krasidim1

БлагодарЯ за отговора. Плъзнах деликатно идеята за тестостерона,за да не предизвикам раздразнение. Каза ми,че не мисли,че има проблем с него,защото получава почти всеки ден ерекция,случва се бързо,а и наблюдавайки го е добре сложен,силно окосмен,добре развита мускулатура,избухлив е на моменти,има го мъжкото “перчене” и т.н. Като че ли той изпитва неудобство от еротиката,от секса,отхвърля ги,изживяването в главата го няма.Предполагам че тази динамика на връзката на по-скоро съквартирантски начала,пълна липса на грижа,старание и секс в отношенията също води до намаляване на тестостерона. А какво ще кажете за идеята,че моделът на отношения в неговото семейство,се пренася и под нашия покрив? Баща,който е работохолик(бивш военен,подходът на възпитание...), винаги в услуга на хората и помагайки им се чувства “като супермен” негови думи. Но към семейството липса на внимание,вечно отсъстващ от вкъщи. Няма го партньорството помежду им,няма “ние”,непрекъснато сочене с пръст,конфликти,мълчаливи стачки с дни,спи се в различни стаи,липса на нежност,на близост,всеки сам се справя с живота си,огромна пропаст помежду им,която е очеизбождаща и т.н. Ние бавно се превръщаме в едно малко копие. Аз също отраснах без да имам пред очите си пример за “семейство”,но пък моите хора са доста по-топли,по-емоционални.

Здравейте, С приятеля ми сме заедно от година,живеем заедно и май вече се превърнахме в...съквартиранти.Когато започна нашата връзка,ми правеше впечатление,че що се отнася до сексуалните въпроси,закачки така да се изразя,показваше сдържаност,апатично отношение понякога. При усамотяване сме имали моменти на близост разбира се,но по-скоро аз съм била активната,търсеща го страна.Не си пада по френските целувки въобще,даже са му неприятни,по предиграта,по ролеви игри,по експерименти,отказва да ме види в светлина на сексуален обект,радва ми се точно като дете на плюшено мече,като на домашен любимец,като на много близко същество...но по-скоро сестра.При първия полов акт ми направи впечатление нервността преди започването му,подход на по-скоро претупване и стремеж да приключи по-бързо,липсваше го наслаждаването и близостта. От тогава сме имали контакти с честота около веднъж,два пъти в месеца,краткотрайни,отново с това “дървено” отношение. Напоследък, тъй като сме и по- натоварени,се случва веднъж на 45-50 дни,без старание,сухо,скучно,което за мен е крайно незадоволително.Вече и аз имам проблем,последният път след 40-дневно нищо,изпитвах силна болка при самия акт и въобще не можех да се отпусна и насладя.Като допълнителна информация- няма проблем с ерекцията,все още нямаме и 30 години,пуши,употребява алкохол,но не прекалено,не е особено емоционален,затворен е,бих казала,че на моменти мързела доста надделява,не си пада по спорта,но успявам да го измъкна от бърлогата от време на време,на работа има натоварване и стрес,но и в периодите,когато беше свободен,пак не беше активен и деен,когато сме на почивка,отново нищо,най-голямата му страст е храненето,пошегувах се с него,че ако ме гледаше така като си гледа пържолата и ако отделяше внимание и любов и обожание на мен както на храната си...би било прекрасно. В тяхното семейство го има това чревоугодничество,майка му много държи да се седне на трапеза и с часове да се хапва и пийва,нездравословно разбира се,но това е свещен ритуал там.Може би единственото място,на което се виждат,разговарят и осъществяват близост.Имам чувството,че тя е студена и...скучна като човек,а те са много много близки и той е нейно копие.Баща му беше подхвърлил на шега веднъж,че и в техния дом сексът е абсолютен мираж от години.На пръв поглед са идеално семейство,но имат доста проблеми в отношенията,което също може да му влияе. Правила съм опити да разговаряме,той казва,че съм права,че този проблем го кара да се чувства зле като мъж,че просто така се е наложило от началото при нас и е станало нещо нормално,че трябва да се промени и ще работи по този проблем,но промяна няма.Въпросите ми са следните- възможно ли е човекът просто да е асексуален? Това изобщо подлежи ли на промяна,ако започне терапия,което му подхвърлих.Той е склонен,но се притеснявал да не наруши уж установения ред и баланс в живота си ( който е супер илюзорен според мен) и да не изплуват на повърхността проблеми. Възможно ли е да е хомосексуален? Да не го привличам?Има ли похвати,с които да провокирам по-мъжествено поведение,желание за секс?

