krasidim1

Не съм започнала отношения с друг, излязох на няколко срещи,дори не с цел започване на връзка. Просто разходка и разговор с някого. Грешката в моето поведение съм я отчела,старая се да бъда осъзната по отношение на всяка моя дума и постъпка,ходя на психотерапия и не се държа като зверче,освен ако много много не ме провокира Продължила да търся ще рече съвсем нормално човешки съм попитала 2 пъти как си,зарадвах се,че те видях тази вечер.Не съм изпаднала в драми и каквито и да било разговори за отношения.От другата страна съответно получавам груб отговор,заядлив...щеше да е ок,ако се беше сетила на време. Ще пусна ситуацията,да.Той не желае да обърнем страницата и да направим крачка към компромиса и уважението.Наистина не смятам,че проблемът е в моята нагласа.Не търся конфликт,просто неговият маниер вмомента е нападателен.Какво мога да направя аз? Не ми е казал,че е безразличен,каза-държанието ми не е безразличие...старае се да го прави да изглежда такова. Ще пусна не защото не ме е грижа вече,а защото е страшно упорит и си блъскам главата в стена. Ако продължа да го търся вмомента, освен тотално да се доскапят нещата...друго едва ли.Ако му мине и усети липса и желание,ще се радвам да ме потърси

Колкото и да искам,аз не го и разбирам, не мога и да се опитвам повече. Пускам ситуацията ,пък ако има да става нещо и е писано,ще се случи. Да изчисти своята настройка и да заповяда при мен, ако ли не,няма какво повече да сторя. Аз започнах срещи с някого,който обаче не ми допада и спрях нещата в зародиш.Моят човек разбра. Каза не съм човекът,който да ти казва какво да правиш,но защо в крайна сметка ме търсиш,май мислиш за мен...това го отчетох като зелена светлина,но прехвърлих топката в неговото поле ,рязко ме посече. Напрежение между нас има от неговия отказ да пусне миналото и от моята неориентираност какво да правя. Съсипала съм всичко, моят характер - минавам,събарям къщи и си заминавам и после идвам с очакване всичко да се случи отново както аз желая или с поредната емоционална въртележка,в която наговарям един куп глупости и си заминавам. Сега даже съм си имала нещо с някого и отново съм го изненадвала с моите нелогични действия На него моето отношение му оставило следи,какво съм очаквала сега. Думите му са като стрели,по косвен начин - ти си нищо вече за мен, даже ще се постарая да прозвуча максимално безразличен,моето безразличие е наказанието ми.Обаче погледът му...хора,просто това е най-магнетичният поглед,той се усеща без да си го видял,че те гледа даже. И като се впие точно типично по скорпионски в мен и ме гледа проницателно, изучава ме , не ме изпуска. Сега ще ти пусна и една от онези усмивки,за да ти го направя още по-неустоимо, ще направя всичко, за да не ти изляза от главата . И двамата не сме готови.

Искам да изкажа и възторга си,а не само да се оплакваме.Пуснах си ваш запис,в хода на медитацията за пръв път отдавна се срещнах със себе си.Не знаех,че имам такова кътче на спокойствие,където умът ми не е в постоянно предъвкване.Опита се на няколко пъти да се намеси,имаше на моменти страх,дискомфорт,леко нетърпение. Но чак сега разбрах за тази среща с подсъзнанието,за която се говори.Видях се като дете,почувствах се смела и безкрайно щастлива .Мислех,че това състояние вече не съществува...невероятно е.Смятам да продължавам със записите и се надявам да съм на прав път.

Това медитативно,с любов приемане...как да медитирам и да ке отпусна докато ума ми изперква от страх,сърцето ми ще гръмне и т.н. понякога си казвам объркана съм какви са тези глупости...от месеци вървя по този път към положителна промяна,първо сама,сега вече открих и подкрепа.А дойде ли стресова ситуация изгърмявам като бомба и всичко отива на ма*ната си с извинение.Ставам сутрин,слагам усмивка,намирам си занимания,да,излизам с приятели,спортувам.И в един момент бум...как да съм щастлива като в мен има бомба със закъснител.Има ли случаи на резистентни пациенти към терапията? Или просто времето ми за работа ми е малко и ми е рано.Чела съм,че някои пациенти се лекуват за месец,други с години...

