Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Rally_25

Участници
  • Общо Съдържание

    6
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

Профил Информация

  • Пол
    Жена

Последни Посещения

The recent visitors block is disabled and is not being shown to other users.

  1. Пробвала съм с различни билки през годините - почти никакъв ефект. Опитвам се да приема безсънието си по-спокойно... Поне като нещо, което не ме ужасява и стресира толкова, както преди да пиша тук. Мисля, че благодарение на вашата подкрепа се получава. Най-хубавото е, че не споменахте "клиника" и ви благодаря безкрайно за това!
  2. Благодаря! "Сънят прилича на гълъб, който каца на ръката, когато я държиш спокойно, но отлита веднага, щом посегнеш да го хванеш." Точно така е. Изглежда лесно, но на практика не е.
  3. Ще прочета за тези школи. Благодаря Ви, Орлин.
  4. Благодаря много! Прочетох няколко пъти - основното е да променя собствената си нагласа към безсънието и да спра да изпитвам ужас, че без зопиклона няма да заспя. Основната ми тревожност, която винаги е присъствала с различен интензитет почти в целия ми съзнателен живот, е породена от страха, че няма да има с какво да си платя сметките утре. Това е свързано, с човекът, с когото доскоро живях и липсата на работа в момента. Казвате - творчески да използвам времето без сън за нещо съзидателно. В момента това което правя, е да гледам филми. А медитациите наистина са ми много трудни... Би ли погнало някакво "упражнение", като задание - например, нещо да пиша? За валдоксана или тритико? Предполагам, трябва да отида на психиатър, за да може да ми изпише? Давате ми много надежда и вяра. Благодаря Ви още веднъж!
  5. Здравейте, Не ми беше лесно да пиша за проблема си. Надявам се да ми помогнете и предварително благодаря на всички, които ще се отзоват. Аз съм на 42г., живея в малък град. В момента не работя - преди месеци ме съкратиха, и оттогава търся нова работа. Това е и една от причините за безпокойството, което изпитвам, но не това е основното. Винаги съм била много емоционална, дори прекалено. Решила съм вече да взема живота си в ръце, колкото и трудно да е това в моя случай. Започнах да приемам лекарството Зопиклон преди около десет години, поради проблеми със съня. Звучи страшно толкова години да си зависим от това лекарство, да не можеш да сеоткажеш от него поради страха,че няма да можеш да заспиш - така се чувствам и в момента - уплашена как ще се справя... В началото дори нямах такава силна необходимост от него, но във времето проблемът с безсънието се задълбочи, и разбира се, започнах да увеличавам и дозата. Трябва да спомена, че Зопиклон, не ми е предписван от невролог или някакъв друг специалист - започнах го на своя глава по съвет на близък фармацевт. Приемах обиковено по една таблетка в началото, но е имало моменти когато съм стигала и до 4 таблетки на нощ. За тези 10 години е имало може би две паузи от по 10 дни в които съм замествала Зопиклон с други лекартсва като Геродорм и Ксанакс, но нямаше голям ефект и не спях добре. В момента също не спя добре, въпреки лекарствата. Преди 3 години се посъветвах с психиатър - работех в друг град, и той ми направи схема как да намаля Зопиклон, като прибави и Хедодин, който е лек андидепресант към който не се равива зависимост. Схемата беше 1 таблетка Зопиклон и 0,75мг Хедонин. Към настояшия момент съм намалила Зопиклон до половин таблетка, в комбинация с 100мг. Хедонин. Така е от вече две години и половина. Понякога се случва обаче при тревожност и незаспиване да взема цяла таблетка Зопиклон. Когато съм увеличавала дозата, ми се е случвало да имам бели петна в спомените си, а на другият ден съм със силно глабоболие, учестен пулс и сърцебиене. Знам,че съм зависима и искам това да спре. Искам да се отърва вднъж завинаги от това лекарство! Нямам финансова възможност за продължителна терапия в момента. Всъщност, при консултация преди година, ми казаха, че единственият ми шанс да се отърва, е да постъпя в клиника за наркомани. Не искам да стигам до клиника - нито мога да си го позволя за момента, и вярвам, че мога да се справя и сама. Чела съм за подобни случаи, но се страхувам как ще ми се отрази спирането на лекарството. Моля ви - предложете ми някаква схема - намаляване, пропускане на дози - каквото и да е, само да знам как да започна. Имало е периоди от по няколко дни, в които не съм приемала Зопиклон, но съответно и изобщо не съм спала - до 72 часа. Накрая пак прибягвах до него, за да мога поне малко да поспя. Пробвала съм спорт, медитации, разходки, физическо изтощение - сънят не идва. Всеки съвет е добре дошъл!
×