Нивото на възбудимост при мен е много високо,за жалост съм от “късметлиите”,които имат генетична предразположеност да реагират на стреса чрез тревожност,паника и т.н. Терапията как точно ще промени тези биологични особености и въобще възможно ли е? Как човек с такъв тип нервна система се превръща в друго?

Привет и ЧНГ! От последното ми писане досега мина доста време. Започнах психотерапия в този период,свършихме добра работа,но сякаш се затъкнахме на ниво анализи,анализи,анализи,което още повече даде храна на и без това предъвкващата ми всичко глава.Усетих,че започна да ми тежи и към края на 2 месец преустанових срещите.След терапията имаше светли 4,5 месеца,обаче от известно време насам имам стресов период. Какво изкара наяве той? Зверска несигурност,която пречи да взимам решения и поражда непрекъснато съмнение в себе си и липса на удовлетвореност,панически страх,че не мога да се справя сама,”светът е лошо,сиво,страшно място”, безброй когнитивни изкривявания,които се старая да улавям. Поглъщащ ме ужас,че някой ден ще загубя баба ми и дядо ми(вярвания,че само те ме обичат на този свят)които самички ме отгледаха,а преди месец му откриха рак.Усещам се заклещена и спряла в етап-дете.Чувствам се беззащитно,ранимо дете. Отделно-лекар съм,работя без почивка в сегашната ситуация.Умората също е огромен фактор,предполагам.Очакванията към мен ми тежат,всички възлагат големи надежди на бъдещето ми,тези вперени очи към мен,старанието да бъда перфектна-тежи. Майка ми се раздели с баща ми като бях на 7,не че беше много до мен преди това,все я нямаше.Влюби се в мъж,с който е и до днес.Спозвайки дистанция,подържах добри отношения.Имам приятел,който се сближи с мъжа и започнахме да се събираме заедно на вечери постоянно.Половинката на майка ми е с много тежък характер,употребява често алкохол и става и по-лошо.Започнах като се прибирам от тях да не мога да спя,гадеше ми се,треперех,чувствах се зле,дори само като ги видя и ми се обръщат червата,не от омраза,поне не съзнателна,дори не знам какво е и какво става в мен.Казах на приятеля ми,че срещите започват да ми стават неприятни.Той не взе много под внимание това.”Гледай по повърхностно,намирай във всичко положителното,аз се радвам,че ти се сближаваш с майка си,това е добре за теб”.И така до вчера-стана скандал,грандиозен,след него казах на майка ми,че предпочитам да не отида,поставиха се ултиматуми от мъжа на майка ми,а и от нея,или идваш или приключваме...отказах,плаках цял ден,много ме болеше от всичко,което става.Приятелят ми започна преговори с мен “поели сме ангажимент,зряло е да го изпълним,не са прави те в случая,но бъди ти по-голяма от тези дребни,нищожни проблеми,последно обещавам и тактично ще се оттеглим,бъди с мен на празника,аз говорих с тях,разбрахме се,обещавам само думичка,която да те засегне,хващам те за ръка и те извеждам от там”,дори майка му дойде вкъщи да си поговорим и ми каза,че не съм права точно на празника да постъпвам така,че майката е една каквато и да е,да простя,да помисля и за приятеля ми,че го поставям в неудобна ситуация и т.н. Почувствах се леко притисната.Признавам ,ядосана също по много причини.Все пак се събрах и отидох.Видях очите на майка ми с влизането,беше тъжна.Веднага се пречупих и се изпари яростта ми,стана ми жал...дойде моментът да си тръгна,тя остана там сама на стола,да го чака,защото не и даваше да си легне,да му правела компания.Отново ми стана мъчно за нея.Прибрах се,легнах си,събуждам се след час,треперя,сърцебиене,уплашена,дорине искам да лягам отново,защото съм напрегната,превъзбудена.Вече не знам как да се справя с всичко... Как да разбера какво изпитвам към майка си? Чувствата ми,че съм притискана от всички страни,оправдани ли са или отново моите криви мисли? Как да се справя със ситуацията,да спре да ме трови? Защо се самобичувам? И още хиляди въпроси...