Благодаря ви,правилно ли разбирам статуквото е това,което съм свикнала да мисля и чувствам досега? Честно да ви кажа хич не ми е удобно да съм жертва,многострадалка,даже искам да бъда точно обратното.Писна ми все да ме е страх от това,от онова,искам да скъсам тези вериги и да изляза навън и да дишам! И като усетя,че се задава пустия страх си казвам пак ли ти,какво да те правя вече не знам,остави ме на мира.А той се опитва да ми помогне явно.Как ще се сприятеляваме с него не знам...

Защото го обичам,не искам да го притежавам,просто не искам отношенията ни да останат,зациклили в тази негативност.

- ако пожелае да останем приятели временно или окончателно,за мен е най-добрият вариант...така ще се чувствам по-спокойна и ще мога да бъда човекът,в който както той каза се влюби,а не изискващият,вечно нападателен и т.н. аз бих се радвала да можем да се погледнем топло отново... па макар и да нямаме интимни отношения,просто като го видя се изпълвам с радост,дори отдалече да е,не искам да ме гледа с този сърдит,разочарован поглед - ако щастието открива с друг човек,нека бъде с него,ще ме заболи,да,но аз пак ще запазя топлите си чувства към него - ще ми е тъжно,защото се срещнахме в лош за мен момент,това,което той видя бяха моите страхове,несигурност,решението обаче си е негово,има право на свободна воля и аз пак бих го приела с усмивка

Работя по въпроса,намерих психотерапевт,чета всичко,което сте писали.Получа ли паник атака,обаче започвам да се опитвам да я приема,да мисля за нея като за моя приятелка,чрез нея ще видя страховете си и ще мога да ги преработя.Обаче се чувствам в безизходица.По цели дни ме тресе тревожност,как да се сприятеля и да не ме е страх,нещо ми се губи.Това ще продължава до живот.Вече няма усмивка на лицето ми.Не мога да си живея нормално.Всяко дребно нещо ме вкарва в страх,това докога ще продължава? Губя вяра във всичко,при мен май психотерапията няма да проработи,хапчета ако пропия ставам зависима,живота ми е обречен.

Изгубих човек,на когото държа...чрез обидни думи и действия.Бях груба,обвинявах постоянно,защо не ме взимаш с теб като излизаш,защо не ми звъниш толкова често,аз не съм приоритет за теб и други подобни излагации, а не осъзнавах,че истинския егоист в случая съм аз.Не уважавах правото му на реакции различни от това,което е в моята глава.Атакувах го с изисквания,атакувах го със страховете си...убих магията на красивите човешки отношения.Тълкувах неговото поведение страшно грешно,като непукизъм,като- той не полага достатъчно усилия за мен.Той накрая наистина спря да полага усилия. Отдръпна от мен,разбираемо.Събрахме се след това.Опитах се да оправя нещата,но не си бях научила урока.Не му дадох възможност,не му дадох време да надживее обидата,поведението му беше различно,изпитваше ме,а аз се провалих.Просто не знаех как да го тълкувам.Продължавах да бъда егоист ,чувствайки,че вече не ми дава любовта,която получавах преди го притисках с въпроси,със заключения,с обвинения.Да говоря и мисля само за собствените си нужди.Как така,аз съм си преглътнала гордостта и съм се извинила,направила съм усилия да бъдем отново заедно,а той ще се държи като принц .Така и един път не се замислих този човек,защо се държи така дистанцирано вече с мен,може би защото вижда,че не го разбирам.Че искам прожекторите винаги да бъдат обърнати към мен. Мина близо месец и половина откакто се разделихме.Вече прогледнах. Ама аз наистина имам чувства към този човек. Никога не съм му го казала,връзката ни беше кратка и се страхувах,че ще го уплаша.Той се затвори заради моето все недоволно поведение.Аз нямах почвата и сигурността да му го призная,мислех,че няма да ми отвърне,че ще загубя интереса му.. Страхувам се обаче,че ако му разкрия чувствата си,ще го отблъсна.Той знае,че аз още имам пламък към него,вижда го в очите ми,аз също виждам интереса в него,макар че ми демонстрира и обида .Знам,че това да кажеш - Обичам те,независимо от отговора на другия е сила,а не слабост. Но ако той няма вече чувства към мен.Как да поискам прошка,как да постъпя, твърде късно ли е.

