Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Lily777

Участници
  • Общо Съдържание

    3
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

Профил Информация

  • Пол
    Жена

Последни Посещения

The recent visitors block is disabled and is not being shown to other users.

  1. Явно изходът беше той да прекрати както и направи. Може би сега е и нараненото ми его, че той си тръгна и то с такива крайни обиди
  2. Да, знам. Това съм го осъзнала. Опитвам се да превъзмогна болката от обидите му и желанието ми той да разбере какво е направил, въпреки че знам, че такива хора почти никога не разбират колко са наранили.
  3. Здравейте! Започвам направо към проблема ми и вътрешните ми противоречия. Имах връзка в продължение на 2 години. Смятах човека до себе си за истинската ми любов. В началото отношенията ни бяха прекрасни, даже прекалено. След около година от негова страна започнаха да се появяват чувства на ревност, а аз бях толкова отдадена на връзката, че правех всичко, за да му докажа, че го обичам. Съгласявах се да давам паролите си за социални мрежи, да прекъсвам приятелства с гора от мъжки пол, да бъда на кръстосани разпити къде, как и кога, с кого съм била. Направо се превърна в едно емоционално изтощаване, а аз продължавах да не мога да се откъсна от него. Сякаш бях зависима от него. Нещата се влошаваха като той реагираше все по- агресивно, когато отново се събуждаха мислите му, че може би му изневерявам. Не се стигна до физическо насилие, но чупене на вещи и обиди беше чест развой на скандалите ни. И така до момент, в който той ме остави. Тръгна си, аз се опитах да го приема. 3 седмици по- късно се върна с хиляди обещания, думи за любов, а аз се хванах отново и влязох в порочния кръг. Дори няколко дни по - късно отново имаше прояви на недоверие и ревност, тъй като вече бяхме на разстояние и може би той усещаше, че няма реален контрол над мен и ситуацията. И отново конфлик след конфликт. Месец по- късно беше поредната раздяла. Този път изглеждаше окончателна- той беше категоричен, че не иска нищо общо с мвн, блокира мв навсякъде, за да може да нв поддържаме връзка. Два месеца страдах много. Бях в чужбина и чувствата за самота и тъга се засилваха. Реших да се взема в ръце и да не се оставям на болката да ме съсипе. Направих типичната грешка- започнах връзка с нов човек. Естествено тази връзка не потръгна, защото аз още не бях преживяла старата любов. Исках просто да се отскубна от болката. Новият човек тогава ми се струваше симпатичен и добър. Сега като го погледна и се сетя изпитвам голяма доза срам- не го намирам изобщо за привлекателен и се чувствам по женски гадно, че съм имала сексуален контакт с него. Та, да се върна назад. Приключих аферата си с него, останахме в добри отношения. Тънката подробност е, че дватама се познават от ученици. Не са приятели, а просто познати. Съжалих, че се поддаох на емоционалността си и не взимах адекватни решения- отново. След като приключих новата връзка продължих сама- да се намеря, да се обикна. Известно време по- късно старата ми любов се върна. Обади се по телефона. Каза ми, че иска да опитаме отново и ме обича. Аз също го обичах. Съгласих се и се стигна до разговора кой с кого е бил за месеците, в които сме били разделени. Той заяви , че е имал няколко сексуални отношения с различни момичета. Когато стана време и аз да кажа, казах, че съм била с един човек, но съм осъзнала, че греше и съм прекъснала отношения. Той ме попита кой е и от страх излъгах, че не се познават. Два дни по- късно реших да кажа истината , но и тогава не напълно. След като разбра кой е човекът, започнаха въпроси колко пъти е било, каквп сме правили точно в леглото и всякакви нездравословни въпроси и твърде неудобни за мен. Налрая му разказах всичко, вярвайки, че откровеността е пътят. Не беше. Изля хиляди обиди по мен- боклук, курва, гнус ме е от теб, ти си употребена. На следващия ден се извини, неискрено. Потърсих го седмица по- късно, търсейки взаимна прошка за всичко и едни нормални човешки отношения. Получих следния отговор: аз съм виновна за всичко, но не му пука така или иначе, защото той тотално е приключил с негативни боклуци като мен и аз никога няма да стигна нивото му. Отговорих да внимава с обидите си, защото в живота всичко се връща. Той каза, че е приключил с мен и да се разкарам. Проблемът ми сега е- нараненото ми женско чувство, думите от него, болката от случилото се и най- много чувство за несправедливост- аз да изляза след всичко най- долният човек . Чувствам се ужасно поради мнението му за мен. Искам да не ми е важно мнението му, но.. трудно е. Аз вярвах на този човек , допуснах го до най- дълбокото място на душата си, а получих една кофа с обиди. Моля за съвет как да се избавя от гнева, обидите, болката,вината. Искам да върна предишното си уверено и щастливо аз.
×