Steli
-
Общо Съдържание
17 -
Дата на Регистрация
-
Последно Посещение
Съдържание Тип
Профили
Форуми
Блогове
Статии
Молитви от Учителя
Музика от Учителя
Мисли
Галерия
Каталог Книги
За Теглене
Videos
Мнения добавени от Steli
-
-
В 9.01.2022 г. at 13:31, д-р Тодор Първанов каза:
Здравей!
Спирането на ритуалите е от възлово значение, за овладяване на натрапливите мисли. Когато решиш да ги спреш, в началото ще се почувстваш по-напрегната. Но, ако издържиш на това напрежение, постепенно то ще става все по-слабо и по- слабо, а натрапливите мисли все по-малко и по- малко.Въпроса е в това, да издържиш на първоначалното усилване на напрежението.
Здравейте отново. Колко време е това напрежение след спирането на компулсиите? Месец ,Седмици ?
-
Май не е толкова лесно да се спрат компулсиите, колкото си мислех.. интересното, е че имам воля за толкова много неща.. .. може ли да ми дадете някакъв съвет .. този страх от изричане на мисли ..разбирам, колко е ирационален .Имам чисти дни ,в които си мисля, че всичко е свършило, а то ...
-
преди 54 минути, д-р Тодор Първанов каза:
Здравей!
Спирането на ритуалите е от възлово значение, за овладяване на натрапливите мисли. Когато решиш да ги спреш, в началото ще се почувстваш по-напрегната. Но, ако издържиш на това напрежение, постепенно то ще става все по-слабо и по- слабо, а натрапливите мисли все по-малко и по- малко.Въпроса е в това, да издържиш на първоначалното усилване на напрежението.
Благодаря Ви.
-
До колко намалят натрапливите мисли, ако се спрат всякакви компулсивни действия?
-
Благодаря ,мисля, че с Вашата помощ окр-то наистина взе да намалява, дано да си отиде напълно скоро.
-
Значи, разбирам ,че, когато реагираш с пълно безразличие към натрапливите мисли те изчезват (: .Въпроса ми е как да ги различавам ? Всяка отрицателна мисъл, която ме тревожи окр ли е?
-
Благодаря Ви за отговора .Иначе да,ходих около 1 година на психолог, някъде преди 3 години.До някъде помогна, но не изчезна напълно окр-то...
-
Благодаря Ви за този отговор. Да разбирам ли ,че мислите, когато са натрапливи, не се материализират дори и ако ги изкажа на глас в страха си ?
-
Здравейте. Нормално ли е окр ,да ме кара да се страхувам, че ще извърша действия, които по принцип не бих извършила? Напоследък, все си представям ,как казвам натрапливите си мисли и страховете си на глас като желания ,а аз изобщо нямам намерение да ги казвам, за да не се материализират... и още нещо нормално ли е да ме атакуват окр мисли най-много преди изпити?
-
преди 2 минути, д-р Тодор Първанов каза:
Ако има пълно, подчертавам пълно осъзнаване,че не са изтински, ОКР-то си отива.
Точно това се надявах да чуя ❤Благодаря Ви.
-
Здравейте психолози. Имам окр от няколко години, ходила съм на психолог известно време,чела съм и тук много.От прочетеното и изказаното, извода ми е ...че ключът е пълното безразличие към натрапливите мисли ,да не чустваш нищо, нито вина,нито страх, нищо . Пълното осъзнаване, че те не са истински колкото и да са страшни.И сякаш намаляват..но въпросът ми е изчезват ли напълно някога ?
-
Здравейте и Весела Коледа.Темата ми е странна, но се надявам някой да ми отговори. Винаги по празниците, примерно сега на Коледа вечерта си пожелавам жвлание, но много пъти освен истинското желание, ми идва натраплива мисъл от рода на "искам...И някакъв мой страх,вместо хубавото нещо" общо взето фобиите ми излизат като желания! После си казвам хубавото нещо, дори го пиша на лист..А съм чувала, че нещата по Коледа се сбъдват, но само хубавите нали? Психолози са ми казвали,че натрапливостите не са истински мисли..как да спра да се страхувам и защо това се случва? Моля на доктор Първанов, на доктор Баев..някой да ми обясни има ли за какво да се тревожа..
