Jump to content
Порталът към съзнателен живот

krasidim1

Участници
  • Общо Съдържание

    35
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

Профил Информация

  • Пол
    Жена

Последни Посещения

The recent visitors block is disabled and is not being shown to other users.

  1. Добре,че ви послушах.Чувствам се много по-добре,извиних се.Дадох му цялото си разбиране и подкрепа,важното е да сме щастливи,приятно ми е да знам,че го има в живота ми и му казах,че на този етап като приятели бихме се справили доста по-добре.
  2. А как ще осъзнае липсвам ли му,харесва ли ме,иска ли ме,ако отново аз поема инициативата за контакт,вместо да го оставя да усети и ако прецени ще ме потърси?
  3. Държеше се по-студено,умислено,дръпнато,не влагаше ентусиазъм последната седмица,вие какво бихте си помислили? Усещах,че нещо се "вкисва". Днес като се поуспокоих вече съжалявам за постъпката си. Ако трябва да си дам съвет като страничен наблюдател,бих си казала,че той заслужава да бъде щастлив.Да проявя разбиране и да му кажа да направи това,което смята,че е най-добро за него.Аз съм голям човек и ще се погрижа за себе си,не е негова отговорност. Късно е вече,оплесках се.
  4. Е...поредният шамар.Защо Бог не ми прати нещо хубаво малко да ми даде стимул. Тази вечер поиска да се видим,говорихме си чудесно и изстреля - искам да разваля прекрасния момент и да говорим,не приключвам с теб,искам да обясня защо съм странен,мисля дали искам сериозна връзка или искам просто да не съм сам,казах добре,но аз пък смятам,че е нормално да имам някой,който ще дава всичко от себе си,той отвърна- това и заслужаваш,не заслужаваш да бъдеш третирана по различен начин,аз пламнах,какво очакваш аз да направя вмомента,прехвърляш отговорността на мен да взема решението,което ти вече си взел,но те е страх да кажеш,той - просто искам да разбера по някакъв начин какво искам...станах,хванах си чантата и си тръгнах без думи.Не съм за разигравка.Написа ми преди малко - не си права,когато ти искаше да говорим бях там,сега аз искам да кажа за себе си и ти си тръгваш,не е готино това,отговорих му,че няма нищо за казване.Дали съсипах всичко с тази емоционална реакция.Задавам глупави въпроси,вероятно...ако е Човекът вече щеше да ми е потрошил телефона от звънене,нямаше да ме пусне да си тръгна. Боли ме вмомента.Защото не ме е харесал,защото не ме иска,защото съм отхвърлена,защото отново съм сама,поредното разочарование в списъка ми с такива.Не искам да бъда ревливата жертва,но съм страшно разстроена.
  5. Благодаря ви! Поговорихме,споделих му поднесено по непритискащ начин,че ми е приятно това,което се случва помежду ни,но имам дадени притеснения относно възрастовата разлика и относно моите планове за бъдещето.Постарах се да не звучи плашещо,а като откровение пред приятел.Той прояви разбиране,поядоса се малко,каза ми,че сме на твърде начален етап и би било безумие да ми обещае каквото и да е,не разбирал каква е целта на разговора (явно не е наясно,че жените искаме просто да споделим,за да ни олекне).Искал семейство,искал дете,просто вмомента не може да гарантира нищо на непознат човек.Ако се чувствам,че съм с някой,който ми губи времето и реша да прекратя,с цялото разбиране на света щял да подходи... Ще дам време и ще преценя.Започнаха свръханализите,което ми подсказва,че имам по себе си още доста работа за вършене. В началото той правеше всичко възможно,за да ми се докаже като сериозен човек,добър събеседник,опора,грижовен и т.н. А сега като че ли се поотпусна и зае малко по-дистанцирана позиция.От това дойде и разочарованието.Аз също отвърнах със същото.По-постни приказки,по-обрани емоции,въпреки че иницира контакт,иска да се виждаме почти ежедневно.Да вмъкна също,че не сме имали сексуален контакт.Бил готов да се измъчва,но не иска да се чувствам притисната,а да се случи когато го почувствам."Караме го бавно"казва.Съобразявам се с темпото,не съм изискваща,давам пълна свобода,подкрепям го,естествено не съм и там винаги на разположение,движа си и своите задачи. Нарани ме последният ни разговор и оттогава го мисля постоянно.