Snoopy

А трябва ли сама да поиска да започне психотерапия ?

Добавка към написаното, психиатър каза депресия и параноя. Изписа 3 лекарства Акинетон, Флуанксол и Хедонин, пи ги 1 ден и не иска вече, не се чувствала добре от тях и не сме я карали насила, пак успя да спи на прекъсвания 4-5 часа и без тях. Аз искам да добавя, че майка ми, още като малка е имала типични за ОКР ритуали от сорта на миене на ръце, определен брой пъти и подобни. И до ден днешен неща от сорта на това да проверява заключено ли е, изключена ли е печката. От както е в състоянието в което е в момента се опитва "да не мисли лошите неща които мисли", като подозрително прилича на напрапчиви мисли с които се бори безуспешно и не приема съвет да ги остави да си вървят. Предните 2 дни си нахапа пръстите на ръцете и гриза нокти уж помагало да не мисли. Привечер започва с чуването на гласове, като вече не съм убеден дали не са собствените й мисли, които интерпретира като чужди. Защото наподобяват на такива на човек с ОКР "да направя ли това, да не го ли правя, ще стане нещо лошо" макар, че казва как я "заплашват" и подобни, които далеч не са типични. Малко й се губи и представата за време, както като колко часа е така и ден от седмицата. От време на време казва, че й е лошо, но не е сигурна защо. Дали има решение чрез психотерапия ?