Добре,че ви послушах.Чувствам се много по-добре,извиних се.Дадох му цялото си разбиране и подкрепа,важното е да сме щастливи,приятно ми е да знам,че го има в живота ми и му казах,че на този етап като приятели бихме се справили доста по-добре.

А как ще осъзнае липсвам ли му,харесва ли ме,иска ли ме,ако отново аз поема инициативата за контакт,вместо да го оставя да усети и ако прецени ще ме потърси?

Държеше се по-студено,умислено,дръпнато,не влагаше ентусиазъм последната седмица,вие какво бихте си помислили? Усещах,че нещо се "вкисва". Днес като се поуспокоих вече съжалявам за постъпката си. Ако трябва да си дам съвет като страничен наблюдател,бих си казала,че той заслужава да бъде щастлив.Да проявя разбиране и да му кажа да направи това,което смята,че е най-добро за него.Аз съм голям човек и ще се погрижа за себе си,не е негова отговорност. Късно е вече,оплесках се.

Е...поредният шамар.Защо Бог не ми прати нещо хубаво малко да ми даде стимул. Тази вечер поиска да се видим,говорихме си чудесно и изстреля - искам да разваля прекрасния момент и да говорим,не приключвам с теб,искам да обясня защо съм странен,мисля дали искам сериозна връзка или искам просто да не съм сам,казах добре,но аз пък смятам,че е нормално да имам някой,който ще дава всичко от себе си,той отвърна- това и заслужаваш,не заслужаваш да бъдеш третирана по различен начин,аз пламнах,какво очакваш аз да направя вмомента,прехвърляш отговорността на мен да взема решението,което ти вече си взел,но те е страх да кажеш,той - просто искам да разбера по някакъв начин какво искам...станах,хванах си чантата и си тръгнах без думи.Не съм за разигравка.Написа ми преди малко - не си права,когато ти искаше да говорим бях там,сега аз искам да кажа за себе си и ти си тръгваш,не е готино това,отговорих му,че няма нищо за казване.Дали съсипах всичко с тази емоционална реакция.Задавам глупави въпроси,вероятно...ако е Човекът вече щеше да ми е потрошил телефона от звънене,нямаше да ме пусне да си тръгна. Боли ме вмомента.Защото не ме е харесал,защото не ме иска,защото съм отхвърлена,защото отново съм сама,поредното разочарование в списъка ми с такива.Не искам да бъда ревливата жертва,но съм страшно разстроена.

Благодаря ви! Поговорихме,споделих му поднесено по непритискащ начин,че ми е приятно това,което се случва помежду ни,но имам дадени притеснения относно възрастовата разлика и относно моите планове за бъдещето.Постарах се да не звучи плашещо,а като откровение пред приятел.Той прояви разбиране,поядоса се малко,каза ми,че сме на твърде начален етап и би било безумие да ми обещае каквото и да е,не разбирал каква е целта на разговора (явно не е наясно,че жените искаме просто да споделим,за да ни олекне).Искал семейство,искал дете,просто вмомента не може да гарантира нищо на непознат човек.Ако се чувствам,че съм с някой,който ми губи времето и реша да прекратя,с цялото разбиране на света щял да подходи... Ще дам време и ще преценя.Започнаха свръханализите,което ми подсказва,че имам по себе си още доста работа за вършене. В началото той правеше всичко възможно,за да ми се докаже като сериозен човек,добър събеседник,опора,грижовен и т.н. А сега като че ли се поотпусна и зае малко по-дистанцирана позиция.От това дойде и разочарованието.Аз също отвърнах със същото.По-постни приказки,по-обрани емоции,въпреки че иницира контакт,иска да се виждаме почти ежедневно.Да вмъкна също,че не сме имали сексуален контакт.Бил готов да се измъчва,но не иска да се чувствам притисната,а да се случи когато го почувствам."Караме го бавно"казва.Съобразявам се с темпото,не съм изискваща,давам пълна свобода,подкрепям го,естествено не съм и там винаги на разположение,движа си и своите задачи. Нарани ме последният ни разговор и оттогава го мисля постоянно.Бих казала дори,че съм му бясна! Каза ми - "усещам те,че въртиш нещо в главата си,а все мълчиш,искам да си ги говорим нещата и ако трябва да има компромиси,ние започнахме доста бурно и сега се усеща спад,вероятно защото аз съм затворен,трудно изразявам, трудно допускам,държа се темерутски понякога,не мога да стана друг,ти си красиво момиче и със сигурност си свикнала да получаваш сърцето на някого на момента,но аз не съм типа от книгите и филмите(като си затворен,защо трябваше да ме баламосваш в началото и да се правиш на романтик???) " Това всичкото заедно с отдръпването ми звучи като - "аз не съм сигурен искам ли те или не,няма да се старая да те накарам да се чувстваш щастлива,няма да се впусна на 100%,ще съм тук и ще се нося по течението." Смятате ли,че преводът ми изкривява това,което той казва? Вмомента единственият вариант да не вляза във филма,да не нарушавам спокойствието си,а и да го доотблъсна е да си поставя цели,да преместя фокуса (трудно е мамка му) да върша вълнуващи неща и той да не бъде център на Вселената.

