Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Джейн

Участници
  • Общо Съдържание

    29
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

Профил Информация

  • Пол
    Жена

Последни Посещения

The recent visitors block is disabled and is not being shown to other users.

  1. Здравей, Извинявай, че чак сега отговарям, но нямах съобщение, че имам нов отговор тук. Всъщност, не бих казала, че тренирам прекомерно, така че едва ли е от това. Мисля, че наистина се дължи на стреса. От известно време, нещата започнаха да се подобряват. Благодаря ти за съвета
  2. Привет Инес, Права си за танца, наистина е част от женската енергия, дори исторически погледнато. В него се крие и "медицината", така да го кажа. А за подобренията и влошаванията, така е, всичко е устроено така, за да има баланс обаче. Само че при мен няма баланс, точно това е проблемът. Много дълго време стоя от едната страна и всичко показва, че не трябва да е така. Всичко което те кара да се чувстваш зле, всъщност има за цел да те изправи , за да започнеш да се чувстваш добре. Явно съм трудна за "изправяне" Да, минала съм през психотерапията, че и през собствената си дори. Честно казано изводът ми от тези сеанси е, че ако аз нямам волята да се справя, колкото и да е добър терапевтът, все така ще си я карам, между рая и ада.
  3. Звучи много хубаво което казвате. Чак ми се дотанцува. Истината е, че преди танцувах доста, но от много,много време вече всякакви такива пориви са циментирани. Дори когато понеча да танцувам, усещам как нищо не иска да се движи. Променила съм се, и то не към добро. Предполагам , често става така с хората, без дори да осъзнаят. Стават все по ограничени и сковани, спират да мечтаят и да бъдат непринудени, да правят каквото харесват. Губят вкуса си от живота, заради горчивото, което са поемали не един път. Може и йога и танци какво пък...Аз шпагат не мога да правя, но ми харесват доста движения от йогата, особено заради това че разтяга добре тялото и освобождава блокажи. Кръвчицата стига и на забравени места.. Ще погледна тук във Варна, какво има за танцуване- отново. Че нещо не мога да си намеря мястото. Сега като съм така, как да кажа, с изнежена нервна система, страшно ми влияят детайли- самото място, самото осветление, самия въздух, колко е просторно, в какви цветове е, всичко ми действа. Ако е много тясно, задушно и с изкуствена светлина, изобщо не мога да се чувствам добре. Друг път е някак тъмно, няма нито един прозорец в залата и това също ме отблъсква..Станала съм "претенция" но не от глезотия, просто ми действа.
  4. Разбирам. Ще работя по този въпрос, явно всичко го показва. Интересно ми беше, дали това което съм видяла и усетила има някакво тълкование, дали значи нещо и какво. Наистина мислех доста, но не мога точно да определя какво означава, освен това, което казваш ти, силната връзка на съзнанието и тялото. Все пак, беше нещо определено и се повтори като насоченост (сила, божественост...). Дали изобщо има някакъв символ или е сглобен пъзел от мои представи. Благодаря ти за пожеланието! Хубаво е
  5. Така е, но са си мъчителни. Казвам ги така, защото могат да бъдат доста изтощаващи и силни. За мен не е само бля бля, реших да ви разкажа за опита си около този тип практика, тъй като нямам хора с опит в това около себе си. А не защото ми се приказва Беше нещо различно от "лошо ми е, защо така , защо онова.." Както и да е. Оценявам податките ви. Благодаря.
  6. Изказът ми е доста непохватен, бързам, за да кажа всичко, но и да не е дълго...Извинете за което. И работя едновремено и не се отдавам на езиковите си познания.