Бих казала дори,че съм му бясна! Каза ми - "усещам те,че въртиш нещо в главата си,а все мълчиш,искам да си ги говорим нещата и ако трябва да има компромиси,ние започнахме доста бурно и сега се усеща спад,вероятно защото аз съм затворен,трудно изразявам, трудно допускам,държа се темерутски понякога,не мога да стана друг,ти си красиво момиче и със сигурност си свикнала да получаваш сърцето на някого на момента,но аз не съм типа от книгите и филмите(като си затворен,защо трябваше да ме баламосваш в началото и да се правиш на романтик???) " Това всичкото заедно с отдръпването ми звучи като - "аз не съм сигурен искам ли те или не,няма да се старая да те накарам да се чувстваш щастлива,няма да се впусна на 100%,ще съм тук и ще се нося по течението." Смятате ли,че преводът ми изкривява това,което той казва? Вмомента единственият вариант да не вляза във филма,да не нарушавам спокойствието си,а и да го доотблъсна е да си поставя цели,да преместя фокуса (трудно е мамка му) да върша вълнуващи неща и той да не бъде център на Вселената.
  6. Здравейте за пореден път! Пиша ви първо,за да изкажа благодарност за многократната подкрепа.На всички,които са улашени и се терзаят -да,трудно е, чувството на обреченост и безнадеждност са доста реалистични,но това е просто тъмен облак,който минава през ума ви.Трябва време,трябва търпение и добри учители.Рано или късно урокът ще бъде усвоен.Да,стресовите моменти винаги ще ги има,ще бъдем тъжни понякога,ще се тревожим,но това е животът,приемаме го. След един такъв период на катарзис и при наличието на желание и усилия за промяна и растеж,излизаш нов променен, по-силен,помъдрял човек колкото и клиширано да звучи ! И естествено както винаги имам въпрос.Срещнах неочаквано нов човек.Отношенията ни са съвсем млади така да го кажа...на месец и половина.Всичко е прекрасно! Той,семейството му...главата ми обаче си създаде проблем,чието решение ме затруднява.Имаме възрастова разлика - по - малък е с 3 години от мен,все още е студент,а аз вече работя.Има още 3 години докато завърши.А аз така искам вече сериозни отношения...искам дете в близките 2 год. Хич не ми се нрави идеята да си загубя още няколко год,след което да чуя -"рано ми е още,има време" и т.н. Той отваря темата брак,деца,веднъж дори подхвърли,че иска,че е готов.Не смятам обаче,че родителите му биха го приели много присърце,както и не съм сигурна доколко е осъзнато това изказване от 22- годишен мъж...Не знам как да постъпя,глупаво е да прекратя отношенията ми заради подобни опасения.Смятате ли,че е редно да споделя с него тези свои размисли?
  7. Манипулацията я осъзнавам,но съм отраснала с тези хора и ми е вменявано,че са авторитети,че са особени,свикнала съм да се свивам пред заповедническия и шефски маниер...все още ми е трудно да кажа точно каквото мисля и чувствам.Като ме изправят сякаш на съд и започнат да ме хокат,си гълтам граматиката.А вътрешно започвам да се настройвам негативно и дори не искам да виждам въпросния човек и семейството му... Относно визуализацията - това което виждам,ме кара да изпитвам обреченост ако остана тук.Обратното,напускам и тръгвам по нов,непознат път- това ми гъделичка приключенския дух (изключвайки всички "ами ако", всички минали спомени в паметта ми,които плашат и т.н.) Дори последните нощи сънувам земетресения и торнадо,което изкорени всички дървета,но странно се събуждам спокойна и като че ли облекчена. Благодаря за отговора!
