natipapazova

Да, това е мой стар пост. Не успях да влезна с това потребителско име и парола и си направих нови. Откровено казано, не се замислих за това, че мога да коментирам старата си тема вместо да правя нова, защото за мен това е съвсем нова ситуация/проблем/предизвикателство. Просто така го усетих и така го направих и съвсем изключих да го вържа към старата тема. Кон Сивобелев, харесва ми сарказмът ти. Замогна се, да. Причината да говоря за пари е, че според мен или мъжът трябва да изкарва повече или да са горе-долу наравно с жената. Затова вместо да говоря за мъжка и женска енергия, патриархат и т.н., за мен е по-лесно да обясня само с едно изречение че съм с по-слаб мъж. Д-р Първанов, “явно тогава не сме и помогнали и пробва пак” звучи като човек има право един път в живота да потърси помощ и съвет и това е. Да, помогнали сте ми тогава, както и сега. Темата в момента е много по-различна и аз се радвам, че ме прекратихте към старата ми тема, за да я прочета пак. Д-р Първанов, написахте, че жените се управляват много по-трудно от мъже. Забелязала съм, че е така, но ще се радвам и ще ми бъде полезно да чуя Вашето мнение защо е така. Благодаря

Здравейте! Благодаря безкрайно за отговора и на двамата Ви. Определено беше като карфица в сърцето, уцелихте точно мястото, от което имах нужда. Да, като малка, винаги съм искала да се занимавам с мода и фотография, не се случи, заради едно изказване на баба ми от сорта на “музикант къща не храни”, сякаш аз съм мъжа в семейството, който трябва да го изхранва. Поех по друг път и защото имам брат, който е бизнесмен от много високо ниво и вътрешно винаги съм се състезавала с него и съм искала да покажа, че съм по-умна и способна от него. Разбирам колко грешно е това мислене, но .. няма нищо непоправимо. Д-р Първанов, благодаря Ви за отговорът, но ще си позволя да не се съглася с Вас за всичко. Използвате изрази като “много, много трудно” едва ли не, невъзможно, което провокира реакция на жертва - “горката аз, колко ще ми е трудно”. Ами не, не ми е. Аз вътрешно усещам кога ми е най-приятно - когато творя, когато рисувам и снимам и се старая да го правя максимално много - започнах да общувам с повече жени и макар в началото да ми беше скучно, да - започнах да взимам от тях, и да се уча - готвене, грижа за себе си, модни аксесоари и такива разговори, които преди наистина ме отблъскваха. Сега ми харесват. Чувствам се спокойно и слушам с интерес, старая се да попивам максимално много информация и да експериментирам и да се предизвиквам в тази насока. За мен, е лесно, защото го усещам като свое, а когато си там където си ти, промяната не е толкова трудна. Искам да извървя този процес с желание и лекота, а не да се настройвам колко ми е трудно. Относно мъжете, смятам, че с това момче, за което споменах, достигнах дъното. Дъното на това да съм силна и да съм майка на мъжете, а не жена. Започнах с малки стъпки - да си позволявам да ме глезят - преди дори не бих дала на мъж да ми отвори вратата, сега това е навик. Не поемам аз инициатива за всичко, а заявявам с желание и любов какво ми харесва и те го правят за мен. Разпознавам женствените мъже вече от далеч и дори след един разговор с тях, ако усетя, че са такива, просто прекратявам отношенията си. Работата ми е да ръководя мъже, но тя ми дава финансова свобода, което ми е нужно в момента, за да инвестирам в хобитата си, които след време мога да превърна в начин на живот. А и аз ръководя с любов, а не със сила - вярвам в тях и ги мотивирам да са най-добрата своя версия. Имам още път да извървя в това да бъда себе си като творец и да се доверявам на своя усет и преценка. Но процесът ми харесва. Толкова години да си крил нещо в себе си, сякаш сега се раждам и се открива нов свят пред мен, макар и на 30 години. Благодаря Ви отново, ще послушам съветите Ви, безкрайно ценни са за мен!

