Jump to content
Порталът към съзнателен живот

chovek123

Участници
  • Общо Съдържание

    7
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

Профил Информация

  • Пол
    Жена

Последни Посещения

The recent visitors block is disabled and is not being shown to other users.

  1. Общувам с един човек, който се оказва, че прави нещо за някого, само ако той направи нещо преди това за него и казва, че никога не прави пръв нещо за някого..това няма общо с моя характер изобщо, но чак сега мога да го забележа, когато придобих малко самоувереност, защото преди ми се виждаше като много "голям" човек, защото има самочувствие...и все гледах аз къде греша, без да виждам, че и тези самоуверени хора имат дефекти и далеч не са толкова специално, колкото ги възвеличавам. Когато се прави добро, то е, защото искаш, ти самият трябва да си щастлив от това, че даваш, без да чакаш нищо в замяна..поне според мен не е правилно, а по-скоро е егоистично и грозно и говори за недобри дела, не от сърце, а злоба и връщане, нещо като търговия.. не е ли така
  2. Здравейте, от сърце благодаря за съветите !! Ходя на театър и много ми помогна, след него се чувствам по - уверена, само защото съм се сблъскала със страха(независимо от това се излагам и провалям),плувам в страха си, излагам се..имам чувството, че свалям голям товар от гърба си със стари книги. Баща ми продължава да не се интересува от семейството си и да стои у дома, да мързелува и лежи. Продължава да ми дава пример как не трябва да се държи човек, а още по-малкото един баща. Все още имам притеснения и блокажи, знам, че трябва да продължавам да се боря с това.
  3. Благодаря за отговорите! Можете ли да ми препоръчате някоя добра група за риторика и публична изява, наистина ще бъде от полза. По принцип като съм по - интровертна личност нали, за да се справя с притеснението трябва да общувам повече, да се поставям често под прожекторите, да се приема и променя към резултата, който бих искала. Момче, което ме харесва е екстроверт, би ли било добре да общувам повече с екстроверти, усещам, че и аз ставам по-приказлива, но има моменти, в които тази негова "отвореност" ме натоварва малко и това желание постоянно да е сред хората и тн. От друга страна с едно друго момче, с което не сме се виждали много мн често се е случвало така, че да си четем мислите. Той е мен, ама в мъжки вариант:Д не е толкова приказлив. По-добре ли е да имам връзка с един екстроверт, към когото имам симпатии и това би ли развило и у мен някои качества, които имат нужда от работа по тях или би усложнило ситуацията?
  4. Да, така е, като мълча и за жалост давам възможност да ме тъпчат както цял живот са ме тъпкали и обиждали. Заради това сега съм с тази тревожност, защото с годините, като бях малка и след това съм попивала думите и отношението .... и сега съм хубава, умна, но тревожна, което намалява възможностите ми да имам приятели, приятел, спокойна среда и спира пътя ми. Почвам работа, старая се, дори стоя по нощите, за да науча всичко и накрая след всичкия труд отново ме гонят. Колегите преди се интересуваха от мен поне малко, сега като разбраха, че са ме изгонили и на никой не му дреме, не ме питат как съм и какво става с мен. Толкова тежко приемам изгонването и неприемането отново, че имам и кошмари как всички разбират, че съм уволнена. Гадно е, да, защото по-приказливият винаги взима думата и него го харесват повече, уважават и тн, защото има дар слово и ангажира вниманието върху себе си. Аз се опитвам да кажа нещо, да се упражнявам да говоря и ми взимат думата от устата, накрая всеедно не присъствам там, оставам в сянка.
  5. Здравейте, Уволниха ме от работа. Причината не знам точно каква е, но предполагам, че защото не успях много да се впиша в екипа и съм доста притеснителна, говоря тихо като ме слушат в работата. Навън, извън офиса не съм така, пак имам някакви смущения, но не са до така степен. Винаги като се налага да говоря пред хора или с хора и други слушат и ми се изпарява мисълта. Може би и заради това не успявах да схвана много от нещата, които ми обясняваха, много се стараех и дадох всичко от себе си, но така като съм миличка и добричка и си позволяват да не ме уважават и да ми викат като не разбирам, а ние всички сме хора и имаме право на грешки. За пореден път ме уволняват, може би нещо не ми достига в общуването и притеснението, повишената тревожност и несигурност си оказват ролята. Не оцениха качествата ми и с лека ръка ме премахнаха, сега се чувствам неоценена. Постоянно гледам да съм сред хора и да се боря с притеснението с усмивка, винаги търся доброто във всички, независимо от чертите в характера им. просто като застанем в офиса и е тихо и забравям да говоря изобщо, може би ми трябва работа, в която се изисква говорене, за да мога да предизвиквам себе си, защото като трябва да се съсредоточавам по цял ден, да не сбъркам нещо и после да ми се скарат пак и си глътвам езика, а това ме отвежда до времето когато бях малка и притеснителна, деджаву, отново се появява страха от общуване и т.