Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Nikel1

Участници
  • Общо Съдържание

    2
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  1. Nikel1

    Страх от секс

    Привет до сега не съм правил секс ! Искам да ви попитам нещо ! От известно време искам да съм интимен с приятелката ми ! Но качили нещо ме спира . Искам но като тръгна ме обливат различни чувства . Примерно едно от тях е страх дали ще се справя добре дали няма да съм прекалено груб дали няма да е заболи и НАЙ–ВЕЧЕ дали ще е предпазя да не свърша в нея макар и с презерватив да съм и още други неща и от толкова много мисли ми минават през главата . Желанието ми спада и като сложа кондома и всичко свършва . Доста време не бях активен(не в сексуален аспект а като момче ) в връзката ни поради здравословни причини . Но сега искам да стана активен и да и покажа че е искам да съм с нея . Но искам да се чувствам спокоен и отпуснат . Но не мога да се справя сам и искам да питам вас за малко съвети .И да как човек да се предпази най добре от забременяване и там за презерватива ако се спука как да се разбере . Малко култура да ми дадете ! Благодаря !
  2. Привет ! Запознах се с едно момиче когато бях в гимназията . Тя също беше в гимназията но тя е по-малка от мен .Когато тръгнахме ходихме няколко месеца и скъсахме при което се събирахме и разделяхме няколко пъти . Но последния път вече сме заедно доста дълго време . В началото на този път заедно се разбирахме беше яко и готино. Но по това време много започнахме да се затваряме и да излизаме само двамата . Не сме излизали с общи компании много от доста време . И просто така се случки, че почнахме да се караме за всичко . За минало ,бъдеще ,настояще , дори и за интимност . .Бяха отправени към мен обиди . Мен лично ме отблъснаха тези неща като караници обиди и натяквания за миналото за онзи момент и скандалите станаха толкова сериозни с викове истерии и нервни кризи, че и дори не исках нищо интимно с нея за онзи момент . Задоволявахме се не напълно . Просто тези скандали натяквания и обиди ми дойдоха много . Държи са на ровичкането на проблем толкова много че трябва да се обяснява до край за всичко до карфица . С течение на година заедно имах ме доста сринати отношения един към друг . А момичето не беше го правила и когато сме говорили за това съм и споделял че искам да е по-специален първият път (обстановка настроение място и така ) . Но с течение на времето скандалите се увеличиха и почнахме и за това да се караме за интимността и всичко ескалира супер сериозно . С целият му късмет се разболях от болест която лекувам и се чувствам по-добре . Момичето остана при мен подкрепяше ме ( оценявам го ) но скандалите си продължаваха и продължаваха . А аз изпаднах в депресия от всичко ставащо .Изгубих си живота който имах работа , приятели , университет, дори и качих килограми . И точно когато бях в депресия тя започна да ми говори че не сме правили нищо заедно като гаджета и ,че преди това заедно не сме правили нищо(интимно) . Че не съм е искал ,че само ми говорила и ми търсила вниманието . И разговори тип минало и даване на примерни .Викове обиди мрънкане натякване ирония и номера . Приех нещата сериозно и казах ,че искам да се успокоим и да се случат нещата хубаво за нея и мен .Но тя упорито мрънкаше и дрънкаше за някакви глупости натяквания и за интимността . Имах чувството че ако го направим ще е на сила и не го исках ... И по този начин нещата се влошаваха супер здраво . Тя ми говори аз оправдания ... Имахме някакви затишия но докато се отърсим пак се почваше и така до ден днешен . Не сме били интимни постоянно си намираме кусури и проблеми . И не можем да се успокоим и да сме заедно както трябва.Тя приема акта като каша а не като нещо хубаво между нас . Сега сме ту добре ту зле . Мислих си да го направим и да видя как ще се развият нещата но ... И да го направим тя ще ми натяква после и това ,че ми е говорила за интимност и заради това че са се случили нещата така . ( А така не ми е окей ) Мисля си от няколко седмици какво ли ще е да се разделим . Но ме е страх и имам някакво чувство на срам в мен и на вина не мога точно да го опиша и леко се чувствам притеснен да не остана сам ( по точно страх от неизвестното и съм се спрял на сигурното ) А как да и го кажа ? Заедно сме помагали сме си споделяли сме си и просто не мога ей така . Нищо не става ай де чао . Хора много ми объркано в момента помагайте хем искам да сме заедно хем не мога да ги търпя вече тия неща . Качили имам някакъв страх да съм интимен с нея и като цяло с момичета .От страх да не забременеят или да не стане нещо защото не съм готов за деца и такива неща . Прости не знам какво да правя ... Тя говори само за това и се обърква при мен е някакъв страх ... Аз съм 20 години тя е на 18 години и сме заедно от три години ...
×