Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Svetlioo

Участници
  • Общо Съдържание

    10
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

Мнения добавени от Svetlioo

  1. Здравейте,ето ме отново. Минавам просто да споделя, че някак си движа нещата. Минах в някакъв режим така да го нарека в който успявам да не отразявам тялото ми как се чувства, колко барут има в него и се готви да избухне, установих че колкото повече ръчкам там толкова повече се заравям и никакъв положителен ефект . Но интересното е че все едно от момента на първата атака тялото ми се научи да е постоянно стегнато в стомаха, в ръцете и още някои реакции които смятам че нямат значение. Дето се вика нямам миг спокойствие, само че при мен е постоянно. Хубаво, аз се научих да правя всичко и да не позволявам на всичко това да краде от живота ми, но въпреки всичко това се случва. Искрено се радвам че имам голям напредък, като погледна назад направо съм друг човек. И в интерес на истината сега като го написах ми е по леко и се чувствам по спокоен и виждам че имам прогрес. Тъпо нали? Егото е голяма работа..

  2. Оставям го, с мислите че не е толкова страшно колкото изглежда, не му се противя. На думи е лесно, но докато прескоча бариерата да не му се противя и да го гледам в очите доста смелост изкарах.Искрено се надявям поне при теб като прескочиш тази бариера всичко да си дойде на мястото, защото при мен излезе още много работа. 

  3. Здравей, по същия начин като теб и аз правя всичко въпреки тези реакции от адреналина. От доста време насам се убедих че нито ще умра нито ще ми се случи нещо кофти. Получавал съм паник атаки къде ли не, с гадже, сам,сред много хора, на другия край на света и вкъщи. Мен лично не ме плаши това да ми е замаяно, да ми се гади и изобщо и няма смисъл да изброявам всички тези неща, защото също се убедих че може да са всякакви и дори съм се учудвал адреналина какви филми може да режисира в главата ми. Дори съм се смял понякога, било ми е забавно когато ми завърти някакъв невероятен абсурд.Единственото което не ме кефи в цялата работа е, че ми скапва настроението. Но пък в последно време някак съзнанието ми все едно се разтвори, започнах да приемам че всичко това е временно, че ще намеря начин да приема всичко това, да видя на какво иска да ме научи. Защото например атаките ме научиха да не ме мързи,  мозъка ми вече мисли за стойностни неща в правилната посока, взимам решения без много офлянкване и аз наистина съм благодарен че всичко това дойде. Усещам просто как градя себе си и това ми харесва. Знам твоята история, чел съм я. Според мен трябва да си вдъхнеш вяра, добре си се упътил да не спираш въпреки всичките реакции на тялото, в ключовите моменти поне за мен трябва да го оставиш просто да се случи, тогава за мен идва истинското разтоварване и самия урок от който наистина мога да науча нещо.

  4. Здравейте пиша по повод мои размишления. В банята когато се къпя често получавам паник атака и нали знаете, гадно е. Сега ще си помислите ето го поредния дето се оплаква, да ама не. Преди известно време влизах в банята умишлено, най много съм искал когато цял ден съм усещал тялото под напрежение с всичките предхождащи взрива реакции от адреналина. Влизам в банята, бум идва, оставям се да изтече от мен всичкото това напрежение, след това ми олеква.Докато в началото преди години толкова се плашех от всичко това, виждам сега колко много неща съм научил за тялото си и искам да кажа на всички които продължават да се плашат от всичко това-не се плашете. Знам колко лесно изглежда написано или казано и да се направи не е трудно, стига в точния момент да прескочиш бариерата на бягство от всичко това, да му се дадеш, да го усетиш, да мине през теб.И имам въпрос към господин Първанов-Вие някога имал ли сте паник атака? 

  5. Да, 

    преди 8 часа, Полина Юлиева каза:

    А не искаш ли да се научиш и как да живееш, без паник атаки, на работа, с приятелката ти, сред хора и къде ли не...

    Да, искам. Не само без паник атаки а и без тревожността. Не ме е страх от тях, разбрах че нищо лошо не ми се случва, единствено развалят настроението. Също така разбрах и че изборите взети в тревожно състояние са грешни и когато съм в такова да не взимам никакви решения. 

  6. В 20.10.2018 г. at 2:32, Полина Юлиева каза:

    Грешиш. 

    Този "път, който са ти показали и който не си успял да приложиш при теб" води ли до отговори на дилемата ти, "че искаш нещо в живота си да стане по някакъв начин и не намираш как и се сдухваш"? Не си сигурен? И аз така си помислих.

    Можем само да се надяваме, че когато прогонените ти мисли се поскитат немили-недраги извън главата ти и после се върнат обратно, ще им отвориш вратата и ще рискуваш да инвестираш и четвърти път. Но този път при някой, който ще поеме отговорност поне за половината от "проблема в теб", защото така е честно в терапевтичната връзка.

