Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Hristoooo9

Участници
  • Общо Съдържание

    11
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

Профил Информация

  • Пол
    Мъж

Последни Посещения

The recent visitors block is disabled and is not being shown to other users.

  1. Хахахха,спирам!Разбрах имате думата ми!!!
  2. Благодаря за отговорите!Оценявам ги.За капак на всичко дори като санувам ,в съня си се чуствам все едно си изгубвам расъдъка,независимо какво правя или ми се случва.Сутринта се събуждам с топка в стомаха.Много е неприятно ,но си повтарям,че това е продто тревожно състояние ,че е само ОКР.Надявам се да не развия някоя психоза,да не полудея наистина...
  3. Здравейте отново.Искам да попитам още нещо.Надявам се да получа отговор,макар и да знам,че ви е писнало от мойте въпроси.Мъчат ме следните неща: 1.Когато гледам телевизия,или съм в инстаграм се поставям в положението на хората ,коитогледам и си представям как съм на тяхно място и как с моята психика няма да се справя,също така ако събитието,което човеказаснема има много хора си представям как съм на негово място място и как всички ми изглеждат нереални като извънземни,(нереални). Гледам живота отстрани (все едно не се вписвам в него) .Правя анализ на всичко което виждам.Пример: ако някои говори по телефона си казвам хората как комуникират с телефони.Пример:Качвам се в метрото и си представям как е измислено метрото да ни превозва.За всичко,което можете да се сетите.Като цяло наистина гледам буквално живота отстрани,не се вписвам в него Всичко ми се струва нереално около мен,включително хората.Чуство за нереалност. Натрапват ми се мисли как полудявам и си мисля че съм извънземно,възоснова на нереалното ми виждане и представи. Всичко е много нереално и се чудя дали това е ОКР-то или вече почвам да откачам? 6.Тези възприятия ме плашат много.Това ОКР и дереализация ли е или нещо по сериозно.Благодаря.Надявам се някой да отговори,понеже ми е лошо вече с тези работи.
  4. Благодаря за отговора,ходя на фитнес редовно и работя.Мислите ми в момента са ми,че ще нараня приятелката си.Натрапват се като изречение в главата ми.Взеха ми силичките.Вече едва издържам.
  5. Това означава ли ,че съм луд?!
  6. Здравейте отново д-р Първанов,д-р Баев.Пиша отново със сълзи на очи.Искам да споделя,че моя проблем се задълбочава.Натрапливите мисли,за психични заболявания стават много интензивни,чак усещам,че почвам да губя чуство за реалност.В момента те се отнасят за приятелката ми главно и са такива,в главата ми постоянно се набива “тя ме контролира” немога да избягам от тази мисъл.Това е истински АД и когато обстойно разгледам мистлта ми се струва адски налудна.Но когато си задам въпроса на ум дали наистина го прави си отговарям не, но в стомаха ми усещам странна емоция все едно ще почна да го вярвам.Когато си задам въпроса усещам страх и разколебание.И незнам какво да си мисля вече.Шизофрения ли развивам ?Възможно ли е да си повярвам на мислите?тази сутрин беше много тежка в момента съм сишно разтроен.Защо усещам подобни чуства когато си задам този въпрос?Каквото и да направи тя или каквато и случка да се случи,мозъка ми автоматично го свързва с това,макар и да не искам.Всякаш съм на прага да си го втълпя?Знам , че съм досаден,но моля ви отговорете ми.Много съм разтроен.Ако са само натрапливи мисли моля дайте някаква техника,която може да закрепи положението ми докато почна психотерапия.Чуствам се ужасно.
  7. Здравейте,имам само още един въпрос. От 5 месеца не спирам да санувам само много странни сънища,помня ги винаги.Затворя ли си очите всичко почва като на лента.Само ненормални работи,почети винаги като се събудя съм с силна тревожност.Все едно съзнанието ми е много размътено,изплуват само ненормални сънища.Искам да попитам това заради стреса,в който се намирам ли е,заради ОКР?Някакво разтройство на съня ли е?И може в следствие на този стрес да стана психотичен,защото той не е никак малък? Ако някой може да каже мнение ще бъда благодарен.Благодаря.
