Acid

Ех, че красиво - на свой ред благодаря! 
Насочвам към списък от ценни според мен книги: 
Четенето на подходяща литература има терапевтичен ефект! Когато четем добри книги, собствената ни когниция резонира с тази на автора, което води до естествено реструктуриране на собствените ни убеждения, промяна на несъзнаваната ни "карта" на света, мироглед и разбирания. Вдъхновяващите книги мотивират, зареждат с енергия за промяна и личностово развитие. Мъдрите книги резонират със собствения ни опит. В процеса на четене словото на писалия синхронизира собствените ни когнитивни механизми, създава база за "превключване на друга скорост", поглеждане от различни гледни точки и създаване на по-светли и оптимистични такива! Писаното слово създава чудесен ментален контекст за случването на обективни психоемоционални промени в реалната психотерапия. Затова е препоръчително успоредно с живата психотерапия да се практикува и четенето на амбициращи, осветляващи и променящи мисленето книги! 
Ето списък от някои книги и статии:   Книги: Психология, психотерапия, медитация, философия:   - "Изгради живота на мечтите си", Ричард Бандлър - в книгата са дадени конкретни методи за промяна на гледната точка, мисленето и чувствата по отношение на конкретни психосоциални процеси и факти!  - "Трансформации", Ричард Бандлър - Книга, която съдържа в себе си есенцията от огромния опит на Ричард в хипнозата и психотерапията! Чудесна е за специалисти, но и за всеки човек с будна мисъл! - Коучинг с НЛП - Пренареждане на матрицата с ТЕС, Карл Досън - методът на Карл е комбинация от НЛП, хипноза и ТЕС. Елегантен, изчистен и работещ подход.  - "Да се справим с тревожността и фобиите", Едмънд Борн - в книгата по един най-достъпен и популярен начин са представени основни психотерапевтични методи за терапия и самолечение на тревожността.  - "Да се чувстваш добре", Дейвид Бърнс - Д-р Бърнс споделя някои основни теоретични положения относно терапията на депресия и тревожност. Предоставя добри практически методи за самостоятелна работа, основно от когнитивно-поведенческата парадигма. - Когнитивно поведенческа терапия. Основите и отвъд тях, Джудит Бек, дъщеря на създателя на когнитивната терапия, Арън Бек - "Трансперсонална психология. Свещена сексуалност.", Орлин Баев - авторът представя едно от основните направления в съвременната психология.  - "Психология на смелостта", Орлин Баев - "гръбнакът" на книгата се състои в есенцията от опита ми в работата с тревожни разстройства. В книгата са включени и статии за самостоятелна работа по преодоляване на заекването (логоневроза), зависимостите, разкази и много др. ...  - Лествица, Йоан Лествичник - християнско лечение на душата. Много ценна книга! - Правословная психотерапия, Иерофей Влахос - Монахът в мен, Хайнц Хусбаумер. Поклонническите пътувания на един католик с протестантски разбирания, който обича православието, в 'Света гора". - "Неврозите", Зигмунд Фройд - в книгата по един блестящ умозрителен начин са проследени някои базисни психодинамики, познаването на които е наложително в процеса на психотерапевтична и личностова промяна.  - Анализ на характера , Вилхелм Райх - изключително ценна за търсача на себепознание книга. Стилът на разсъждение на автора води до невероятен ментален подем и вдъхновение. - "Вяра имам", Мадлен Алгафари - в книгата си Мадлен отговаря на писма, засяга ключови положения при дадени невротични състояния. - Глад за истински неща, Мадлен Алгафари - отговори от Мадлен на писма. - "Позитивна психотерапия на ежедневието", Носрат Песешкиян - една от най-ценните книги на Песешкиян.  - "33 плюс една форми на партньорство", Носрат Песешкиян - интересни наблюдения върху партньорските и семейни психодинамики. - "Търговецът и папагалът", Носрат Песешкиян- мъдри притчи и приказки за душата - Човекът в търсене на смисъл, Виктор Франкъл - Парапсихологията - магия или наука - Йога, свобода и безсмъртие, Мирча Елиаде. Прекрасна книга, написана от много вещ и проникновен мислител. - Шаманизмът и архаичните техники на екстаза, Мирча Елиаде. Пространно и изчерпателно, дълбинно и цялостно описание на световния шаманизъм. - "Силата на настоящето", Екхарт Толе - в книгата си Екхарт умело говори за пълносъзнателното пребиваване в настоящия момент, този ключ към шастието, интуитивната сърдечна когниция и блаженството на разширеното съзнание.  - "Гласът на покоя" Екхарт Толе - "Концентрация и медитация", Крисмъс Хъмфрис - много полезна систематизация на основните стъпки в пътя към...Себе си!  - Мъдро сърце - "Отвъд религията. Етика за цялото човечество", Далай Лама - във време, в което пътеводните светлини на фара на ценностната система на човечеството мъждукат, преобърнати са диаболично наопаки или въобще загаснали, ламата ни предава посланието на изначалните принципи на сърдечната мъдрост! - Увод в дзен будизма - Судзуки Т. Т. - Дзен - ум на начинаещ - Судзуки Шинриу - Дзен и изкуството на стрелба с лък - Ойген Херигел - "Медитацията - изкуството на екстаза", Ошо - съзерцанието от тантрическа гледна точка.  - "За медитацията", Ошо - "Оранжевата книга", Ошо - Книги от Ошо - "Йога нидра", Сатянанда - описание на йога на сънуването според Свами Сатянанда Сарасвати. - "Интегрална психология", Кен Уилбър - една реална визия за психологията, обхващаща както най-научните и основи, така и безкрая на трансперсоналните направления.  - Другото лице на паниката - Петя Петрова. В книгата си Петя споделя личния си опит в преодоляването на паническите атаки, генерализираната тревожност и депресивност. Идваща от преживелищна опитност, книгата е наистина ценна! - Ти си промяната - Росица Вакъвчиева. В книгата си Роси разказва за главните принципи, според които, ако човек живее, потокът на радостта тласка стъпките му в посоката на вдъхновението! Много добра книга! - Хармония отвъд ума, Елена Шахънска. Елена надхвърля себе си в тази книга. Едно систематично и много богато представяне на дълбоки психологични и философски, но и практически постановки, идеи и методи. - Биология на убежденията, Брус Липтън - "К.Г.Юнг.Лексикон", Дарил Шарп - в съвсем сбит вид, книгата представя основните понятия на аналитичната психология и психотерапия, разбираемо и полезно! - "Езикът на любовта", Петър Дънов - в поредица от кратки лекции, българският мъдрец с с думите си отваря сърцето на четящия за тихия език на Любовта! - "Любов и сексуалност 1", Омраам Микхаел Айванхов, мой превод - "Любов и сексуалност 2", Омраам Микхаел Айванхов, мой превод - "Хармония", Омраам Микхаел Айванхов, мой превод - Книги от Елеазар Хараш - изключително ценни! - Книги за даоска йога (ней гун) от Мантак Чиа - "Бхагават Гита" - "Божествена песен" - книгата е крайъгълен камък на индуската философия и път към себеразвитие. - Човешкият цикъл - Оробиндо Гош - Мисли и афоризми - Оробиндо Гош - Шри Оробиндо или авантюрата на съзнанието - Сатпрем  - Йогийска садхана - Ауробиндо - Синтезът ма йога, Ауробиндо - Интегрална йога, Оробиндо - Книги от Шри Оробиндо - Книги от Милтън Ериксън - Книги от Джей Хейли - 136 НЛП книги - 241 книги психиатрия     Духовност и езотерика:  
- Всеобщата религия - Ани Безант - Родословието на човека - Ани Безант - Човекът и неговите тела - Ани Безант - Лекуване с ангелите - Дорийн Върчу - Книги от Дорийн Върчу - Осем главни упанишади - Диагностика на кармата 1- Сергей Лазарев - Някои от книгите на Сергей Лазарев в електронен вариант- сайт http://spiralata.net - Книгите на Сергей Лазарев в хартиен вариант - Сергей Лазарев спокойно може да бъде наречен пророк. При това не живеещ нейде в пустинята, а наш съвременник, преживяващ всички особености на бурните времена, в които живеем. Човек, смирил егото си и обуздал нагоните си дотам, че воалът на фините процеси в съдбата на човека се разбулва пред взора му!  - Пътуване извън тялото - Робърт Монро, трилогия - Живот след смъртта - д-р Реймънд Муди - Пътят на душите - Майкъл Нютон - Следите на душите - Майкъл Нютон - Живот между преражданията - Майкъл Нютон - Живот след смъртта на физическото тяло - Влад Пашов - Небе и ад - Емануел Сведенборг - потресаващо откровение, извадка от много по-мащабните трудове на великия учен - емпирик Сведенборг. - Тибетска книга на живота и смъртта - Согиал Ринпоче - Тибетска йога на сънуването - Тензин Уангял Ринпоче - Холографската вселена - Майкъл Толбот - Влизане в кръга - Олга Харитиди - Смехът на Шамана, Владимир Серкин - Тантра и крия йога техники 1 , Сатянанда Сарасвати и ученици - Тантра и крия йога техники 2, Сатянанда Сарасвати и ученици - Тантра и крия йога техники 3, Сятянанда Сарасвати у ученици - Книги от Свами Шивананда онлайн - Книги от Свами Вивекананда - Книги от теософа Чарлз Ледбитър - Книги от Ани Безант - Книги за медитацията от различни течения и школи - 33 тантра книги. Хиндуистка, будистка, съвременна тантра.  - Електронна библиотека на българския светогорски манастир Зограф - долу вдясно има стрелка, отваряща следващите екрани.       Забележка: горният списък възнамерявам постоянно да обогатявам и обновявам. Посочените книги са само капка в океана от брилянтно писано слово, подходящо за създаване на психотерапевтичен контекст!

Хубаво е, благодарим!
Аз, бих ти препоръчал Норбеков, ще ти подейства много мобилизиращо.

Здравейте,
Жена съм и живея в София. За разлика от повечето писали във форума, не търся помощ за проблем. Просто искам да изкажа огромната си благодарност на хората, които пишат тук! Нека първо разкажа историята си.
Всичко започна през 2014 г. когато бях нападната и два пъти душена от един мъж, в апартамента, в който живеех. Няма да ви занимавам с подробности. Историята е дълга, но за сметка на това "кална" и долна. Само ще спомена, че бях подложена на изключителен психически тормоз и непрекъснати интриги, които ескалираха в планирано физическо насилие. Един месец след нападението преживях паник атака. Бях на място пълно с хора, сама, с гръб към стената и изведнъж почувствах силен страх.  Страх, който растеше с всяка секунда и в един момент не изпитвах нищо друго освен страх. Трескаво се оглеждах, залата "подскачаше" пред очите ми и точно когато бях готова да изскоча навън с писъци, разумът ми взе превес и изкрещя "СПРИ!!! Кажи ми от какво се страхуваш и ако наистина си в опасност - имаш правото да избягаш от тук и повече да не се върнеш". Проумях, че съм се страхувала, че онзи мъж може да в същото помещение и в момента, в който го осъзнах, дойде и фактът, че въпросният изрод няма как да е на същото място и се успокоих. След това на няколко пъти изпитвах силно безпокойство - основно в претъпкани помещения, но си казвах, че ми няма нищо и просто си фантазирам. Въпреки това, страхът си стоеше. Два месеца след нападението продължавах да вървя по улиците и да се озъртам дали някой няма да ме нападне. Започнах да живея сама и при всеки шум от съседите подскачах. Сънувах кошмари, предимно свързани с мъже, които ме гонеха. В един момент се сринах физически от напрежението. Останах си два дни вкъщи, уж бях настинала, но знаех, че съм само психически изтощена. И тогава в онези дни се сетих, как докато онзи мъж ме душеше за втори път, ме държа по-дълго за гърлото до степен, че в един момент си помислих "край, сега ще умра". Уж ми олекна, като проумях, че опасността е отминала, но проблемите със съня продължиха, а зедно с тях и страха да не срещна отново онзи мъж. Затворих се в себе си. Винаги съм била интровертна, но тогава почти престанах да общувам с хората. Не можех да се наспивам добре, събуждах се изтощена, спях добре само вкъщи, при майка ми.
