Jump to content
Порталът към съзнателен живот

th_deny19

Участници
  • Общо Съдържание

    4
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

Профил Информация

  • Пол
    Жена

Последни Посещения

The recent visitors block is disabled and is not being shown to other users.

th_deny19's Achievements

  1. В петък заминах за София и бях с приятел, който приятел може би е един от най- добрите и приятни хора които имам в живота си! Прекарах си много добре, като изключим факта,че излязохме навън в заведение в което имаше много хора и беше страшно шумно и това не ми влияеше добре. Потях се и ми се замотаваше главата, избиваха ме нерви,но го приемам, седях и се смях и се стараех да си прекарам весело. На следващия ден, с една приятелка се уговорихме да правим изненада на братовчедка ми която живее в Перник. Още от сутринта, от самото ставане ми беше отново напрегнато. Оправих се и тръгнах с метрото до ЖП гарата ( решихме с влак да пътуваме, в метрото също се чувствах ужасно,имах сърцебиене и бях напрегната). По път за Перник също ми ставаше зле, виеше ми се свят, но отново се помъчих да не обръщам внимание на този дискомфорт. Лошото е,че като слязохме и тръгнахме към квартала в който живее братовчедка ми,всяка една стъпка ме караше да се изморявам, изкачването на стълби супер много ме изтощаваше и караше сърцето ми да бие учестено. След като я изненадах ми помина. Вечерта също се чувствах добре, като изключим напрегнатостта. Но от следващия ден вече се започна с всичките видове проблеми които имам. Тръгнах си за Враца с един друг приятел, който беше с майка си и баща си. Малко след като излязохме от София, спряхме на една бензиностанция, отидох до тоалетна и от там се започна силно сърцебиене придружено с прескачане и аритмия, то продължи 30, 40 мин. Предполагам,че всеки от вас разбира какво може би съм изпитала и е в едно такова състояние е трудно да остана спокойна. Пих мента,глог и валериана + валидол, и се поуспокоих като напрегнатостта по пътя не мина. И ето днес цял ден повръщам и не се чувствам добре, цялата съм скована и ме болят мускулите на врата . Ходих до спешния център и от там ми казаха,че имам синусова тахикардия и ми сложиха венозно натриев бромат. По- спокойна съм,но повръщането и сковаността си останаха. Благодаря ви за мненията и подкрепата !
  2. Да вярвам не,но този дискомфорт който усещам още от самото събуждане, ме кара да си мисля, че нещо не е наред с мен, постоянната напрегнатост и нервност. Не чувствам онази свобода и лекота на тялото, а една напрегнатост и скованост. Искам да го променя това,но единствения вариант който всеки ми го препоръчва е да пия антидепресанти, който аз не искам да пия!
  3. Иронията ми хареса, на места в повечко, но ми хареса ! Но не писах тук, за да се иронизира състоянието ми, за да разбера колко маловажен е проблема ми, а за да мога поне тук да намеря хора или поне един човек с който ще мога да поговоря, защото тази ирония я намирам във всеки човек около мен! За тези 7 години с този проблем едвали съм седяла със скръстени ръце, бездействаща да търпя състояние което ме кара да се чувствам сякаш се срива всяка една частица от мен! Знам проблема от къде идва, но ми е трудно да се справям, не пия никакви хапчета, старая се сама да се контролирам, но е трудно! Трудно е защото колкото и да ми се иска сама да се справям с този проблем, ми трябва подкрепа и разбиране, а такова няма. От дете съм обременена. Имам братче което е болно и получава гърчове. Като дете съм присъствала на тези му състояния, дори и посред нощ е получавал. Паник атаките се отключиха когато беше силното земетресение през 2012. И от тогава понякога имам затишие . Старая се да водя нормален начин на живот, но при най - малкото напрягане и стрес, започват да се проявяват нови и нови неща и нормално е да ме боли нещо,все пак съм живо същество, но пък е и нормално да е временно, докато при мен като усетя дискомфорт и той си остава.
  4. На 24 години съм и от 7 години имам паник атаки, първата беше 2012 и от тогава имам чувството,че с всяка изминала година тялото ми става все по - чувствително и реагира по - различен начин на емоции. Ходила съм на различни прегледи и всичко си е в норма, последен вариант беше психиатър. Той ми изписа антидепресанти на който не мога да се сетя за името и допълнително ми предписа Ксанакс. Пих ги, нямаше 2 месеца и ги спрях като паник атаките продължиха, имаше даже период в който всеки ден ми ставаше зле и ме караха до спешното и от там естествено ми биеха Диазепам, да се успокоя. 2015 спряха атаките, чувствах се много добрe, може би от това че бях на морето и от климата,а може би просто бях в среда която ме караше да се чувствам добре. Есента се бях записала в университет и след морето отидох в София да живея. Всичко беше наред и тук идва грешката, че се хванах на работа в казино в което се работеха нощни смени и то смени от по 12 часа на крак. Издържах 8 месеца в казиното като последните 2,3 месеца се насилих да седя. В началото уж всичко вървеше добре, имах енергия, работех си без проблеми и след 3-тия месец започнаха проблеми. Започнах отново с паник атаките, но започнах и проблеми със стомаха ( усещах тежест, чувствах сякаш имах камък, въпреки че си имах апетит, не ми се гадеше и повече време ако постоя права започвах да усещам точно тази област - стомах, диафрагма, бъбреци и гръб сякаш са сковани и схванати). Отново започнах да ходя по прегледи и ми откриха полипи в жлъчката ( 2016 г.). Но казаха,че няма проблем с това, само