Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Полина Юлиева

Участници
  • Общо Съдържание

    52
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  • Days Won

    1

Полина Юлиева last won the day on Септември 19 2018

Полина Юлиева had the most liked content!

1 Следващ

За Полина Юлиева

  • Ранк
    Психоаналитичен психотерапевт

Метод за Връзка

  • Website URL
    www.psychoanalytic.studio

Профил Информация

  • Пол
    Жена
  • Местоположение
    София
  • Интереси
    Отношения между хората

    Личен сайт:
    www.psychoanalytic.studio

Последни Посещения

1043 посещения на профила
  1. Полина Юлиева

    Истина ли е това

    Не познавам Байрон Кейти, но ако написаното от нея създава впечатлението, че "винаги бъркаш в собствените си травми вместо да обезвредиш дразнителя, или да му посочиш как той би могъл да се промени", вероятно е стигнала до разбирането, че никой не е в състояние да промени друг човек, без този друг сам да пожелае това. Колкото и да посочваш на някой как би могъл да се промени, гласът ти ще остане глас в пустиня, ако не се отнесеш към него така, че той да е искрено заинтригуван, трогнат, респектиран и пр. и сам да пожелае да те чуе или да последва примера ти. Някои хора сякаш имат природна дарба да мотивират към промяна по такъв ненатрапващ се начин (например хората, за които казваме "учител по призвание"), но за повечето от нас това е трудна задача. Това разбиране, че човекът е автономна система, на която "не можеш просто да налееш акъл отвън", е може би първото най-важно нещо, което един психотерапевт научава в своето обучение. Без такова разбиране, можем да говорим за (понякога успешно) превъзпитаване с морков или тояга, но не и за психотерапия, в истинския смисъл на занятието. С други думи, единственият начин да предизвикаш промяна у някого, е първо да промениш нещо в собственото си отношение и да спреш да се държиш с него както всички/ както винаги/ както заслужава/ както смяташ за правилно и пр. Но и да си готов да поемеш евентуалните негативи от този риск...
  2. На 11.11. 11 неща, които не прави добрият терапевт 1. Добрият терапевт не омаловажава страданието ви, не ви казва, че сте класически случай и не ви слага диагноза. Ако го прави, вероятно е зает повече със себе си, отколкото с вас. 2. Добрият терапевт не ви казва, че проблемът ви се дължи на стрес или че е само в главата ви. Ако го прави, вероятно е установил, че маркетингът е по-важен от експертизата. 3. Добрият терапевт не ви обяснява какъв ви е проблема (още по-малко с термини, които не присъстват във вашия речник). Ако го прави, вероятно крие неразбирането си зад думи, така че вие да изглеждате неразбиращи, вместо него. 4. Добрият терапевт не ви говори за его, свръхаз и защити. Ако го прави, вероятно още преговаря учебника по психология за 11-ти клас (или пише следващата статия в блога си по популярна психология). 5. Добрият терапевт не споменава Бог или майка ви, преди вие сами да го направите. Ако го прави, вероятно бърка психотерапията с проповед или с лекция по психоанализа for dummies. 6. Добрият терапевт не ви казва, че няма смисъл да търсите причините за проблема си. Ако го прави, вероятно никога не е преминал през собствена терапия - иначе щеше да знае, че това, което лекува, е търсенето, а не намирането. 7. Добрият терапевт не ви обещава бързи резултати. Ако го прави, вероятно е повярвал на магическата сила, която му приписвате, докато го гледате като последна надежда. 8. Добрият терапевт не изисква от вас да сте силно мотивирани. Ако го прави, вероятно самият той се съмнява в ефективността на метода си и неизбежно ще ви припише вината при неуспех на терапията. 9. Добрият терапевт не ви изброява 16 вида терапия, които смята да миксира според нуждите ви. Ако го прави, вероятно не е специалист в нито една от тях и използва всяка следваща да прикрие пропуските си от предишната. 10. Добрият терапевт не говори повече от вас. Ако го прави, вероятно не се интересува какво вие имате да му кажете (освен ако не чете мисли, но дори и тогава ще трябва да млъкне, докато ги чете). 11. Добрият терапевт не ви убеждава да замените високотехнологичната си работа с такава, която е "по-близо до природата и човека". Ако го прави, вероятно ви завижда, че печелите повече от него.
  3. Здравейте, Може би няма да видите много смисъл в това, което ще кажа, но е добър повод - за някой страничен читател може да се окаже полезно. Често по-лесно виждаме нещата отстрани. От поста ви личи, че сексът играе много важна роля в живота ви - той е не само активност, която носи удоволствие, интимност, чувство за връзка с друг човек и, разбира се, младежка гордост - а нещо, което сякаш заема по-голямата част от представата ви за това кой сте, което сякаш изчерпва вашата идентичност. Т.е. все едно си казвате за себе си, "аз или съм страхотен любовник, или съм никой". Проблемът с такъв вид идентичност е, че вероятно сте оставили много други важни страни от себе си недоразвити - страни, които вероятно биха били ценни за приятелката ви, и на чиято липса тя реагира с моментно отдръпване. Без да разбирате това, вие реагирате на нейното охладняване със спадане на сексуалния интерес, което може да се изразява в спадане на ерекцията. От това как ще възприемете този сложен (и в голямата си част несъзнаван процес) ще зависи и какви стъпки за справяне ще предприемете: (1) ако го приемете като пълна глупост, ще потърсите външни средства за усилване на потентността; (2) ако все пак намерите някакъв смисъл, ще потърсите психотерапевт, който да ви помогне да доразвиете себе си като пълноценен млад човек, както в секса, така и в останалите важни области.
  4. Здравей love_10, Това, че търсиш съвет тук след като си посетила психиатър може би означава, че не си получила отговор, който да ти даде достатъчно надежда и идеи как да си помогнеш. Казваш ни, че само да си знаеш диагнозата (при това цели 4!) не ти върши кой знае каква работа. Но психиатърът сигурно не те е оставил да си тръгнеш съвсем без насоки. Сигурно ти е предписала медикаментозно лечение и/или ти е препоръчала психотерапия. Какви бяха препоръките й и какво е твоето отношение към тях?
  5. Здравейте Димитров, От това, което пишете, разбирам, че идеята за връзката между тревожността и екзистенциалните дилеми не ви е чужда. Дори напротив, сякаш имате готовност да не се подлъгвате по лесни обяснения и механични методи за справяне с тревожните симптоми, а да си зададете истинските въпроси за себе си, желанията си, мястото си в света, и какво стагнира развитието ви и възпрепятства осъществяването на това, което вероятно усещате като нереализиран потенциал. Сама по себе си тази готовност е много добра прогноза, защото сте преодолели първата сериозна бариера по пътя - отричането на тази връзка. Хората обикновено предпочитат да разглеждат живота си като "идеален, само да не беше тази тревожност, замайване, паника и пр." Такава позиция не е случайна и нейното преосмисляне е съществена част от една терапевтична работа. Но положителното е, че в това отношение изглежда сте крачка напред. 27 е чудесна възраст да останете буден по тези въпроси!
  6. Полина Юлиева