Една година след случката се наложи да напусна работата, която обожавах и която бих могла да работя до края на живота си. Три месеца живях при майка ми (в града близо до София, в който съм израснала), през което време се чувствах все едно животът ми е спрял. Точно тогава обаче с майка ми станахме изключително близки. Отношенията дотогава бяха много сложни - тя с нейния твърд и властен характер, аз - с моя инат и сприхавост. Ситуация усложнена от липсата на баща. И именно през онези три месеца с майка ми се преоткрихме. Тя ме прие такава, каквато съм, аз от своя страна - вече можах да приема нея. Говорихме, споделяхме, шегувахме се, домакинствахме заедно, бяхме като едно цяло. Не ми стигат думите, за да опиша колко добре се разбирахме.
Намерих си нова работа. Не беше най-желаната от мен, но поне беше в моята област (завършила съм специалност свързана с изкуство и намирането на работа по нея, особено в София, е почти чудо),  справях се добре, работех с желание. Два месеца след като започнах на новата работа и вече бях започнала да си мисля, че животът ми е влязъл в релси - майка ми почина. Една сутрин ме събудиха с новината, че предишната вечер е получила инсулт и няколко дни след това мама почина без да дойде в съзнание. В същия ден, в който научих за инсулта й, разбрах, че бащата, когото обожавам и когото не съм виждала повече от 20 години, защото живее на другия край на света, е болен от рак. Имах чувството, че светът ми се срива около мен, а аз не мога да направя нищо. Много добре помня, как в този период започнах да си мисля, че никога повече животът ми няма да е окей и винаги, когато ми се случи нещо хубаво - непременно след това ще ми се случи нещо ужасно. Сега, аз и преди това съм имала травматични преживявания (опит за изнасилване, когато бях на 14, след който в продължение на много години не можех да търпя да ме докосват; грозен развод на родителите ми, когато бях едва на 10, а бях въвлечена в борбите им за надмощие; училищно насилие, което ескалираше и в 7ми клас беше непоносимо) обаче загубата на майка ми просто преля чашата! Въпреки това правех всичко по силите си, за да продължа - работех, борих се с финансовите проблеми, свиквах с живота без семейство. Напуснах тази работа, намерих си друга коренно различна от предишната. И проблемите започнаха - работата ми беше свързана с цифри и непрекъснато обработване на финансови документи. Аз, с моя афинитет към изкуството и изцяло хуманитарна насоченост, трябваше да се превърна в ходещ калкулатор. Съответно започнах да правя грешки от липса на достатъчно умения, а и работата беше ужасно много. И колкото повече грешки правех, толкова повече си казвах, че трябва да се стегна и да внимавам и колкото повече се фрустрирах - толкова повече грешки правех. Кръгът се омагьосваше все повече и повече. По цял ден "подскачах" от притеснение, изпадах в паника при най-малкия проблем, имах натрапливи мисли и съвсем изгубих съня си - трудно заспивах, а и почти всяка нощ се будех внезапно със силно сърцебиене и задъхана. Парадоксално - но не усещах никакво желание за живот, все едно някой ми беше изсмукал живеца. Просто влачех някакво съществуване и все повече се затварях в себе си. Паралелно с притеснението се задълбочиха и хипертоничните ми кризи, които имах и преди майка ми да почине. Всеки път като вдигнех кръвно изпадах в паника, как ще получа инсулт и може да остана безпомощна и да съм зависима от някого, съответно - кръвното налягане се покачваше още повече. Така в началото на миналия декември (1 година и 7 месеца след като майка ми се отиде) се озовах при личната лекарка с молба за лекарство за хипертонията. Описах й състоянието си, като си мислех, че това ще я насочи към изписването на бета-блокер. Само че тя ми заговори с такова внимание и съчувствие (каквито не получавах от никого другиго по това време), че ме разбира как искам да съм силна, но съм в ситуация, в която не мога да се справя сама и ми предложи успокоителни. Приех. Като видях зелената бланка се усъмних, но не достатъчно, за да премисля ситуацията. Излязох от кабинета с рецепта за ксанакс и диуретик за високото кръвно. Започнах ксанакса още същата вечер. Спах през цялата нощ като пън. Тежък сън без сънища, от който едва се събудих. На