Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Криси9

Участници
  • Общо Съдържание

    9
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  • Days Won

    1

Криси9 last won the day on Ноември 10 2018

Криси9 had the most liked content!

Профил Информация

  • Пол
    Жена

Последни Посещения

The recent visitors block is disabled and is not being shown to other users.

  1. Криси9

    Семейни отношения

    Здравейте, пиша тъй като в семейството си и аз съм в подобна ситуация, и ми е интересно как ще се развие темата. Не мога да изразявам себе си, без да бъда съдена и колкото повече го правя, толкова по-зле става, образува се нещо като непреодолима пропаст и някак си ми омръзна аз да бъда инициатора за истински и сериозни отношения.. Звучи жалко нали? Да се бориш за сериозни и искрени отношения в собственото си семейство. И колкото повече гледам истината в очите, приемам че българина просто в голямата част от населението е такъв... Живеещ в отрицание боклук, който не си мръдва гъза преди ножа да опре до кокала или дори отреже някой и друг крайник... Не си признава истината за самия себе си, дори не си задава сериозно въпроса добре ли живее, може ли да живее по-добре, КАК да бъде по-добър човек.. Единствено за оплюването живее, гордостта му се крепи не на личните постижения, а на чуждия провал. Това е и причината разбира се, поради която тя е толкова крехка.. А омразата толкова голяма. Истината винаги се компенсира с отрицателна емоция, с която боклука си е съвсем наред стига никой друг да не забележи причината поради която се чувства така. Ако дадеш на боклука да разбере, че осъзнаваш какво се случва тогава започва борба за надмощие, едно дебнене и куп долнопробни номера, които най-често не си заслужава да търпиш, защото освен ако не си притиснат в ъгъла или ти е прекалено скучно, няма рационална причина да бъдеш в такава ситуация. Социалния статус се влияе много, мноооооооого от способността да назовеш очевидно човек в трудност или с по-слаби социални умения "мизерник", "луд", "странен", "идиот" и прочие. Съжалявам за обидните думи, но не се сещам за други. Повърхностно е да не се нарекат нещата с истинските им имена. Такива "самотни" мисли имам, че много често ми нахлуват емоции, че съм лоша и започвам автоматично да се чудя какво ми липсва. Това е общественото положение, което влияе на междуличностните отношения в семействата. Ако хората останат безпризорни за тези неща отвън, те нахлуват вътре в тях и между тях, и започват да управляват всичко. Аз лично съм на път да се откажа от каквото и да е общуване с моите роднини, защото историята с тях, общуването с тях, "познаването" с тях ми носят най-вече огорчение и ограбване, с голям минус, и вътрешни липси естествено, с които ще трябва да работя цял живот. Знам че съдбата мисли за всеки и не винаги това от което се нуждаеш се намира там, където трябва. И вярата е всичко. Затова пък от друга страна защо да продължаваш да чукаш на врата, на която никой не отваря? Ами достойнство, ами чест? Може да е несъзнателно, но са ме потъпквали много пъти в опитите да се сприятеля с тях.. И когато се опитвам да съм искрена докрай се почва "какви ги говориш", избягващо "ти не си добре", "говориш прекалено много", ядосват се и започват да ме мислят за враг, без да виждат истинските ми намерения, просто защото те така са свикнали да си общуват. Да си подмятат по някоя истина, която им е мъчна за признаване в спор, за да приключат разговора. И да, като тегля чертата, обидена съм! А може би както казва Мърфи, ако всички са в насрещното, значи ти си..
  2. Но.. за да забележиш, че борчетата не са на място си, се изисква критична мисъл, и тя произтича от разума - а живота без него не съществува. Когато се стремим към любовта и истината, критиката е съвсем различна и дефинира проблемите без излишна емоция.
  3. Донка, и аз мисля така и ти си права, но мисля и още нещо, че критиката е човек да си я има за себе си и не може да се живее пълноценно без този атрибут на съзнанието. Да се старае да не прехвърля на околните собствените си недъзи до колкото е възможно, да се стреми към по-доброто. Но не можем да се лишим изцяло докато сме живи (аз поне така мисля) от критиката. Но има моменти или цели животи, в които човек е заслепен и единствения начин да прогледне е като сподели част от товара си с околните. Критика ли е да не харесваме някого, да не желаем да общуваме с някого? Критика ли е да отблъскваш с държанието си определени хора? Аз мисля че да, подсъзнателно или съзнателно, всички го праивим. Лицемерно или искрено? Може би и мотивите за дадена критика са важни. Критика ли е да изместим нещо зло и несправедливо? Разумният човек, този който работи с автентичния си аз, е сигурен както в безкритичността (което е любов, може би) така и в критиката си (което за него означава готовността му да бъде творец на любов). Ако критиката произлиза от сърцето, мисля че няма как нещата да станат по-зле, че проблемите биха се разрешили по-леко и сигурно. Критика ли е да направиш от неплодородната почва гора или да засадиш дървото в сухата почва? Сигурно и земята се бунтува на такава промяна, че бива събудена, че й се налага да се разширява и да се споделя с някое дърво.. Кой знае.
  4. Slavi89, относно новата ти диета и липсата на адекватно храносмилане, като човек препатил по въпроса, понеже си имам проблем с жлъчката от години, въпреки иначе благородните режими и хранения недействащи в случая, защото жлъчката вече не произвежда достатъчно и/или задържа киселина с която да обработва храната. Години бях на растителна диета без този проблем при мен да се коригира. Производството на жлъчен сок може да се възстанови от правилен живот и ти препоръчвам да пиеш вода с домашен или био-ябълков оцет и лимон. Много добро е Бетаин Хидрохлорид, това е сол, която се пие докато усетиш че нещата вече са наред, защото не само добавяш солта отвън и винаги да разчиташ на добавката, но и се стимулира жлъчката да започне да работи сама. Обикновено се пие 2 месеца в крайни случаи А.. и плюс това без производство на жлъчка няма да можеш да абсорбираш витамин Д независимо колко пиеш.