Здравейте за пореден път! Пиша ви първо,за да изкажа благодарност за многократната подкрепа.На всички,които са улашени и се терзаят -да,трудно е, чувството на обреченост и безнадеждност са доста реалистични,но това е просто тъмен облак,който минава през ума ви.Трябва време,трябва търпение и добри учители.Рано или късно урокът ще бъде усвоен.Да,стресовите моменти винаги ще ги има,ще бъдем тъжни понякога,ще се тревожим,но това е животът,приемаме го. След един такъв период на катарзис и при наличието на желание и усилия за промяна и растеж,излизаш нов променен, по-силен,помъдрял човек колкото и клиширано да звучи ! И естествено както винаги имам въпрос.Срещнах неочаквано нов човек.Отношенията ни са съвсем млади така да го кажа...на месец и половина.Всичко е прекрасно! Той,семейството му...главата ми обаче си създаде проблем,чието решение ме затруднява.Имаме възрастова разлика - по - малък е с 3 години от мен,все още е студент,а аз вече работя.Има още 3 години докато завърши.А аз така искам вече сериозни отношения...искам дете в близките 2 год. Хич не ми се нрави идеята да си загубя още няколко год,след което да чуя -"рано ми е още,има време" и т.н. Той отваря темата брак,деца,веднъж дори подхвърли,че иска,че е готов.Не смятам обаче,че родителите му биха го приели много присърце,както и не съм сигурна доколко е осъзнато това изказване от 22- годишен мъж...Не знам как да постъпя,глупаво е да прекратя отношенията ми заради подобни опасения.Смятате ли,че е редно да споделя с него тези свои размисли?

Манипулацията я осъзнавам,но съм отраснала с тези хора и ми е вменявано,че са авторитети,че са особени,свикнала съм да се свивам пред заповедническия и шефски маниер...все още ми е трудно да кажа точно каквото мисля и чувствам.Като ме изправят сякаш на съд и започнат да ме хокат,си гълтам граматиката.А вътрешно започвам да се настройвам негативно и дори не искам да виждам въпросния човек и семейството му... Относно визуализацията - това което виждам,ме кара да изпитвам обреченост ако остана тук.Обратното,напускам и тръгвам по нов,непознат път- това ми гъделичка приключенския дух (изключвайки всички "ами ако", всички минали спомени в паметта ми,които плашат и т.н.) Дори последните нощи сънувам земетресения и торнадо,което изкорени всички дървета,но странно се събуждам спокойна и като че ли облекчена. Благодаря за отговора!