следващата сутрин се чувствах толкова спокойна, колкото изобщо бях забравила, че мога да бъда. Продължих да го пия. Само че скоро след като се успокоих достатъчно си дадох сметка в какъв капан съм се вкарала - ксанаксът приспа онази част от мен, която много харесвах - артистичността, чувството за хумор, умението да разказвам вицове, улавях се как понякога, докато говоря, не мога да се сетя за някоя дума, престанах да улавям по-фините нюанси в живота и света, музиката не ме възторгваше толкова силно, колкото преди, изобщо - емоционалността ми изчезна и на нейно място се настани апатията. Освен това, дозата от половин таблетка - стана цяла таблетка. И точно когато и цялата таблетка вече не беше достатъчна, за да се наспивам - открих този форум. От почти два месеца го чета заедно с блоговете. Разбрах, че не съм луда, че не съм единствена и още по-важното - че мога да се справя с това състояние. Започнах да осмислям случилото се, погледнах се спокойно, но честно (или поне се надявам да съм го направила) и осъзнах някои от слабостите на характера си - колко съм зависима от чуждото мнение и как едновременно с това винаги си налагам някакви прекалени изисквания да съм перфектна, да не правя грешки, да съм най-компетентна, всичко това с надеждата, че някой ще ме оцени, без да се интересувам дали това наистина е важно за мен. Осъзнах, че живея по някакви съвсем измислени стандарти, според които съм си провалила живота, което няма нищо общо с действителността. Напротив - справям се сама, не съм останала гладна, жадна и бездомна и това, че не се занимавам с изкуство, изобщо не значи, че животът ми е пропилян. Проумях, че не мога да продължавам да живея по този начин. Наложих си и не увеличих ксанакса. Изживях няколко дни с пристъпи на паника, но ги изтърпях! Освен това започнах да се натоварвам физически. Свръхнетренираното ми тяло виеше от умора, но си наложих да продължа. Установих, че ако два дни се натоваря повечко - на третия организмът ми сам си иска натоварването. Главното обаче е, че преди две седмици отидох отново до блока, в който ме нападнаха (само допреди няколко месеца ежедневно минавах наблизо на път към работа, всеки път изпитвах безпокойство, но така и не събрах сили просто да мина от там). Ужасно се страхувах, въпреки че знаех, че няма да срещна никого. Вървях, почти не можех да дишам от страх и в един момент започнах да водя вътрешен монолог все едно обяснявам на някого кое е това място - ето това е градинката, а ето там, на първия етаж - е апартаментът, това са прозорците на кухнята, да! същите пердета! само че сега са пуснати, защото никой не живее там, а тук чаках вуйчо ми да дойде, за да мога да отида и да си събера багажа". Продължих и в един момент окончателно разбрах, че онази случка е в миналото и вече няма отношение към настоящето. Все едно се спука някакъв балон. Тръгнах си и усетих как страха се трансформира в едно триумфиращо чувство на "да! харесва ми това вълнение! искам още от същото!". Малко по-късно усетих, че за първи път от много време дишам с пълни гърди. На следващия ден престанах да взимам лекарството за кръвно и намалих ксанакса с 1/4. Виене на свят, "паниране" от няма нищо, неспокоен сън, но отново се заинатих и останах с по-малката доза. Даже в един момент, докато бях с почти постоянен световъртеж и се страхувах, че мога да припадна, започнах съвсем сериозно да обмислям къде и пред кого да припадна, за да създам максимално силно впечатление. Хем го мислех сериозно, хем се майтапех със себе си! Замайването отмина преди да успея да припадна. Най-хубавото е, че вече се чувствам много по-спокойна и дори - по-смела. В петък бях на интервю за нова работа и можах да се заявя спокойно и с нужното самочувствие. Е, признавам си, че по отношение изразяване на финансовите изисквания има още какво да се желае, но и на тях ще им дойде времето. Знам, че имам още неща върху които да работя и че имам нужда от психотерапия - тя в момента е един от най-важните ми приоритети и се надявам, че скоро ще мога да си я позволя. Но вече знам, че мога да се справя, и че психотерапевтът ми само ще трябва да ме насочва по пътя и леко да ме подбутва, а не да ме "влачи". Също така от днес тръгвам на уроци по танци, а вечерта ще намаля ксанакса с още 1/4.
