Здравейте,пиша ви,защото се намирам пред дилема. Момиче съм,на 25 години,уча медицина. От близо 2 месеца ,около 6-7 пъти получавам паник атаки.И преди се е получавало,но по-скоро спорадични случаи.Те се изразяват в следното-започва с гадене,минути след това следва чувство на страх,паника,сърцебиене.Други соматични прояви нямам,както нямам и страх от смъртта,от инфаркт и т.н. Апетитът ми намалява заради тревогите,успявам да спя.Това,което ме притеснява повече обаче е ,че последните два пъти страхът не бе така интензивен,по-скоро се събудих с тревога,гадене и постепенно преминаха в толкова дълбока тъга,сякаш са ми съобщили вест,че някой мой близък е починал...ужасни мисли,които не мога да избия от главата си,не съм способна да правя нищо друго,по време на това състояние,траещо часове,да не кажа целия ден...докато не заспя,което заради тревогата става трудно,не отминава.Мислите са как ще го преборя,в безизходица съм,как ще преживея тежки събития,които ми предстоят,как мъжът до мен ще иска да имаме връзка при положение,че това ми се случва...наскоро се разделих с приятеля ми по мое желание,беше връзка,в която правих много компромиси и си беше жив тормоз към мен.Чак си мисля понякога,че сега разбирам защо хората с депресия посягат на живота си,толкова мъчително състояние.Страхувах се да не би това да продължи и следващите дни и как не мога да го издържа дълго и не знам как ще се справя.На следващия ден нямам настроение,мисля го,притеснявам се и избягвам ситуации,за да не ми се случва...ужасно е. Смятате ли,че психотерапията е подходящ вариант за мен,не е като да нямам стрес...има ли нужда да посетя психиатър,макар че не искам да пия лекарства.Първият път,в който получихотидох и ми изписа Ривотрил...отказах да гопия.