Никита никита

,,Страх ме е,страх да не направя всички тези глупости ,които са ми в главата.,,
Точно от това никой не го е страх, тези мисли не се реализират.Любов може да усетиш едва след като пребориш страховете си иначе няма как да стане.
Моли се, да имаш смелост и ги пребориш, после всичко е лесно.

Важно е да ти вдъхва доверие, много важно. А то го има между вас, което е чудесно. Остави диагнозите - повече от тях си. Щом си попаднала на терапевтка, която чувстваш и на която изцяло вярваш, всичко ще е наред. 

При ОКР ритуалите не са нещо, което е задължително.

Здравейте създавам нова тема за да споделя опита си и да успокоя голяма част от посещаващите форума,търсещи отговори на въпросите който изникват докато сте в състояние на стрес и се чудите ОКР има ли лечение,разбира се че има,но за да бъдем по-точни 1-во няма какво да лекувате не сте болни,пише ви човек живял с натрапливости 4 години,посещавал психиатри и приемал антидепресанти.Ще ви разкажа историята си,прав го защото преди да се променя ида разбера че ОКР не е болест която носиш цял живот,аз влизах в този форум и търсех успокоение,надявах се някъде да прочета за някой справил се с натрапливостите .Е аз се справих и ви пиша за да знаете че е възможно.Преди около 5 години след смъртта на чичо ми се сблъсках с живота все едно за пръв път,разбрах че хората умират и че хората който обичам няма да са вечно тук,това ме срази сякаш до тогава съм била сляпа за сериозността на живота(най-парадоксалното е,че това е бил правилният подход,колкото по-на сериозно взимаш живота толкова по лошо за теб:–) )започнах да мисля песимистично,гледах на живота като на нещо страшно,акцентирах на всичко лошо в него и хоп след няколко месеца от всичкия този стрес който сама си бях причинила получих първата си паническа атака,естествено аз не знаех че това е паническа атака,мислех че умирам :–)разбира се тръгнах най-различни специалисти за да се установи какво физическо заболяване имам,е всички повтаряха едно и също НЕРВИ,убедих се че е така и успях сама да се справя с паник атаките си,не ми беше лесно,но се конфронтирах със страха и успях.Не мина много време и в живота ми се появиха натрапливостите,защото макар и справила се с паническото разстройство не бях променила песимистичното си мислене за живота,чувствах се ужасно те бяха толкова неприемливи за мен,бяха свързани с близките ми,с хората който обичам,а аз дори не знаех какво се случва,не знаех че това са натрапливи мисли,мислех че съм полудяла,започнах да търся информация в интернет което само влоши нещата,след няколко дълги и мъчителни месеци реших да отида на психиатър,от нея разбрах че случващото ми се е ОКР,е ако очаквате да напиша,че съм се успокоила,не не се успокоих,приех че имам диагноза заклеймих се като болна,започнах и прием на антидепресанти,те ми помагаха за тъжното настроение,но не и за натрапливостите,това продължи 1 година,през която аз не съм спирала да имам натрапливости,просто видът им се променяше,появяваше се натрапливост отивах на преглед казва за нея на психиатърът успокоявах се за кратко до следващият път при следващото посещение когато отивах с нова.Психиатърът приключи с мен след година а аз не се чувствах излекувана ,напротив продължавах да имам натрапливости който отшумяваха и се появяваха постоянно,така продължи 2 години,докато не се увеличиха отново и в главата ми бяха започнали да се въртят онези мисли че съм психично болна,реших отново да потърся психиатър,отново ми изписаха антидепресанти който не ми се отразиха мн. добре,пих ги точно 2 дни и реших че ще си помогна по друг начин,тогава често влизах в този форум и четях отговорите на специалистите за ОКР,реших се на психотерапия,това не бях опитвала до този момент а се оказа че точно това ми е трябвало,потърсих др.Първанов защото отговорите който даваше тук са ме успокоявали много пъти,сега мога спокойно да кажа,че аз вече нямам никакви натрапливости,чувствам се жива така както никога не съм се чувствала през целия ми живот и то защото се промених,станах човекът който винаги съм искала да бъда,страхът не ме управлява,не виждам живота в черни краски а искам да го живея,преди ме беше страх от неизвестното,сега търся предизвикателства в неизвестното,правя неща който тогава не съм си и помисляла че някога мога да правя.Трябва да разберете едно и ще се почувствате моментално щастливи вие сте отговорни за чувствата си,мисълта се превръща в емоция а вие може да направите избор и да създадете за себе си само положителни емоции,просто трябва да го решите.Промяната правите сами,но ви трябва насока,съветът ми е да потърсите терапевт който да ви помогне да осъществите избора да бъдете щастливи .Пътят за справянето с ОКР е промяната,трябва да промените себе си,мисленето си,начина си на живот защото е явно,че мисленето ви до този момент не е било правилно,начинът по който сте свикнали да мислите е грешен генерира стрес иначе нямаше да създаде натрапливости,накратко мислите стресиращо спрете веднага:–) 4 години съм мислила,че не съм като другите,че имам психически проблем и това ме прави различна а сега мога само да се разсмея с тогавашните ми заключения и "мъдрости" по този повод.Смейте се над себе си така всичко се оправя по-лесно:–)И за финал няма да ви пожелавам успех,защото не ви е нужен всеки един от вас го може стига да го поиска и да си помогне :–)

Г-н Баев, успях да се свържа с жената, благодаря ви искрено,пожелайте ми късмет, скоро ще започна да я посещавам.Надявам се,че ще ми помогне...