  5. Dinamos, гнева ти върху въпросните субекти, които се продават е напълно оправдан от една страна. От друга страна повечето от тях заслужават съжаление по-скоро, и като се замислиш няма чак такова значение за каква идея си се продал - щом си го направил, то собствената съвест не можеш да излъжеш колкото и упорито, и успешно да се опитваш. Решението да си върнеш ценностите или да си създадеш такива, каквито си нямал, си е дълъг и трънлив път, с много много сол в раните. И всеки, който иска и се реши на подобна крачка, заслужава подкрепа. А тези които не искат да имат подобни ценности (овладели са по някакъв начин деградацията и са я преврънали в нихилизъм) - няма начин да накажеш всички - все пак не забравяй къде живееш в България, аз само като се разходя по улицата и виждам множество хора с подобно поведение. Какво мога да направя? Ами извода е, че мога да дам най-доброто от себе си да се обградя с пълноценни за мен хора, да бъда щастлива и да покажем на останалите, че няма по-хубаво от това да бъдеш себе си. Тъй като всички грешим и сме в търсене на правилното, няма да остане време да усъвършенстваш себе си и да живееш с вина постоянно - своя или чужда. И все пак критичното мислене за мен си остава номер 1 метод да се отстраниш от зловредности(понеже можеш ли да разсъждаваш критично, означава че си стигнал до корена на проблема), така че .. направи така че повече хора да те разберат
  6. Ами.. от второто май има по-малка вероятност да се разболееш, защото повечето хора биха прогледнали в самия процес на осъществяване на такива желания. Докато с порното си сам, няма с кой да сравниш желанията си и се изолираш в по-голяма степен от обкръжаващия те свят. Човек понякога в самотата си, си представя че целият свят е негов и че ще се ръководи от желанията му, но трябва възможно най-бързо да потърси в себе си и останалите истинските си недостатъци и желания.. Обикновено критичното мислене помага в такива ситуации, няма как да искаш да правиш секс с почти всички жени примерно - а точно обратното, ако не би искал да правиш само с една, то поне те ще са много малко. Мисля си, че всеки един от нас има съкровени мечти, които произтичат от любовта и трябва да наблягаме да се борим за тях. Самоосъзнаването и работенето със собствените грешки и кривини в характера поправят и останалите недостатъци, които са се развили по веригата, с времето. И то е сякаш товар ти пада от плещите, малко по малко, колкото повече изхвърлиш, толкова по-лесно и приятно става. ПП: По-вредно няма, защото на вредата не може да се гледа като на нещо обективно. Тя е субективен процес и всеки се засяга по различен начин. Просто е по-малко вероятно да развиеш пристрастеност към реалния секс, отколкото към порното.
  7. Е.. много ясно и аз няма да се бутам да помагам на хора, които ме спъват. Каква друга причина има да мразиш някого? Да кажем примерно, че изпитваш големи житейски трудности или си се заел с толкова важна задача, че въпросните хора, които мразиш са последното нещо за което се замисляш изобщо. Не навлизат в полезрението ти, освен когато те самите опрат до теб.. В такъв момент осъзнаваш колко безсмислено е било да се занимаваш с тях и колко други по-важни неща си имал да правиш през това време. Дори когато си на война, последното нещо, което ти помага да спечелиш битката е като мислиш за враговете си. Естествено не става въпрос да забравиш на кой свят се намираш и да забравиш, че някой ти мисли зло(аз дори в никакъв случай не бих, а ще направя всичко за да се подготвя за всеки възможен изход на ситуацията в която биха ме поставили..), а да помислиш какво означава това зло за теб самия и по какъв начин ще се надградиш покрай него. Тоест важно е да имаш работещ регистър за доброто и злото и ако все още не си готов да го победиш без да си изцапаш ръцете.. и врага ти примерно е направил прибързано действие и трябва да избираш между теб и него..тогава да. Нека се удави и нека ти го удавиш ако от това зависи живота ти. Но иначе.. докъде се простира омразата? И не трябва ли да я надмогнем, просто защото е редно за нас като личности, на първо място защото ни наранява лично.. Всичко започва и свършва в личността на човека и преди да предприемем нещо, трябва да разберем накъде води. Това още веднъж отговаря на въпроса на темата, защо човек трябва да изпитва приятно усещане, докато прави добро. А доброто води до щастие и развитие. И всичко пак опира до доброто и злото. И може би ще стигнем дотам, какво изпитва човек когато прави зло? Понеже емоциите са доста по-разнообразни и за тях може да се напише енциклопедия в 25 тома, докато щастието се споделя от всички хора и се разшифрова доста по-лесно, така да се каже
  8. Самият факт, че ще ти бъде съвестно говори, че имаш добри намерения, не всеки е с готовност да помага. В акта на правенето на нещо добро може да видиш, че ти подпомагаш за нещо да бъде по-добро отколкото е в момента и това ще ти бъде напълно достатъчно. Или пък прозираш в човека, който ненавиждаш, че макар и далечен за теб, по природа имате нещо общо и че всички сме деца на Бог, и в крайна сметка дори може да се помолиш за душата му, за да стане един човек омразен на света също си има причина. Ако пък го направиш и не изпиташ положителни емоции, а продължаваш да изпитваш пренебрежение и ненавист, значи имаш някакъв емоционален блокаж върху който да работиш, може да си се отдалечил твърде много от самия себе си. Всички трябва да полагаме усилия да бъдем по-добри, не можем да правим света добро място, ако ние не сме.
  9. Криси9

