Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Sadgirlhere

Участници
  • Общо Съдържание

    7
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

Профил Информация

  • Пол
    Жена

Последни Посещения

The recent visitors block is disabled and is not being shown to other users.

  1. Благодаря ви много. Ще разгледам предложеното, благодаря още веднъж!
  2. Благодаря ви много, Орлин за отговора! За съжаление трудно се намира вещ терапевт щом се касае до ОКР в страната,в моя град такива изобщо няма,а успеваемостта онлайн май е наравно с нулата.Опитах с няколко и нещата се влошиха, както казахте станаха част от проблема. Повярвам ли на натрапливите мисли, започвам да изпитвам вина и да се самонаказвам до крайност. Четох книгите на Шуорц, които помогнаха донякъде, но имам нужда да трансформирам страха в смелост. Имате ли ваши книги на такава тематика, които да закупя?
  3. Здравейте. От ученичка страдам от тревожни разтройства и натрапливи мисли, които постоянно менят темата си. Преминах през страшни внушения за болести, без реално да ми няма нищо. Пих различни антидепресанти, които помогнаха временно. Темите на моята тревожност все се менят- първо бяха мисли за смърт, следваха представи как близките ми са болни на легло и аз страдам, след това, че не обичам мъжа си достатъчно и че мога да му изневеря, като бях бременна- че няма да си обичам детето и няма да го искам. Сега като родих и като разбрах колко си обичам детето, тревожността пак се върна в друга тема. Като бяхме още двойка със сегашния ми мъж веднъж излизах с приятели и срещнах там мой бивш ,загледах се по него и изпитах някакви симпатии, но след като се прибрах вкъщи и се опомних изпаднах в дълбока депресия. Оттогава имам страх да не харесам друг мъж,а то хубави мъже си има навсякъде, както и хубави жени. Поради този страх напусках 3-4 работни места, когато видех някой красив колега. Останалите хора ме мислеха за мързелив човек, а аз не можех да спя от болки в корема от обсесии. Само когато напусках ми олекваше,но временно, докато не се наложи пак да общувам или видя привлекателен мъж. Наложи се наскоро да сменим дома си и не ме питайте какъв ад преживях. Знам,че всичко това не е нормално и не мога все да бягам. Как ще работя отново изобщо? Хем осъзнавам, че не е както го мисля, хем вътре в мен седи едно съмнение, ами ако е така? Филмът е огромен и страшен. Моля ви, особено Орлин Баев и д-р Първанов да се изкажат, ще съм много благодарна.ОКР ли е това?
  4. Полина Юлиева, благодаря ти от сърце за включването!Много ми помогна с мнението си. Ще потърся и книгата, бъди жива и здрава!
  5. Благодаря и на двамата за препоръките! Ще разгледам предложените книги.
  6. Благодаря Ви за отговора, Орлин Баев. Ако правилно съм разбрала поста ви, ми е нужна терапия, за да се освободя от вината, срама и ссмото окр.Мога да се замисля за психотерапия по-нататък, но на този етап ми предстоят наистина доста разходи. Ако все пак ми препоръчате нещо книги,статии, ще съм благодарна. Ще чакам и още мнения.
  7. Здравейте! Аз съм жена на 27 и имам проблем. По принцип страдам от Обсесивно-компулсивно разтройство само с обсесии. Информирах се много за това състояние. Знам, че лечение почти няма, а в момента нямам достатъчно средства за психотерапия.Обсесиите ми често се менят и понякога се стига до крайности като наистина огромно мъчение и страдание,чувство за вина, желание за бягство, усещане че съм лош човек заради лошите мисли и чувства и т.н. В последно време започнах да разбирам как работи това състояние и нещата се успокоиха, докато не ме разтревожи следното.Бременна съм и изпитвам страх по отношение на пола на детето. Страхувам се, ако ми кажат, че ще е момиче. Имам някакъв комплекс относно женските полови органи, не ги харесвам.Сякяш има нещо неприятно и срамно в тях, в начина по който изглеждат.С моите собствени нямам проблем, но не харесвам да гледам такива на деца и ме е страх как ще повлияе това върху бъдещето ми дете, а то принципно е желано. Имам няколко мои обосновки по проблема,а те са следните: 1) Имала съм случки в детството, в които с други деца сме си гледали половите органи, но майка ми ме спипа на "местопрестъплението" ,скара ми се и си спомням много ясно как изпитах огромен срам и вина, че съм направила нещо лошо и долно, дори вечерта не спях от страх да не каже на баща ми. 2) Когато гледам еротичен филм женските пол. органи ме възбуждат и може би се страхувам да не пренеса тези мисли върху детето и е нехаресването е вид защитна реакция. Т.е.страх от педофилистични мисли. 3) Чувство за малоценност и непълноценност като жена, ниско самочувствие, неприемане на себе си. 4) Като много малка, някъде около 6г. бях в креватчето си и чух нашите да правят секс.Не знаех какво точно правят,но съзнавах, че е само за големи и ми беше много любопитно и започнах да изучавам пол. си органи, не знам дали съм мастурбирала. В тези случаи тогава смятах майка ми за виновна, че позволява да правят секс и оттам е останала някаква травма. Най-вече сякаш дължа проблема си на причина номер 1,но държа да се изкажат специалисти. Притесненията ми в момента са че не искам детето ми да расте с комплекси,заради мои такива. Не искам да му навредя по някакъв начин. Не искам да тая лоши мисли и чувства към него,само защото има лабии, а не пенис. Въпросите ми са- какво да направя когато се породят такива мисли и чувства? Някакви полезни съвети , статии,книги, които мога да прочета? Благодаря от сърце!
×