужастно дълго, вече не мисля че е окр.а ритуалите вече не съм сигурна, това сън ли е било или истина.Пожелайте ми късмет, готова съм да чуя каквото и да е.Знам че това което написах е ужастно и страшно.Вече съм сигурна че не обичам никого и нищо.Искам да съм сама.Може би ще ме вкарат и в лудница!Когато им кажа това.Ще споделя другата седмица ,какво се случва, депресия,психоза, или ш....я.Плаче ми се, но не става.Не мога.Единственото е,че пия Прегабалин.Възможно ли е това всичко да е от него.Хубав ден, Бъдете здрави,защото аз не съм.Мъчно ми е да го кажа, но е факт.
  9. Никита никита

    Lilito

    Разбира се ,че не се сърдя.Даже незнам как не са ме изхвърлили вече.Съжалявам хора , найстина.Просто ме е страх, може би Много.В момента в който си Кажа че имам проблем, че трябва да ида на терапия, другия глас казва, нищо ми няма, за какво ми е тази терапия.Този път найстина ще опитам да се сдържа и да не пиша повече.Извинявам се на всички ,че досаждах постоянно с досадните си въпроси.Все пак благодаря че ви има.Надявам се че наистина е ОКР , а не нещо друго.
  10. Г-н Баев, успях да се свържа с жената, благодаря ви искрено,пожелайте ми късмет, скоро ще започна да я посещавам.Надявам се,че ще ми помогне...
  11. Звънях многократно, но не ми вдига...утре ще опитам отново
  12. Никита никита

    Lilito

    Когато бях ходила на психиатър, който ми каза че ОКР се лекува Единствено с Медикаменти, каза че може да е от него миризмата, и да не бързам да ходя на невролог.Обърках се вече.
  13. Никита никита

    Lilito

    Доктор Първанов възможно ли е да нямам епилепсия а това да са ПА.От вчера насам поне 10 пъти изживях ужаса на уж прилошаването.Усещам миризма, сърцебиене и тялото ми гори,бързам да отида при някой, усещам нереалност, както и че някой все едно ми е стъпвал на стомаха.Последното ЕЕГ беше добре, но предните не чак толкова.Възможно ли е да улавя и ПА това ЕЕГ.Този път ме държа повече,а не както обикновено секунди.Моля ви за последен път като професионалист, да ми дадете ваше мнение.Терапията е ясна започвам скоро, но тези неща, с хапчета ли ще се махнат или с самата терапия.
  14. Никита никита

    Lilito

    Ами ако повярвам до такава степен,че да направя нещо?Защо ги стискам?Защо позволявам.Надявам се че терапевта ,при който ще започна да ходя ,ще оправи тази каша в главата ми.Имам толкова много въпроси, на които не мога да намеря отговор, а сама се оплитам още повече.В момента, реално аз не мога да отговоря , на въпроса дали искам или не.Това ме тормози най много.Ако успея да кажа ,че не искам, да съм сигурна че е така,всичко ще свърши.
  15. Никита никита

    Lilito

    Но каква помощ е ОКР-то.Да забравих ги, на моменти само се сещам и плача.Преживявам го наново.Не обичам децата си, разбирате ли, такова е усещането, както и всички около мен.А аз започвам да му вярвам..Това нормален човек няма да го усети.Когато пък им се зарадвам се усещам че им се радвам грубо, целувам ги и ги прегръщам, но се усещам как стискам.Ще започна отново терапия, няма да спра, но незнам вече какво бих добавила, всичко съм казвала на терапевтката с която работех най дълго.Да имаше ефект, защото поне гадните ПА изчезнаха.Връщаше ме назад, аз ги преживявах, многократно.Но защо всички тези неща ,който ми се случиха сякаш ги исках?ЕТО ТОВА НЕ МОГА ДА СИ ОБЯСНЯ,И НИКОЙ НЕ МИ Е ОБЯСНИЛ?И стигам до извода че на мен ми е хубаво да ми е гадно.Благодаря ви за пореден път на всички.Ще ги прочета още сега
  16. Никита никита