Всичко това е благодарение на вас! Без вашите консултации в този форум и статиите в блоговете ви, още щях да продължавам с битието на легална наркоманка и да се успокоявам, че в ролята на жертва не е чак толкова лошо.  Благодаря ви! Много, много ви благодаря! Дори не мога да повярвам, че има хора, които доброволно да отделят от времето си, за да помагат на другите. Имам само една молба - можете ли да ми препоръчате подходяща литература? Вече си набелязах Уейн Дайър, Носрат Песешкиан и Лазарев. Чела съм по малко Фройд и Юнг, защото като тийнейджърка се интересувах от психология, даже смятах да ставам детски психолог, но после избрах да се занимавам с изкуство и психологията остана като хоби. Благодаря предварително!
P.S. Съжалявам, че публикацията ми стана толкова дълга!
 

Здравейте,
Жена съм и живея в София. За разлика от повечето писали във форума, не търся помощ за проблем. Просто искам да изкажа огромната си благодарност на хората, които пишат тук! Нека първо разкажа историята си.
Всичко започна през 2014 г. когато бях нападната и два пъти душена от един мъж, в апартамента, в който живеех. Няма да ви занимавам с подробности. Историята е дълга, но за сметка на това "кална" и долна. Само ще спомена, че бях подложена на изключителен психически тормоз и непрекъснати интриги, които ескалираха в планирано физическо насилие. Един месец след нападението преживях паник атака. Бях на място пълно с хора, сама, с гръб към стената и изведнъж почувствах силен страх.  Страх, който растеше с всяка секунда и в един момент не изпитвах нищо друго освен страх. Трескаво се оглеждах, залата "подскачаше" пред очите ми и точно когато бях готова да изскоча навън с писъци, разумът ми взе превес и изкрещя "СПРИ!!! Кажи ми от какво се страхуваш и ако наистина си в опасност - имаш правото да избягаш от тук и повече да не се върнеш". Проумях, че съм се страхувала, че онзи мъж може да в същото помещение и в момента, в който го осъзнах, дойде и фактът, че въпросният изрод няма как да е на същото място и се успокоих. След това на няколко пъти изпитвах силно безпокойство - основно в претъпкани помещения, но си казвах, че ми няма нищо и просто си фантазирам. Въпреки това, страхът си стоеше. Два месеца след нападението продължавах да вървя по улиците и да се озъртам дали някой няма да ме нападне. Започнах да живея сама и при всеки шум от съседите подскачах. Сънувах кошмари, предимно свързани с мъже, които ме гонеха. В един момент се сринах физически от напрежението. Останах си два дни вкъщи, уж бях настинала, но знаех, че съм само психически изтощена. И тогава в онези дни се сетих, как докато онзи мъж ме душеше за втори път, ме държа по-дълго за гърлото до степен, че в един момент си помислих "край, сега ще умра". Уж ми олекна, като проумях, че опасността е отминала, но проблемите със съня продължиха, а зедно с тях и страха да не срещна отново онзи мъж. Затворих се в себе си. Винаги съм била интровертна, но тогава почти престанах да общувам с хората. Не можех да се наспивам добре, събуждах се изтощена, спях добре само вкъщи, при майка ми.
Една година след случката се наложи да напусна работата, която обожавах и която бих могла да работя до края на живота си. Три месеца живях при майка ми (в града близо до София, в който съм израснала), през което време се чувствах все едно животът ми е спрял. Точно тогава обаче с майка ми станахме изключително близки. Отношенията дотогава бяха много сложни - тя с нейния твърд и властен характер, аз - с моя инат и сприхавост. Ситуация усложнена от липсата на баща. И именно през онези три месеца с майка ми се преоткрихме. Тя ме прие такава, каквато съм, аз от своя страна - вече можах да приема нея. Говорихме, споделяхме, шегувахме се, домакинствахме заедно, бяхме като едно цяло. Не ми стигат думите, за да опиша колко добре се разбирахме.
