Тони44

Въпросът ми е свързан с човек,с когото се срещах известно време,всичко вървеше гладко до момента,в който аз се влюбих.Той ме харесваше много,всичко беше прекрасно.В един момент обаче аз като че ли влязох във филм.Няколко дни се държах прекалено емоционално,панирах се,че като е ангажиран и не ме търси това означава,че не се държи достатъчно отговорно към мен,че не ми обръща внимание,обвинявах го,че ме е заблудил,че не държи на мен,че не ми го показва,че не постъпва коректно,накратко казано пришпорих нещата,бях агресивна,накрая просто си признах,че се държа така,защото съм влюбена...много глупав подход от моя страна,осъзнавам го,та ние дори нямахме все още връзка...той се отдръпна.Стана студен.За да избегна да бъда изоставена и игнорирана първа,прекратих отношенията. Той не ме потърси.Моята несигурност и грозно държание го отблъснаха.Видяхме се случайно след седмица,аз все пак реших да му пиша след това,за да се извиня и да му кажа,че за мен всичко е вече минало,забравено и си пазя само хубавите спомени от преживяното,но той ми отвърна,чак сега ли осъзна как се държиш,че в неговата глава пък не е толкова розово.Обясних,че неговото отдръпване съм го приела за безразличие,но той каза,че аз винаги си вадя моите си изводи и няма какво да ми обяснява,ако държеше на мен щеше да се опита да ми обясни поне.Според него моят опит да оправя всичко явно е бил да се държа агресивно,нападателно и дори като е решил да даде шанс ,аз пак съм се държала избухливо,това го отблъсквало страшно много.Бил ядосан.Накрая го му казах,че щях да се радвам ако поне веднъж ми е показал,че ме иска,да се бори за мен...а той каза в какво ме обвиняваш,аз не съм казал,че искам приятелка. Не отговорих нищо,оставих нещата така. Права ли съм да смятам,че ако имаше нещо към мен щеше по друг начин да протече този диалог.Знам,че ще кажете намери си друг,остави,забрави и т.н. но аз не мога така лесно да се откажа.Какво се случи,загубена кауза ли е,да се боря ли и как,не искам да правя повече глупави ходове.