трябва да ходя на профилактични и да наблюдавам дали нарастват полипите. Подлагала съм се на иригография, пих Бариева каша и казаха,че всичко изглежда нормално. Идва едно успокоение за кратък период ,но след това отново започват паник атаките, а аз с всеки изминал ден се чувствам все по уморена. В края на 2016 си намерих нова работа в бутик за обувки. Там се чувствах добре, беше ми спокойно и от тогава и през 2017 не съм имала проблеми с паник атаки или някакви болежки. Есента на 2017 заминах при роднини в Лондон и не предполагах,че ще ми бъде толкова тежко. Като започнем от самото пътуване със самолета. Не зная от налягането или просто защото тялото ми реагира вече по остро не се чувствах добре,но пък ми беше интересно, защото ми беше за първи път да летя и някак интереса притъпяваше лошото ми чувство. Като пристигнах ( някъде към обяд) в Лондон,бях изморена от полета макар, че е 3 часа. Вечерта хапнахме и самото ми тяло започна да трепере, някак неконтролируемо,легнах си с надеждата на сутринта всичко да е наред. Така и беше, но се чувствах напрегната. Започнах работа в хотел и въобще не подозирах колко е тежко там. 4 месеца имах сили, енергия, работех добре, получавах похвали от офиса и в един момент тялото ми все едно започна да се предава. Нямах сила, вечер се прибирах смазана, всичко ме болеше. Колежките ми работеха колкото мен, но те нямаха тези оплаквания. Започнаха ръцете да ми изтръпват, сутрин като стана и имах иглички и така с всеки изминал ден се чувствах все по - зле и по- зле. Последните 2 месеца имах страхотна слабост в краката, като стъпвах имах чувството,че ще ми се огънат , изморявах се бързо, паник атаките се завърнаха, но още по - тежки и променени. Никога навън не съм получавала паник атака, но един ден след работа се прибирах с метрото и си бях купила сандвич да ям, започнах да го ям още в метрото и се появи ужасно чувство, все едно не мога да си преглътна храната и тя ми е заседнала и ще се задавя и изведнъж започна силна паник атака. Много бързо ми пресъхна устата,изтръпна , езика ми се вкочани, имах чувството, че не паник атака, а друго получавам, не можех да говоря,да лежа, да седя и след като дойде линейка, казаха че всичко е наред. След известно време, една вечер отново получих, но си бях вкъщи и то доста дълго почнаха да ме държат атаките, за около час и нещо. Отново ми казаха, че нищо ми няма. И така от тези моменти сигурно още 10 пъти съм получавала атаки. Последният месец преди да се прибера в България, а аз се прибрах на 27 юни, проявих проблеми с преглъщането, дали е вода, дали е храна, не зависимо каква мека, твърда, всяко едно преглъщане ме плашеше. Имах чувството,че не я преглъщам правилно, имах чувството,че ми отива в носоглътката, че застава в гърлото ми и като вдишам ще се задавя, буквално я усещах как преминава през гърлото ми и все едно е заседнала. Спрях да се храня нормално и свалих 4,5 килограма за месец ( а аз никога не съм била пълна, тъкмо бях стигнала до 50 кила, обикновено на 46,47 си седя) . Вече изнемощяла от всичко случващо си купих билет и в момента в който самолета тръгна да се изкачва започна силно сърцебиене и най- лошото беше,че беше придружено с аритмия, 3 часа в самолета само се молех да си стигна жива и здрава в България, лошото е,че на другия ден получих отново аритмия. Сега тичам по доктори, хормони, кръвни изследвания и всичко уж е нормално, бях на проверка за стомаха, защото от неядене може би го съсипах още повече и ми казаха, че има вероятност да имам рефлукс и лек гастрит, предписаха ми лекарства, но проблема с гърлото ми продължава,понякога след хранене усещам все едно имам гъста, жилава храчка която бавно слиза надолу, храня си се вече, но още го имам това усещане и всяка по твърда частица която преминава през гърлото ми предизвиква страх и дискомфорт и ме е страх да пия лекарства. Преди 10 дни бях излязла с приятели привечер, всичко вървеше нормално, но изведнъж получих аритмия и силен пулс. Отидох до спешното на кардиограмата излезе, че имам депресия и миокардна исхемия, което ме уплаши още повече, дадоха ми направление за хоспитализация и ме приеха във Враца, 3 дни седях, малко несериозно отношение от страна на лекарите, сложиха ми холтер, но никой нищо не казва. Днес си взех епикризата и доктора каза, че всичко е нормално( като ми забави епикризата и днес я написа много бързо). Но аз не се усещам добре, бързо се изморявам, кръвното постоянно се мени, един път над 100 на 60, друг път 90 на 58 или на 60 и нещо. Пулса ми се повишава често, имам чувството,че костите ме болят. Преди 3 вечери пък се събудих в 4 без нещо дясната ми ръка и левия крак бяха изтръпнали с иглички, а не ги бях прележала , усещах ги тежки и тялото ми също, пулса ми беше над 110. Всеки ден изникват все нови и нови неща и се плаша не знам какво се случва с тялото ми, постоянно си усещам гръдния кош притиснат, имам лек задух. При ходене дори при най-елементарна домакинска работа се усещам изморена и повишен пулс, страх ме е да не би да имам проблеми със сърцето и да не са ме прегледали както трябва. Когато излизам навън съм супер напрегната, а преди го нямах това чувство, постоянно се плаша, лоши мисли, че нещо страшно може да стане, искам да се чувствам както преди!!! Извинявам се за дългия роман, за първи път пиша във форум, просто не знам към кого да се обърна и какво да направя. Хората около мен не разбират какво усещам и как се чувствам и никой не може да ми помогне. Не искам да си губя приятелите заради състоянието ми.
×
×
  • Добави...