  8. Здравейте! Отново съм поставена пред дилема,направих грешката да подпиша доста обвързващ договор на място,на което имам близък човек.Беше ми представена от нея като невероятна възможност и т.н.Прочетох договора и смятах едно,впоследствие като ми беше разяснено разбрах какво всъщност съм подписала...договор задържащ ме 10 години на място,но което не желая да се закотвя толкова дълго плюс голяма неустойка.Мисля,че все още имам шанс да се измъкна.Близкият ми човек обаче ми внедрява чувство за вина,къде ще отидеш,какво ще правиш,няма да се оправиш в София,там е друго,аз заложих името си и ти да напуснеш на първия месец и още доста подобни гневни изблици. Изпитвам вина,огромен срам и ми е тъжно,че ще си прекратим отношенията...роднини сме.Обаче така ми се поставят нещата,че ако напусна,това би било голяма обида. Ако ще напускам,трябва да е веднага,искам да се преместя в София,мисля си,че страхът ми ме кара да намирам оправдания.Да послушам сърцето си,което от край време мечтае да се откъсне от тук или разумът,който ми казва- там нямаш никого,финансите ще бъдат ограничени,ще имаш период на адаптация,хората са други,трябва да бъдеш много устойчив...сещам се за цитатът,че най-много сълзи са проляти по сбъднати мечти. Та ако може някой да ми каже дори нещо дребно вмомента като съвет,ще съм много благодарна!
  9. а как да се срещнем с това,което е отдолу и да го преработим
  10. Здравейте,много често сънувам спокоен плаж,океан и изведнъж от нищото се вдигат цунамита,друг път някакъв адски потоп...както и напоследък 2 пъти как летя със самолет,пада в морето и аз заедно с колегите ми оцеляваме,оставаме в тъмната,плаваща машина,чакайки помощ,а отдолу под нас във водата,някакви непознати същества създават шумове и е доста страшно...все се събуждам напрегната
  11. амбициозна,обичам да се развивам и обогатявам с нови изживявания,знания -имам харизма (казвали са ми го много пъти,така че вероятно е така) -отговорна -контактна -организирана - подхождам добронамерено - обичам да обгрижвам - имам чувство за хумор - проявявам емпатия и състрадание - стремя се да намеря индивидуалния път и подход към всеки един и да навляза в дълбочина,да дам специално отношение на всички - хедонист и естет - семейството ми - най-близките ми приятели - първата ми любов - семейството на най-добрия ми приятел - като по-малка ходех на балет и се справях доста добре - бях и в детски хор ,благодарение на което преодолях сценичната си треска - готвех се за кандидат-студентски изпити,за сертификат в най-стриктната езикова школа в града,плюс подготовка за матури и на 4-те изпита си задоволих очакванията,завърших университет успешно - имах огромен страх от водата след инцидент,преодолях го,научих се да плувам дори -никога не съм залитала по алкохол,наркотици,цигари...изобщо не харесвам да си вредя - когато съм била в затруднение (финансово,емоционално) не съм натоварвала близките си - дарявам всяка Коледа подарък на дете от дом,гледам да давам по нещо на бездомни хора,животни - обичам да изслушвам с интерес и ако мога да помогна...търся най-добрия и полезен съвет - в работата си заявявам мнението си напоследък без да ме притеснява ответна реакция - наскоро изведох мой приятел на шопинг(подготовка за среща) помогнах му с визията,вдъхнах му кураж с няколко разговора и го изпратих с повече увереност към срещата,сподели,че много съм му помогнала - да водя разговор - домакински задължения - да декорирам - танцувам добре -да накарам човек да се чувства обожаван тези,които споменах,че държат на мен и ме ценят скоро не съм се замисляла за хубавите си качества... и как да ги вложа в работа,която да ме прави щастлива
  12. Да,права сте...имаше и такъв вариант с "любовницата".Добре,че се разминах с тези хора.Какво ли е всеки ден да се питаш- ами ако не беше положението ми,възможностите ми,този човек щеше ли да ме вземе? Да ме избере при всякакви обстоятелства,просто защото обича душата ми? Поглеждам нещата от нов ъгъл - ще се гордея,че въпреки трудностите,съм това,което съм.Просто трябва да спусна пердето,въобще да не гледам чуждата паничка и да се сравнявам.Всеки си върви по собствения път,води си собствените битки и трудности и си носи кръста.Ще гледам да се заобиколя с повече сърцати хора,да се зареждаме положително.В последно време ми е леко отровен психо климатът.