Здравейте, пиша ви относно ситуация, за която знам теоритично как да постъпя, но не намирам смелост в себе си да започна да го правя. Ходя на психотерапия от две години, като забелязвам значителен прогрес, страшно доволна съм от процеса и постигнатото до момента. Имам още доста дълъг път да вървя и тук се обръщам към вас с текуща ситуация, за която бих се радвала да получа съвет/насока/нова гледна точка. Майка ми (наскоро осъзнах) е страшно манипулативна, взискателна и контролираща спрямо баща ми, но от друга страна е най-милия и любвеобилен родител. Въпреки, че тя доста умее да манипулира чрез грижа. Но винаги е била изключително мила, помагаща и мотивираща спрямо мен. Но е говорила пред мен винаги лоши неща за баща ми - глупав/неспособен/селянин и прочие, въпреки че, нали благодарение на този селянин цял живот хапваме домашни продукти от село и е научен на труд и се убиваше от физическа работа. Тя винаги е била жертва, недооценена, неразбрана, а баща ми лош, глупав, темерут. И аз с това и мнение израстнах, че имам супер контролиращ и деспотичен и строг баща. И вътрешно си казах, че няма да бъда слабата жена, а ще бъда силна, сама ще избирам мъжете си и ще ги контролирам (за да не контролират те мен). И общо взето станах мъж. Облеклото ми, работата ми, поведението ми - излъчваше мъжка енергия. Отне ми време да влезна в женската си енергия и да творя, да обичам, да съм добра, вместо да преработвам да изкарвам пари и да нямам време за себе си. Сами разбирате, че връзките ми, ами всъщност - нямам такива, то аз търся мъж и се държа като мъж - няма как да се случи. До мен са били винаги по-слаби мъже, да не кажа по-драматична дума. Последното момче, с което излизах няколко месеца, отношенията ни бяха чисто сексуални, т.к. и двамата имаме силен страх от обвързване (и сега се старая да го преодолея). Та отново в нашите отношения, аз бях мъжа, а той жената - аз работих здраво, с той - на фризьорче през седмица, на козметик, чисти апартамента си по-добре от професионална чистачка. Просто за мен беше удоволствие да прекарвам време у тях - винаги чисто, ухаещо на хубаво, а вкъщи все няма време за чистене с тази работа, а готвенето - в кутийка от магазина. От него научих това да създам среда и място където някой ще иска да остане, ще му е чисто и приятно, ще има домашно сготвена храна. А не като мен да казва: “Аз да не съм чистачка, нали работя и уча постоянно и съм интелигентна жена”. Много държах да впечатлявам мъжете с интелект, не с типично женска енергия и вдъхновение. Все ги уча какво и как да правят, все нещо съм чела, все нещо знам. И така, идва лятото и аз вече осъзнавам, че искам да съм жена и за първи път изявявам желание да отидем заедно на море. 2-3 седмици преди отпуските ни, той ми казва, че си е намерил приятелка и ще отиде с нея. Макар и да го разбирам, това ме съсипа психически. Момичето е красиво и винаги с прическа, маникюр, да, не е много интелигентна, да не кажа хич, но изглежда като поддържана ЖЕНА. Нормално е да избере жена, с която да се чувства мъж, а не като с мен, която го подтиска постоянно (т.к. изкарвам 3 пъти повече пари от него) и постоянно го карах да се развива, да учи - чак аз се напрягам в момента от държанието си към него. Разбирам ситуацията, обяснявам си я логически, но емоционално ми тежи. Толкова исках за първи път да усетя емоция да отида с него на море и се надявах и в последния момент.... Трудно ми е да се утърся от случилото се, и ми е адски трудно да сложа край, не мига да се откъсна. Постоянно мисля какво щеше да стане, проектирам бъдещи случки. А момчето си има приятелка и е щастлив. И сякаш и аз бих била щастлива ако знам, че нещо във връзката им не е ОК, но аз искам да го пусна с любов и добри чувства и не знам как. Изпитвам вина, угризения, жал. Бих се радвала да ми дадете съвет как по-лесно да се откъсна вместо да чакам да се разделят, вместо параноично да следя във ФБ къде е, дали е с нея и т.н. Благодаря ви!