    Lilito

    Леле колко точно ме описахте.Промените бяха не малко.Развод, изневяра(простих), загуба на детенце.Не искам да се оплаквам, не искам и вече да ме съжаляват, но не мога да ги забравя.Мисълта ,за всичко това ме убиваше.Запечатоха ми се .Особено когато беше аборта, беше с хапчета в 4 месец, изкараха го в болницата, защото не успях да се изчистя.Хвърли го в една гнусна кофа, и си тръгнахме.Но всеки човек минава през различни етапи и има проблеми.Правих се на жертва постоянно, сякаш се хвалих за всичко,което минах.Сякаш ми беше хубаво.Оплаквах се постоянно.Сякаш исках нещо лошо да ми се случи, или съм искала найстина?Защо?За да ми обърнат внимание?Виждам колко глупава съм била.Да ме съжаляват!!!Защо обаче започвам да губя критичност към мислите?и това не ме плаши?Какво става с мен?Дали е мисъл, приличаща на желание или реално такова.Въображениеро ми играе постоянно, а аз го допълвам все повече.Понякога си казвам да ще го направя, ще вляза в затвора и това е!!!И до там Друго не мога да измисля.Разбирам ви , като ми обяснявате, за момент си казвам Да те са прави, но после пак.Всичко от което съм се страхувала стана.И развода, и изневярата.А сега?Не искам да ми се случват хубави неща,а те ги има!! Аз не мога да им се насладя.Какъв човек съм.Колко терапии минах и нищо не разбрах за себе си.Даже се обърках повече
  17. Никита никита

    Lilito

    Явно не е функционална в това състояние? Благодаря ви!!!
  18. Никита никита

    Lilito

    Забравих да кажа че посетих класически хомеопат, и пия лекарства от него.
  19. Никита никита

    Lilito

    Обръщам се с молба за съвет.Тодор Първанов и Орлин Баев , от може би две седмици се чувствам спокойна.На моменти имам тревожност, но не е всеки ден.Мислите вече почти не ме плашат.Притеснява ме факта че си казвам Добре съм, но мисълта е там.Тези който нараняват близките си, така ли се чувстват.Четох преди време че , преди да го направят се чувствали добре.Снощи за пръв път спах спокойно, бях сама с децата, от както се помня не съм спала спокойно,или въобще,когато няма голям човек при мен, в тъмното, в случая мъжа ми го нямаше.Сънувах отвратителен,гнусен,сън, но този път не се хванах.Та въпроса ми е .Мисля другия месец да започна терапия.Ако съм добре, и не ме притесняват мислите, какво да му кажа.Имам но съм добре? знам че може би ще се появят нови, или отново същите.Но в случая какво да кажа.ИЛИ ОКР-то отново ме лъже, за да не отида.Или вече мисля като психопат? знам че пак всичко ще се повтори, потрети, както е било през всичките години.Трябва да отида нали?Между другото, искам да кажа, че не помня почти нищо от детството си, освен страховете си.Относно хипнозата искам да знам, опасна ли е? Разбрах че помага много, но малко се страхувам! Исках да напиша и нова тема, но не мога, за сънната парализа, има ли общо със състоянието.Не бях споделила, че преди няколко месеца, се събудих , сигурна съм че не беше сън, бях обзета от страх, не можех да си движа тялото ,беше вкоченено,, нито да говоря.Единствено си мърдах очите.Уплаших се ужастно много, виках колкото мога, а се чуваше все едно шептя.Виках ПОМОЩ, за да ме чуе мъжа ми.Убедена съм че не беше сън.Ако въобще е било сънна парализа, или някакъв шок!!!
  20. Никита никита

