Анаис

Д-р Първанов е прав - зад зависимостите стои стрес, така е. Точно така е, Иска ми се само да добавя малък нюанс. 
Наистина, зад всяка зависимост стои страх, или както събирателно-общо се нарича, стрес. Работата с всяка зависимост, всъщност е работа със страха в основата ѝ. Ако така разсъждаваме, в правото си сме. И все пак - при типичните тревожни р-ва се работи директно със страха, докато при зависимостите, първо е нужно да се удържи на навика, пеещ като сирена лъжовни послания и тогава се стига до страха. При обичайните тревожни р-ва отсъстват тези свръх-заблуждаващи, омайващи и притеглящи в опияняващите си мрежи сирени. Няма ги фалшивите им песни и внушения, а се действа пряко със страха. А при зависимостите, дали е хазарт, порно, алкохол  или дрога, векторът на работа е малко по-различен. При социофобията, паниката или генерализираната тревожност например, човек автоматично бяга, извръща се от страха си. При зависимостта тича презглава към сладникавите ѝ , манипулативни внушения, примки и мечи капани.
И при тревожните състояния и при зависимостите, в крайна сметка, се тръгва в посока страха, със съзнателното му преобразуване. Но при зависимостите първо е нужно осъзнаване и разграничаване от димната завеса на лъжата в навика. Да, при всяка зависимост има т.н. орална, заисима характерова компонента, независимо какъв е основният характер на човека и зависимостта се ползва най-често за шорт кат, за справяне с нерешена тревожна реакция на дадени ситуации - а всъщност вместо справяне, имаме затъване в самата зависимост, добавена към първоначалните характерови и социални казуси. Да, със страховите характерови вярвания, първоначално тласнали към зависимостта се работи. И все пак, както се казва, някой пие от мъка, втори от страх, трети от радост, а четвърти от ... сутринта. Тоест, създават се невронни пътечки, биохимични патерни, привързващи, теглещи към себе си. А при тревожните р-ва имаме бягане от страха... Та, и при двете се стига до страха, но при зависимостите, пътечката е по-отдалеч, изисква освен издържането му с разбиране и приемане, солидна и устойчива воля, за да може въобще да се работи с ядката на страха зад зависимостта!
Да, основна е работата със страха, със стреса и при зависимостите, така е. Има си и специфики обаче и психичният терен тук е много по-"хлъзгав", за разлика от при обикновените тревожни р-ва. 
Та, има общо и може да се каже стрес, но не е знак на равенство. 

Здравейте и много,много благодаря за всички които се включиха и дават съвети! Всичко това го разбирам.Изчетох всичко възмъжно като информация и начини за преодоляване на тази зависимост.Търся правилния подход,начина по който аз трябва да се държа с него за да помогна максимално.Със сигурност разбрах,че колкото повече са влошени отношенията ни,толкова по-често го прави!Страхът,че може да ни загуби го усилва!Точно тогава имам чувството,че не може да го контролира.Той отрича,въпреки,че е разбрал отдавна,че аз знам!Това ме обезкуражава!Порочен кръг!От известно време се старая да съм по-спокойна и любяща,но когато разбирам,че го прави,го показвам!Без скандали,просто искам да знае,че ме наранява и няма да живея с това.Това ми отношение сякаш леко подобрява нещата,но проблема е вкоренен дълбоко и сама няма да се справя!Първо трябва да признае сам пред себе си и тогава да търсим решение.А признание липсва,поне според мен.Ще продължавам да се боря,защото като изключим тази зависимост,той се справя чудесно във всичко...деца,работа,дом.Често си мисля,че се мъчи да компенсира със всичко останало,да е колкото се може по-добър,и точно за това не иска да признае(дори и пред мен),за да не срине образа на ,,чудесния мъж и баща”който всички виждат.Благодаря Ви от сърце!