    Имат ли нужда от... дарове?

    Преди всичко, даването на дар е заявка към теб самия, към какво се присъединяваш. Това е израз на информационно-сетивна реакция, към нещо до което по-трудно се достига. Според мен повечето ритуали са не толкова в чест на силите, колкото човек да намери призванието си или да си припомни кое, защо и как се прави. Фиксираш се в дадено нещо, с ритуала му придаваш в повечето случаи излишна важност, понеже има доза суеверие (според мен обаче не изцяло става въпрос за суеврие), но чрез този излишък ти успяваш да се откъснеш от битовизмите и да се натовариш на нов коловоз, за да преразпределиш силите си занапред. Тоест чрез даден ритуал предизвикваш промяната у себе си, казваш си "аз искам това и това.. и се подготвям за него в живота си." Дарът сам по себе си показва отдаденост на каузата ти, благородство, чистота на намерението. Готовност за труд. Което си е голям празник за сърцето. Като разликата между тъмните и светлите сили е, че едните сили изискват слугинаж, държейки те в информационно затъмнение, а с другите си пределно наясно със себе си и пътя по който вървиш, знаеш че нищо не може да ти бъде отнето.. В случая с баба ти например може да става въпрос за събуждане на съзидателна сила, която се е намирала и у двете, и у бабата и у сестра й, а съзидателната сила има знанието как да опази живота и здравето. Всички ние имаме тези знания, но се изисква и взаимодействие с околните и околната среда разбира се. Какви са тези сили, дали са част от по-високо и по-дълбоко вдишан кислород или нещо друго, може би е излишно да се коментира.
×