    Lilito

    Здравейте минавам да споделя с вас моята радост , родих дъщеричка, вече си имам две прекрасни дечица и заради тях съм длъжна да продължа напред и да се справя.Не бях ви разказала за един сън, преди около година, в който се намирах в нещо като затвор, много тъмно и подтискащо място , появи се едно много хубаво момиченце, аз хем плачех ,хем бях щастлива, прегръщах я и я целувах.Каза ми, че когато дойде всичко ще се оправи.Когато се събудих, мислих, че това е детенцето, което загубих, после мислих, че това е моето АЗ .Сега когато забременях знаех че ще е момиченце, сигурна бях.И ето я моята Валерия.Вярвам ,че всичко скоро ще свърши, естествено мислите се насочиха и към нея, но се опитвам да не анализирам.В момента това което ме мъчи е, че не мога да и се радвам, тази апатия , но знам че ще отмине всичко.
  21. Никита никита

    Нужда от съвет или помощ

    Не мога да повярвам колко много млади хора сме така.Найстина е плачевно.Защо доктор Първанов, защо сме толкова много, млади а стареем със секунди.Аз се включвам и в тази тема с риск да ми се скарате, но утре сутрин ми е секциото, а аз мисля как някой ми говори и дотолкова повярвах, че имам чувството че ще започна на глас да му отговарям .За сега е само ,,млъкни,, наум.Страхувам се че е мен има агресия.Усещам се , как се паля за глупости., Или без причина.Искам вече наглас да кажа някакви неща, но не мога да си го позволя.Обеждавахте ме че това е ОКР, но сега как мислите.Вмесро да се радвам че утре ще имам бебенце, аз мисля как не го искам, страх ме е, как ще го гледам . ....
  22. Никита никита

    Lilito

    Не бях видяла, че ми е писано там , отново благодаря!Остават ми няколко дни до раждането , сега няма как да започна , но след това ще се свържа с нея.В момента варианта ми е психиатър може би.
  23. Много ви благодаря не съм видяла.
  24. Никита никита

    Lilito

    Благодаря, има много с тази фамилия . Ще се опитам повече да не пиша, виждам че постоянно пиша едно и също, когато ми е зле.Съжалявам за всичко.И ви благодаря на всички....
  25. Никита никита

    Lilito

    Здравейте отново, прочетох книгата, "Обсебен мозък,, но не намирам точно моя проблем.Да има мисли за нараняване, но там са само страх, а при мен много време беше страх, а сега е направо като желание.Събуждам се вечер и си казвам АЗ ставам и го правя,мога да го кажа на глас, така го усещам.Усещам се злобна.Намерих много неща който бях забравила, как съм се молила на Господ и трябваше на другия ден пак да го правя, да не се разсърди, Преди това богохулните мисли, проверките ,които все още правя, постоянния страх да не съм забравила да направя нещо, или оставила ли съм детето на градина, ужасната ревност, която ми пречеше да се радвам , препрочитането на субтитри, броенето.Но тези неща поотшумяха някак.С ревността се справих като си казах накрая каквото такова, вече се беше стигнало до развод Сега като се сетя сякаш исках да ми е изневерил, за да се скараме.Пак беше като желание.Е как да се успокоя ,предположение че за трите месеци в който бяхме разделени, той го направи.Тогава си седнах на гъза.Мисълта изчезна.Ами и сега ли така ще стане? Но тази мисъл как да се справя.Не знам само мисъл ли е, или е желание.Как да го разбера веднъж завинаги.Ако има и депресия, тя ли предизвиква това желание и агресия в мен.Днес бях на косъм да кажа на глас че искам.Отрази ми се и това убийство, което дават по новините, но то всеки ден дават нещо подобно.Така ли е мислил и се е чувствал?Страхувам се от следродилна депресия.Не мога да спя вечер, събуждам се с мисълта да стана и да направя нещо.Не ми се говори, не ми се излиза, постоянно бързам, за незначими неща.Абе за една тъпа манджа се притеснявам ,че нямам време и бързам.
×