Jump to content
Порталът към съзнателен живот

krasidim1

Участници
  • Общо Съдържание

    20
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

Профил Информация

  • Пол
    Жена

Последни Посещения

The recent visitors block is disabled and is not being shown to other users.

  1. Правилно ли си обяснявам Това,което разбирам е следното - в момента,в който се идентифицираме като мъж или жена, противоположният полюс попада в несъзнаваното .За да бъдем цялостни,е нужно да интегрираме тази противоположност.Това се случва по външен път,чрез проекцията. Анимусът и анимата са скритата мъжка и женска страна на психиката. Как се изгражда образът на анимуса в психиката, родителят от противоположния пол ли е моделът? Разцепването се осъществява,когато родителят притежава много противоположни качества.От една страна е мил,грижовен,всеотдаен,а от друга на моменти е дистанциран,нехаещ и егоистичен. Ние се идентифицираме с една част от тези качества,а другия полюс натикваме в подсъзнанието си.Ако партньорът ни отразява тази сфера от сянката,която ние сме закопали в дълбоките пластове на психиката и не желаем все още да се срещнем с нея,тогава се заформя конфликт. А всъщност конфликтът е в самите нас. На какво се дължи фактът,че някои хора избират партньори,които притежават точно полюсните, нехаресвани от тях качества ? По този начин изживяват своята сянка и се чувстват по-цялостни ?
  2. Здравейте,бихте ли могли да ми препоръчате четиво или конкретни дейности,свързани с развитие на женската същност,приемане на това,което тя носи със себе си...силните менструални болки,менструалните ми смущения говорят,че явно имам проблем с отдаването,с приемането на женската роля.Имам желание за промяна в тази насока.Просто не знам как.
  3. Имам въпрос към специалистите - за справянето с ПР,кой метод на работа е по-ефективен, НЛП или КПТ? Предполагам всичко е индивидуално,но след разговор с психиатър,той ми даде мнение,че КПТ е много по-бърз и единственият вариант да бъде разрешен проблемът ми
  4. Благодаря,думите ви ми дават мотивация и надежда. Защо толкова ме притеснява да не се изложа пред някои хора.Най-вече пред тези,които в съзнанието ми виждам като авторитети,които ме респектират.Все ми се струва пред някои хора,че изглеждам нелепо,не толкова уверено,че няма да ме харесат...да знам глупаво звучи.Какво да правя,за да се стопи това напрежение? Мислех си да опитам да контактувам с все повече хора и да бъда максимално искрена и себе си.Не виждам друг начин да преборя това.А да не говорим за идеята да си предизвикам ПА умишлено и някой да види...тогава бих потънала в земята.
  5. Здравейте,имам голям напредък,определено вече застанах лице в лице със страхове,които потисках.Прителността винаги е била мой спътник и явно се дължи на моята ниска самооценка,вярата в това,че не мога да се справям сама,плахостта ми.Моята свръхчувствителност по отношение на общуването ми с другите и зависимостта ми от мнението им,желанието да бъда одобрявана.Поставям себе си на заден план,компромиси само и само да запазя добрия тон,премислям прекалено много всичко...и т.н. Оттам идва и голямото напрежение в мен откакто се помня.Възможно ли е да бъдат преработени тези мои характеристики,при мен страхливостта и прекаленото умуване са по-скоро характерови черти.А сега като се пръкна и този страх от гаденето и в околоменструалния период страха.Освен това и страхът от страха ми е голяма спънка към спокойствието...
  6. Аз съм доста мотивирана,но осъзнавам,че явно ще е много дълъг период.Знам какъв човек съм,който обичаше динамиката...имам моменти и сега,въпреки психотерапията,в които изпадам в дупки.Питам се,защо си в дупка? Пиша- вмомента животът ми е лишен от цели и преживявания,които да ме вълнуват,ами намери,създай си ,но следва любимата ми мисъл.Ти не можеш да правиш каквото желаеш,защото постоянно те е страх.Може да получиш ПА,ако отидеш там,където ти предлагат да пътувате,там ще си сама,несигурно е...то даже не ми носи удоволствие,та аз вместо да му се наслаждавам,през цялото време съм на тръни да не дойде някоя ПА,как да не се случи.Така сама си правя стрес.И избухвам в рев от отчаяние,особено сутрин като се събудя.Чувствам се затворник в себе си. Слугувам на един страх.Казват ами недей,но не е толкова просто.Преди месеци като започна всичко,мислех,че ще е по-бързо стъпването ми на крака.Обаче нещата излязоха по-дълбоки.Ще бъде явно годинки работа.
