neznamveche

Досега не са ми минавали мисли за раздяла, заедно сме от деца имахме планове. Сега все едно тя започна нов живот а мен ме остави.Никога не ми е давала поводи за ревност. Дори сега не мисля че проблема е в нея, просто неща които са напълно нормални, аз приемам за крайни. Дори това че в момента вероятно говори с някого ме побърква и изгаря. Не искам да мисля колко ли подмятания получава, колко потупвания по рамото.Даже това вече ми идва в повече.Страх ме е да погледна в телефона й, да не би да видя неща които наистина да ме накарат да си тръгна.Знам че проблемът е в мен, просто всеки физически контакт с друг мъж ме кара да я считам за"мръсна'' и да не я искам повече. Просто до вчера беше само моя, аз й бях приятел, партньор, любовник. Всичко бях за нея, тя не можеше без мен. А сега вече всички й се радвам, всички я искат и това ме смачква.Знам че не е редно, не мога да изисквам такова нещо, но дори секунда от времето си да отдели на друг ме тормози.

Мед. Сестра. Просто всеки път когато се върне от работа искам да й се сърдя, защо не знам. Чувствам се все едно съм малко дете и майка ми ме е оставила сам вкъщи.Не мога да повярвам че приятелката ми може да се забавлява с други, че може да се смее и шегува с тях. Вде едно избира тях пред мен. Това ме побърква и следват скандали които я отблъскват от мен. За много хора това е нормално, но аз някакси не мога да приема че друг мъж ще остане в сърцето й дори и като приятел.

Здравейте,проблемът ми може да ви се стори смешен,но за мен това е най-страшното нещо пред което съм се изправял.С приятелката ми сме заедно много дълго време-още ученици,съответно нейният кръг от приятели е и мой.До този момент винаги сме били двамата навсякъде,като тя много се радваше,че споделяме времето си заедно.Дойде момента в който трябваше да започнем работа.Тя попадна в среда в която преобладават мъжете и така да се каже нейната дейност е да им помага и обслужва.До този момент тя не си е писала или излизала на кафе с приятели мъже.Просто не мога да си представя как отсега нататък тя ще е близо до друг мъж,макар и професионално,не мога да приема че колегите й ще я задяват.Знам че може би ще прозвучи много грозно или смешно,но не искам дори да се смее на шегите им,не искам да я докосват.Всеки ден когато отива при тях,аз се чувствам все едно избира тях пред мен,все едно ме изоставя.Мислих много от къде може да идва проблемът,дали не се притеснявам от тях,или нямам достатъчно самочувствие.Но...НЕ,аз не се тревожа че тя ще ме остави заради тях,просто тази физическа близост с друг мъж независимо как изглежда,колко е богат дали е млад или стар ме побърква.Когато се върне от работа и ме прегърне искам да се махна от нея да изчезна,за мен вече е мръсна и не искам да я докосвам.Знам че звучи много грубо и грозно то това е в главата ми в момента.Имам й доверие,просто си представям как в момента стои и си говори с друг или му помага за нещо,как той я разсмива и вътрешно умирам,не искам да я докосвам не искам да я поглеждам искам да си тръгна от нея.Но не мога защото тя е моят живот и ми е дала толкова много че ако си тръгна ще я предам.