svetoslav_m

Ценов, прав си и ти и останалите тук по отношение на моя проблем.
Не ми се получава спирането на анализа когато ми е толкова замаяно че ми се гади по цял ден. От 2 седмици съм в тежка криза и съм се оплел тотално в черни мисли. Все пак ще се постарая максимално и ще пиша само ако има смисъл и промяна.
Човек_88 - ти наистина трябва да се довериш на някой....дори и да не се получи от първи път, ще го смениш. Аз поне опитвам с терапевти, лекарства, спорт и идеи....ти и това не правиш (не се засягай сега). Резултат нямам защото не съм постоянен и лесно се разочаровам като ми се засили замайването, но това ще ми е най-трудния житейски урок - търпение, постоянство и доверие в терапевта, методите и процеса като цяло.
Най-трудно ми е да повярвам че нямам физиологичен проблем и сам си го генерирам това замайване, обаче онзи ден изведнъж се подобрих след консултация с невролог, който категорично ми заяви (за пореден път) че нямам физиологичен проблем - тоест видях промяна само от временна промяна в мисленето...за съжаление ефекта бе само ден два и после мръсното ми подсъзнание пак започна да се съмнява.
Успех на всички, а на специалистите - бъдете търпеливи с нас въпреки че ви късаме нервите.

Искам и аз да се включа защото темата много се промени от началната перманентна замаяност (от физиологичен характер по мое скромно мнение) към ситуативна замаяност като следствие от тревожност и панически атаки. Не че умаловажавам състоянието на изпитващите замаяност пореди паническа атака, но според мен има и много други като мен които са постоянно замаяни на съвсем друга основа. Те също следят темата и търсят решение, но то е съвсем различно. Та за тези като мен които не намират никаква закономерност между ситуация и замайване, искам да споделя че след 40 дни на по-интензивен спорт (кардио..тоест висок пулс и сериозно задъхване) на чист въздух, замайването е доста отслабнало, а и фокусът върху него също се измества на по-заден план. Накратко спорта определено помага и ще се похваля ако доведе до пълно изцеление.  

Искам и аз да се включа защото темата много се промени от началната перманентна замаяност (от физиологичен характер по мое скромно мнение) към ситуативна замаяност като следствие от тревожност и панически атаки. Не че умаловажавам състоянието на изпитващите замаяност пореди паническа атака, но според мен има и много други като мен които са постоянно замаяни на съвсем друга основа. Те също следят темата и търсят решение, но то е съвсем различно. Та за тези като мен които не намират никаква закономерност между ситуация и замайване, искам да споделя че след 40 дни на по-интензивен спорт (кардио..тоест висок пулс и сериозно задъхване) на чист въздух, замайването е доста отслабнало, а и фокусът върху него също се измества на по-заден план. Накратко спорта определено помага и ще се похваля ако доведе до пълно изцеление.  

д-р Първанов може да се окаже прав и за моя случай. Вече 7 дни тичам по 5-6-7км на ден и усещам леко подобрение. Далеч не съм добре на 100%, но това са само 7 дни. Аз и преди съм опитвал фитнес и какво ли не, обаче тичането е просто АДСКИ трудно и вкарва организма в много тежък режим и съответно дава най-бърз и добър резултат. Просто явно без една кофа пот на ден няма как да има ефект. Лошото е че ми се скапаха коленете и едното стъпало за тези 7 дни и от днес съм на ски тренажор (или elliptical още му казват). При него натоварването на мускулите и сърцето е подобно, но ставите са пощадени защото няма сътресение. Мисля да тренирам на него когато имам травми или когато времето е много лошо.  Тичането действа много добре и на психиката освен на физиката и това успокоява нервите допълнително. След тренировка започнах да взимам студен душ след като прочетох колко полезен бил за нервите.
Ще пиша как се развиват нещата при мен за да мога да бъде от полза и на други хора в подобно състояние.
Благодаря пак на всички включили се!

д-р Първанов може да се окаже прав и за моя случай. Вече 7 дни тичам по 5-6-7км на ден и усещам леко подобрение. Далеч не съм добре на 100%, но това са само 7 дни. Аз и преди съм опитвал фитнес и какво ли не, обаче тичането е просто АДСКИ трудно и вкарва организма в много тежък режим и съответно дава най-бърз и добър резултат. Просто явно без една кофа пот на ден няма как да има ефект. Лошото е че ми се скапаха коленете и едното стъпало за тези 7 дни и от днес съм на ски тренажор (или elliptical още му казват). При него натоварването на мускулите и сърцето е подобно, но ставите са пощадени защото няма сътресение. Мисля да тренирам на него когато имам травми или когато времето е много лошо.  Тичането действа много добре и на психиката освен на физиката и това успокоява нервите допълнително. След тренировка започнах да взимам студен душ след като прочетох колко полезен бил за нервите.
Ще пиша как се развиват нещата при мен за да мога да бъде от полза и на други хора в подобно състояние.
Благодаря пак на всички включили се!

Вдъхновихте ме и вече 3 дни поред тичам по 5-6км с идеята да стигна до 10км през ден може би. Не съм бягал от 20 години и истински мразя това упражнение, но събрах всичката си останала воля и ще го правя до постигане на резултат, че и след това. След първото и второто бягане се разпаднах физически, но почувствах по-уверен психически. Дори ми се струва че съм малко, ама много малко, по-добре със замайването (може и да се заблуждавам, но и това работи при едно субективно усещане). Най-малкото е лъч надежда в тунела. Лошото е че при мен всяко чудо е за 3 дни, освен замайването, което е за 3 години вече. Тъй като нямам никакви други идеи как да си помогна по друг начин, ще спортувам до победа.
Ако може някой да сподели дали се е спасил от замайване със спорт и за колко време, много ще се радвам.
Благодаря! 

Вдъхновихте ме и вече 3 дни поред тичам по 5-6км с идеята да стигна до 10км през ден може би. Не съм бягал от 20 години и истински мразя това упражнение, но събрах всичката си останала воля и ще го правя до постигане на резултат, че и след това. След първото и второто бягане се разпаднах физически, но почувствах по-уверен психически. Дори ми се струва че съм малко, ама много малко, по-добре със замайването (може и да се заблуждавам, но и това работи при едно субективно усещане). Най-малкото е лъч надежда в тунела. Лошото е че при мен всяко чудо е за 3 дни, освен замайването, което е за 3 години вече. Тъй като нямам никакви други идеи как да си помогна по друг начин, ще спортувам до победа.
Ако може някой да сподели дали се е спасил от замайване със спорт и за колко време, много ще се радвам.
Благодаря!