Обръщам се към този форум, защото се чувствам безнадеждно зле. Аз съм момче на 17 години . В началото на юни тази година почина мой бивш съученик,с който не бяхме толкова близки , но все пак много време сме прекарали заедно. От шока получих нещо като паник атака и много силна дереализация ... Всичко отмина въпреки уплахата ми.Месец след случката бях на купон , когато отново без конкретна причина получих пак паник атака съпътстваща с дереализация. Отново отмина , но след това започнах да усещам различни мравучкания в различни области, при което отидох на невролог и той ми предписа ксанакс естествено с думите "няма хапче за изтриване на мислите ти" много се шокирах от тези думи и започнах да си мисля , че не съм наред на психическа основа. 3 седмици след срещата ми с този невролог бях на сватба , но вместо да изживея хубави емоции получих паник атака отново и тогава си мислих , че наистина ще умра ... От тогава 25 Август до сега 26 Ноември продължавам да получавам паник или тревожни атаки с обичайните симптоми , но покрай това разстройство започнах и да получавам дълготрайна дереализация. Чувствам се сякаш всичко е един кошмар, от който няма събуждане . От време на време намалява дереализацията, но на моменти се засилва.. Най-големият ми страх е , че полудявам и в един момент ще откаже разумът ми . Вече 3 месеца се чувствам сякаш не живея и че ставам шизофреник . Не знам какво да правя искам да разкажа на родителите ми , но те ще реагират ужасно . Моля дайте ми съвет как да подходя и да им разкажа за цялото това нещо . Не издържам всеки ден постоянно да си мисля как полудявам и при виждането на някой човек с псичихни проблеми в градския транспорт да ми прилошава направо и да се чувствам ужасно , когато бива подиграван , мислейки че и аз може да изпадна в неговото положение ...Благодаря за мненията ви предварително , наистина съм в окаяна ситуация