Намерих си нова работа. Не беше най-желаната от мен, но поне беше в моята област (завършила съм специалност свързана с изкуство и намирането на работа по нея, особено в София, е почти чудо),  справях се добре, работех с желание. Два месеца след като започнах на новата работа и вече бях започнала да си мисля, че животът ми е влязъл в релси - майка ми почина. Една сутрин ме събудиха с новината, че предишната вечер е получила инсулт и няколко дни след това мама почина без да дойде в съзнание. В същия ден, в който научих за инсулта й, разбрах, че бащата, когото обожавам и когото не съм виждала повече от 20 години, защото живее на другия край на света, е болен от рак. Имах чувството, че светът ми се срива около мен, а аз не мога да направя нищо. Много добре помня, как в този период започнах да си мисля, че никога повече животът ми няма да е окей и винаги, когато ми се случи нещо хубаво - непременно след това ще ми се случи нещо ужасно. Сега, аз и преди това съм имала травматични преживявания (опит за изнасилване, когато бях на 14, след който в продължение на много години не можех да търпя да ме докосват; грозен развод на родителите ми, когато бях едва на 10, а бях въвлечена в борбите им за надмощие; училищно насилие, което ескалираше и в 7ми клас беше непоносимо) обаче загубата на майка ми просто преля чашата! Въпреки това правех всичко по силите си, за да продължа - работех, борих се с финансовите проблеми, свиквах с живота без семейство. Напуснах тази работа, намерих си друга коренно различна от предишната. И проблемите започнаха - работата ми беше свързана с цифри и непрекъснато обработване на финансови документи. Аз, с моя афинитет към изкуството и изцяло хуманитарна насоченост, трябваше да се превърна в ходещ калкулатор. Съответно започнах да правя грешки от липса на достатъчно умения, а и работата беше ужасно много. И колкото повече грешки правех, толкова повече си казвах, че трябва да се стегна и да внимавам и колкото повече се фрустрирах - толкова повече грешки правех. Кръгът се омагьосваше все повече и повече. По цял ден "подскачах" от притеснение, изпадах в паника при най-малкия проблем, имах натрапливи мисли и съвсем изгубих съня си - трудно заспивах, а и почти всяка нощ се будех внезапно със силно сърцебиене и задъхана. Парадоксално - но не усещах никакво желание за живот, все едно някой ми беше изсмукал живеца. Просто влачех някакво съществуване и все повече се затварях в себе си. Паралелно с притеснението се задълбочиха и хипертоничните ми кризи, които имах и преди майка ми да почине. Всеки път като вдигнех кръвно изпадах в паника, как ще получа инсулт и може да остана безпомощна и да съм зависима от някого, съответно - кръвното налягане се покачваше още повече. Така в началото на миналия декември (1 година и 7 месеца след като майка ми се отиде) се озовах при личната лекарка с молба за лекарство за хипертонията. Описах й състоянието си, като си мислех, че това ще я насочи към изписването на бета-блокер. Само че тя ми заговори с такова внимание и съчувствие (каквито не получавах от никого другиго по това време), че ме разбира как искам да съм силна, но съм в ситуация, в която не мога да се справя сама и ми предложи успокоителни. Приех. Като видях зелената бланка се усъмних, но не достатъчно, за да премисля ситуацията. Излязох от кабинета с рецепта за ксанакс и диуретик за високото кръвно. Започнах ксанакса още същата вечер. Спах през цялата нощ като пън. Тежък сън без сънища, от който едва се събудих. На следващата сутрин се чувствах толкова спокойна, колкото изобщо бях забравила, че мога да бъда. Продължих да го пия. Само че скоро след като се успокоих достатъчно си дадох сметка в какъв капан съм се вкарала - ксанаксът приспа онази част от мен, която много харесвах - артистичността, чувството за хумор, умението да разказвам вицове, улавях се как понякога, докато говоря, не мога да се сетя за някоя дума, престанах да улавям по-фините нюанси в живота и света, музиката не ме възторгваше толкова силно, колкото преди, изобщо - емоционалността ми изчезна и на нейно място се настани апатията. Освен това, дозата от половин таблетка - стана цяла таблетка. И точно когато и цялата таблетка вече не беше достатъчна, за да се наспивам - открих този форум. От почти два