Полина Юлиева

Здравей Антон,
Не са много хората на 25, които печелят от обществено смислена работа на високо ниво, ръководят екип и взимат важни решения. (И на 52 не са много!) Сигурно си чувал израза "Самотно е на върха". Как намираш общи теми за разговор с приятелите ти, които не работят на високо ниво, не ръководят екип и не взимат важни решения? Би било ценно да разкажеш малко за това. Допускам, че предвид твоята експресивност и комуникативност, обикновено ти си в центъра на дискусията, но все пак до теб достига и обратна връзка, която сигурно е интересна и дори може да ти помогне да се справиш с проблема си.

Здравей Антон,
Не са много хората на 25, които печелят от обществено смислена работа на високо ниво, ръководят екип и взимат важни решения. (И на 52 не са много!) Сигурно си чувал израза "Самотно е на върха". Как намираш общи теми за разговор с приятелите ти, които не работят на високо ниво, не ръководят екип и не взимат важни решения? Би било ценно да разкажеш малко за това. Допускам, че предвид твоята експресивност и комуникативност, обикновено ти си в центъра на дискусията, но все пак до теб достига и обратна връзка, която сигурно е интересна и дори може да ти помогне да се справиш с проблема си.

Здравей Антон,
Не са много хората на 25, които печелят от обществено смислена работа на високо ниво, ръководят екип и взимат важни решения. (И на 52 не са много!) Сигурно си чувал израза "Самотно е на върха". Как намираш общи теми за разговор с приятелите ти, които не работят на високо ниво, не ръководят екип и не взимат важни решения? Би било ценно да разкажеш малко за това. Допускам, че предвид твоята експресивност и комуникативност, обикновено ти си в центъра на дискусията, но все пак до теб достига и обратна връзка, която сигурно е интересна и дори може да ти помогне да се справиш с проблема си.

Здравей Ивет,

Отскоро съм във форума и твоето писмо ме заинтригува. Казваш, че проблемите ти са започнали от една среща с момче, за която вероятно си била притеснена. Казваш също, че той не е бил подходящ за теб. От какъв характер е било притеснението ти? Възможно ли е момчето да е било твърде настоятелно за нещо, за което не си била готова? Нещо, което не си можела да откажеш? В такъв случай повръщането ти сякаш е било естествена защитна реакция - както на малкото дете, което го карат насила да си изяде яденето и то после го повръща.

Една добра идея е да мислиш за този физиологичен рефлекс като спасителна реакция на тялото ти, която малко се е “бъгнала” - излязла е от контрол. Напълно възможно е да си възвърнеш този контрол, без да се ужасяваш, че с теб се случва нещо фатално и без да взимаш тежки лекарства. Аз също мисля, че решението е психотерапия. Казваш, че си ходила веднъж, но това не е достатъчно. Добре е да имаш нагласа за по-продължителна работа - поне шест месеца.

Мисля, че това което изживяваш, е подобно на изживяванията на много млади хора, изправени пред трудните решения на порастването. При теб е по-силно и тревожно, защото изглежда си емоционален и отговорен човек и имаш амбицията да се пребориш за по-добър живот, отколкото средата може би ти е осигурила до този момент. Няма нужда да се обвиняваш за импулсивно изпушената цигара (не казвам, че е безобидно), но в твоя случай най-вероятно тревата просто е подсилила ефекта на една назряваща несигурност по отношение на живота и бъдещето ти, за която не си си давала сметка до този момент.
Виждам, че си открит човек и не ти е трудно да говориш за проблемите си. И си във възраст, в която психиката е много адаптивна и склонна да възприема благотворната промяна. Целенасочените разговори със специалист, който знае как да чуе притесненията ти, ще ти помогнат напълно да преодолееш неприятните симптоми, без да се налага да ги потискаш с лекарства за дълго време. Успех!

"Трябва да си представим Сизиф щастлив."  (Албер Камю)
А можем ли?

"Трябва да си представим Сизиф щастлив."  (Албер Камю)
А можем ли?

"Трябва да си представим Сизиф щастлив."  (Албер Камю)
А можем ли?

Мисля, че това което изживяваш, е подобно на изживяванията на много млади хора, изправени пред трудните решения на порастването. При теб е по-силно и тревожно, защото изглежда си емоционален и отговорен човек и имаш амбицията да се пребориш за по-добър живот, отколкото средата може би ти е осигурила до този момент. Няма нужда да се обвиняваш за импулсивно изпушената цигара (не казвам, че е безобидно), но в твоя случай най-вероятно тревата просто е подсилила ефекта на една назряваща несигурност по отношение на живота и бъдещето ти, за която не си си давала сметка до този момент.
Виждам, че си открит човек и не ти е трудно да говориш за проблемите си. И си във възраст, в която психиката е много адаптивна и склонна да възприема благотворната промяна. Целенасочените разговори със специалист, който знае как да чуе притесненията ти, ще ти помогнат напълно да преодолееш неприятните симптоми, без да се налага да ги потискаш с лекарства за дълго време. Успех!

Мисля, че това което изживяваш, е подобно на изживяванията на много млади хора, изправени пред трудните решения на порастването. При теб е по-силно и тревожно, защото изглежда си емоционален и отговорен човек и имаш амбицията да се пребориш за по-добър живот, отколкото средата може би ти е осигурила до този момент. Няма нужда да се обвиняваш за импулсивно изпушената цигара (не казвам, че е безобидно), но в твоя случай най-вероятно тревата просто е подсилила ефекта на една назряваща несигурност по отношение на живота и бъдещето ти, за която не си си давала сметка до този момент.
Виждам, че си открит човек и не ти е трудно да говориш за проблемите си. И си във възраст, в която психиката е много адаптивна и склонна да възприема благотворната промяна. Целенасочените разговори със специалист, който знае как да чуе притесненията ти, ще ти помогнат напълно да преодолееш неприятните симптоми, без да се налага да ги потискаш с лекарства за дълго време. Успех!