    Перманентна замаяност

    Красиво казано, но леко затрудняващо от практическа гледна точка. Не е ли по-естествено в този случай първо да се зачудим защо вместо мисли в главата си, преживяваме паническа атака? И евентуално да потърсим някой, с който да можем да изследваме тази "психична подмяна"? Звучи ми по-реалистично някак. Щото, смел, смел, колко да си смел, като те удари паниката...
  7. Дани, Допускам, че ти можеш да помогнеш на терапевта да излезе от безизходицата, а той в замяна ще ти помогне да се излекуваш от неврозата си. Мислиш ли, че може да се получи такова ползотворно сътрудничество?
  8. Полина Юлиева

    Перманентна замаяност

    Обаче трябва да внимаваш за какво мислиш (за работа и плащане на сметки е добра идея) - защото започнеш ли да мислиш за хубави неща, оставиш ли ума ти безгрижно да се зарее в блаженство, паниката може да те връхлети отново. Коварен е паническият механизъм...
  9. Полина Юлиева

    Светлю

    Отлично наблюдение. А би ли могъл за миг да допуснеш, че ситуацията може да е обърната наопаки (макар и да не я усещаш така): когато се налага да направиш труден избор, е толкова важно да не сгрешиш, че не ти остава нищо друго, освен да се "паникьосаш"? Или да го кажем по друг начин: когато си изправен пред важен избор, ти е толкова трудно да вземеш правилното за теб решение (защото вероятно трябва да съобразяваш изискванията на много други хора и обстоятелства), че не ти остава нищо друго, освен да се "спасиш" в паническата криза? Мисля, че неусетно си се насочил да търсиш решение в правилната посока. Продължавай!
  10. Полина Юлиева