н. Понякога треперя и говоря несвързано. А и по телефона се притеснявам, когато ме слушат. Когато се храня пак се притеснявам като ме гледат. Какво мога да направя, за да подобря състоянието си? Говоря тихо може би само на работното място, като около мене има много хора и съм по-плаха и несигурна, тогава ми се увеличава притеснението. Казвали са ми, че имам хубав, плътен и силен глас като работех в кол център. Не казах, че поведението на един конкретен човек не ми е приятно, защото бях нова в работата и тя ме обучаваше, беше ме страх да кажа, защото точно съм постъпила в тази голяма фирма. А не трябваше, всички други мълчаха и не й правеха забележка, а тя си позволяваше още от втория ден да ми вика доста силно и унижава. Оттогава първото впечатление на хората се изкриви и те дори не си правеха труда да ме опознаят като човек. Социалните ми контакти извън работа смея да кажа, че са богати. Постоянно търся нови срещи с хора и се държа доста по-уверено. Но ето сега пак съм без работа и не знам какво да кажа на близките ми приятели. Не искам да казвам, че са ме изгонили. По-скоро, че съм решила да напусна. Но защо така става винаги. Притеснителните хора на работа нямат ли място под слънцето или само нахаканите имат? Не е честно, вярвам, че е за добро, но просто винаги така става, вече за пети път и не мога да намеря едно постоянно място, да се почувствам оценена. Благодаря предварително!
  6. Говоря тихо може би само на работното място, като около мене има много хора и съм по-плаха и несигурна, тогава ми се увеличава притеснението. Казвали са ми, че имам хубав, плътен и силен глас като работех в кол център. Не казах, че поведението на един конкретен човек не ми е приятно, защото бях нова в работата и тя ме обучаваше, беше ме страх да кажа, защото точно съм постъпила в тази голяма фирма. А не трябваше, всички други мълчаха и не й правеха забележка, а тя си позволяваше още от втория ден да ми вика доста силно и унижава. Оттогава първото впечатление на хората се изкриви и те дори не си правеха труда да ме опознаят като човек. Социаланите ми контакти извън работа смея да кажа, че са богати. Постоянно търся нови срещи с хора и се държа доста по-уверено. Но ето сега пак съм без работа и не знам какво да кажа на близките ми приятели. Не искам да казвам, че са ме изгонили. По-скоро, че съм решила да напусна. Но защо така става винаги. Притеснителните хора на работа нямат ли място под слънцето или само нахаканите имат? Не е честно, вярвам, че е за добро, но просто винаги така става, вече за пети път и не мога да намеря едно постоянно място, да се почувствам оценена.
  7. Здравейте! Уволниха ме от работа. Причината не знам точно каква е, но предполагам, че защото не успях много да се впиша в екипа и съм доста притеснителна, говоря тихо като ме слушат в работата. Навън, извън офиса не съм така, пак имам някакви смущения, но не са до така степен. Винаги като се налага да говоря пред хора или с хора и други слушат и ми се изпарява мисълта. Може би и заради това не успявах да схвана много от нещата, които ми обясняваха, много се стараех и дадох всичко от себе си, но така като съм миличка и добричка и си позволяват да не ме уважават и да ми викат като не разбирам, а ние всички сме хора и имаме право на грешки. За пореден път ме уволняват, може би нещо не ми достига в общуването и притеснението, повишената тревожност и несигурност си оказват ролята. Не оцениха качествата ми и с лека ръка ме премахнаха, сега се чувствам неоценена. Постоянно гледам да съм сред хора и да се боря с притеснението с усмивка, винаги търся доброто във всички, независимо от чертите в характера им. просто като застанем в офиса и е тихо и забравям да говоря изобщо, може би ми трябва работа, в която се изисква говорене, за да мога да предизвиквам себе си, защото като трябва да се съсредоточавам по цял ден, да не сбъркам нещо и после да ми се скарат пак и си глътвам езика, а това ме отвежда до времето когато бях малка и притеснителна, деджаву, отново се появява страха от общуване и т.н. Понякога треперя и говоря несвързано. А и по телефона се притеснявам, когато ме слушат. Когато се храня пак се притеснявам като ме гледат. Какво мога да направя, за да подобря състоянието си? Моля Ви, дайте ми някакъв съвет:) Благодаря Ви от сърце! Поздрави:)
×