  13. Благодаря,отговорите ви винаги ме карат да се чувствам по-добре.Аз знам,че с нищо не превъзхождам или стоя по-ниско от когото и да е.Обаче позволявам на мисли от рода на "Ето...този човек,има семейство зад гърба си,така е много по-лесно,когато има кой да те подбутва,ти се буташ сама като вода в бряг." или " Той винаги ще предпочете нея,тя е по-успешна от теб,ще има по-добър живот с нея,с теб ще му бъде по-трудно,ти дори нямаш възможност да се подържаш по начина,по който го прави тя." Страшно пораженческо мислене,което ми изпива енергията.Удобството в едни отношения не може да замени истинската спойка. Аз искам да постигна успех,да се реализирам,вмомента се лутам...може би проблемът е,че не съм намерила попрището,в което да съм максимално креативна,целеустремена.Само оправдания си намирам,защото не си вярвам достатъчно.
  14. Здравейте, имам трудност да преобразувам яда си.В миналото започнах отношения с човек,който изглеждаше,че ме харесва.Бях мила,тактична,давах му разбиране и т.н..Той учеше архитектура, възпитан,човек с цели и амбиции,от голямо,сплутено семейство.В един разговор ми зададе въпросите - "с какво се занимава семейството ти" било важно да чуе,на онзи етап майка ми беше безроботна,освен това тогава не контактувахме с нея (за кратко) . Получих негативен коментар от негова страна.Не ми и завиждал,за една жена било много трудно да се справя сама,особено ако има дете.Усетих,че не го задоволиха отг. ми,не ме и потърси повече.(толкова явно е държал на мен).Не си втълпявам,убедена съм,че просто визията му за човек,с когото да прекара живота си не включва обикновено,бедно момиче.Малко след това се ожени за човек от доста заможно семейство. Ситуацията се повтори с друго момче.Почти идентична.Всичко между нас вървеше чудесно докато не срещна дъщерята на политик.Имаше дилема,но избра нея. (познавайки я,не смятам,че отстъпвам по нещо,с изключение,че тя е с доста по-голямо самочувствие и вяра в себе си,увереност и нахаканост) Наясно съм,че просто не ми е било писано,но ми остана следа.Сега съм си втълпила,че това,че сем. ми е разведено,сложна ситуация,би отблъснало.Това,че сама се оправям,нямам кой знае какъв гръб... адски глупави разсъждения,но като че ли вече вярвам силно в тях.Вътрешният ми глас ми казва - нямаш шанс тук,ти коя си,за да ти бъде обърнато внимание,а за влюбване да не говорим.Твоето ниво е друго.За жалост на мен доста ми е говорено от малка,че човекът,с когото ще създам семейство трябва да е интелигентен,човек с професия и визия за бъдещето.Ако не е така,чувствам,че съм направила грешен избор...откровено казано вкусът ми за мъж не включва такъв без амбиции,пробивност и целенасоченост. Ежедневно се сблъсквам с дискриминация на финансова основа,отношение според статута.(вероятно подсъзнателно и аз деля хората по подобен критерий,знам ли).Това ме кара да се чувствам ядосана.Защо аз,която по нищо не отстъпвам, сложена в обикновена,семпла,нескъпа опаковка, съм пренебрегвана и отхвърляна?Аз полагах усилия да се образовам,да си изградя принципи,накрая обаче остава незабелязано. Защо това че баща ми е име,автоматично би ми спечелило уважение и отворени врати? Защо е толкова несправедливо устроен светът?
  15. Здравейте,6 месеца водя борба...имам периоди на силна мотивация и такива на отчаяние.Последната нощ беше ужасна за мен.Мислех как каквото и да правя вътрешно в мен има един страх.Не мога да се радвам на живота вече.Постоянни изкачвания и падания в дупката.Как ще имам семейство,деца,ако постоянно съм в това състояние.Явно аз просто съм повредена.Мислех не искам да живея повече.Представях си как ако извърша нещо,ще се отърва от мъките.В същото време не знам искам ли го наистина,или просто искам да живея както преди.Смело,щастливо. Психотерапията не ми помага особено.Говорим за проблеми от ежедневието ми,разказват ми се истории,примери и това е.Имам чувството,че нещо куца в подхода.Представям си как ще си ходя по психотерапевти години,дори лекари,ще има временно подобрение,и после пак.Може би и самият специалист го знае,но не иска да ми го каже,за да не ме отчае съвсем.
×