Благодаря от сърце!Между другото,този сайт е невероятен!Продължавайте в същия дух!Само за 2-3дни намерих поводи за размисъл  и отговори които търсех доста години!Не пренебрегвам вашите колеги,но просто Вие Орлине,с думите си(по много теми и постове) някак си успявате да стоплите душата ми!                                     Относно проблема който имам,страхувам се,че няма да е никак лесно!След първоначалното му признание и откровеност,сякаш се върнахме на стартова позиция.''Не виждам къде е проблема!?Всички мъже го правят”. Знам,че го е срам от това и сякаш се надява,че аз просто ще забравя,няма да го споменавам и живота ще си продължи.Интересното е ,че той сам намира повод да говори за това(някак си на шега).Според мен се опитва да омаловажи пред мен сериозността на проблема.Той е горд човек,и това(поне аз така си мисля)доста смаза егото му.И това което много ме озадачава е,че той е мъж със съмочувствие(или поне така изглежда на вън),ако не се броят комплексите които има за тялото си(никога не съм му го казвала но в тези 2г.го разбрах).        Не се отказвам,просто ще бъде трудно!Не мога да рабера дали е признал и пред себе си ,че има проблем,защото ако не е....ще е борба с вятърни мелници!!

Ами прати жена си/ приятелката ти да се снима.

Здравей, Орли!
Незнам дали е добре или зле това, че мнението ми ти напомня Ошо.
Всъщност Тантра е просто думичка. Тя, според мен произлиза от древните траки, а не от Ошо или Индия.
Тантра в превод на баш български език значи Живот, Път, Опитност. От Тантрите (Живота, Пътя и Опитността) произлизат Ведите (Познанието).
Всеки един миг хората са в Тантра съзнателно, или не и независимо дали им се ще, или пък не.

Траките... началното им учение е точно това, което води до опитността, а т.е. пускането по живота.
Умът е трудно да бъда опитомен. Не напразно се оприличава с маймунка, с бълха, с въшка, с див кон... Ето защо е по-лесно, а и не изисква насилие - това да го оставиш да вилнее, докато... се насити на дадената опитност. Всъщност това е живота и Духовната опитност на въплътеното.

Ако човешката душа е "забила" в ниските сфери, то е по-добре да я оставиш да бъде там, докато не прозре, че щастието липсва. Тогава тя скача от това място, където пребивава (да речем алкохолизма) и преминава в друго, където да продължи търсенето. Ако ли не се сблъсква със страданието.

Всъщност въплътеното търси именно щастието. Всики човек иска да бъде щастлив... без изключения. После вече се появяват патологиите - в следствие на отклоненията от "правия път".

Какво е това Тантра (Животът)? Това е нищо повече от осъзнаване на нещата. Осъзнаването може да се случи единствено, ако има достатъчно опитност, която да доведе до появата на различни гледни точки, към определеното нещо, т.е. да си го разбрал отвсякъде. Единствено тогава човек може напълно да осъзнане, че това въпросно нещо, не е това, което би му донесло щастието и което е търсеното от него в дълбочина.
Да, често, ако е сълна зависимостта, дори и осъзнаването на факта, че зависимостта те прави роб и нещастник, не е достатъчно, за да се откъсне човек от нея.

Осъзнаването идва едва след пълното насищане. Тогава се ражда Познанието, разбирането, прозрението над който и да е аспект.
Ето защо Тантра (Живота) и Бог са "отпуснали каиша" и разрешават всичко. Но... има уловка и тази уловка се нарича "Закон за Причината и Следствието". Именно този Закон, ако все още липсва въпросната осъзнатост в следствие от въпросното насищане, поема нещата в "свои ръце". Тогава на дневен ред идва страданието и болката. Това е и въпросното дъно, или катарзис, който визирах. То е различно по дълбочина при всеки човек. Относително е, както всичко в света на материята.

Според Буда хората са като коне. Делят се на четири типа.
Първият кон става послушен на командите на ездача, дори сам при вида на камшика.
Втория кон - когато камшика докосне кожата му.
Третия кон - когато камшика го удари и тъканта почувства болката (резпективно коня).
Четвъртия кон - когато камшика проникне в дълбочина на месата му.

Това са хората
Първият кон - това е този ученик, който е поел по Пътя съзнателно.

Има, според мен и пета категория. Наричам тази категория - човеци. Нея оприличавам с кон, който е влюбен в господаря си.

Та единственото, което кара хората да се замислят и съзнателно да поемат по Пътя това е страданието!
Твърдя, че има случаи в които хироино-зависим наркоман се отдръпва "самостоятелно" от зависимостта, преминавайки към окончателно скъсване с нея, посредством странична и професионална помощ. Твърдя, че такъв човек може да достигне до осъзнаване, което да е в средствие на дълбокото прозрение, че дадената зависимост не носи истиското щастие. Твърдя, че такъв човек е достигнал до това прозрение, посредством опита, който му е дал достатъчно обширен и всестранен поглед върху даденото нещо.
Разбира се, това са просто думички, които различните хора различно приемати разбират, защото самите думички будят различни асоцияции в умовете - според опитността.

