Здравейте! Първо - нямате си представа какво облекчение е да намери човек този форум. Рядко в интернет се намира място, в което наистина да помогат. Четох много и реших да пусна тук и моя проблем.
На 25 години съм, работя много стресова работа на високо ниво, ръководя екип, комуникирам ежедневно с десетки хора и трябва да взимам важни решения. Работата ми е доста обществено смислена, но изключително напрегната и трябва да чувам и виждам неща, които не е писано да бъдат видени и чути от много хора. По принцип съм много комуникативен, експресивен, имам изявени лидерски и комуникационни умения. В последните няколко месеца обаче нещо се случи с мен. Имах няколко ситуации, в които трябваше да водя важни срещи, а веднъж да говоря и пред голяма аудитория. За съжаление се оказа така, че в един особено важен ден, поради обективни и чисто физиологически причини, ми падна много кръвното. За съжаление това се случи точно на две много кючови за мен срещи с по-висшестоящи от мен хора, които трябваше да впечатля много. Е, трудно се справяш, когато ти е лошо - не успях.
И от тук започнаха проблемите, които се задълбочават.
Вече всяка среща с важен/непознат човек ме води до паническо разтройство. Симптомите са чисто физиологични - сърцебиене, потене, висок адреналин, треперене на ръцете и най-ужасното - чувство за дереализация. Идва ми да побегна, да се скрия в тоалетната и да припадна. И понеже срещите са на високо ниво и аз трябва да ги водя - резила е пълен, най-вече, когато ми затрепери гласа. За момента успявам да се овладея със зверски усилия в рамките на 10-15 минути. Обаче усещам как скоро това няма да се получи. Заради което и започнах да избягвам всячески срещи, в които ходя и водя сам. А това е недопустимо за работата и стремежите ми. Разбира се, всичко това ми се получава от страх от страха. Веднъж се е случило по обективни причини - следващия път се притеснявам да не стане, без да има причина - и хоп, то става. И се получава една верижна реакция, в която започвам да изпадам в такива състояние при все по-елементарни житейски ситуации. Разбира се, освен това има и други фактори - много стрес, много голяма отговорност, комплекси от миналото, много неизвестни и притеснения и т.н.
По принцип имам доста добра преценка за себе си и околните, тъй като това ми е работата. И това, което се случва е безумно нетипично за мен. Разбирате ли, това е като художник да го е страх да рисува... или пък шофьор на автобус да го е страх да кара. Чувствам се буквално като инвалид. Да хвана паническо разтройство от ситуации, в които съм най-добър. Все едно съм загубил всичко, което ме прави такъв, какъвто съм. За щастие - вярвам, че хващам проблема рано, защото той се задълбочи едва преди около месец и половина-два, а първата наистина тежка ситуация, от където тръгна всичко, беше преди 4 месеца.
Искам да преодолея този проблем възможно най-бързо, защото от това зависи не само моя успех, а и този на много други хора. Не желая да изпадам в подробности, но, както споменах, захванал съм се с доста амбициозни неща, които бих определил като алтруистични и много социално важни - тук не говорим за някакви бизнеси за пари и т.н. Ако потъна - с мен потъват и много други хора, които имат милион пъти по-важна нужда от помощ от мен.
Изключително ще съм благодарен ако получа съвети, насоки и мнения на хора, които са били в същата ситуация и са успели да я овладеят.
Благодаря на всички от сърце!