    За мен не е проблем да инвестирам пак. Това което ме притеснява е дали ще успея, според мен проблема е в комуникацията между мен и терапевта, нямам и на идея дали има някой толкова заинтересован, предполагам не. Мисля че терапевтите истинските кои знаят кое как защо се захващат не само с високо мотивирани хора, а и с такива които знаят точно какво им е на душата и знаят как да приложат казаното им, при мен това не се получаваше винаги. Това което е в мен, обяснявам си го че започва с адреналина и имам например усещане за буца в гърлото или трудно дишане или замайване. Всеки минал през това знае за какво иде реч, не смятам и че всичките тия реакции на тялото са важни, аз се научих че няма да умра, изживях стотици паник атаки на работа, с приятелката ми, сред хора и къде ли не и с след всяка ми олекваше и след всяка в съзнанието ми изникваше ето видя ли, жив си,кво толкова. От известно време насам обаче това с адреналина страшно много ме натоварва, защото е в една глупава тревожност която не става на паник атака. И си седи така, и през главата ми в следствие на адреналина минават хиляди глупости и премисляници и всичко ми е плашещо и това понякога продължава много време, молил съм се дори да ескалира до паник атака за да ми олекне! Опитвал съм се и да седя в тази тревожност, да съм наблюдател, опитвал съм да се занимавам с друго, опитвал съм да спортувам, единствено спорта ме вади до някъде. Някой може да попита защо се опитваш да бягаш, опитах и да не бягам, нищо не става. Мозъка ми все едно блокира и единственото което ми остава и мога да направя е например да тичам. 

  7. Инвестирах вече, тъкмо при трима и проблема явно е в мен. Това, което са ми показали като път не успях да го приложа при мен,просто работеше временно и после греда. За това работя сам, не ми остава друго. След поредния адреналин днес, ми хрумна че може би всички тези сигнали дето идват с адреналина идват от това че прекалено много мисля за много неща, развинтвам си фантазията до немай къде докато не си кажа, чакай реално всичко което се случва е тук и сега, няма нужда да режисирам поредния епизод от сериала "Бъдеще" и "Минало". Също и от това че искам нещо в живота си да стане по някакъв начин и не намирам как и се сдухвам. Реално май и тук не трябва да искам нищо, да оставя нещата на самотек. В момента теглих една сочна на всичко и не искам нищо, не очаквам нищо, не мисля за нищо и се чувствам супер. Поправете ме ако греша.. 

  8.  Да така е, това са все реакции на тялото при стрес. Всичките до една ги знам, интересното е че живота ми преди първата атака беше с доста повече стрес(който намалих след случката) в същото време доста увеличих разходките сред природата, спорта също зае доста важно място в живота ми. А всички тези реакции ги има от нищо. Реално аз не намирам нещо, което да ме стресира, има ги без да съм в стрес. Имал съм с 3 терапевта срещи, единия ми показа пътя за справяне, разбирам го, осъзнавам го, като си го кажа например изглежда супер лесно и работещо, но смятам че проблема е в мен, защото това което ми показа при прилагане от мен нямаше ефект. 

  9. Здравейте на всички. Мъж на 28 години ви пише. Имам нужда от насоки. Попаднах на форума и реших да споделя своята история и до къде съм стигнал в работата със себе си след 5 години страх, започнал заради панически атаки вследствие употреба на трева. Много се радвам че тези страхове се появиха, благодарение на тях станах много по смел в действията в живота, направих много неща които ме развиха добре във финансова гледна точка,изцерих се от мързела си с две думи. В момента получавам пак панически атаки от време на време, забелязвам че мисленето ми не е от най оптимистичните, опитвам да мисля оптимистично, да видя хубавите неща в живота. Имам моменти в които зациклям само на кофти мисли, притеснения за здравословното ми състояние,имам проблеми с кръста, притеснения за бъдещето Започва например и от нищото да имам буца в гърлото и дори и да не мисля за това почва да расте напрежението и хоп паник атака хаха. Минава и ми олеква, напрежението изчезва.Може ли да ме насочите в каква посока да работя за да се справя с това?Също така не се чувствам добре в кожата си, почти постоянно се чувствам тревожен без причина, сутрин се събуждам и мисля за нещо веднага, докато преди време след като се събудех известно време усещах една лекота, не мислех за абсолютно нищо. Преди също не мислех за това как съм и виждам че това е една от основните грешки, че мисля изобщо как съм, за бъдещето и от там идва всичко. Преди не е притеснявах, казвах си каквото дойде, каквото стане, сега все едно се вглъбявам и това е най важното за което да мисля. Ще съм благодарен на всички включили се! 

  10. Здравейте на всички. Мъж на 28 години ви пише. Имам нужда от насоки. Попаднах на форума и реших да споделя своята история и до къде съм стигнал в работата със себе си след 5 години страх, започнал заради панически атаки вследствие употреба на трева. Много се радвам че тези страхове се появиха, благодарение на тях станах много по смел в действията в живота, направих много неща които ме развиха добре във финансова гледна точка,изцерих се от мързела си с две думи. В момента получавам пак панически атаки от време на време, забелязвам че мисленето ми не е от най оптимистичните, опитвам да мисля оптимистично, да видя хубавите неща в живота. Имам моменти в които зациклям само на кофти мисли, притеснения за здравословното ми състояние,имам проблеми с кръста, притеснения за бъдещето Започва например и от нищото да имам буца в гърлото и дори и да не мисля за това почва да расте напрежението и хоп паник атака хаха. Минава и ми олеква, напрежението изчезва.Може ли да ме насочите в каква посока да работя за да се справя с това? Преди не мислех за това как съм и виждам че това е една от основните грешки, че мисля изобщо как съм, за бъдещето и от там идва всичко. Преди не е притеснявах, казвах си каквото дойде, каквото стане, сега все едно се вглъбявам и това е най важното за което да мисля. Ще съм благодарен на всички включили се! 

×
×
  • Добави...