veni008

Здравейте, Малко размисли от мен относно паник атаките, които смятам, че са ми зад гърба и психотерапията. "Май твоето истинско Аз, онова смачканото, избутано, паднало долу в ъгъла се е опитавало да ти каже нещо отдавна. А ти също толкова отдавна си се опитвал да го накараш да мълчи. Твоето Его му е казало да не говори, че то знае повече, че то е шефа тук, знае как трябва да изглеждаш и какво трябва да искаш, какво да мислиш. Но май е дошъл този момент, в който истинският ти Аз не е можел повече да мълчи и ти е зашлевил шамар в лицето, нали? Проговорил ти е със симптомите на тялото, не е намерил друг начин да го чуеш. Паник атака! Езикът на тялото е всъщност езикът на истината, която не можеш да накараш да замълчи и този път, не може да се правиш вече, че не разбираш. Въпреки, че знам - ще се опиташ да го накараш пак да замълчи. Ще намериш начин пак - ще си налееш в чашата питие като се прибереш от работа, ще изпиеш някое хапче. Варианти много има тук, но до кога ще можеш да го караш да мълчи. Сякаш е време да събереш смелост и с много обич да чуеш какво е посланието зад симптомите. Психотерапията е този процес, в който с любов и много смелост да се обърнеш към себе си най-накрая, да се чуеш, не само да слушаш, но да чуеш, разбереш, осмислиш, осъзнаеш истински и да си подадеш ръка. Може би в началото няма да знаеш какво да очакваш, може би ще имаш грешни очаквания - че прихотерапевтът ей сега ще ти каже нещо и твойте симптоми ще изчезнат и всичко ще бъде както си е било. Нали само това искаш да ги накараш да мълчат. Но това ще е пак твото Его, което още веднъж ще е глухо, още веднъж ще поиска да затвори устата на онзи смачкания Аз. Може би ще поискаш да прехвърлиш отговорността на психотерапевтът за твоето състояние. Колко удобно всъщност би било това. На всичко би бил готов само да не чуеш. Психотерапията е един от най-смислените разговори със себе си. Това е процесът, при който ти трябва да си позволиш да дадеш думата на онзи избутания и смачкан Аз и да чуеш какво има да ти казва. Психотерапията е път, по който вървиш заедно със своя психотерпевт ръка за ръка към автентичния себе си. Това е процес на правене, процес на любов най-вече към себе си, процес на изцеление. "