nikita3399

В началото на двайсетте си години имаше едно момче, с което много исках да бъдем в сериозни отношения. Вместо това, когато се видехме, винаги се държахме като двойка, всеки път си мислех, че започваме истинска връзка, но той всеки път след кратък период изчезваше. И винаги се появяваше, сякаш нищо не сме прекъсвали, знаейки, че ще съм на разположение. А аз още повече го исках.... В последствие разбрах, че той си носи неговите си товари, които нямат нищо общо с мен. Когато той се изправи пред страховете си (от обвързване) и разкри слабостите си пред себе си и мен, той осъзна, че иска отношенията ни да прераснат в сериозна връзка. Но сега той беше слаб, достъпен и очакващ, даже и изискващ, всеки жест на любов от мен. Отношенията ни, нормално според мен, не успяха да се развият. Но аз в тях имах възможност да разбера какво е да си и в двете роли - на котката и мишката, и да осъзная къде не искам да попадам вече. 
Ако имаш самочувствие и себеуважение, не само няма да му звъниш, но и няма да търсиш умишлено да се виждате уж случайно, няма да позволяваш той да те третира като приятелката му за една вечер. Приеми го просто, че не си подхождате и че има вероятност той да си има своите емоционални товари. Вместо да се чудиш върху неговото поведение, по-добре се фокусирай и си напиши дори, с мъж с какъв тип поведение, си представяш да прекараш живота си. Тогава мъжете, които не пасват на твоите желания и представи (като този сега, нали?) ти няма да даряваш с внимание и енергия да мислиш за тях.  
Причината да ти посочваме, че си избрала ролята на мишка е, че докато ти не го приемеш и осъзнаеш, всеки един съвет е безмислен и неефективен, дори и да е готова формула, защото ти винаги ще го прилагаш от тази си позиция. И след време пак ще пишеш нова тема, но за някой нов младеж. Разбери, че двама души, с нормално развити чувство за себеуважение и самочувствие, когато се харесват и пасват, няма да мислят кой на кого и по колко пъти звъни. Работи върху себе си, не върху другите.
 

Искаш да контролираш всичко.
Не можеш. Така няма как да се насладиш на живота си, да прекараш спокойно и любящо време с децата си. 
Животът е тук и сега, не е утре, утре може никой от нас да няма, безсмислено е фокусът да е в него - нещо, което невротичният контрол иска винаги - иска всичко да знае, да предвиди, да подсигури! Сега, в момента какво имаш около себе си? Погледни децата си, прегърни ги, погали ги, те са си до теб всеки ден. 
Това звучи като паник атака. Няма нищо страшно в нея! Страшно е само ако ти го виждаш така - като неконтролируемо чудовище. А то не е, гарантирам ти. В момента, в който си го потърсиш САМА, няма да дойде изобщо, ще се стопи като морска пяна, защото теб просто не те е страх!
Имаме стресови ситуации понякога в живота, нормално е. Натрупаните и нерешени проблеми от преди, в един момент изригват като вулкан. Това става и при теб, и при страшно много други хора. Тялото ти просто ти ПОМАГА, казвайки ти: Време е за промяна! Дай ми почивка и разнообразие! 
Нямаш нужда от стреазам, а и виждаш - не помага винаги. Ако навън вали, а ти не искаш да вали - искаш да ти е слънчево, като дръпнеш пердето и не виждаш през прозореца, това няма да спре дъжда, просто няма да го виждаш. Така е и със стреазама и твоите тревожни състояния.
Нуждата тук е от смислена и дълбинна работа по разрешаването на тревожностите - психотерапията върши чудеса при състояния като твоето, което както казах, е много често срещано.
Казваш, че тялото ти е напрегнато - в страхов режим е, иска да се защитава, пази с мускулни брони.. От какво?
Получаването идва от отпускането, от ДОпускането - от там и обменът, който носи обич, радост, безгрижие, също! 
 
Гледай това - момиче, справило се с паник атаките, говори за опита си. 
И това - Колелото на живота, принципът на горе и долу, вълните, които ни носят през живота и нашето възприятие за тях. 

В подчертаното са стъпките на една много лоша "игра" в привличането на жена. Ще ти дам женската реакция, на направеното от теб, тази, която никога няма да знаеш и никой приятел няма да ти каже.
"...след като я игнорирах" - посланието е - ще те наказвам, ако не ме последваш. Ответната реакция може да е два типа . От една страна жената да заиграе твоята игра /което разбирам се е случило/ - приласкава те, за да види колко държиш на съпротива и после си те отблъсква, за да поддържа играта. Това може да продължи до безкрайност. Играта на две деца, които демонстрират надмощие. Кой е по - силен и кой ще подчини. Бих казала класика в жанра на съвременните връзки между неуверени хора. Резултата, погрешни впечатления в мъжа, че като игнорира ще победи и предизвикани жени, които си доказват колко са добри, като успеят да приласкаят въпросния.
 
