Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Fresh85

Участници
  • Общо Съдържание

    1
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

Профил Информация

  • Пол
    Жена

Последни Посещения

The recent visitors block is disabled and is not being shown to other users.

  1. Здравейте. Аз съм жена на 33 години,щастливо омъжена с 1 дете. От преди 6 години страдам от паническо разстройство. Първоначално не знаех какво ми е,обикалях по какви ли не лекари докато накрая от интернет сама си поставих диагнозата. Пиех години на ред деанксит не ми помагаше,страхувах се много за здравето на близките до мен хора,живеех в страх да не им се случи нещо лошо. Имах ужасни кризи с недостиг на въздух,виене на свят и какво ли още не.И така до миналата година когато нещата излязоха от контрол. Изпаднах в депресия лежах три дни на леглото без да ставам,ако станех краката ми трепереха. Отидох на психиатър. Изписа ми золофт,започнах да го приемам,но докато подейства се чувствах ужасно. Продължавах да лежа и спя денонощно,не се хранех и чувството че ще се задуша не ми даваше покой. Отидох при личния лекар,който ме уверяваше че ми няма нищо. На своя глава отидох на пулмолог и се оказа че имам пневмония. Пулмоложката ме уверяваше ,че това не било точно пневмония, изписа антибиотик и след 4 дни на контролната снимка се беше изчистило всичко. От този ден нататък започна моят ад. Пиех си золофта близо година. След това бях готова да го спра. Със схема от психиатъра започнах да го спирам и съответно симптомите започнаха да се завръщат по силни и непознати за мен от преди. Съответно и страхът ми за здравето ми се превърна в кошмар за съпруга ми. Нямаше ден в който да не казвам че ми е зле и се задушавам. Имах нужда лекар да ме прегледа и преслуша за да се успокоя за кратко. Съпруга ми ме успокояваше че нищо ми няма,но аз нямаше как да повярвам. Посещавах много често личния си лекар. Стигнах до там че като се изкашлям понякога веднага си мислех че имам страшната болест,която не искам да си помислям. Това се превърна в кошмар за мен и семейството ми ,което осъзнавах че тормозя. Но бях твърдо решена да не увеличавам дозата на золофта. По някакъв начин се успокоих малко и си казах че повече по лекари няма да ходя. И така няколко седмици в които бях пак предишното весело и усмихнато момиче,през деня всичко беше наред,докато една вечер след като си легнах се събудих през ноща със страшно чувство че все едно някой ме души,не ми стигаше въздух. Дробовете ми щяха да се пръснат от напрежение. Успокоих се сама по някакъв начин и заспах пак. От тогава и до днес това ми се случва няколко поредни нощи,просто чакам да отмине и си заспивам. После може да спя спикойно 10 нощи подред без проблем. Пак започнах да се страхувам да не би да е здравословен проблем. Не мога да спя пълноценно,сутрин се събуждам като парцал. По някога и през деня ме стяга гърлото,все едно някой ме души или като спазми не мога да го опиша. Моля,дайте ми съвет,не знам какво се случва с мен. Как да се справя? Твърдо съм решена да се справя !Дали това е синдром на отнемането на золофта. Пия го през два дни по половинка. Моля ви приемам всякакви съвети.
×