Да, и мастурбацията и наркотиците и интернета ако щеш, водят до различни по вид "реалности", който донасят някаква по размер наслада. Що е то реалност обаче? Има ли тя определение. Реалността е в много нива, но всеки постигнал просветление стига до една и съща Реалност, която го засища в пълнота. На фона на тази реалност - всичко друго е нереално.
Та това е Тантра (Живота) - опитност, насищане, прозрение, просветление. Тракийско учение, а не на Ошо, Гошо или Тошо.
Верно е, винаги се преминава през страданието (катарзиса) и който не се "светне", че го боли, или че е нещастник се "самоунищожава", до колкото може да се каже, че което и да е действие не е следствие от нещо друго - от посятото преди време "семе", или най-малкото от странично влияние.

И... да се спрем най-вече на това как да се действа и какво да се прави, за да се помогне на някой който е потърсил помощ.
Вервай ми... пътят на приказките за това или за онова е дълък и трънлив. Знаеш вече от собствен опит. Да разкриваш на някой нещата, или това че има проблем, освен че изисква много време, е и "нож с две остриета", но пак е нещо. Това е един от методите, който ползва психологията. Пожелавам ти успех!


Твърдя, обаче, че може да се въздейства и енергийно върху даден човек, с което да се спечели време и да се заобиколят "пропастите". Да се прекъсват енергийни връзки в различните нива - етерно, астрално... ментални и прочие.
Това е метод на магьосника, на лечителя.

Още по-добрия метод е този на естественото отношение, стига то да е на някой коъто има Любов в сърцето си. Тогава самото излъчване си свършва работата, без да има целенасочено енергийно влияние.
Това даже не е метод. Това е начин на Живот от Живия човек, който е Син Божи (или самия Бог даже).

Последният метод, който накратко описах е най-висш и разбира се най-работи (най-ефективен).
Този и предишния на него са методи, с който може да се въздейства на човека от разтояние, дори и без той да подозира за това. Също така не е нужно зависимият да е осъзнал това, че се намира в "сапунен мехур".
Самият живот е сапунен мехур, тъй че кой мехур е по-мехур и коя реалност е по-реална? ... Но това са дълбоки неща, които не се нравят на хора здраво стъпили на земята.

Та успех още веднъж желая на всеки, който е поел пътя, който по пътя се опитва да бъде и подкрепа на този или онзи.
А... за бирата... може да се почерпя от твоята една-две глъдки, но предпочитанията ми са към чай, или сок... Щи се види! Кой знай? Нека живота да ни изненада!

Мен ме интересува друго.
По една или друга причина се оказах най-доверения човек на моя приятелка, която се сблъска сериозно с този проблем.Преди няколко години когато тя се омъжи и заживя със съпруга си се оказа, че той е точно зависим от порнографията.Стана така, че месеци, които станаха години, "младоженеца"прекарваше нощите си пред екрана с порно.Преди 7-8 години за това никак не се говореше.А той преди брака си не беше така.В един момент приятелката ми прескочи срама си и започна да споделя, как го е изловила посред нощ да става и да ходи в другата стая , за да си пуска порно и така.Стана така че поради тази пристрастеност тя не можеше да забременее поради липсата на физически контакт между тях.Но порното беше всяка вечер.Когато тя се изнерви до крайна степен да чака да му мине тази мания, започна директен сблъсък, който не доведе до нищо.Тогава живеех в малък град и за психолог и дума не можеше да става да се предложи.На нейните преки въпроси защо го прави ит.н. получаваше мълчание.Така в много остра фаза положението продължи 3 години.На въпросите и какво да прави, аз не не знаех какво да отговоря, защото такова нещо като зависимост от порна звучеше смешно, а и на никой не му идваше на ум, че това може да бъде зависимост.Момчето също нямаше идея, че това е проблем и какво му се случва, а аз и до ден днешен не зная как една жена може да помогне на съпруга си когато види наличието на проблем.
Много често това остава дълбоко битов проблем, за който жената не споделя с никого и си изпива всяка вечер горчивата чаша с коктейл от неудовлетвореност и липса на внимание, довеждаща я до ниско самочувствие и отчаяние.А иначе усмихнатия и мъж и през деня започва да вижда жените в голи сцени от фантазиите си.
Ето защо трябва да се говори открито за това с конкретни примери и решения, за да може скритите да намерят изхода.
Та как може да се изкара човека от тази зависимост?