Здравейте, преди 3 години се бях регистрирал тук, защото "се бях вкарал във филма с ОКР и натрапливостите", след посещения при психотерапевт може да каже, че състоянието ми значително се подобри и знам как да реагирам на натрапливите мисли (не са изчезнали напълно, но пък знам от какво се пораждат и това да не задълбавам в тях). Обаче в момента не пиша относно себе си а близък - майка ми. Преди около 20 години след пътен инцидент с нейната майка (баба ми), която едва не загуби живота си в катастрофа и я остави инвалид и до ден днешен. След въпросния инцидент майка ми беше диагностицирана от психиатър със страхова невроза, без да посещава психотерапевт или други специалисти. Правейки аналогия със състоянието в което бях, предполагам и че при нея се касае за ОКР, но не съм специалист и няма как да съм сигурен. При нея често ставаше въпрос за страх от излизане сама, искаше и все още си иска придружител. Страх от припадане и подобни. В началото беше на анти-депресанти от сорта на Ксероксат, но ги спря преди 2009 по мои спомени. През тези години не е работила а си беше вкъщи, което естествено създаваше драми между нея и баща ми, който се налагаше да издържа семейството. Най-често излизаше пред блока на една пейка и говореше с комшийки, предимно възрастни жени. 2010 баща ми реши да отворят малък магазин за алкохол и цигари съответно тя работеше и свикна сама да излиза и да ходи до него с такси, понеже беше в друг квартал. Няколко месеца по-късно се наложи да затворим магазинчето и тя отново започна да седи вкъщи. Година две по-късно се запозна с една магазинерка в един квартален магазин и започна да се събира с нея. 2015 се наложи да продадем апартамента в който живеехме и се преместихме в апартамента на майката на баща ми (тя беше в дом за възрастни, със старческа деменция, почина 2017). Съответно майка ми намали контактите с въпросната магазинерка и още една жена от квартала с които се събираха във въпросния магазин. Аз бях в чужбина 2 пъти с прекъсвания, както и по морето да работя. След повторното ми прибиране майка ми ми каза, че се била депресирала, като ме нямало, което до някъде го приех, като емоционално изнудване, защото почувствах, че трябва да съм наоколо и едва ли не съм отговорен за състоянието й. В него момент се занимавах да посещавам пси-терапевт във Варна (Диляна Колева). Понеже след въпросната катастрофа се наложи прабаба ми да се грижи за баба ми, но почина 2010. Трябваше някой да се грижи за баба ми, сестрата на майка ми я взе у тях и съотвено в последствие стана спор за имот, който беше продаден без знанието на нашите. Парите не бяха разделени и съответно баща ми забрани майка ми да се вижда с роднините си. Когато се преместихме тук, се оказа, че далечна братовчедка на майка ми ни е съседка. Миналата година, понеже майка ми седеше на терасата постоянно, не съм сигурен дали наистина започна да дразни съседите включително и семейството на братовчедка й (не са се събирали и не съм сигурен дали братовчедка й е наясно, че са роднини), но майка ми твърдеше, че съседите отвън я обсъждат и гоеорят за нея. Съответно спря да излиза на терасата. В един момент на мен ми беше писнало да слушам да ми казва как я обсъждат и се държах грубо. Друг момент е че майка ми над 10 години не е спряла да говори за въпросните пари, които не получи след продажбата на въпросния имот и обвиянва сестра си с която не се чува от години. Беше решила, че сестра й е говорила лоши неща против нея на въпросната братовчедка - съседка. И стигам до момента, в който майка ми подържа връзка по телефона и чатове с една от приятелките си от стария квартал, с която се събираха във въпросния магазин. Говорят си до късно, седи и гледа филми на телефона си до 2-3. От време на време я чувам да си говори сама, като я питам казва, че няма нищо. Приятелката й замина на море за няколко дни и подозирам, че от тогава не е спала. Днес я чух пак да си говори, каза ми, че цяла вечер е чувала съседите да говорят нещо против нея и не разбирала какво говорят за това не успяла да спи. Викаше ги да дойдат, щяла да отвори вратата. После започна с това, че подозира, че някоя от приятелките й ще умре или тази която е на море ще й се случи нещо. Не съм сигурен за шизофрения ли се касае или не е спала 3-4 дни или повече и халюцинира. Докато си пиша романа ме извика да каже, че приятелката и която беше на море се е прибрала и е добре и да й закача някакви пердета защото й било жега а прозорците в стаята й са със щори и те са спуснати. Казах й, че трябва да се наспи и ме накара да изгася а тя години на ред спи на светнато. Баща ми по-рано й взе някакво лекарство което помага при стрес, безсъние и депресивни състояния, някакви капки. Съответно искам съвет дали да се обърна към психиатър и дали имате идея за какво иде реч в този случай. Ситуацията ми е крайно неприятна, защото една от натрапливостите, които и до ден днешен ме тормозят е да не загубя родителите си, предимно са насочени към баща ми, но в случая се обърнаха. Не съм сигурен дали неадекватното й държание се дължи на неспане или психическо разтройство. Добавям и това, че майка ми има проблеми, кръвното й често е високо, мери го много често, днес след като започна с неадекватните неща, които говори вдигна 160 на 90, което не е малко. Преди около месец баща ми я заведе на кардиолог заради въпросното кръвно и й изписаха някакво лекарство за сърце (бета-блокер), който трябва да пие всеки ден и не може да го спре изведнъж ако се наложи а трябвало постепенно.

Здравей, пиша ти, като някой който преминава през това състояние вече година. Ако ти кажа колко пъти трябваше да съм полудял до сега (от мислите за полудяване), няма да ми повярваш, фантазията е страшно нещо (ако й вярваш разбира се). И като се замисля повечето пъти, като задълбая в някоя от тия натрапливости, стигам до нещо, което съм прочел онлайн и започвам да си мисля, че сега и на мен се случва. Едно от първите неща, които научих след, като започнах психотерапия е да престана да чета из интернет, форуми и прочие, в началото не се сдържах и като ми минеше някоя натраплива мисъл или четях тук или другаде (уж да се успокоя), впоследствие разбрах защо са ми го казали. Също като теб съм си мислил, че развивам това или онова, но всичко това е просто ОКР. Пробвал ли си да видиш, къде те отвеждат тези мисли ? Лично мен в "бъдеще несъществуващо", "ще шолудея" и това, докато не ми писне и не си кажа "Ама чакай малко, до сега трябваше да съм полудял", за това се фокусирам върху настоящето, спирам да анализирам натрапливостите и всичко е наред.