месеца го чета заедно с блоговете. Разбрах, че не съм луда, че не съм единствена и още по-важното - че мога да се справя с това състояние. Започнах да осмислям случилото се, погледнах се спокойно, но честно (или поне се надявам да съм го направила) и осъзнах някои от слабостите на характера си - колко съм зависима от чуждото мнение и как едновременно с това винаги си налагам някакви прекалени изисквания да съм перфектна, да не правя грешки, да съм най-компетентна, всичко това с надеждата, че някой ще ме оцени, без да се интересувам дали това наистина е важно за мен. Осъзнах, че живея по някакви съвсем измислени стандарти, според които съм си провалила живота, което няма нищо общо с действителността. Напротив - справям се сама, не съм останала гладна, жадна и бездомна и това, че не се занимавам с изкуство, изобщо не значи, че животът ми е пропилян. Проумях, че не мога да продължавам да живея по този начин. Наложих си и не увеличих ксанакса. Изживях няколко дни с пристъпи на паника, но ги изтърпях! Освен това започнах да се натоварвам физически. Свръхнетренираното ми тяло виеше от умора, но си наложих да продължа. Установих, че ако два дни се натоваря повечко - на третия организмът ми сам си иска натоварването. Главното обаче е, че преди две седмици отидох отново до блока, в който ме нападнаха (само допреди няколко месеца ежедневно минавах наблизо на път към работа, всеки път изпитвах безпокойство, но така и не събрах сили просто да мина от там). Ужасно се страхувах, въпреки че знаех, че няма да срещна никого. Вървях, почти не можех да дишам от страх и в един момент започнах да водя вътрешен монолог все едно обяснявам на някого кое е това място - ето това е градинката, а ето там, на първия етаж - е апартаментът, това са прозорците на кухнята, да! същите пердета! само че сега са пуснати, защото никой не живее там, а тук чаках вуйчо ми да дойде, за да мога да отида и да си събера багажа". Продължих и в един момент окончателно разбрах, че онази случка е в миналото и вече няма отношение към настоящето. Все едно се спука някакъв балон. Тръгнах си и усетих как страха се трансформира в едно триумфиращо чувство на "да! харесва ми това вълнение! искам още от същото!". Малко по-късно усетих, че за първи път от много време дишам с пълни гърди. На следващия ден престанах да взимам лекарството за кръвно и намалих ксанакса с 1/4. Виене на свят, "паниране" от няма нищо, неспокоен сън, но отново се заинатих и останах с по-малката доза. Даже в един момент, докато бях с почти постоянен световъртеж и се страхувах, че мога да припадна, започнах съвсем сериозно да обмислям къде и пред кого да припадна, за да създам максимално силно впечатление. Хем го мислех сериозно, хем се майтапех със себе си! Замайването отмина преди да успея да припадна. Най-хубавото е, че вече се чувствам много по-спокойна и дори - по-смела. В петък бях на интервю за нова работа и можах да се заявя спокойно и с нужното самочувствие. Е, признавам си, че по отношение изразяване на финансовите изисквания има още какво да се желае, но и на тях ще им дойде времето. Знам, че имам още неща върху които да работя и че имам нужда от психотерапия - тя в момента е един от най-важните ми приоритети и се надявам, че скоро ще мога да си я позволя. Но вече знам, че мога да се справя, и че психотерапевтът ми само ще трябва да ме насочва по пътя и леко да ме подбутва, а не да ме "влачи". Също така от днес тръгвам на уроци по танци, а вечерта ще намаля ксанакса с още 1/4.
Всичко това е благодарение на вас! Без вашите консултации в този форум и статиите в блоговете ви, още щях да продължавам с битието на легална наркоманка и да се успокоявам, че в ролята на жертва не е чак толкова лошо.  Благодаря ви! Много, много ви благодаря! Дори не мога да повярвам, че има хора, които доброволно да отделят от времето си, за да помагат на другите. Имам само една молба - можете ли да ми препоръчате подходяща литература? Вече си набелязах Уейн Дайър, Носрат Песешкиан и Лазарев. Чела съм по малко Фройд и Юнг, защото като тийнейджърка се интересувах от психология, даже смятах да ставам детски психолог, но после избрах да се занимавам с изкуство и психологията остана като хоби. Благодаря предварително!
P.S. Съжалявам, че публикацията ми стана толкова дълга!