Анаис, една насока от мен. Никой не иска да говори за нещо от което се срамува, най- малко с партньора си. Информацията му е дадена, сайтовете посочени от Орлин, наистина стигат до разума в тази ситуация. Твоята роля от тук нататък не бива да е контролираща, назидателна, изискваща, това затваря човека отсреща. Без фиксация в проблема, а повеждане за изход от него през действия. Той вече знае, че това е проблем, ти също. Важно е да няма обвинения, и чувство за престъпно поведение. Това е зависимост, съществува наред с другите зависимости. Това означава бягство от нещо. Хората влизат в зависимости от всякакъв характер - тютюн, алкохол, дрога, адреналинови преживявания, хазарт, интернет игри, секс връзки и т.н. за да запълнят нещо. Да го изтласкат. Това е по-важно да се открие, другото е техническата част. Замисли се дали това е единствената зависимост на партньора ти. Ако има и други, дали това не е начинът му да избегне действителност, която не му харесва = несигурност = страх. Това стои в основата на този тип проблеми.
 

Благодаря искрено - всички, които пишем тук, го правим от сърце, алтруистично. 
.......
Да, отрича, омаловажава, не си е признал, извинява се, трудно му е да бъде искрен и със самия себе си. Когато прочете всичко от указания сайт, ще разбере, че проблем има, при това не само психичен, но и биохимичен, невромозъчен и хормонален. Всичко е обратимо, но е нужно да осъзнае честно пред самия себе си и вас и оттам, активно да поработи. 
От вас се иска да си поставите здрави граници и изисквания за справяне времеви, да му дадете да разбере, че сте сериозна. В същото време го обичайте и вдъхновявайте, но на фона на ясни изисквания да е чист от това. Не осъзнава ли проблема, няма да има и решение. Ако вие прекалено дълго търпите такава ситуация, ставате съзависима, мазохистична част от зависимата му въртележка. Имайте го предвид и бъдете решителна. Именно защото го обичате и му вярвате, ясно му заявете, че няма да търпите това положение дълго. 
 

Нека остава колкото се може по-малко време сам. Да му сложат програма на компа и телефона, блокираща порното - така не знае паролата. XXX програмите на тв също - пароли сложени не от него или направо да изчезнат след разговор с доставчика. Все някакъв старт е. Да прочете материали по темата в yourbrainonporn.com - там има и други линкове. И вие също прочетете, за да простите и за да дадете шанс. Зависимост си е, при това масирано поддържана и раздухвана неконтролируемо в съвременния свят.
Първата стъпка е да осъзнае, че е зависимост, чисто рационално, да проследи механизмите ѝ, да се увери, че иска да я изчисти от живота си. Защото само това ви спъва. Нека си направи аудио записи със сесии, насочени към преодоляване - има такива скриптове в нета. Както и да слуша готови такива. И отново, колкото по-малко сам, по-добре, поне за година. Да придобие вкус към медитацията - на ядрено ниво практиката и развива воля, кара човека да се отлепи от удоволствието и да приеме трудното. А именно това има да се учи той.
Тоест, три стъпки: 1) Знание, 2) Хипнотични сесии, 3) Медитация. От трите решаващата е третата, в която се получава отлепяне от закачането, при поемане на мъчителното привличане, което така постепенно се стапя и отшумява.
През цялото време бъдете с него, обичайте го, но и бъдете твърда за отказването. След месец-два, че и по-малко (максимум до шест месеца), мозъкът се възстановява, което връща ерекцията. Тогава правете секс редовно. Вдъхновявайте го за твърдост в отказването и трезвеността, подкрепяйте го с емоционалното послание за вяра в него , но и с твърдост го мотивирайте. Нека му станете любима, за която е готов да направи всичко - планини да преобърне! 
Много важно: не е нужно да се свръхангажирате в неговото справяне. Това би било мазохистична съзависимост. Вашето ангажиране се състои в обичането и вдъхновението, които могат да го накарат да преодолее всичко!
Надявам се, че ще се включат и колегите!

