Полина Юлиева

Мисля, че това което изживяваш, е подобно на изживяванията на много млади хора, изправени пред трудните решения на порастването. При теб е по-силно и тревожно, защото изглежда си емоционален и отговорен човек и имаш амбицията да се пребориш за по-добър живот, отколкото средата може би ти е осигурила до този момент. Няма нужда да се обвиняваш за импулсивно изпушената цигара (не казвам, че е безобидно), но в твоя случай най-вероятно тревата просто е подсилила ефекта на една назряваща несигурност по отношение на живота и бъдещето ти, за която не си си давала сметка до този момент. Виждам, че си открит човек и не ти е трудно да говориш за проблемите си. И си във възраст, в която психиката е много адаптивна и склонна да възприема благотворната промяна. Целенасочените разговори със специалист, който знае как да чуе притесненията ти, ще ти помогнат напълно да преодолееш неприятните симптоми, без да се налага да ги потискаш с лекарства за дълго време. Успех!

Едно нещо не схванах от метафората - къде са овчарските кучета?

Виждам, че е стара тема, но ме провокира като нов участник. Позволете да не се съглася с мнението на Орлин. Най-ценното в психоанализата от терапевтична гледна точка е убеждението, че пациентът най-добре знае "КАК да разреши казусите си", но по някаква причина (обикновено несъзнавана) е блокирал достъпа си до това "знание" или не е развил ресурси за достигане до него. В този смисъл ролята на терапевта е само да помогне да се разчисти пътя (да прокара пътека) към това знание в ума на пациента. Никакво отговаряне на въпроса "КАКВО да прави като малки стъпчици" не би помогнало за дългосрочното израстване на човека, макар в краткосрочен план да изглежда удобно и ефективно решение, и да спасява терапевта от неудобната ситуация, в която пациентът настоява за конкретни съвети. Ако терапевтът удържи тревожността от този натиск в терапевтичната ситуация (а това умение е крайъгълен камък в психоаналитичното обучение, което се усвоява има-няма четири години ), пациентът ще се придвижи стъпка напред в способността си да намира решенията си сам, и най-важното - ще се радва за това! Самото усещане, че клиентът очаква конкретни решения от нас е информативно за естеството на отношенията му със света и хората извън кабинета (отношения, които всъщност поддържат неврозата му). И част от експертизата на психоаналитичния терапевт е да го използва като ключ към ревизиране на тези отношения за освобождаване от неврозата.