Момиче, почти всички мисли, които споделяш тук, не са твои, а на ОКР-то ти. Те са, само  една лъжа, нищо друго.
 
 

Това, че ги искаш е лъжа на ОКР-то ти.То ти дава , лъжливи, плашещи те мисли и ти му вярваш.

Ето ти го отговора. ОКР се е появило, за да те защити, да отклони трайно от мисленето за онези неща, които душата ти още не може да преживее. Сама виждаш, че когато кризите на ОКР се активират, спираш да мислиш за всичко, което дълбоко те разстройва и "забиваш" на фантастичен сюжет с невъзможно продължение. 
Ето това е "помощта" на ОКР. Тя обаче е неефективна, защото докато не се върнеш там, където те боли истински. Не се ли престрашиш да го изговориш "до дъно", да позволиш на терапевта да те поведе към различни гледни точки, към осмисляне и осъзнаване на загубите, окр ще идва, за да те разсейва всеки път, когато животът те срещне с нещо напомнящо на твоя страх, на загубата, на терзанията ти. Дори и чисто технически да отработиш ОКР, емоционалната преработка е гаранцията, че то никога няма да се върне. 
А относно загубите пускам ти една прекрасна притча, през която може да погледнеш по друг начин на развода, изневярата, аборта и всичко друго което си губила напоследък.
http://lammen.bg/корен-от-горчица/

Писането се явява като част от натрапливостите / ритуал/.Не е полезен за цялостният процес.

Здравейте минавам да споделя с вас моята радост , родих дъщеричка, вече си имам две прекрасни дечица и заради тях съм длъжна да продължа напред и да се справя.Не бях ви разказала за един сън, преди около година, в който се намирах в нещо като затвор, много тъмно и подтискащо място , появи се едно много хубаво момиченце, аз хем плачех ,хем бях щастлива, прегръщах я и я целувах.Каза ми, че когато дойде всичко ще се оправи.Когато се събудих, мислих, че това е детенцето, което загубих, после мислих, че това е моето АЗ .Сега когато забременях знаех че ще е момиченце, сигурна бях.И ето я моята Валерия.Вярвам ,че всичко скоро ще свърши, естествено мислите се насочиха и към нея, но се опитвам да не анализирам.В момента това което ме мъчи е, че не мога да и се радвам, тази апатия , но знам че ще отмине всичко.

Здравейте минавам да споделя с вас моята радост , родих дъщеричка, вече си имам две прекрасни дечица и заради тях съм длъжна да продължа напред и да се справя.Не бях ви разказала за един сън, преди около година, в който се намирах в нещо като затвор, много тъмно и подтискащо място , появи се едно много хубаво момиченце, аз хем плачех ,хем бях щастлива, прегръщах я и я целувах.Каза ми, че когато дойде всичко ще се оправи.Когато се събудих, мислих, че това е детенцето, което загубих, после мислих, че това е моето АЗ .Сега когато забременях знаех че ще е момиченце, сигурна бях.И ето я моята Валерия.Вярвам ,че всичко скоро ще свърши, естествено мислите се насочиха и към нея, но се опитвам да не анализирам.В момента това което ме мъчи е, че не мога да и се радвам, тази апатия , но знам че ще отмине всичко.

Здравейте минавам да споделя с вас моята радост , родих дъщеричка, вече си имам две прекрасни дечица и заради тях съм длъжна да продължа напред и да се справя.Не бях ви разказала за един сън, преди около година, в който се намирах в нещо като затвор, много тъмно и подтискащо място , появи се едно много хубаво момиченце, аз хем плачех ,хем бях щастлива, прегръщах я и я целувах.Каза ми, че когато дойде всичко ще се оправи.Когато се събудих, мислих, че това е детенцето, което загубих, после мислих, че това е моето АЗ .Сега когато забременях знаех че ще е момиченце, сигурна бях.И ето я моята Валерия.Вярвам ,че всичко скоро ще свърши, естествено мислите се насочиха и към нея, но се опитвам да не анализирам.В момента това което ме мъчи е, че не мога да и се радвам, тази апатия , но знам че ще отмине всичко.

