Здравейте. Аз съм момче на 26 години от Стара Загова женен имам син на 3 годинки.. Искам да разкажа моята история и да намеря някакъв отговор със случващото се с мен. Моите родители починаха при катастрофа през 2009 година и двамата на място,наложи се сам да работя и да уча и да отгледам брат ми докато завършим училище, с течение на времето и изминалите години колкото и да ми липсват малко или много свикнах с това(мисля че и това има място в случващото се в момента с мен). Ожених се през 2013 година, Когато се ожених започнах да живея в дома на моята съпруга при родителите и както и все още живеем там. Бях много против това, но така се случиха нещата. Баща и е много нервен човек и след употреба на алкохол започват скандалите с жена му даже и до бой се стига(аз съм много против тези работи) и ние ставаме свидетели на това. Още след първия скандал на който бях свидетел в мен се отключиха панически атаки, но тогава незнаех нищо за ПА и когато ставах свидетел на всеки следващ скандал имах сърцебиене, задушаване, страх и треперене. Страха ми беше, че от притеснение ще прекарам инфаркт защото имах физически симптоми и тогава реших да посетя кардиолог през 2015 г. Тогава той ми каза, че имам здраво сърце и ми изписа антидепресанти. Започнах да ги пия в продължение на 8 месеца и бях добре, след спирането им същия страх се върна отново-страх от инфаркт и тревожност за брат ми, че ще се случи нещо лошо с него. До миналата година август месец се борих с тези страхове и реших отново да посетя същия кардиолог. Този път ми каза същото и отново ми изписа антидепресанти, но нито първия път нито този път незнаех за какво са и какви са тези хапчета. След започването на приемане на хапчетата започнах и да се интересувам от тях и след прочетеното започна ада.... започнах да усещам всички странични ефекти, че ще ми навредят на психиката, че ще полудея и ще стана по зле и страх от хапчетата. Посетих психиатър с надеждата да ми помогне да ги спра след 10-тия ден,но отговора беше, че ако ги спра ще стана по зле и продължих да ги пия 2 месеца след уговорката, че като се почувствам добре ще ги спра и така направихме. През това време ми обясни за тези физически симптоми и осъзнах, че това са игри на ПА. След спирането имах понякога такива бодежи, стягания около сърцето,но не им обръщах внимание и отминаваха,даже от 1 месец вече ги нямам тези симптоми. Жена ми винаги е била до мен, заедно работихме(работата ни е земеделие имаме семеен бизнес на баща и е). Наскоро тя започна работа в началото нямаше проблем, но след известно време тя започна да се държи по студено с мен и аз както винаги започнах много да мисля и търся причините... Докато тя e на работа и сина ни на градина аз съм без работа в къщи(работата ми в земеделието е сезонна) и по цял ден само мисли и филми си вкарвах, че може да ми изневерява защото даже и секса започна да става през 1 - 2 седмици и аз повече се филмирвах и ревнувах... Това продължи 2 месеца така и започнах да имам натрапливи мисли - страхувах се да не полудея, да не загубя контрол и да направя нещо лошо на нея или на детето и много други такива мисли. До преди седмица много ме плашеха тези мисли, но една вечер седнах и си поговорих с жена ми и тя ми обясни всичко просто много се изморява и се притеснява от работата, че няма да може да свикне(между другото тя е много притеснителен човек и никога не съм и казвал нищо за моето състояние). След разговора ни - (имаше и скандал) ми стана нещо незнам какво, нещо като депресия и дереализация.. Загубих страх от тези мисли, нямам чувства за нищо, нямам настроение, започнах да си мисля че се усложнява състоянието ми, че вече няма да се оправя. Всичко което виждам ми е някакво странно, все едно точно като пиян човек съм(Алкохол и цигари не употребявам повече от 7 г. и наркотици никога не съм употребявал) , слаба памет забравям много, имам лек световъртеж, понякога болка в слепоочието и очната ябълка и замъглено виждане на далеч. Всичко това ми се случва вечерта след 18-19.00 часа и през деня ги има от време на време тези симптоми по редки са когато имам физическо натоварване. От две седмици пия сутрин и вечер чай от жълт кантарион с надеждата да ми помогне поне малко...Общо взето това ми е състояноето, много искам да се оправя аз бях човек с мечти, човек с цели, човек с виждания за напред, винаги в компания съм бил този който най-много разсмива хората, а сега за нищо хубаво и за никакви цели немога да помисля даже...През последните 2 месеца посетих 6 пъти 2 различни психиатъра за помощ, но единственното което ми казваха беше пий хапчета ще се оправиш, даже диагноза или какво ми е не ми казаха. Аз не искам да подтискам мислите с хапчета искам да разреша проблемите си с осъзнаването им... Като чуя нещо за психични проблеми по новините много се разстройвам, както тази вечер и ме е страх да не стана един от тези които губят контрол над себе си и незнаят какво правят и да не направя нещо лошо на семейството си. Постоянната мисъл в главата ми докато не спа е страх от психични проблеми страх ме е да не се усложни състоянието ми в момента нищо не правя по въпроса защото незнам какво да правя никой не ме насочва към нещо,затова пиша тука.
Д-р Първанов и Д-р Баев както и всички останали специалисти (пиша техните имена защото знам само за тях тука), ако си кажат мнението и съветите за моето състояние ще съм много благодарен.
Извинявам се за пропуснатите грешки и за дългия пост, единствената ми надежда е вече да намеря даже и кратко да е обяснение за състоянието си тука... съсипвам си семейството защото немога да се наслаждавам на нищо хубаво с тези мисли, немога да се занимавам със сина ми а той има голяма нужда от мен и е доста привързан към мен и това ме съсипва защото знам какво е да пораснеш без баща и когато най-много имаш нужда да го няма. Върша си работата на работното си място, но с ниска концентрация.... Моля Ви помогнете ми. Искам да започна психотерапия и да не пия никакви хапчета.Осъзнавам, че губя най-хубавото време от живота си с тези мисли, но немога да се справя...
Благодаря предварително на всички и успех на тези които се опитват да се справят с това състояние!
Извинете ако не съм пуснал темата на правилно място.