Love_is_the_answer

Благодаря ви от сърце за отговорите и насоките! ..принципно съм готова за тази променя и усещам, че имам нужда да я направя, но не успявах сама...или поне не изцяло ...може би са по скоро синонимни думи или различните хора (психолози/психотерапевти) работят с различни техники?...все пак отговорът ви ме устройва за сега благодаря ...радвам се много, че се включихте и в тази тема <3 ...знаех си, че няма да е здравословен проблем и пак обикалях, за да проверя дали няма нещо на физиологична основа...както и да е...вече съм уверена, че проблемът е изцяло психологичен и хубавото е, че има решение по въпроса, което решение се надявам да изуча добре и да ми помага от тук нататък в подобни ситуации ...сигурна съм, че нещата имат по-дълбок корен по назад във времето, отколкото новата ми житейска роля като майка, което в никакъв случай не пренебрегвам като фактор, снабдяващ ме с допълнителна тревожност... Бях прочела някъде, че хората получаващи панически атаки и тревожности са по-чувствителни и това е плюс от тази гледна точка, понеже тялото и психиката им дават възможността да променят възприятието си към живота, да са по-благодарни, по- щастливи и в бъдеще надявам се по-силни в моменти на стрес, който е неизбежен в крайна сметка, но все пак е важно как го възприемаме... Благодаря много за отговорите и отзивчивостта. Понеже, както вече споменах съм предимно читател по форумите и винаги ми е било интересно как са се променили в бъдеще хората, които имат проблеми подобни на моите ...справили ли са се или още се лутат, кой им е помогнал, как и т.н. - Ще пиша отново, когато почувствам, че съм овладяла нещата...най-вече за онези, които четат и се чудят как да излязат от подобни ситуации, но и за вас - професионалистите в тази сфера, които ме ориентирахте накъде да поема. Какво по-хубаво от още една прегръдка бонус - с удоволствие ще я прегърна и без това обичам да го правя Благодаря!

Здравейте! Благодаря ви, че се отзовахте и си направихте труда да прочетете написаното от мен! Постоянно изникващите натрапчиви мисли, че нещо лошо ще се случи с мен или мой близък (ужасни картинки, които не са за описване...иначе написаното ще заприлича на криминален роман), възможно ли е също да са следствие от стреса от раждането, "новата житейска роля", майчинския инстинкт или пък обратното на самите натрапчиви мисли за фатален край - желание за живот? Книги с автори като Луиз Хей биха ли ми били полезни или биха ме объркали повече?Ако е полезно в състоянието, в което се намирам, да чета подобни книги....бихте ли ми препоръчали автори? И още един въпрос...понеже виждам от профила на консултантите, които се включват с коментари в различните теми, че са се записали с различни професии (длъжности, титли) ...та каква е разликата между "психолог-консултант" и "психотерапевт"? Благодаря на включилите се! Хубав ден!

Пропуснах да допълня за вечната умора, която в късния следобед и по скоро вечер, се превръща в нестихваща енергия...що за чудо е това? Започнала съм действия към гореописаното, които подозирам, че не са в много правилна насока...когато се почувствам зле на пук на всичко си хващам багажерийките и детето и излизаме навън..грешно ли е, че го правя на пук, сякаш на инат се боря, вместо да приемам случващото се като част от себе си...между другото за сега ми действа този принцип...докато стигнем до катерушките няма и помен от световъртежа, а като съм съсредоточена към малката и дивеенето й ..изобщо забравям, че ми е зле... <3

Здравейте!Жена на 26 години съм. Имам дете на година и половина. Обикновено съм предимно читател по форумите, но този форум някак си успя да ме привлече да бъда и от другата страна на пишещите и търсещи отговори, активни личности. От известно време (повече от 2 години) съм с постоянен световъртеж, треперене на ръцете и т.н. (да не изпадам в подробности от оплаквания), та обиколих различни специалисти - невролог, отоневролог, ендокринолози, гастроентеролог, офталмолог - които диагноза не ми поставят, но изписват хапове разни, от които стомахът ми е раздразнен...биохимични изследвания, които са супер...та четейки форума и не само...се чудя този световъртеж, който преди беше на периоди, но вече е почти по цял ден, дали е възможно да е провокиран от депресивно състояние или пък някакъв друг психологичен проблем? За да обрисувам по- добре картинката ще нахвърля още някои подробности важни за мен - откакто забременях се превърнах в асоциална личност, нервно и депресирано човече, което повръщаше всеки ден и започнах почти да не излизам навън, от страх да не ми стане лошо по пътя и да не нараня бебчо, падайки някъде ...когато родих продължи да ми прилошава и то точно преди среща с определени хора, които идваха до вкъщи или в моменти, когато се налагаше да излизам симптомите с треперенето на ръцете и виенето на свят се задълбочаваха. Често си мислех, че е от хормоните и ще премине...но не...започнах да си втълпявам, че съм болна от нещо ужасно и ще умра. Като интересуващ се от подобни теми човек, веднага ме обзе мисълта, че най-вероятно получавам панически атаки, но освен тях вероятно нещата са комбинирани със страхови неврози и разни обсесии... Започна да става твърде дълго излиянието ми и понеже изчетох немалко литература по подобни теми (вярвам, че има още много за изчитане и един живот няма да ми стигне, за да си изясня напълно картинката с подсъзнанието ми) достигнах до извода, че е най добре да потърся добър психотерапевт...и НЕ , не съм пила антидепресанти все още...хих само малко плацебо от доктор Бах, и вечно изписваният ми Бетасерк Бихте ли ми препоръчали добър психотерапевт на територията на Пловдив? И понеже изключително много ми допадат разсъжденията на психотерапевта Орлин Баев - бих ви помолила да ми пишете само във Варна ли практикувате? Благодаря на всеки, който отдели време да изчете написаното от мен! Желая на всички читатели и "писатели" приятен ден!