Здравей, аз като някой който преминава през това състояние - вече няколко месеца ще ти кажа следното, минал съм през толкова много натрапливи мисли и специално точно тези с полудяване, звукови/визуални халюцинации и подобни и съм се плашил от тях много. Като се замислих обаче стигнах до извода, че повечето от сценариите, които си разигравам в главата са в следствие от четенето на глупости из интернет, дори преди месеци. Идва момент в който ти писва от това "полудяване" и си задаваш въпроса "Ама, чакай малко, не трябваше ли вече да полудея ? Колко време мина и аз само си седя с този безпочвен страх ?!" и поне аз в този момент спирам да се фокусирам върху тези мисли и да ги анализирам и съответно спирам да си мисля глупости.

Здравейте на всички които четат темата. Първо до тези, които тепърва започват да търсят информация относно тревожността и натрапливостите и се чудят дали има оправяне от това състояние - да има! Не съм се бавил много, след като писах тук и ме насочиха към терапевт и започнах работа с терапевта. Ще ви кажа само, че трябва да сте търпеливи, няма как на секундата да щракнете с пръсти и състоянието да изчезне (подчертавам състояние защото това е състояние, а не болест, няма какво да лекувате, няма как медикаментите да променят мисленето ви). Единственото нещо за което може би съжалявам е това, че по-рано не съм се обърнал към терапевт. Тук съм с един въпрос, понеже забелязах, че в много от темите психолозите / психотерапевтите препоръчват кардиото, а не фитнеса и силовите тренировки. Въпросът ми е защо ? От седмица насам започнах да се интересувам от бодибилдинг (натурален, т.е. без химии било то анаболни стероиди или каквото и да е от сорта, може би с добавки от сорта на протеин на прах). Би ли ми навредил по някакъв начин този тип трениране, като се има в предвид, че продължавам с кардиото ?

От пролетта съм си в България и до есента със сигурност няма да мърдам от тук.

