Jump to content
Порталът към съзнателен живот

yunak

Участници
  • Общо Съдържание

    3
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

Профил Информация

  • Пол
    Мъж

Последни Посещения

291 посещения на профила
  1. yunak

    ПОМОЩ!

    Благодаря Ви д-р Първанов. А за тези симптоми които ги чувствам в главата както казах в предишния пост - чувство на изтръпване на мозъка и размазано виждане на 2-3 метра спортът дали ще има влияния за намалянето им, питам за спорта защото на много места четох, че доста помага за доста работи. Мисля вече да започна да спортувам, много пъти съм си го казвал, но винаги не успявам да го направя и този път мисля, че е време!
  2. yunak

    ПОМОЩ!

    Благодаря Ви от сърце д-р Първанов! До голяма степен ме успокоихте с този отговор, вече имам записан час за психотерапия.Мисля,че това състояние сам си го направих с ровенето в сайтове преди да открия този сайт. Сега осъзнавам, че още когато имах физически симптоми и мисли само за инфаркт е трябвало да започна психотерапия вместо хапчета, но тогава нищо незнаех за психотерапията благодарение на всички Вас в този сайт научих за нея. Сега вече мисля да заложа само на нея и се надявам да успея да се справя. В момента съм малко по спокоен от деня в който писах в този сайт за съвет и мнение, но все още тези мисли ми идват в главата- ако полудея, ако нараня семейството си даже без да искам понякога си изигравам някакви сцени в главата като видя нож или нещо опасно, но за кратко за секунди просто се сещам понякога и за по дълго това нормално ли е? Така както се наблюдавам съм доста спокоен, но вътрешно дълбоко в мен се тревожа за тези мисли. Вечерно време чувствам все едно ми е изтръпнал мозъка над челото поне така си го обяснявам това чувство. Понякога ме е страх да стоя до жена ми и детето от притеснение, че мога да направя нещо лошо Имам 2 седмици до започване на психотерапията и се опитвам по някакъв начин да държа фронта спокоен.
  3. Здравейте. Аз съм момче на 26 години от Стара Загова женен имам син на 3 годинки.. Искам да разкажа моята история и да намеря някакъв отговор със случващото се с мен. Моите родители починаха при катастрофа през 2009 година и двамата на място,наложи се сам да работя и да уча и да отгледам брат ми докато завършим училище, с течение на времето и изминалите години колкото и да ми липсват малко или много свикнах с това(мисля че и това има място в случващото се в момента с мен). Ожених се през 2013 година, Когато се ожених започнах да живея в дома на моята съпруга при родителите и както и все още живеем там. Бях много против това, но така се случиха нещата. Баща и е много нервен човек и след употреба на алкохол започват скандалите с жена му даже и до бой се стига(аз съм много против тези работи) и ние ставаме свидетели на това. Още след първия скандал на който бях свидетел в мен се отключиха панически атаки, но тогава незнаех нищо за ПА и когато ставах свидетел на всеки следващ скандал имах сърцебиене, задушаване, страх и треперене. Страха ми беше, че от притеснение ще прекарам инфаркт защото имах физически симптоми и тогава реших да посетя кардиолог през 2015 г. Тогава той ми каза, че имам здраво сърце и ми изписа антидепресанти. Започнах да ги пия в продължение на 8 месеца и бях добре, след спирането им същия страх се върна отново-страх от инфаркт и тревожност за брат ми, че ще се случи нещо лошо с него. До миналата година август месец се борих с тези страхове и реших отново да посетя същия кардиолог. Този път ми каза същото и отново ми изписа антидепресанти, но нито първия път нито този път незнаех за какво са и какви са тези хапчета. След започването на приемане на хапчетата започнах и да се интересувам от тях и след прочетеното започна ада.... започнах да усещам всички странични ефекти, че ще ми навредят на психиката, че ще полудея и ще стана по зле и страх от хапчетата. Посетих психиатър с надеждата да ми помогне да ги спра след 10-тия ден,но отговора беше, че ако ги спра ще стана по зле и продължих да ги пия 2 месеца след уговорката, че като се почувствам добре ще ги