-
преди 3 часа, Геoрги каза:
Защо казвате "да не се стигне до там"? Какво е "там", с нещо негативно или твърде критично ли го свързвате? Всяка една реплика, променя нагласата и отношението към процеса на промяната. Колкото повече използвате подобни фрази и насочвате към критично състояние, толкова по-труден и отъпкан става пътя...
Не го свързвам с нещо критично.Но се надявах да се справя сама най- малкото не знам родителите ми дали ще ме подкрепят за терапията ,тъй като съм студентка ,уча право редовно и съм зависима от тях.Иначе сте прав ...
-
преди 15 часа, Георги Балджиев каза:
Здравей,
състоянието, което описваш налично в момента принадлежи към групата на тревожните разстройства. Нарича се още натраплива невроза. Обикновено, за да се развие такава невроза е необходима предпоставка - дали в характера, дали в стресово преживяване в миналото, няма значение, но все таки трябват условия, които да допринесат за проявата ѝ. С други думи - в миналото си имала една скрита и несъзната тревога, така че не е съвсем разумно да искаш да бъдеш като преди. Преди не си била спокойна. Тя и паниката ти е дошла затова - да те "събуди" и провокира да се промениш, за да можеш да изпълниш живота си със смисъл, който надхвърля преходните желания на его-то и мизерничките игри на ума.
В процеса на психотерапия не просто ще си "говориш" с терапевта си. Както много пъти съм казвал - психотерапията е по-скоро правене на "неща", отколкото просто говорене. А доколкото сесиите се изпълват наистина с разговори, то те не са обичайни - в тях има структура и замисъл, които в добри терапевтични "ръце" те водят към смелостта ти и промяната към творческата ти и любяща изява на Тази Която Си (а Коя Си Ти е въпрос, който доста често неврозата провокира търсенето на отговор).
Поздрави!
Много благодаря за отговора .А, можете ли да ми препоръчате добър психотерапевт във Варна ?Аз се надявах да не се стигне до там но .... не знам дали сама ще мога да преборя това ...
-
Току-що, д-р Тодор Първанов каза:
Това което описваш са натрапливости. За мен правилният път е само един- да започнеш псиохотерапия. Опитите за самостоятелно справяне, само ще удължат тревогите ти.
При психолог или при психиатър ?А ще стане ли примерно само с разговори без антидепресанти и лекарства ... или е невъзможно ?
-
Окр. Здравейте психолози моля за съвет за справяне със състояние , не съм сигурна дали е окр всъщност. Наскоро навърших 23 години.
Преди време се разболях от себореен дерматит /кожно заболяване/ , оправих се ,сега ползвам антирецидивен крем и всичко е наред , изглеждам добре.
Проблема е обаче , че след това заболяване имам някаква мания относно външния си вид , постоянно седя пред огледалото ,дори ми се е случвало да ми се предвижда , че кожата ми е зачервена,изпадам в паника и почвам да се задушавам, след 5 минути поглеждам се пак и виждам ,че всичко е наред и ми се е привидяло ... не знам от уплахата ли е от ,какво ли , но аз постоянно мисля дали кожата ми е наред ,където и да съм каквото и да правя ,всякаш това е единственото , което има значение за мен .И преди си я имах суетата , но .. това ми състояние преминава всякакви граници вече , осъзнавам го ... Просто ми се иска да съм си спокойна както едно време и нормална ... как да стане това ?Дори се хващам , че на моменти имам богухулствени мисли от които изпадам в паника и страх, защото аз винаги съм си била и съм изключително вярваща и благодарна на Господ. Искам да съм си един нормален човек,както преди , сигурно проблема ми е много странен ,но .... ще се радвам ако получа отговор.
Страх от изричане на мисли
в Психология и психотерапия
Добавено
Спрях ги от няколко дни ..мисля,че имам напредък и вашите съвети много помагат.