  8. Д-р Първанов,Благодаря ви,съжалявам ,чудтвам се тъпо,че пиша едно и също по сто пъти просто ми е много тежко и постоянно това ми е в главата на този етап съм безпомощен.Извинявам се отново.Благодаря за отговорите!
  9. Здравейте.Ужасно ме е страх!Искам да кажа,че съм имал натрапливи мисли с за това как ще нараня себе си ,близките си.Постоянно имам силна тревожност,затворен съм в себе си.Живея с приятелката си и немога да се зарадвам истински.В чужбина съм работя и съм в ужасно състояние.Имам чуството че полудявам бавно и сигурно.Бях чел за симптомите на шизофренията ровил съм много в нета.Сънувам само странни сънища от 5 месеца без пропуск сабуждам се още по тревожен.Постоянно си мисля че полудявам.Преди седмица пътувах в метрото бях силно тревожен и тогава в главата ми се натрапи мисъл,че хората ме контролират.(може би защото съм чел много за симптомите на шизофрения,предполагам само)Оттам започна кошмарът.Тези мисли ми се натрапват навсякъде на работа в нас(отнасят се и за приятелката ми също което ме побърква) и навън.Имам критичност към тях,но изтрелват интензивна тревожност в мен.Сега стана по зле понеже в каквато и ситуация да съм идва момент в който мозъкът ми кото че ли търси всякакъв вариант да възпроизведе налудна мисъл в стил симптоматика на шизофрения,която да ме разтревожи и това много ме притеснява постоянно ми се натрапват такива всякакви налудни натрапливи мисли(незнам дали са натрапливости понеже дори като не мисля за това в момента в които погледна към хората или приятелката ми усещам,че мозъка ми мисловно навързва поредната налудна мисъл)която генерира силна тревожност.Естествено не вярвам в тях ,но това постоянно генерира страх в мен.Д-р Първанов ме увери ,че имам ОКР.Аз му се възхищавам като специалист и му имам пълно доверие,но може би това ,че съм надалеч и че се боря с това състояние толкова много ме кара да си задавам много въпроси.Възможно ли е да развивам шизофрения или психоза и да съм в начална фаза на тежко заболяване?Има ли шанс да почна да вярвам в тези мисли и да загубя критичност към тях?Защо мозъкът ми премисля ситуацията и изражда такива мисли които ме смразяват?Също така и тези сънища не ме оставят странни са и ги помня винаги.От много време не ми се е случвало да не санувам и то само много странно плашещи сънища.Затворя ли си очите и точно като почвам да се унасям и всичко почква като на филмова лента интензивно сънуване.Все едно подсъзнанието ми ще се пръсне от пренатпварване.Цялата тази съвкупност от тревожност ,кошмари и мисли прави животът ми ад.Твърдо съм решен да почна психотерапия като се върна в България, но дотогава има 4 месеца,а аз имам чуството ,че вече полудявам.Моля за вашето мнение.Много ме е страх..
  10. Здравейте,пише ви едно много изплашено момче и много се надявам за отговор.На 28 години съм,а моята история почна когато бях на 25.Тогава имах много тежък период.Ходих на казино с моята привтелка.Пуших трева редовно и шмърках анфетамини често.Бяхме взели пари за да играем от лихвар.След това имах много стресираща случка.Бяха ме били доста хора около един час и тогава изпитах огромен стрес.След това се наложи да ипотекирам спартамента на нашите за да мога да се изплатя.След това сестра ми видя на къде отиват нещатаи ни помогна финансово да заминем за Англия (Там живея аз попринцип просто бях 2 години в България,така се случи).Одтсновихме се всичко почна идеално намерихме си работа и двамата почнахме да изкарваме пари и всичко беше ок,плащахме си ипотеката до деня ,в който както си седях в кухнята изведнъж си казах всичко е прекалено хубаво и в същия момент в главата ми се роди картина как се наранявам с ножа.След това се сещате интензивно напрежение,плаках ,изпитвах изключително силно чуство за нереалност,всичко бешесиво.Отидох на психиатър и там ми казаха че съм в депресивен епизод.