Здравейте! Благодаря ви за отговорите и интереса към темата! Според мен наистина е много важна е нужно да се дискутира!

Има много писано по темата. Повече на английски. И за биохимията и за сравнението с хероина...

По моите наблюдения: пристрастеният към порнографията и мастурбацията действително силно прилича на наркотично зависим. Реалните жени за него стават нещо много потрудно достъпно и дори по-малко желано. По-трудно, защото мастурбацията дърби допамина и тестостерона му ниско, прави го плах и тревожен. А по-малко желано, защото след това се покачва пролактина, който блокира желанието. както и при дрогите, начинът за получаване на радост и удоволствие е чрез "затваряне на веригата на късо" - чрез директното стимулиране на оргамените мозъчни зони - източник на всяко удоволствие и радост от какъвто и да е вид и порядък. Покачването на тревожността, невротичността, страха водят до отдръпване от активно социално общуване. От свалки, но не само. Въобще от активна социална дейност, от поставяне на високи цели и следването и постигането им. намаля силно и творческия устрем - творчество вложено в каквато и насок ада е - изкуство, наука или просто радостно общуване. Това се отнася до мъжете и практически не важи за жените, по чисто биохимични и оттам като следсвие психични причини. Пристрастеният към порното и мастурбацията си мисли колко много желае секса и жените, които гледа, но гореспоменатите психо-биологични процеси го карат в реалния живот да стои далеч от жените или да се фиксира в проститутките. Гледането на порно е буквално еквивалент на инжектиране на хероин - това епроучено. След 20-30 мин. гледане нивата на същите като при хероина невромедиатори се покачват драстично. Това в продължителен план обаче буквално "изстисква' мозъка - къде символично, къде не казано. а мастурбаторът се фиксира обсебено в една илюзорна реалност, която изкривява когницията му. Докато гледа и мастурбира, той е в рая, чувства се супер силен и мъжествен, на седмото небе. тези преживявания са толкова силни, че помитат рационалните му аргументи. Макар че много пъти е преживявал 'дупката" след това, в минутите на мастурбацията си той е "горе", дрогиран е и дори чрез нея се измъква от тази постоянно причинявана от порочния му кръг 'дупка". Колкото обаче повече го прави, толкова по-дълбока с времето става тази емоционална яма и по-дълго време продължава престоят в нея. А тя е причинявана именно от тези минути илюзия. В реалния живот обаче той става все по-малко мъжествен и по-страхлив, по-отбягващ предизвикателствата и здравата конкуренция - и по отношение на жените, но и професионално и по принцип. Един ден дори установява, че толкова се е привързал към виртуалните си занимания, че тези, реалните жени всъщност вече не го привличат толкова. А и няма вече смелостта и отговорността да бъде с тях. Все повече губи достойнстовто си, мъжествеността си, решителността си. Такава зависимост често се носи с дълги години и се задълбочава във все по-тежки психични последствия. Погледнато под друг ъгъл, в таков аповедение няма обмен на ин и ян, няма подхранваща женска нежност. А това изсушава. Има мъже в късните двадесет или дори в тридесетте, та и повече, които не са били с жена - именно поради тази си зависимост, която и химично и психически ги държи в едно емоционално робство. И никак не са малко тези мъже - аз като терапевт общувам с такива често. Те не са лоши, не са някакви марсианци - не заслужават стигмата и етикетиранията, които автоматично мнозина им лепват. Просто са в един много сериозен капан, с много здрави челюсти, от който могат да се измъкнат с много воля, решителност и ... разбиране. Иотново воля и отново разбиране. А това измъкване е толкова трудно, колкото спирането на хероина - ни повече ни по малко - без да преувеличавам! А тази зависимост наистина се разпространява много много бързо и в размери никога непреживявани от това човечество. Погледнато през една друга призма - сексът е необикновено добър начин за контрол над човека, основно мъжа. Той е този, който употребен правилно го възвисява и вдъхновява, прави силен и смел творец, но използван погрешно, принизява и првръща в слаб тревожен човечец. Ето няколко реда за порно зависимостта.

Добавям нещо: не става дума за пуританизъм и стари разбирания. Нищо подобно. Сексът е нещо прекрасно - но този с жената до теб. Става дума за биохимия и неутрално проследени психични процеси!