Jump to content
Порталът към съзнателен живот

kipenzov

Участници
  • Общо Съдържание

    654
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  • Days Won

    35

kipenzov last won the day on Май 27

kipenzov had the most liked content!

1 Следващ

За kipenzov

  • Ранк
    Приятел на Портала

Профил Информация

  • Пол
    Мъж

Последни Посещения

2281 посещения на профила
  1. kipenzov

    Справедлив ли е животът

    Яко самовлюбен егоист си! Нямаш елементарна способност на емпатия! Ако Валантайнката можеше сама да си направи "рекапитулация" щеше ли да пита в толкова теми?!?! Още повече, че саботираш комуникацията й със Станимир, освен това пък и безполезно, описваш грубо нещо очевидно! Овладял си си "ума" - таратанци! Усещането за "териториалност"("част от пейзажа"), остави че е характерно за животните, ама е и основната причина за самозабрава на Егото и "отприщването" на его-мотива за "надмощие"..... НЕ Е СПРАВЕДЛИВ ЖИВОТА - Господ създал Света и дал на всеки човек УМ, ама населението непрестанно се увеличава!
  2. И кубове и коридори и тунели ....
  3. kipenzov

    Справедлив ли е животът

    Александре, ако обичаш, би ли описал на Валантайнката в какво се състои все пак "добрата почва", върху която е седяла лъжата! Помогни й ....
  4. Човек с "приспан ум" винаги "заспива" в "съня на любимия си временен образ на Себе си", такъв какъвто му харесва да се "вижда". Това е "механиката" на формиране на "Зоната на комфорт"...както и на Гордостта, която изпитва към този момент! Когато не търсиш цели - има Празнота! Има и Шунята, но Тя не е за всеки! Не е Психиката(Душата) а е Страхът в Егото ни от загубата на контрол и съпътстващия мисловен цикъл, породен от Страхът от загубата на идентичността, което често при неврозите от "излизането извън зоната на комфорт" се асоциира и с "умирането". Прекалената стерилност "ражда" "изненадващите атаки от вируси". Няма актуализирана имунна система. Тя се изгражда при разумно взаимодействие, а не при постоянно пазене. Без да си синхронизираме личността(интегрираме персоната), Егото ни винаги ще поддава на натиска на Суперегото(Социалния Аз). Това го пиша за хора, които "търсят", а не за тези, които са си намерили, каквото са "търсили" и вече си изживяват, това, което са "намерили". Има си разработени методики за определяне на Типа Личност. Безплатен тест . А може и да се "почовърка" човек в "лунните възли"
  5. Това, което има нужда да "извади на светло" един, за "да се синхронизира" със средата си, може да е съвсем различно от това, което е нужно на друг. Друг въпрос е на индивидуално ниво, човекът с какво иска да се синхронизира. Понякога е "еталон", понякога е "небосклон". Но принципът си е принцип. И важи, когато човек иска да се развива, а не е "заспал самовлюбено" в "зоната си на комфорт". Честото "прекрачване" на границите на тази "зона" бива препоръчвано от доста от модерните психотерапевтични методи и се "явява" "изваждането на светло" - за човека, ..... а не в обществото. За да е обективно ще спомена, че има и психот.методи, които са базирани на самовнушението, на "загърбването на старото"(което е в паметта) и "изграждането на нова памет". За тях не е нужно да "дълбаеш", а да "изгубиш корените си" и да "си нарисуваш ново аз". На мен лично не ми харесват, но си имат приложение при хора, различни от мен. Зависи кой какви нужди има и как е удачно да се подходи, за да има ползотворен ефект...
  6. Не съм сигурен, ама модерните терапевтични методи се отнасят до индивидуалното развитие. Аз поне от личен опит мога да потвърдя, че когато нещо потиснато дълбоко в мен успея да "доведа" до съзнателното ми възприятие, то тогава имам възможност да "работя". И винаги се е оказвало, че става въпрос за някаква преживяна травма, нещо в/от мен, което е имало нужда да бъде прието, успокоено. А пък последващото спокойствие, смъкване на вътрешното напрежение, винаги ми оказва резониращо въздействие и в комуникацията с хората в живота ми. Освободената вътрешна енергия вече не ми се разходва в тревожност, а в радост. И така докато не си "намеря нещо" друго в поведението, на което не съм открил мотивацията за проявяването му. Има си време и за работа в обществото и за себеизследване( работа в себе си) Виж, когато "открия" мотивация, чиято същностна характеристика не се вмества в "рамките на моралното" - не я "замитам под килима". Ами смирено се опитвам да я приема като част от мен, от чувството и мисълта ми че съм Човек, преди всичко. Позитивите са преди всичко дългосрочни. А негативите са, че трябва "да се попържа известно време в собствен сос". Както е принципа на баланса в историята за "Златната кокошка" - ако не я храниш ще умре, ама ако не й взимаш яйцата - ще се поболее. Ползването и поддръжката.