  7. Аз съм практикувала йога, а кундалини ми хареса, заради една практика, която намерих, приятно ми е. Във Варна съм, но тук ме съмняват хората, които я преподават. Иначе, последно като упражнявах кундалини се случи много интересен момент, но не знам как да го тълкувам. Когато приключвах сякаш се отнесох в друго измерение на мен самата. Е, така се усещаше. Видях много красива природна картина с много силни и ярки цветове. Имаше голямо дърво с голяма зелена корона, спускаща се мало над земята, зелена поляна и някакво езеро. Между двете бях аз, но някакъв друг вариант. Бяха като от злато, излъчвах златиста светлина и стоях в същата поза, в която бях наистина. Усмихвах се и се наслажавах на...нещо си. Също така изглеждах много доволна и силна, като божество. Правех някакви суетни женствени жестове....Аз се усетих как все повече потъвам в това и усетих , че се стряскам. И отворих очи, но след като го отворих, сякаш още дълго време усещах как нещо ме влече на там, сякаш ме дърпа. И ест....взех да откачам. Стреснах се :D.... И докато се оправя мина време. Беше много интересно, но защо накрая така се паникьосах. Може би защото усещах това теглене, което не беше от мен. Друг път, се е случвало да повтарям една индийска мантра за лечение. Помня, че след това заспах. Събудих се към 4 30 сутринта, но се усещах толкова различно. Всичките ми симптоми и усещане за слабост, от вътре и отвън, всичко се бе изпарило. Нямаше следа! Чувствах се толкова силна и голяма....Звучи шантаво, но не ми се случва всеки ден...Бях в леглото и просто се намествах в по удобна поза и тогава се усетих различна. Пак като божество....Имах такова усещане, за спокойствие, сила, и тежест, в добрия смисъл. Също и се чувствах голяма...Но най прекрасното беше тази липса на слабост и всякакви гадости, които си ме мъчиха. И не, не беше сън. Просто помня че пак си заспах, защото сметнах, че си внушавам. Аз трудно вярвам в такива неща...
  8. Благодаря за включването ти Диляна Има гняв, да...Има и то доста. Най- вече насочен към приятеля ми, с когото реших преди няколко дена да направя голяяяма почивка, за да видя какво ще стане. Как ще се почувствам. Защото разговорите ми с него ми действаха като отрова. А често изпитвах и омраза...Особено след последната му изцепка, да заяви, че не издържа повече да сме заедно, на рождения ми ден, а аз очаквах да прекараме лятото заедно. Но темата е дълга. Аз пак казвам, той си има своите теории, но и аз знам какво е било, със сигурност нищо не заслужаваше подобна постъпка. Болката и ужаса от това че татко вече го няма. Често осъзнавам, как изтласквам тази истина. Все си мисля, че е заминал някъде далеч и още малко и ще се чуем пак...Той беше олицетворение на живота и силата, за това, отивайки си пред очите ми, гледайки го пезпомощен и неадекватен ме уби. Вече няма да съм същата, но и знам, че ако не беше тази егоистична насоченост към телесните ми функции, която така да ме занимава, щях да се разсипя от мъка. Извратено е, но знам, че така, мислейки за себе си, поне не допускам да осъзнам, че наистина се е случило. Наистина го видях в катафалка, наистина го видях и в следващите...ритуални етапи. Но да не помрачавам натроението ви. Не мога да се освободя от огорчението и разочарованието което не беше един и два пъти от връзката си, най вече. Но и други събития са натежали. Безкрайно чувствителна съм, сякаш имам повече рецептори от нормалните хора. Не мога да го опиша. Това е прекрасно, когато е насочено към нещо хубаво, окриляващо те. Но иначе си е мъчение. Също така, прекалено дълго и задълбочено гледам в бездната, а тя явно разбра, че имам интерес и взе да гледа и тя в мен... Просто не съм изградила защити, това е което ми липса. А че го обръщам на физиологични симптоми, имам чувствтото, че никога няма да премине. Аз съм някакъв неизживян лекар Исках да бъда, като дете, после бохемската ми природа ме придърпа по силно. Но много обичах да помагам, да лекувам, да измислям разни начини за лечение, усещах, размишлявах, правих заключения...Имам таква част от себе си и явно е мутирала срещу мен.