Здравейте! Отново съм поставена пред дилема,направих грешката да подпиша доста обвързващ договор на място,на което имам близък човек.Беше ми представена от нея като невероятна възможност и т.н.Прочетох договора и смятах едно,впоследствие като ми беше разяснено разбрах какво всъщност съм подписала...договор задържащ ме 10 години на място,но което не желая да се закотвя толкова дълго плюс голяма неустойка.Мисля,че все още имам шанс да се измъкна.Близкият ми човек обаче ми внедрява чувство за вина,къде ще отидеш,какво ще правиш,няма да се оправиш в София,там е друго,аз заложих името си и ти да напуснеш на първия месец и още доста подобни гневни изблици. Изпитвам вина,огромен срам и ми е тъжно,че ще си прекратим отношенията...роднини сме.Обаче така ми се поставят нещата,че ако напусна,това би било голяма обида. Ако ще напускам,трябва да е веднага,искам да се преместя в София,мисля си,че страхът ми ме кара да намирам оправдания.Да послушам сърцето си,което от край време мечтае да се откъсне от тук или разумът,който ми казва- там нямаш никого,финансите ще бъдат ограничени,ще имаш период на адаптация,хората са други,трябва да бъдеш много устойчив...сещам се за цитатът,че най-много сълзи са проляти по сбъднати мечти. Та ако може някой да ми каже дори нещо дребно вмомента като съвет,ще съм много благодарна!

а как да се срещнем с това,което е отдолу и да го преработим

Здравейте,много често сънувам спокоен плаж,океан и изведнъж от нищото се вдигат цунамита,друг път някакъв адски потоп...както и напоследък 2 пъти как летя със самолет,пада в морето и аз заедно с колегите ми оцеляваме,оставаме в тъмната,плаваща машина,чакайки помощ,а отдолу под нас във водата,някакви непознати същества създават шумове и е доста страшно...все се събуждам напрегната

амбициозна,обичам да се развивам и обогатявам с нови изживявания,знания -имам харизма (казвали са ми го много пъти,така че вероятно е така) -отговорна -контактна -организирана - подхождам добронамерено - обичам да обгрижвам - имам чувство за хумор - проявявам емпатия и състрадание - стремя се да намеря индивидуалния път и подход към всеки един и да навляза в дълбочина,да дам специално отношение на всички - хедонист и естет - семейството ми - най-близките ми приятели - първата ми любов - семейството на най-добрия ми приятел - като по-малка ходех на балет и се справях доста добре - бях и в детски хор ,благодарение на което преодолях сценичната си треска - готвех се за кандидат-студентски изпити,за сертификат в най-стриктната езикова школа в града,плюс подготовка за матури и на 4-те изпита си задоволих очакванията,завърших университет успешно - имах огромен страх от водата след инцидент,преодолях го,научих се да плувам дори -никога не съм залитала по алкохол,наркотици,цигари...изобщо не харесвам да си вредя - когато съм била в затруднение (финансово,емоционално) не съм натоварвала близките си - дарявам всяка Коледа подарък на дете от дом,гледам да давам по нещо на бездомни хора,животни - обичам да изслушвам с интерес и ако мога да помогна...търся най-добрия и полезен съвет - в работата си заявявам мнението си напоследък без да ме притеснява ответна реакция - наскоро изведох мой приятел на шопинг(подготовка за среща) помогнах му с визията,вдъхнах му кураж с няколко разговора и го изпратих с повече увереност към срещата,сподели,че много съм му помогнала - да водя разговор - домакински задължения - да декорирам - танцувам добре -да накарам човек да се чувства обожаван тези,които споменах,че държат на мен и ме ценят скоро не съм се замисляла за хубавите си качества... и как да ги вложа в работа,която да ме прави щастлива

Да,права сте...имаше и такъв вариант с "любовницата".Добре,че се разминах с тези хора.Какво ли е всеки ден да се питаш- ами ако не беше положението ми,възможностите ми,този човек щеше ли да ме вземе? Да ме избере при всякакви обстоятелства,просто защото обича душата ми? Поглеждам нещата от нов ъгъл - ще се гордея,че въпреки трудностите,съм това,което съм.Просто трябва да спусна пердето,въобще да не гледам чуждата паничка и да се сравнявам.Всеки си върви по собствения път,води си собствените битки и трудности и си носи кръста.Ще гледам да се заобиколя с повече сърцати хора,да се зареждаме положително.В последно време ми е леко отровен психо климатът.

