Jump to content
Порталът към съзнателен живот

psihodispanser

Участници
  • Общо Съдържание

    2
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

Профил Информация

  • Пол
    Жена

Последни Посещения

The recent visitors block is disabled and is not being shown to other users.

  1. Здравей! И аз реших да се включа в темата като човек с подобни проблеми. И аз имам някаква форма на психоза. Развих я след голям стрес. Това,че четеш неща по темата и искаш да се осведомиш е добре. Нормално е да събираш информация след като този проблем стои на дневен ред. На мен никой нищо не ми каза след като напуснах психодиспансера, изписаха ме и толкова и затова и от недостига на информация ми се повтори състоянието и въобще нищо не знаех за лекарствата нито нищо, нито какво ми е . Пълна неосоведоменост. Това,което мога да споделя като човек преминаващ такова състояние е,че лекарствата не трябва да се спират самоволно без надзора на лекар и пиенето на лекарства е много важно за да се запази една относително нормална стабилност на мисленето и психиката. От там вече може да се тръгва на психотерапия. Казваш,че не вярваш на психиатрите.Да, вярно е че антипсихотиците имат много странични ефекти, но при едно постепенно намаляване на дозата, може де се ограничат до някаква степен и на такава поддържаща доза да имаш една относителна стабилност. Ти все пак до известна степен имаш наблюдение върху организма и виждаш как той реагира. Това спиране и започване отново, намаляване на дозите влияе върху целия организъм и според мен също допринася за начина ти на чувстване , както и за подтискането и за промени в настроението.Просто наблюдавай как реагира тялото ти и осведоми психиатъра, който те лекува за приема на лекарството, което ти е изписал дали е подходящо за теб. Всеки организъм реагира различно. ГАРАНТИРАМ,че след попадане на точното лекарство и намиране на правилната доза човек и с такова заболяване може да се чувства доста добре физически и психически и да живее все едно няма такова заболяване. Самоволното спиране на лекарствата в повечето случаи води до повтаряне на състоянието. Тъкмо си се оправил намерил си работа и пак наново болници, разправии и неща. Също така имам информация, че тези лекарства продължават да действат до 6 седмици след спирането им и точно в тези моменти човек може да се заблуди,че уж нещата са ок. Пушенето на цигари, пиенето на кафета, взимането на други наркотични вещества и пушене на треви много обострят състоянието, дори и липсата на сън. Изключително неподходящи са за хора със сипмтоматиката на психоза и нейните разновидности. СПОРТ задължително. За изкарването от дупката и като добър старт е човек да си зададе въпросът кое е това нещо, който може да му ВДИГНЕ ЕНЕРГИЯТА. Дали е да се излежава и да не прави нищо, да свири на пиано, да се разхожда сред природата или да обсъжда интересни теми и да пише дори по форуми и просто ДА СИ ДАДЕ ВРЕМЕ да прави това, което го ЕНТУСИАЗИРА СТРАХОВЕТЕ и БЛОКАЖИТЕ могат да се преработят само с опитен в работата си психотерапевт. П.П Фокусирай се върху положителните неща,който имаш. Развила си заболяването след като вече си имаш детенце на 4 годинки!!! Има хора, който мечтаят за това, но заради заболяване и прием на лекарства не могат да го осъществят! Бъди щастлива и се надявам всичко да се разреши при теб!!!
  2. Здравейте! Стана една много голяма беля. Имах едни проблеми и бях подложена дълго време на стрес, започнах да пия само кафета едно сред друго и да пуша много цигари и не спах няколко поредни вечери и така ми се отключи състояние на психоза. Започнах да получавам халюцинации и ме заведоха в психодиспансер. Там се стабилизира състоянието ми и ми назначиха лечение 1 година с лекарства. Когато мина една година спрях приема на лекарства. Стоях си така без лекарства 4-5 месеца и в мене се натрупа напрежение , тъй като останах без работа и постоянно мислих за това, че не мога да намеря работа, имах и притеснение в семейството и така се повтори състоянието ми, пак кафета, пак цигари, пак халюцинации. Сега пия вече 2 години лекарства и съм на поддържаща доза, пия лекарства на намалена доза само вечер. Искам да попитам нещо, което ме интересува силно . Дали в това състояние, което се намирам мога да имам семейство и деца и вие какво ще кажете по този въпрос? В психодиспансера избягват отговора на този въпрос и ми казват някакви неща със заобикалки,че всеки случай е индивидуален и не искат да ми отговарят на този въпрос. Искам да попитам има ли случаи на излекувана психоза и има ли данни тук във форума за жени, който са болни от някаква форма на шизофрения или психоза и дали са раждали деца и това увреждали плода. Има ли вариант да родя здраво дете? Ако забременее и започвам да получавам халюцинации, но не пия лекарства до раждането това ще ме увреди ли? Какво да правя? Да приема ли, че никога няма да имам семейство и деца? И в този случай, ако е така кое да бъде смисълът ми на живота, върху какво да прехвърля фокуса си за да не се депресирам и да продължа да живея все пак за нещо Помогнете
×