Само виж отношението ти към теб самата. Смятаща, че не заслужава любов - Защото това определено не е любов и няма нищо общо с такава; вкарваща се в ролята на жертва, просейки внимание и болни представи за "обич". "Дай ми малко обич и внимание, аз си нямам, моля те, зависима съм от теб, ти си въздуха и водата в моя свят!"
Основният ти проблем е със самата теб - отношението ти Към теб, представата ти за любовта и връзките, за женствеността ти, за мъжествеността, която да те допълва - и в теб самата - твоят Анимус, и отвън - човекът до теб.
Трудно е, когато си неуверена и необичаща себе си, да. Тогава си зависеща от валидацията на другите. Това е работа за психотерапия и ти препоръчвам да опиташ - имаш да изграждаш себеоценка, себеуважение - преди това да се познаеш цялостно и да приемеш всичко това - твоите наличности в момента, каквито са си. Това е началото.
Във форума пишат терапевти, можеш да ги попиташ за съвет при избора на специалист, спрямо града, в който живееш.
И последно, няколко въпроса за теб:
Какъв мъж искаш до себе си? Опиши го на едно листче - визия, поведение, отношение.
Как виждаш и връзката си с такъв мъж? Какви са очакванията ти?
Успех!