спра и така направихме. През това време ми обясни за тези физически симптоми и осъзнах, че това са игри на ПА. След спирането имах понякога такива бодежи, стягания около сърцето,но не им обръщах внимание и отминаваха,даже от 1 месец вече ги нямам тези симптоми. Жена ми винаги е била до мен, заедно работихме(работата ни е земеделие имаме семеен бизнес на баща и е). Наскоро тя започна работа в началото нямаше проблем, но след известно време тя започна да се държи по студено с мен и аз както винаги започнах много да мисля и търся причините... Докато тя e на работа и сина ни на градина аз съм без работа в къщи(работата ми в земеделието е сезонна) и по цял ден само мисли и филми си вкарвах, че може да ми изневерява защото даже и секса започна да става през 1 - 2 седмици и аз повече се филмирвах и ревнувах... Това продължи 2 месеца така и започнах да имам натрапливи мисли - страхувах се да не полудея, да не загубя контрол и да направя нещо лошо на нея или на детето и много други такива мисли. До преди седмица много ме плашеха тези мисли, но една вечер седнах и си поговорих с жена ми и тя ми обясни всичко просто много се изморява и се притеснява от работата, че няма да може да свикне(между другото тя е много притеснителен човек и никога не съм и казвал нищо за моето състояние). След разговора ни - (имаше и скандал) ми стана нещо незнам какво, нещо като депресия и дереализация.. Загубих страх от тези мисли, нямам чувства за нищо, нямам настроение, започнах да си мисля че се усложнява състоянието ми, че вече няма да се оправя. Всичко което виждам ми е някакво странно, все едно точно като пиян човек съм(Алкохол и цигари не употребявам повече от 7 г. и наркотици никога не съм употребявал) , слаба памет забравям много, имам лек световъртеж, понякога болка в слепоочието и очната ябълка и замъглено виждане на далеч. Всичко това ми се случва вечерта след 18-19.00 часа и през деня ги има от време на време тези симптоми по редки са когато имам физическо натоварване. От две седмици пия сутрин и вечер чай от жълт кантарион с надеждата да ми помогне поне малко...Общо взето това ми е състояноето, много искам да се оправя аз бях човек с мечти, човек с цели, човек с виждания за напред, винаги в компания съм бил този който най-много разсмива хората, а сега за нищо хубаво и за никакви цели немога да помисля даже...През последните 2 месеца посетих 6 пъти 2 различни психиатъра за помощ, но единственното което ми казваха беше пий хапчета ще се оправиш, даже диагноза или какво ми е не ми казаха. Аз не искам да подтискам мислите с хапчета искам да разреша проблемите си с осъзнаването им... Като чуя нещо за психични проблеми по новините много се разстройвам, както тази вечер и ме е страх да не стана един от тези които губят контрол над себе си и незнаят какво правят и да не направя нещо лошо на семейството си. Постоянната мисъл в главата ми докато не спа е страх от психични проблеми страх ме е да не се усложни състоянието ми в момента нищо не правя по въпроса защото незнам какво да правя никой не ме насочва към нещо,затова пиша тука. Д-р Първанов и Д-р Баев както и всички останали специалисти (пиша техните имена защото знам само за тях тука), ако си кажат мнението и съветите за моето състояние ще съм много благодарен. Извинявам се за пропуснатите грешки и за дългия пост, единствената ми надежда е вече да намеря даже и кратко да е обяснение за състоянието си тука... съсипвам си семейството защото немога да се наслаждавам на нищо хубаво с тези мисли, немога да се занимавам със сина ми а той има голяма нужда от мен и е доста привързан към мен и това ме съсипва защото знам какво е да пораснеш без баща и когато най-много имаш нужда да го няма. Върша си работата на работното си място, но с ниска концентрация.... Моля Ви помогнете ми. Искам да започна психотерапия и да не пия никакви хапчета.Осъзнавам, че губя най-хубавото време от живота си с тези мисли, но немога да се справя... Благодаря предварително на всички и успех на тези които се опитват да се справят с това състояние! Извинете ако не съм пуснал темата на правилно място.
×