Здравейте минавам да споделя с вас моята радост , родих дъщеричка, вече си имам две прекрасни дечица и заради тях съм длъжна да продължа напред и да се справя.Не бях ви разказала за един сън, преди около година, в който се намирах в нещо като затвор, много тъмно и подтискащо място , появи се едно много хубаво момиченце, аз хем плачех ,хем бях щастлива, прегръщах я и я целувах.Каза ми, че когато дойде всичко ще се оправи.Когато се събудих, мислих, че това е детенцето, което загубих, после мислих, че това е моето АЗ .Сега когато забременях знаех че ще е момиченце, сигурна бях.И ето я моята Валерия.Вярвам ,че всичко скоро ще свърши, естествено мислите се насочиха и към нея, но се опитвам да не анализирам.В момента това което ме мъчи е, че не мога да и се радвам, тази апатия , но знам че ще отмине всичко.

Благодаря, има много с тази фамилия . Ще се опитам повече да не пиша, виждам че постоянно пиша едно и също, когато ми е зле.Съжалявам за всичко.И ви благодаря на всички....

@Никита никита, в друга тема ти препоръчаха терапевт, при когото да отидеш. Разбирам, че си объркана - във форума са ти дали насоки - това е, тук няма как да се прави същинска психотерапия, от каквато ти имаш нужда.
И те съветвам да спреш с гледането на новини, с четенето им също. Сведи ползването на компютър, телевизор, телефон до минимум, движи се, не яж рафинирана захар - това ще донесе някакво облекчение, но не е решение в никакъв случай. 
 
Успех! 

Да няма да се откажа, принципно не се давам лесно, все пак съм козирог :) , прав сте колкото и мисли да минават в главата ми ,току що ме разплакахте, защото дойде това желание за уцеляване и справяне.Искам да отбележа в същото време се страхувам да го кажа, но съм идея по добре от миналата година.Поне ПА ги няма.Много ви благодаря на всички.Оценявам го найстина.

Здравейте и аз търся добър терапевт за Бургас но за съжаление не откривам.Ако сте намерили моля споделете мнение

Да няма да се откажа, принципно не се давам лесно, все пак съм козирог :) , прав сте колкото и мисли да минават в главата ми ,току що ме разплакахте, защото дойде това желание за уцеляване и справяне.Искам да отбележа в същото време се страхувам да го кажа, но съм идея по добре от миналата година.Поне ПА ги няма.Много ви благодаря на всички.Оценявам го найстина.

Трябва, трябва.

Честита коледа !   
 
Честито рождество Христово . Това означава че у всеки има една възвишена същност , едни светли и обичливи мисли .Коледата е повод да ги потърсим у себе си . Да изоставим всичко неприятно и не  обръщаме внимание на противните натрапливости . На кого му трябват? И ако нямаме още навика да избираме мислите си , да действаме . Да правим всички хубави и приятни неща за които се сетим . Да погалим детенце по главичката и го успокоим с добра дума . Да зарадваме някой с каквото и да е . Не ми трябва реален повод , за да благодаря на някого , хей така  . Без значение дали познавам  неговата доброта ... Живеем във общност и всеки се нуждае от нашата подкрепа  дори и да не го знае . Оставете притесненията за собствената си персона и дайте на близките си това което им е нужно , колкото можеш . Без притеснение . Вниманието , обичта всекиму е нужна .

И все пак ви благодаря от цялото си сърце и душа.Бъдете живи и здрави и подкрепяйте хората, до колкото ви е по силите защото сигурно и на вас не ви е лесно да слушате постоянно такива неща, но повярвайте ми това не е живот.Ако можете само да ми предложите някои добър психотерапевт в Бургас .Съмнявам се че ще има защото съм обиколила много,но все пак.....Хубав и успешен ден

Състоянието ти не е от скоро, това ще затрудни пълното справяне с ОКР-то, но при всяко положение, ще се почувстваш по-добре.

Като не му се чете, терапевтът ще му обясни. Много е важно за изхода партньорът да знае как да реагира на натрапливостите, за да бъде съдействаща част от справянето. Не да ви жали, нито да натяква, а да помага с правилно отношение. 

ТЕС и хомеопатията специално за ОКР, нямат решаващо значение - писах за тях. Добри са принципно, но специално за ОКР, не са решаващи. Питайте доктора дали може да ви помогне специално за натрапливости- аз не го познавам. 
За това сме тук, за да отговаряме.  Благодаря на свой ред! 

Тя и водката успокоява за момента, както и ксанаксът ...  Успокояването се случва, но ако е цел, спъва терапевтичния процес. Защото за да го има стратегически, в терапията често биваш предизвиквана, вадена от зоната на комфорт отново и отново, запокитвана в страховете ти умишлено, за да се научиш вместо да бягаш от тях, да ги стапяш с все по-присъстващата си сърцатост. Тес, пренареждане на матрицата - чудесни техники са, когато са правени в контекста на по-цялостна, холистична психотерапия. Сами по себе си са о'к за по-модерирани случаи. Специално за окр, не са основен похват. Хомеопатията - няма лошо, но при окр също не е решаващ фактор. Силната психотерапия, водена от майстор в работата си психотерапевт е такъв фактор!