Благодаря,отговорите ви винаги ме карат да се чувствам по-добре.Аз знам,че с нищо не превъзхождам или стоя по-ниско от когото и да е.Обаче позволявам на мисли от рода на "Ето...този човек,има семейство зад гърба си,така е много по-лесно,когато има кой да те подбутва,ти се буташ сама като вода в бряг." или " Той винаги ще предпочете нея,тя е по-успешна от теб,ще има по-добър живот с нея,с теб ще му бъде по-трудно,ти дори нямаш възможност да се подържаш по начина,по който го прави тя." Страшно пораженческо мислене,което ми изпива енергията.Удобството в едни отношения не може да замени истинската спойка. Аз искам да постигна успех,да се реализирам,вмомента се лутам...може би проблемът е,че не съм намерила попрището,в което да съм максимално креативна,целеустремена.Само оправдания си намирам,защото не си вярвам достатъчно.

Здравейте, имам трудност да преобразувам яда си.В миналото започнах отношения с човек,който изглеждаше,че ме харесва.Бях мила,тактична,давах му разбиране и т.н..Той учеше архитектура, възпитан,човек с цели и амбиции,от голямо,сплутено семейство.В един разговор ми зададе въпросите - "с какво се занимава семейството ти" било важно да чуе,на онзи етап майка ми беше безроботна,освен това тогава не контактувахме с нея (за кратко) . Получих негативен коментар от негова страна.Не ми и завиждал,за една жена било много трудно да се справя сама,особено ако има дете.Усетих,че не го задоволиха отг. ми,не ме и потърси повече.(толкова явно е държал на мен).Не си втълпявам,убедена съм,че просто визията му за човек,с когото да прекара живота си не включва обикновено,бедно момиче.Малко след това се ожени за човек от доста заможно семейство. Ситуацията се повтори с друго момче.Почти идентична.Всичко между нас вървеше чудесно докато не срещна дъщерята на политик.Имаше дилема,но избра нея. (познавайки я,не смятам,че отстъпвам по нещо,с изключение,че тя е с доста по-голямо самочувствие и вяра в себе си,увереност и нахаканост) Наясно съм,че просто не ми е било писано,но ми остана следа.Сега съм си втълпила,че това,че сем. ми е разведено,сложна ситуация,би отблъснало.Това,че сама се оправям,нямам кой знае какъв гръб... адски глупави разсъждения,но като че ли вече вярвам силно в тях.Вътрешният ми глас ми казва - нямаш шанс тук,ти коя си,за да ти бъде обърнато внимание,а за влюбване да не говорим.Твоето ниво е друго.За жалост на мен доста ми е говорено от малка,че човекът,с когото ще създам семейство трябва да е интелигентен,човек с професия и визия за бъдещето.Ако не е така,чувствам,че съм направила грешен избор...откровено казано вкусът ми за мъж не включва такъв без амбиции,пробивност и целенасоченост. Ежедневно се сблъсквам с дискриминация на финансова основа,отношение според статута.(вероятно подсъзнателно и аз деля хората по подобен критерий,знам ли).Това ме кара да се чувствам ядосана.Защо аз,която по нищо не отстъпвам, сложена в обикновена,семпла,нескъпа опаковка, съм пренебрегвана и отхвърляна?Аз полагах усилия да се образовам,да си изградя принципи,накрая обаче остава незабелязано. Защо това че баща ми е име,автоматично би ми спечелило уважение и отворени врати? Защо е толкова несправедливо устроен светът?

Здравейте,6 месеца водя борба...имам периоди на силна мотивация и такива на отчаяние.Последната нощ беше ужасна за мен.Мислех как каквото и да правя вътрешно в мен има един страх.Не мога да се радвам на живота вече.Постоянни изкачвания и падания в дупката.Как ще имам семейство,деца,ако постоянно съм в това състояние.Явно аз просто съм повредена.Мислех не искам да живея повече.Представях си как ако извърша нещо,ще се отърва от мъките.В същото време не знам искам ли го наистина,или просто искам да живея както преди.Смело,щастливо. Психотерапията не ми помага особено.Говорим за проблеми от ежедневието ми,разказват ми се истории,примери и това е.Имам чувството,че нещо куца в подхода.Представям си как ще си ходя по психотерапевти години,дори лекари,ще има временно подобрение,и после пак.Може би и самият специалист го знае,но не иска да ми го каже,за да не ме отчае съвсем.