Има хора,към които изпитвам приятелство и уважение,но това значи ли,че ги обичам,че ако станат моя половинка ще се получи между нас. Сексуалното влечение,очакването,тръпката ги няма.как бихме могли да имаме връзка,в която да се чувстваме щастливи.Наясно съм,че тази тръпка е само в началото,после следва обичта,уважението,но първо припламва искрата,не е ли така.

Аз пък сънувам човек към когото имам чувства да извършва полов акт с някаква жена и аз ги наблюдавам...луда работа

Разбирам...сега ми се обяснява защо може би все провалям връзките си.Като си затворя очи и представя какво представлява една любов,една връзка - в представите ми мъжът в нея в един момент винаги става нехаещ,дистанциран, незаинтересован от мен,оставя ме да се грижа сама за себе си,без да го е грижа,не мога да ни видя сплутени,щастливо влюбени,не мога да се видя щастлива...и знаете ли аз все такива типове си избирам.Един път не можах да се влюбя в човек,който ме боготвори,който се държи нормално...макар че е имало такива,аз търся тези,които ме отблъскват,които не ме искат,като ме отблъснат усещам страшна нужда да ги върна...да ме поискат,да стигна до тях,да ми дадат малко внимание и любов. Колко съм сбъркана само.

Нямам деца,на 23 години съм,освен това от месец съм в лека депресия.Нямам много приятели,тези,с тези които имам се виждам няколко часа,след което се прибирам отново вкъщи,сама.Празно ми е.Имам светли дни,но в други дни се събуждам без липса на желание да върша каквото и да е,потиснато настроение,раздразнителна съм, въртя мисли в главата си от рода на - не виждам нещо,което да ме прави истински щастлива, нямам радостно очакване за каквото и да е,събуждам се и живея ден за ден,не искам да живея така,нещо не е както трябва,но не знам какво. Как да го променя,страхувам се от това и не го искам.Успявам да изплувам,хващам се за нещо,което ми дава мотивация и после пак се връщам тук.И това е от месеци.Преди не съм била такава.Сравнявам се с хората около мен,никой не потъва в такива дупки в каквато съм аз. Питам се каква може да е причината,първо не вярвам на никого,гаджето ми ме заряза,баща ми след развода с майка ми си намери друго семейство,той е егоист и винаги поставя себе си пред другите,винаги ще избере всичко друго,но не и мен.Не мога да разчитам на него.Майка ми си има друг мъж,нямам дори телефонния й номер,той е адски ревнив и има много странни правила там,които ако ви ги кажа няма да повярвате.И на нея не мога да разчитам.Поставена съм пред кръстопът,дали да замина за София,където да започна работа,ще имам възможност за нови контакти,за напълно нов живот.Но не съм сигурна тази огромна промяна как ще ми е отрази точно сега.Не знам дали ще се адаптирам,как ще се справя,с тези ПА и тази депресия...трябва да си борбен и устойчив,а аз сега не съм.Ако остана в моя град-аз съм от малък град, контактите ми се свеждат до няколко души,никакъв социален живот,като се замисля за сивия и скучен живот,който цари тук,се депресирам още повече,но пък имам добра възможност,сигурна позиция...сигурност имам.Не ми се започва нова връзка,но се чувствам притисната,времето тече,а аз трябва да си намеря мъж,в този малък град обаче...сигурно ще си остана сама. Абе нищо цветущо не ми се вижда

Здравейте,имам силен,панически страх от ...гадене и повръщане. Всеки месец в околоменструалния период имам гадене,което ми докарва паник атаки.Дните преди това живея в страх.Дали ще ми се случи и този месец.Даже си мисля,че страха от гаденето и повръщането ги засилват.Освен това внимавам какво ям,не искам да пия алкохол,ако леко ми стане лошо,ставам страшно уплашена,имам фобия от вируси,докарващи повръщане,лятото съм като луда,страх ме е да отида на море,поради този факт.Наясно съм,че трябва да стана по-спокойна.Трябва да се науча да приемам гаденето като нещо нормално.Ама аз май съм твърде лабилна.А и как да не обръщам внимание на толкова неприятно усещане.Изчетох доста информация-да се отпусна в страха,да го приема,да го прегърна...медитация,спорт.Такъв тип страх като фобия - лечимо ли е изобщо или винаги ще си остана такава.Какъв е проблемът - в начина,по който гледам на тези явления ли е и как да го променя