".... през това време ще си правя каквото си искам" - показна заплаха, с цел реакция на страх в жената, която да избере теб, защото може да те изгуби. Пораженческа реакция. Мъж, който иска една жена е готов да я чака, да покаже вярност, да даде повече от колкото той самият не предполага, че може. Жената се печели, а не се заплашва с ултиматуми. В една уверена и уважаваща себе си жена, това изречение може да провокира само отдръпване и нежелание да се продължи контакта. Жена която заиграе тази игра ще я играе със същите правила . заплашително отдръпване с цел провокиране на интерес, кратък момент на победа и отново същия сценарии. Това дава адреналин по един не особено конструктивен начин.  
".... или ще реши какво иска или да си хваща куфарите и по пътя да си ходи." - отново ултиматум и заплаха, никаква следа от любов, себеотдаване, нежност и желание. АЗ ИСКАМ ДА БЪДА С ТЕБ - копнеж, който се крещи - няма тук такова чувство. А моят контра въпрос е: А ти знаеш ли какво искаш? Искаш  жената, а си готов всеки път като не стане така както си го представяш да я изгониш. Значи тук няма желание за жената, за личността в нея, за нейната ценност. Тук има желание да ми се угоди. Да бъде по моя сценарий.
Ще повторя  д-р Първанов - не разбираш жените и ако твоите приятели ти дават съвети като изброените и те не ги разбират. Ако имат партньорки, то това са неуверени жени, готови да угаждат и да следват. Такава все някога ще намериш има ги много. Книги има за тях написани.
Предложение: Изгледай няколко научно-популярни филма за размножителните периоди на птиците. Ще видиш какво прави един мъжкар, за да спечели женската. Така е и при хората, ако искаш да имаш от силните и смели жени.

Чета ви като една жена и аз и като човек и като специалист. Методиката през която разглеждам изложеното е различна и ще споделя мнение.
Като жена - неувереността на мъжа личи още след първите няколко разговора. Или демонстрира прекалено уверено поведение, което си личи, че е заучен модел, показен и това по - скоро отблъсква, от колкото да привлече. Другото е свитото, отдръпващо поведение или залитането в бърборене, което отегчава. С две думи неувереността се познава веднага. Ако искам да се свържа с такъв тип човек, на мен ми е ясно, че трябва да се съобразявам с неговото виждане за обичане, приемане и свързване, защото е прекалено неуверен да излезе от познатото и да влезе в моето виждане и разбиране за тези неща. 
Като човек и специалист - любовта не е логичен процес. Тя или се случва и си готов да се отдадеш в нея без никакви изисквания и претенции или това не е любов. Искам да ме обичат, искам да ме уважават, искам да се съобразяват с мен, така както аз го разбирам, искам...искам.... , защото давам ......... това е търговия, не е любов. Такъв подход и отношение към другия води до провал в отношението, нещо повече, раздялата е драматична, оставя след себе си куп негативни емоции и чувство за провал, което при един перфекционист засилва страхът от отхвърляне, а това съответно го води към постоянен стремеж към одобрение и приемане = провал. Именно този страх пречи на маса хора да се отпуснат и да се доверят в една връзка. Защо? Защото , се страхуват, че може да бъдат отхвърлени, а това боли. На повърхността стои едно, но вътре има нещо съвсем друго. Това е базов страх, не може да се реши генерално, и технически. Не става. Затова в момента огромна част от младите хора, не умеят да се свържат по между си, защото стоят на повърхността. Където думи като любов, себеотдаване, даване, обич имат един съвсем изкривен смисъл и се приравняват на търговия. 
Да съм преодолял страхът си от общуване и променил социалното си поведение, не означава, че съм преодолял страхът си от отхвърляне, който ми пречи да направя свързването.
Съветвам REAL_person да си продължат терапията с Георги и да работят в този аспект. Терапевта на който имаш доверие е човекът, който може да работи за твоето себедоверяване. А в това е силата.

Благодаря! 
Ето още един ракурс на темата от последните дни... Когато Небето събере пътеките ни с някоя близка душа и се почувстваме щастливи от разбирането и единомислието, забравяме, че това все пак е ДРУГА душа с друг път и с друг опит, задачи и дори ценности. Приемаме, че е завинаги. Един ден различията между нас започват да се проявяват толкова силно, че вече "бодат" усещането ни за сродство. Единият предпочита да бъде свободен и да следва своя личен усет, другият предпочита да бъде в единство с групата, с която се е идентифицирал и в името на единството на групата да прави компромиси... Така формулирано, звучи едностранчиво, но не е в действителност. 
Как да преодолеем разочарованието, от която и да е страна? Само ако узреем, че двата противоположни отговора са верни. Единият има нужда от едното, другият от другото. Пътищата се разделят, но оставаме приятели. 
Направих си извода, че причината е в очарованието от първите метри, изминати заедно. Човек още от самото начало следва да допуска, че това не е абсолютно и вечно. И да се радва на красивите и щастливи мигове без да предполага и разполага и съди... 

http://www.selenabg.com/index.php/2008-07-...-29-45/464.html

Днес, всички говорят за Подсъзнанието и неговия скрит потенциал. За подсъзнателни най-често се считат процесите (емоции, настроения, чувства, мисли, думи и действия), които остават извън обхвата на нашето Внимание (например, поставени в една и съща ситуация, реагираме по един и същ начин, не се чувстваме добре от това, но никога не си задаваме въпроса “Защо правя така?”). Подсъзнателните действия, ментални и/или физически биват забелязвани главно, когато техните следствия са оценявани от нас като негативни. Поради това, стремежът да се изследва и опознава собственото Подсъзнание е Ключ към постигането на желани психо-физични състояния, въпреки че често самият той е подсъзнателен...
Вижте цялата статия ТУК!