  9. Да, 170 съм, спортувам, но след инфекцията загубих тонус на мускулите....Гад се оказа тази варицела. Сега трябва да почна пак да връщам както бях. За младостта си прав. Младея във всяко отношение, явно и ментално.. Просто ще се опитам да съм по концентрирана в мисълта си да видим дали ще се отрази на тези спазми. Каква йога си практикувал ако е удобно да попитам? Много ми допада кундалини йога, но не мога да намеря добър учител...където живея.
  10. Да, ще я прочета цялата . Звучи малко и като разказ, а не само "мислете положително", наистина изглежда сериозна. Благодаря Минах си прегледа...Каза ми да си вложа енергията на други места, а не по себе си. Защото е силна, а съм я обърнала срещу себе си. Каза ми и да забравя, че имам сърце, стомах и изобщо да се забравя, така няма да преча на работата на организма. Видя и на живо, как стомаха ми беше толкова свит, че се виждаше как е хлътнала точно тази област. Тълкованието на Орлин наистина обяснява тази реакция, но кой би помислил, че тялото "приказва" по този начин. Свикнали сме да свързваме всичко с болест, като самата тя сякаш е нещо което просто идва в нас и ни разваля. А явно е просто състоянието, до което стига тялото, когато емоциите, мислите са разсипващи. Може би с изключение на вирусите и бактериире, макар да казват и за тях, че им "предлагаме" условия да дойдат.
  11. Усмихнахте ме Аз просто се харесвам по...как да го кажа..сочна. Обичайно съм 58 кг. А най вече правя асоциация за болест. И за това така се побърквам. Възприемам и другите така. Ако ми се сторят прекалено слаби. Сега чакам пред кабинетa по кардиологa, за поредния опит да хвана туй, що ме мъчи. И се чувствам доста.... Тъпо.. Междудругото, купих книгата и започнах да чета от 5 глава. Не е истина какви симптоми може да развие тялото.... Заради подсъзнанието.
  12. И ето, не се стърпях и се измерих....54,5 кг, а бях 57,5.... Просто си знаех, нали се виждам
  13. Благодаря за отговора Орлин Аз нямах предвид, че е анорексия, а че е обратното на анорексия. Винаги да виждам, че съм слаба, все по слаба и това да ме паникьосва. Дажеднес сутринта станах със сравнително добро настроение, но като се видях на огледалото ми се стори, че съм по- слаба от вчера и ми треперят ръцете. Даже....колкото и нелепо да звучи, си правя снимки, за да сравнявам. Но не смея да се меря, защото не искам да виждам, че наистина вървя на долу. Не знам дали все пак не е възможно и от среса да отслабвам или наистина е внушение. Наистина не знам вече какво да мисля, но виждам, че ми е фикс идея.
  14. Казвали са ми, че това е признак на тревожно разстройство, на хипохондрия. А и аз мисля, че е прекалено. Чак да започне да ми призлява от идеята, че слабея...Най малкото започва просто като идея., а дали е така наистина или има ли обективни причини ако е така, без да значи, че съм смъртно болна... У дома също смятат, че това е лудост (не буквално), че прекалявам и правя нещата по зле от колкото са. Ще ида след малко да погледна тази книга (ест с хиляда натрапливи фаталистични мисли, като съпровождащ оркестър..)
  15. Ха, така е да...познанието е опасно нещо. Не че се срамувам, но мисля, че не е нормално да ми действа чак толкова силно и да се обсебвам от страхове. Нормално ако съм боледувала 10 дена от варицела да отслабна, но аз го превръщам в драма. И е още една порция негативни емоции. Не е нормално и като има огледало, аз да се втренча в него и да си докажа, че съм болна от нещо защото съм отслабнала или си мисля, че губя килограми. Това увеличава тревожността с пъти. А дори за близките си да не съм толкова отслабнала, аз се виждам като че съм кожа и кости...
×