Здравейте, На 23 години съм, прочетох няколко теми във форума и реших да се регистритам и да попитам за съвет. Ще започна историята си отдалече. Преди 3 години записах университет в чужбина, но курсът и преподавателите не ми допаднаха, а и отделно бях започнал връзка от разстояние с момиче от България и реших да прекъсна курса и да се прибера. Бяхме заедно няколко месеца, след което се разделихме и аз реших да се откъсна и да не мисля за нея (понеже все още държах на нея) и заминах да работя на морето, като рецепционист в хотел. Излишно е да споменавам, че работата на рецепция по българското черноморието е изтощителна и свързана с много стрес, заради окаяното състояние на хотелите и като лице на хотела, поемаш пълна отговорност и всички недоволни туристи идват първо при теб. Никога не съм приемал нито един от тези проблеми лично, да си го слагам присърце и да го мисля. Просто след като приключеше смяната ми, забравях за абсолютно всичко, което се е случило на работа, сядах с приятели на по едно и не го мислех. Понеже исках да се върна да уча в чужбина (различен курс) и да съм самостоятелен, продължих с работата по хотелите и през зимата а и същото така през изминалото лято. Септември месец (2017) заминах отново, започнах университет, съквартирантите се оказаха много готини, редовно се събирахме и си правехме купони, като те вземаха MDMA (Екстази) и кокаин (излишно е да споменавам, че някои от тях си пушеха марихуана, все едно са нормални цигари, т.е. редовно, през няколко часа). Тук е моментът да спомена, че и аз съм пушил марихуана и никога не съм имал проблеми от това. Но един път (октомври, не съм сигурен за дата), реших да пробвам MDMA, няма да изпадам в подробности, бях се отпуснал много (и бях забравил за каквито и да е проблеми), докато изведнъж не се появи силно чувство за тревожност, имах чувството че ще умра (нещо като паническа атака), но един от съквартирантите ме успокои. От този момент реших, че повече няма да взимам каквото и да е било, най-много да продължа да пия алкохол. И така до декември месец, когато една вечер получих паническа атака (свързвам го с асоция с един сериал, който гледах в него момент Mr Robot), понеже силното сърцебиене ме беше изплашило, отидох на лекар и ми казаха, че ми няма нищо, просто е от стрес (да го намаля). След което в продължение на 2 месеца продължих да получавам панически атаки на всеки 2 седмици (през цялото време си мислех за сърцебиенето и силното чувство на тревожност и мислех, че ще остана така за винаги, предполагам, че това е причината и да продължа да ги получавам). Наложи ми се да се прибера в България, защото ми се появи подутина и ставаше все по-голяма и личната ми лекарка каза, че ще трябва хирургическа намеса, но това и така не се случи, понеже бях хванал грип и бях започнал антибиотици, подутината спадна сама. Но поради факта, че изпуснах твърде много лекции, ми казаха, че ще трябва да продължа другата година. Междувременно, откакто се бях прибрал в България паническите атаки изчезнаха, но за сметка на това започнаха да се появяват натрапливи мисли (било то, че бих могъл да нараня себе си или близките си, че полудявам, че имам така или онакава болест), чувство за дереализация и деперсонализация, някакво депресивно състояние (което си обяснявам с факта, че прекарвам нездравословно много часове пред компютъра играейки видеоигри и естествено ядосвайки се и стресирайки се заради самите игри). Няколко пъти, по повод бях пил алкохол, като на момента ме отпускаше и се чувствах добре, но на следващия ден имах силно чувство на тревожност и натрапливи мисли. Понеже този начин на живот не ми допадна (и на кого би допаднал ?), започнах да се ровя из интернет, естествено намирах форуми и драсканици, които взимах на сериозно и започвах да си внушавам, че може наистина да съм луд и т.н. и разбрах, че четейки случайни статии и теми няма да ми помогне, само ще ми навреди и ще продължа с глупавите мисли. Намерих едно видео на американец, който се е справил с ОКР и натрапливите мисли, който казва, че когато имаш подобни мисли, не трябва да се опитваш да ги спреш и да не ги мислиш, а просто да ги игнорираш и да не им обръщаш внимание. Този съвет ми помогна, на няколко пъти за по 2-3 седмици абсолютно всичко си беше нормално, нямах натрапливи мисли, нямах чувство на тревожност, но между тези пъти имах отново (епизоди ??) натрапливи мисли, т.е. решението е временно. В заключение, искам да се извиня за излишната информация и крайната ми изчерпателност и да добавя нещо. От април месец до сега, ходя да бягам по 1-2 километра почти всеки ден (бях прочел на много места, че спорта помага при чувство на дереализация/деперсонализация, а и отделно съм си го изградил като навик от по-малък да бягам). Както споменах в момента, не водя напълно здравословен живот, прекарвам по много часове пред компютъра, през повечето време играейки видео игри за да се откъсна и да не мисля за тези натрапливи мисли, но по този начин само си вредя, понеже взимам тези игри прекалено на сериозно и се ядосвам, заради загуби и т.н. Бих искал някакъв съвет, как да променя начина си на живот така, че напълно да се отърва от тези натрапливи мисли (дали ми трябва психотерапия ??). Отначало тези натрапливи мисли бяха плашещи и мислех за тях по цял ден, но с всеки изминал път времето, което отделям върху тях намалява значително, до сега, в момента осъзнавам, че например чувството, че полудявам е напълно нереално и няма да се случи, защото ако беше така, нямаше да го осъзнавам. Единствено нещо, с което не мога да се справя е това постоянно чувство на тревожност (нервност).