Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Ive T.

Участници
  • Общо Съдържание

    1
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

Профил Информация

  • Пол
    Жена

Последни Посещения

The recent visitors block is disabled and is not being shown to other users.

  1. Здравейте, Аз съм на 33 години, имам съпруг и дете почти на 4 годинки. За първи път в живота си пиша във форум така открито. През 2016 година, докато бях по майчинство и си гледах детенцето (вече беше навършило годинка) реших да отида на семинар по личностно развитие. По време на семинара се шокирах от историите, болките и вярванията на хората, груповата енергия ме завладя и започнах да се чуствам много странно. Изпаднах в психоза - струваше ми се, че виждам аурите на хората, че виждам тялото си отгоре, че всичко е възможно. Бях объркана, емоционална, възприемах света по много особен начин. Близките ми ме заведоха в психиатрия, където ме приеха и ме оставиха на затворен режим. Преживях ужасяващ стрес там, имаше и насилие от страна на персонала. Изписаха ме след 22 дни и 1-2 месеца бях като в ступор. Диагнозата беше "Остро полиморфно разстройство с шизофренни симптоми". Пиех лекарствата, които ми изписаха. Направих опит да се върна на работа, но неуспешен, не можех да се справя и се чувствах неудобно от работодателя си. След 2 месеца напуснах. Останах вкъщи, но започнах да се чувствам много зле. Дори не мога да го обясня - бях разстроена, ядосана, уплашена, не можех да си намеря място - целият преживят стрес и шок избиха с пълна сила. Тръгнах по консултации с различни лекари и в крайна сметка спрях лекарствата, тъй като един от лекарите предположи, че просто съм имала криза и тя е отминала. Нещата се влошиха още повече, бях вкъщи, без работа и занимания, нямах желание да се къпя дори, не можех да спя, единственото нещо, което повтарях е, че не знам какво да правя, не можех да си намеря място, само пушех на балкона (пропуших в психиатрията, преди това не съм била пушач), дори нямах търпение да измия една чиния или нещо да пооправя от пристеснение и блокаж. Чувствах се сякаш съм стигнала дъното. Това продължи няколко месеца, след което реших да направя опит да си стъпя на краката и си намерих работа. Започнах да шофирам всеки ден до работата, тръгвах си по-рано, за да взимам детето си от ясла, опитвах се да продължа напред. Все още не бях адекватна, много се страхувах (и аз не знам точно от какво - от лудостта и неадекватността си и това, че не се вписвам в света), имах проблем със съня. Но продължавах по някакъв начин. От работата дори ме изпратиха в командировка в друга държава за седмица. След няколко месеца сънят ми се нормализира и започнах да се чувствам малко по-добре. Работата не ми харесваше. Още докато бях по майчинство нещо в мен се промени и вече нямах желание да се занимавам с професията, в която се бях реализирала успешно последните години. Изминаха 8 месеца и реших да напусна. Започнах да тренирам редовно, да ходя на уроци по пиано, записах се да уча в университета. Планът ми беше да остана няколко месеца вкъщи и да се занимавам с тези неща. Грижих се за дома, за себе си, имах сравнително малко социални контакти, слушах много музика. Тежеше ми, че с мъжа ми се бяхме отдалечили доста. Неговата майка почина през 2016 година началото (преди да вляза в психиатрия) и това много ни събори. Беше неочаквано и много драматично. След смъртта й той изпадна в труден период, който продължи около 2 години, затвори се, страдаше. Останахме с баща му, който беше в много тежко състояние и постоянно пътувахме, за да се грижим за него. В интимен план нещата м/у нас въобще ги нямаше и все още не са се нормализирали - вече 5 години. Тази година баба ми почина, след това почина и баща му - в големи мъки, по болници, грижи... Малко след това - средата на май явно отново съм започнала да изпадам в психоза. Струваше ми се, че разбирам Вселената, физиката, музиката. Сякаш можех да бъда тук и сега, струваше ми се, че имам достъп до информация от мозъка си да изчислява разни неща. Странно състояние. Сестра ми и мъжа ми ме заведоха на психиатър и започнах лекарство. Мъжът ми се притесняваше, заведе ме на друг, после ме остави да ходя сама да следя състоянието си, а аз мисля, че не съм била много адекватна, бях объркана, изплашена. Психиатърката спря първото лекарство, започна друго и след още малко време започнах да се филмирам и развих някаква параноя, че са ми хакнали фейсбук акаунта, че има камера в нас, че наши приятели ни шпионират телефоните и ни помагат по някакъв начин и какво ли още не. Тотално блокирах от страх и объркване и сестра ми и и мъжа ми ме заведоха в спешно отделение на психиатрия. Там прекарах една нощ под наблюдение, нищо не съм обяснявала, просто легнах да спя и на следващия ден ме взеха като ми изписаха 3 вида лекарства по схема. Пиех ги и продължавах да съм в параноя и объркване, докато лека полека след около месец настъпи подобрение. От лекарствата напълнях 12 кг и не се чувствах добре, в началото на есента тази година започнах да се влошавам. Отново си намерих работа - на 4 часа, на която още ходя. Започнах да ги намалявам и в началото на ноември ги спрях. В момента съм адекватна, без психотични симптоми, но съм блокирала и много изплашена. Имам проблем със съня от месец и половина, записвам, но след 3-4 часа сън започвам да се будя и прекарвам нощта в опити да заспя или понякога постигам лека дрямка. Чувствам се блокирала и изплашена от всичко, което стана. Прекарах много време да чета диагнози, информация, какво ли не в интернет. Обсебена съм от това, което ми се е случило, искам да намеря някакъв адекватен път и решение, а такова явно няма. Ходих при един психиатър, на който имам доверие и той ми обясни, че лечението е просто симптоматично в психиатрията и е добре освен лекарства да се провежда и психотерапия много активно. Има изключитено много противоречиви мнения за антипсихотиците, в дългосрочен план носят много вреди за организма и не искам да ги пия. В момента не съм на никакви лекарства и не знам какво да предприема. Бутам да мине денят, после нощта и така всеки ден. Чета на български и на ангийски за всякакви методи и изследвания при такива състояния - диети, хранене, токсини, имунната система, липса на витамини, биохимия на мозъка, психотерапия. Препоръчаха ми да си намеря много добър психотерапевт и да работя с него, също и семейни констелации (имала съм тежко детство, с баща алкохолик, бедност, тежки отношения с майка ми и други доста сложни обстоятелства). Преговарях и обмислях животът си дотук да търся прични и какво не е наред - с цел да разбера защо се случва всичко това. Удрям на камък, единстветото, което се получава е един безкраен цикъл и тревожност. Имам огромен проблем с доверието към хората. Страх ме е от повечето лекари (особено психиатри), тъй като виждам как всеки има своя гледна точка и идея и не вижда нищо странично. Цялото ми съзнание е пропито от съмнения и страхове какво ще стане с мен, детето и семейството ми. Какво е психозата? Защо се получава? Откъде идва всичко това? Как да преодолея страховете? Психотерапията по какви начини може да ми помогне? Има ли хора с подобни проблеми, как се справяте с всичко това? Как да се справя с това обсебване по тази тема? Бих искала да продължа напред, да спя спокойно, да съхраня и заздравя семейството си, отношенията си с мъжа ми, да съм адекватна да се грижа за детето си. Също така да открия работа и занимания, които да осмислят времето ми на този свят. Бих искала да погледна на света по-оптимистично и с надежда...
×