    Светлю

    А не искаш ли да се научиш и как да живееш, без паник атаки, на работа, с приятелката ти, сред хора и къде ли не...
  11. Интересно е да се запитаме защо сега се възражда интересът към психеделичните изследвания, след подозрително рязкото им прекратяване в края на 60-те години? Та нали още тогава изследователите са съзирали терапевтичния им потенциал. Сигурно има много конспиративни теории по този въпрос, които би било любопитно да разберем. Но да приемем, че възобновеният интерес към психеделиците е продиктуван от главоломното нарастване на психологичните страдания, с които медицината не може да се справи, а психотерапията не може да смогне. Ако за един пациент са необходими няколко години, за да преодолее тревожно разстройство или личностни дефицити, една голяма част от това време е посветена на своеобразна "подготовка" на този пациент да стане способен на трансформиращи преживявания (инсайти). Това е време, което често протича тягосно както за пациента, така и за терапевта, и през което понякога и двамата имат чувството, че никакъв особен напредък не се случва. Мисля, че точно тук психоактивните вещества биха имали огромна роля - чрез способността си да предизвикват разширяване на съзнанието и намаляване на его-защитите биха могли да фасилитират/ ускорят/ катализират терапевтичния процес. Но ще могат ли да заместят психотерапевтите? Страхувам се, че без опитен водач в психичната реалност резултатът би бил толкова плачевен, колкото не един психеделичен евангелист вече е изпитал върху себе си. Можем само да се надяваме, че уроците отпреди 50 години са научени и "магичните" субстанции, използвани от хилядолетия да свързват човека с трудно достъпни области от психиката ни, ще останат само това - полезен инструмент в ръцете на здравомислещи и обучени медиатори (психотерапевти).
  12. Полина Юлиева

    Светлю

    Като казваш това, все едно казваш, че мисълта започва с електрически импулс в мозъка. Да, психиката и телесната химия са много свързани, но както вечния въпрос за яйцето или кокошката. Не е ли по-добре, когато говорим за психиката и се опитваме да я разберем, да оставим адреналина на биохимиците, и да се фокусираме върху това, което можем лично да изследваме - себе си и отношенията ни с другите. (Това изследване рано или късно ще ни отведе до източника на страха.)
  13. Полина Юлиева

    Светлю

    Едва ли има нещо, което на ежедневно ниво да причинява по-голям стрес, от излъганите очаквания. Животът ти не е това, което си искал да е, на което си се надявал, и чувството, че имаш все по-малко контрол върху развитието на нещата е достатъчен повод за тревога. Разбираемо е, че искаш да анастезираш тази тревога. Но възможно ли е да не мислиш за бъдещето? Нима това не е най-човешката способност? Вместо да бягаш от мислите за бъдещето, инвестирай в това да разбереш защо те тревожат. Това би бил най-сполучливият начин да се освободиш от страховете в настоящето.
  14. Полина Юлиева

    Има ли изход?

    Разкажи ни за детската кукла - с какво тя прилича на теб?
  15. Полина Юлиева

    Има ли изход?

    Здравей Дани, Много трудно се живее без надежда, но ето че си тук и търсенето ти може би ще ти покаже светлинка в тунела. Сигурно си много объркана защо всичко това се случва на теб, с какво си го заслужила и има ли изход от страданието ти. Изглежда много си мислила за това през последните три години и си отчаяна, че от никъде не получаваш задоволителен отговор. Отговор, който по убедителен за теб начин да свърже страданието ти с личната ти житейска история, който да ти помогне да съзреш смисъл в симптомите си (защо ти се случват и защо точно в този момент от живота ти). Ти си права, че доверието към терапевта не бива да е сляпо, а да минава през загриженото търсене на тези отговори. В много черни краски описваш безизходицата си, но аз все пак виждам нещо оптимистично: Вярата ти в живота не е изгубена - именно тя те е накарала да се усъмниш, че симптомите ти могат по магичен начин да бъдат приспани и паниката да бъде надхитрена. Тя ти е подсказала, че за да си върнеш радостта от живота и да вземеш бъдещето си в ръце, е необходимо истински да се ангажираш да разбереш себе си и отношенията си с хората. А това може да стане в сътрудничество с психотерапевт, който искрено споделя тези цели.
×