Изписаха ми Сертралин(Золофт) като почнах от 50мг и стигнах до максимума 200мг на ден като в последствие ми изписаха за кратко време и Клоазепам(Ривотрил) през ден по едно хапче.След третия месец на това лечение нещата се пооспокоиха малко.Имах нереалност и мисли но по слаби.След това заминах за България,където следпървата седмица бях напълно добре постепенно и спрях хапчетата.След това бях по полеин година в Англия,полеин в България.В периодите като бях в чужбина след втория месец нереалността пак се появяваше и ме мъчеше доста но в България след няколко дена всичко се оправяше.Не съм работил в този период,включително когато бвх на медикаменти(може би това също ме комплексира и намали самооценката ми).В момента съм в България ,но този път симптомите не изчезнаха.Косто се сабудя ставам с тревожна топка встомаха.По някое време тя изчезва но се заменя с същата такава нервна,главата ми е стегната ,раздразним съм,нервна напрегнатост,постоянно съм вглъбен в състоянието ми,трудна концентрация,разсеяност.Натрапливи мисли за самоубийство нямам,същотака такива,в които ще нараня някой от близките си (мисля че тях ги преборих).В момента обаче в главата ми е само как полудявам.Имах приятел който се разболя тежко от Шизофрения от малък и преди година го хванаха как е убил дядо си с нож,понеже мислил,че той му сипва отрова в водата и го кара да я пие.Откакто разбрах почнаха натрапливи мисли свързани с това вглъбявах се с това идваха ми тези мисли придружени с голяма тревожност(тоест не го мисля но ме е страх да не почна да го мисля и да вярвам в това).След това естествено причетох за Шизофренията.Почнаха идруги мисли да ме врахлитат пак плашещи свързани с симпотимите,халюцинации , контролиране от хората и всякви такива като страха ми е дали може да се превърнат в обеждения.В момента ми се натрапват с силна тревожност.Да не съм в някаква ранна фаза на шизофрения или психоза?Дереализацията ми е много силна(все едно незнам къде съм(но като се запитам знам всичко)това е усещането ми.Възможно ли е ? Четох че ранни симптоми може са хипохондрия,нереалност,лоши мисли,натрапващи,нарушене концентрация?Умирам от страх и моля за отговор?Майка ми е с силна депресия от 10 години.Нямаме никой болен от психотично заболяване.Но просто се побърквам така,преди съм взимал наркотици и се страхувам да не е нещо такова.Извинете ме задългото съобщение.Наистина съм много отчаян,предстои ми заминаване в Англия трябва да си търся работа,а в това състояние незнам как ще стане.Ходих на психотерапефт,който ми каза че имам Генерелизирана тревожност с натраплив елемент и ми изписа антидепресант плюс хапчета за успикоение и ми препоръча да включи и малко невролептик за мислите,но аз не искам да пия такива тежки хапчета.Моля ви за отговор.Дали е възможно да страдам от тежко заболяване в ранна фаза?Благодая предварително.
  11. Здравейте,искам да споделя моят проблем,който много ме мъчи.Така имам силна дереализация,която ме мъчи ужасно.От нея ми идват импулси на тревога в стомаха на моменти.От там ми тръгнаха натрапливи мисли за самоубийство.Четох доста по темата и опитах да я игнорирам и почти успях,но тогава се случи нещо ужасно.Малко ме е срам да споделя,но ще го направя.Имах приятел който беше добре но се разболя много тежко психически.Преди полвин година разбрах как споделил че виждал някакъв демон до дядо си нз и аз какво и след време разбрах,че го е намушкал с нож.Та въпросната вечер това нещо ми мина през главата.Аз живея с моята приятелка и безгранично много я обичам.И в глават с ми се завъртя мисълта да не почна и аз да виждам нещо в нея да не полудея,каквп ще правя обичам я безкрайно.Стомаха ми е на топка постоянно като я гледам и т.н. Знам че са само мисли ,но моля кажете има ли някакъв шанс мислите да стаанат реалност или да си ги вноша и наистина да почна да виждам някакви такива лоши работи?Моля помогнете.Полудявам ли или са просто натрапливости?
×