  7. Не съм започнала отношения с друг, излязох на няколко срещи,дори не с цел започване на връзка. Просто разходка и разговор с някого. Грешката в моето поведение съм я отчела,старая се да бъда осъзната по отношение на всяка моя дума и постъпка,ходя на психотерапия и не се държа като зверче,освен ако много много не ме провокира Продължила да търся ще рече съвсем нормално човешки съм попитала 2 пъти как си,зарадвах се,че те видях тази вечер.Не съм изпаднала в драми и каквито и да било разговори за отношения.От другата страна съответно получавам груб отговор,заядлив...щеше да е ок,ако се беше сетила на време. Ще пусна ситуацията,да.Той не желае да обърнем страницата и да направим крачка към компромиса и уважението.Наистина не смятам,че проблемът е в моята нагласа.Не търся конфликт,просто неговият маниер вмомента е нападателен.Какво мога да направя аз? Не ми е казал,че е безразличен,каза-държанието ми не е безразличие...старае се да го прави да изглежда такова. Ще пусна не защото не ме е грижа вече,а защото е страшно упорит и си блъскам главата в стена. Ако продължа да го търся вмомента, освен тотално да се доскапят нещата...друго едва ли.Ако му мине и усети липса и желание,ще се радвам да ме потърси
  8. Колкото и да искам,аз не го и разбирам, не мога и да се опитвам повече. Пускам ситуацията ,пък ако има да става нещо и е писано,ще се случи. Да изчисти своята настройка и да заповяда при мен, ако ли не,няма какво повече да сторя. Аз започнах срещи с някого,който обаче не ми допада и спрях нещата в зародиш.Моят човек разбра. Каза не съм човекът,който да ти казва какво да правиш,но защо в крайна сметка ме търсиш,май мислиш за мен...това го отчетох като зелена светлина,но прехвърлих топката в неговото поле ,рязко ме посече. Напрежение между нас има от неговия отказ да пусне миналото и от моята неориентираност какво да правя. Съсипала съм всичко, моят характер - минавам,събарям къщи и си заминавам и после идвам с очакване всичко да се случи отново както аз желая или с поредната емоционална въртележка,в която наговарям един куп глупости и си заминавам. Сега даже съм си имала нещо с някого и отново съм го изненадвала с моите нелогични действия На него моето отношение му оставило следи,какво съм очаквала сега. Думите му са като стрели,по косвен начин - ти си нищо вече за мен, даже ще се постарая да прозвуча максимално безразличен,моето безразличие е наказанието ми.Обаче погледът му...хора,просто това е най-магнетичният поглед,той се усеща без да си го видял,че те гледа даже. И като се впие точно типично по скорпионски в мен и ме гледа проницателно, изучава ме , не ме изпуска. Сега ще ти пусна и една от онези усмивки,за да ти го направя още по-неустоимо, ще направя всичко, за да не ти изляза от главата . И двамата не сме готови.
  9. Искам да изкажа и възторга си,а не само да се оплакваме.Пуснах си ваш запис,в хода на медитацията за пръв път отдавна се срещнах със себе си.Не знаех,че имам такова кътче на спокойствие,където умът ми не е в постоянно предъвкване.Опита се на няколко пъти да се намеси,имаше на моменти страх,дискомфорт,леко нетърпение. Но чак сега разбрах за тази среща с подсъзнанието,за която се говори.Видях се като дете,почувствах се смела и безкрайно щастлива .Мислех,че това състояние вече не съществува...невероятно е.Смятам да продължавам със записите и се надявам да съм на прав път.
  10. Това медитативно,с любов приемане...как да медитирам и да ке отпусна докато ума ми изперква от страх,сърцето ми ще гръмне и т.н. понякога си казвам объркана съм какви са тези глупости...от месеци вървя по този път към положителна промяна,първо сама,сега вече открих и подкрепа.А дойде ли стресова ситуация изгърмявам като бомба и всичко отива на ма*ната си с извинение.Ставам сутрин,слагам усмивка,намирам си занимания,да,излизам с приятели,спортувам.И в един момент бум...как да съм щастлива като в мен има бомба със закъснител.Има ли случаи на резистентни пациенти към терапията? Или просто времето ми за работа ми е малко и ми е рано.Чела съм,че някои пациенти се лекуват за месец,други с години...
