Jump to content
Порталът към съзнателен живот

gergana92

Участници
  • Общо Съдържание

    4
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

Профил Информация

  • Пол
    Жена

Последни Посещения

The recent visitors block is disabled and is not being shown to other users.

  1. Ако от самото начало на запознанството подходим твърде ясно и открито,със свалени карти...често завършва не особено добре.Хората все се бутат в трудното,в мистериозното.Не можем ли да приемем,че това в началото да подходиш леко стратегически,не с лоша умисъл разбира се,е просто начин да грабнем интереса на човека,така че той да ни даде шанс.Често хората дори не ти дават възможност да покажеш какво се крие в теб.
  2. Прочетох книгата на един дъх и съм впечатлена.Бавно и ненатрапчиво,чисто приятелски навлез в живота на обекта.Наблюдавай и анализирай.Не слушай толкова какво казва,а обръщай внимание на другите знаци.Установи така да го кажем слабите места,скритите фантазии и копнежи.Тези празнини,които имат нужда да бъдат запълнени.Прави комплименти именно във връзка с тези "дупки".Поетизирай своето присъствие и бъди фантазията,която мечтае да изживее.Създай сигурност и комфорт,след което се отдръпни.И още много други подробности.Излиза,че ако познаваш добре хората,психиката,с привлекателна визия,правилната стратегия можеш да спечелиш всеки човек.Прилагайки ги виждам,че тези тактики наистина работят.Доста повече отколкото когато подхождаш чисто,искрено...но в мен стои едно чувство,че ми е някак неестествено,фалшиво.Наистина е една забавна игра,много добре работеща,но да подхождаш така изгражда нещо неистинско?Това не е ли просто една манипулация?
  3. Сещам се за историята на моите родители.Майка ми толкова време е била безразлична,въобще не е желала да имат общо,баща ми се е борил за нея година.В момента,в който се е отказал и е продължил напред...тя е осъзнала,че всъщност май този човек и липсва.Дала е шанс на нещата.Има и такава развръзка?
  4. Здравейте,пиша ви,защото се намирам пред дилема. Момиче съм,на 25 години,уча медицина. От близо 2 месеца ,около 6-7 пъти получавам паник атаки.И преди се е получавало,но по-скоро спорадични случаи.Те се изразяват в следното-започва с гадене,минути след това следва чувство на страх,паника,сърцебиене.Други соматични прояви нямам,както нямам и страх от смъртта,от инфаркт и т.н. Апетитът ми намалява заради тревогите,успявам да спя.Това,което ме притеснява повече обаче е ,че последните два пъти страхът не бе така интензивен,по-скоро се събудих с тревога,гадене и постепенно преминаха в толкова дълбока тъга,сякаш са ми съобщили вест,че някой мой близък е починал...ужасни мисли,които не мога да избия от главата си,не съм способна да правя нищо друго,по време на това състояние,траещо часове,да не кажа целия ден...докато не заспя,което заради тревогата става трудно,не отминава.Мислите са как ще го преборя,в безизходица съм,как ще преживея тежки събития,които ми предстоят,как мъжът до мен ще иска да имаме връзка при положение,че това ми се случва...наскоро се разделих с приятеля ми по мое желание,беше връзка,в която правих много компромиси и си беше жив тормоз към мен.Чак си мисля понякога,че сега разбирам защо хората с депресия посягат на живота си,толкова мъчително състояние.Страхувах се да не би това да продължи и следващите дни и как не мога да го издържа дълго и не знам как ще се справя.На следващия ден нямам настроение,мисля го,притеснявам се и избягвам ситуации,за да не ми се случва...ужасно е. Смятате ли,че психотерапията е подходящ вариант за мен,не е като да нямам стрес...има ли нужда да посетя психиатър,макар че не искам да пия лекарства.Първият път,в който получихотидох и ми изписа Ривотрил...отказах да гопия.
×