Правилно ли си обяснявам Това,което разбирам е следното - в момента,в който се идентифицираме като мъж или жена, противоположният полюс попада в несъзнаваното .За да бъдем цялостни,е нужно да интегрираме тази противоположност.Това се случва по външен път,чрез проекцията. Анимусът и анимата са скритата мъжка и женска страна на психиката. Как се изгражда образът на анимуса в психиката, родителят от противоположния пол ли е моделът? Разцепването се осъществява,когато родителят притежава много противоположни качества.От една страна е мил,грижовен,всеотдаен,а от друга на моменти е дистанциран,нехаещ и егоистичен. Ние се идентифицираме с една част от тези качества,а другия полюс натикваме в подсъзнанието си.Ако партньорът ни отразява тази сфера от сянката,която ние сме закопали в дълбоките пластове на психиката и не желаем все още да се срещнем с нея,тогава се заформя конфликт. А всъщност конфликтът е в самите нас. На какво се дължи фактът,че някои хора избират партньори,които притежават точно полюсните, нехаресвани от тях качества ? По този начин изживяват своята сянка и се чувстват по-цялостни ?

Здравейте,бихте ли могли да ми препоръчате четиво или конкретни дейности,свързани с развитие на женската същност,приемане на това,което тя носи със себе си...силните менструални болки,менструалните ми смущения говорят,че явно имам проблем с отдаването,с приемането на женската роля.Имам желание за промяна в тази насока.Просто не знам как.

Имам въпрос към специалистите - за справянето с ПР,кой метод на работа е по-ефективен, НЛП или КПТ? Предполагам всичко е индивидуално,но след разговор с психиатър,той ми даде мнение,че КПТ е много по-бърз и единственият вариант да бъде разрешен проблемът ми

Благодаря,думите ви ми дават мотивация и надежда. Защо толкова ме притеснява да не се изложа пред някои хора.Най-вече пред тези,които в съзнанието ми виждам като авторитети,които ме респектират.Все ми се струва пред някои хора,че изглеждам нелепо,не толкова уверено,че няма да ме харесат...да знам глупаво звучи.Какво да правя,за да се стопи това напрежение? Мислех си да опитам да контактувам с все повече хора и да бъда максимално искрена и себе си.Не виждам друг начин да преборя това.А да не говорим за идеята да си предизвикам ПА умишлено и някой да види...тогава бих потънала в земята.

Здравейте,имам голям напредък,определено вече застанах лице в лице със страхове,които потисках.Прителността винаги е била мой спътник и явно се дължи на моята ниска самооценка,вярата в това,че не мога да се справям сама,плахостта ми.Моята свръхчувствителност по отношение на общуването ми с другите и зависимостта ми от мнението им,желанието да бъда одобрявана.Поставям себе си на заден план,компромиси само и само да запазя добрия тон,премислям прекалено много всичко...и т.н. Оттам идва и голямото напрежение в мен откакто се помня.Възможно ли е да бъдат преработени тези мои характеристики,при мен страхливостта и прекаленото умуване са по-скоро характерови черти.А сега като се пръкна и този страх от гаденето и в околоменструалния период страха.Освен това и страхът от страха ми е голяма спънка към спокойствието...

Аз съм доста мотивирана,но осъзнавам,че явно ще е много дълъг период.Знам какъв човек съм,който обичаше динамиката...имам моменти и сега,въпреки психотерапията,в които изпадам в дупки.Питам се,защо си в дупка? Пиша- вмомента животът ми е лишен от цели и преживявания,които да ме вълнуват,ами намери,създай си ,но следва любимата ми мисъл.Ти не можеш да правиш каквото желаеш,защото постоянно те е страх.Може да получиш ПА,ако отидеш там,където ти предлагат да пътувате,там ще си сама,несигурно е...то даже не ми носи удоволствие,та аз вместо да му се наслаждавам,през цялото време съм на тръни да не дойде някоя ПА,как да не се случи.Така сама си правя стрес.И избухвам в рев от отчаяние,особено сутрин като се събудя.Чувствам се затворник в себе си. Слугувам на един страх.Казват ами недей,но не е толкова просто.Преди месеци като започна всичко,мислех,че ще е по-бързо стъпването ми на крака.Обаче нещата излязоха по-дълбоки.Ще бъде явно годинки работа.