  11. Благодаря ви,правилно ли разбирам статуквото е това,което съм свикнала да мисля и чувствам досега? Честно да ви кажа хич не ми е удобно да съм жертва,многострадалка,даже искам да бъда точно обратното.Писна ми все да ме е страх от това,от онова,искам да скъсам тези вериги и да изляза навън и да дишам! И като усетя,че се задава пустия страх си казвам пак ли ти,какво да те правя вече не знам,остави ме на мира.А той се опитва да ми помогне явно.Как ще се сприятеляваме с него не знам...
  12. Защото го обичам,не искам да го притежавам,просто не искам отношенията ни да останат,зациклили в тази негативност.
  13. - ако пожелае да останем приятели временно или окончателно,за мен е най-добрият вариант...така ще се чувствам по-спокойна и ще мога да бъда човекът,в който както той каза се влюби,а не изискващият,вечно нападателен и т.н. аз бих се радвала да можем да се погледнем топло отново... па макар и да нямаме интимни отношения,просто като го видя се изпълвам с радост,дори отдалече да е,не искам да ме гледа с този сърдит,разочарован поглед - ако щастието открива с друг човек,нека бъде с него,ще ме заболи,да,но аз пак ще запазя топлите си чувства към него - ще ми е тъжно,защото се срещнахме в лош за мен момент,това,което той видя бяха моите страхове,несигурност,решението обаче си е негово,има право на свободна воля и аз пак бих го приела с усмивка
  14. Работя по въпроса,намерих психотерапевт,чета всичко,което сте писали.Получа ли паник атака,обаче започвам да се опитвам да я приема,да мисля за нея като за моя приятелка,чрез нея ще видя страховете си и ще мога да ги преработя.Обаче се чувствам в безизходица.По цели дни ме тресе тревожност,как да се сприятеля и да не ме е страх,нещо ми се губи.Това ще продължава до живот.Вече няма усмивка на лицето ми.Не мога да си живея нормално.Всяко дребно нещо ме вкарва в страх,това докога ще продължава? Губя вяра във всичко,при мен май психотерапията няма да проработи,хапчета ако пропия ставам зависима,живота ми е обречен.
  15. Изгубих човек,на когото държа...чрез обидни думи и действия.Бях груба,обвинявах постоянно,защо не ме взимаш с теб като излизаш,защо не ми звъниш толкова често,аз не съм приоритет за теб и други подобни излагации, а не осъзнавах,че истинския егоист в случая съм аз.Не уважавах правото му на реакции различни от това,което е в моята глава.Атакувах го с изисквания,атакувах го със страховете си...убих магията на красивите човешки отношения.Тълкувах неговото поведение страшно грешно,като непукизъм,като- той не полага достатъчно усилия за мен.Той накрая наистина спря да полага усилия. Отдръпна от мен,разбираемо.Събрахме се след това.Опитах се да оправя нещата,но не си бях научила урока.Не му дадох възможност,не му дадох време да надживее обидата,поведението му беше различно,изпитваше ме,а аз се провалих.Просто не знаех как да го тълкувам.Продължавах да бъда егоист ,чувствайки,че вече не ми дава любовта,която получавах преди го притисках с въпроси,със заключения,с обвинения.Да говоря и мисля само за собствените си нужди.Как така,аз съм си преглътнала гордостта и съм се извинила,направила съм усилия да бъдем отново заедно,а той ще се държи като принц .Така и един път не се замислих този човек,защо се държи така дистанцирано вече с мен,може би защото вижда,че не го разбирам.Че искам прожекторите винаги да бъдат обърнати към мен. Мина близо месец и половина откакто се разделихме.Вече прогледнах. Ама аз наистина имам чувства към този човек. Никога не съм му го казала,връзката ни беше кратка и се страхувах,че ще го уплаша.Той се затвори заради моето все недоволно поведение.Аз нямах почвата и сигурността да му го призная,мислех,че няма да ми отвърне,че ще загубя интереса му.. Страхувам се обаче,че ако му разкрия чувствата си,ще го отблъсна.Той знае,че аз още имам пламък към него,вижда го в очите ми,аз също виждам интереса в него,макар че ми демонстрира и обида .Знам,че това да кажеш - Обичам те,независимо от отговора на другия е сила,а не слабост. Но ако той няма вече чувства към мен.Как да поискам прошка,как да постъпя, твърде късно ли е.
×