  7. на етап 4-- се осъществява "успокояването на ума" и "свеждането" на мирогледа до разумна критичност, но понякога и до "тотална безкритичност". а на етап 5--- остава "резултата" от 4, ама и се наслагва грешката. Особено, когато не си "видял по-дълбокото в Себе си", тъмнината, потиснатото, върху която се наслагва "стабилността на светлината". Така "безкритичността", особено към собствената си значимост, ще се яви "илюзията" на филма, който сам "си прожектираш". Гордостта ще "тръгне" към негативната й полярност - горделивостта. А всъщност Гордостта е самочувствието, че си достигнал до даден етап в развитието си, а вече споделих собствения ми опит, че тя е до време - до началото на следващия етап от развитието. Но все пак е и проява на "да обичаш Себе си", иначе няма как "Да обичаш ближния си", а къде остава пък "Да обичаш Бога"! Без "стабилна основа" от любов към Себе си, на какво ще стъпиш, за да обикнеш Света?! На БОГ!?! - ами той БОГ е и в теб, иначе не би бил БОГ! Да опознаеш Себе си, значи да видиш всичко което е в теб, а не само положителното! Няма Светлина без Тъмнина. Светлината е осветена Тъмнина, а Тъмнината е невъзможна към момента за "виждане" Светлина. Елементарни позитивни съждения, ама се иска "изчистен Ум", който е продукт на "чисто Сърце". А когато в сърцето си таим "разделението"(наслагваме отрицателни значения, за да "изпъкват" положителните), което резонно не "виждаме с ума"(неразвито Его), то и съжденията ни са "зациклящи". Защото сами "си слагаме пелената", скриваща причините, мотивацията. "Въртим се" като безспирно "отразяващ се фотон" между две "плоски огледала". Осмица в хоризонтална равнина между две успоредни вертикални равнини. Направо буквата Н (за това разделението, отрицанието винаги започва с Не) Аз за това предпочитам да усъвършенствам ума си, а Не да го изключвам, макар че последното може да се ползва като почивка, но поне да бъде описвано и като такова. "Ако не съедините доброто със злото, не може да имате един процес, ще имате едно пасивно състояние("тотална безкритичност"). Ако сте добри, непременно във вас трябва да има малко лошо. Ако останете крайно добри, както искате, вие ще мязате на една плоскост, на една права линия." http://www.beinsadouno.com/board/forums/topic/10799-проблемът-за-злото/?do=findComment&comment=132513 (не мога да открия откъде идва написаното в линка, ама се доверявам на таз мома дето го е написала) А отдаването на прекалено висока стойност на постижението е вече това "допълнително", това нездраво уважение към "временното". Тогава гордостта се превръща в горделивост. Така се "ражда" Горделивостта, която е "Самочувствието без покритие" (или както жаргонно се изразяваме по санданския край - "Лайно с панделка"). А горделивостта се проявява като надменност , дето рядко "имаме очи да видим", обаче я "виждаме осъдително" у другите и за това ни дразни! "Лечението"(съзнателното) на прекалената Гордост(Горделивостта) съм си реализирал, поне аз, чрез "въвеждането" на понятието за "безкрайност". И "линийката", за която вече съм намеквал. Поставям "безкрайната линийка" вертикално пред мен и "виждам", че в сравнение с всичко - аз нищо не знам. И е ползотворно, когато това съм го осъзнавал, преди да се сблъскам със ситуации, в които това да се прояви като "напомняне". Истинската Гордост (а не негативната й форма на Горделивост) е продукт - "плод" на сравнение. Сравняваш се първо - с Нищото и "виждаш", че си Нещо. Виждаш, че си Божие творение! Сравняваш се втори път - с Безкрайното и "виждаш", че още има. "Не мислете,че сте добили всичко. Това, което имате сега, е микроскопическа част." Както горе, тъй и долу . Така се "ражда" Смирението, което е преодоляната временна Гордост по Пътя! Така отпада нуждата да има и трето сравнение - с другите, защото вече живееш собствения си живот. Ясно е, че не е Ясно! Остава само опитът за внушение...
  8. Общата основа Ви е показана в Беседите, ама нямате очи да я "видите"! Е, аз ли да Ви я "показвам" бре хора!!! Така си пишете..... "Считайте, че доброто и злото са две страни на една и съща реалност. От злото в света ти акумулираш енергия. Доброто е процес, който съгражда. Тия енергии правилно ги употребяват. Ако не съедините доброто със злото, не може да имате един процес, ще имате едно пасивно състояние. Ако сте добри, непременно във вас трябва да има малко лошо. Ако останете крайно добри, както искате, вие ще мязате на една плоскост, на една права линия." Зло и добро,МОК Старите хора са си го казали перфектно - "Прекалено Богоугодния и Богу не е угоден!"
  9. kipenzov

    Сиси1

    Преди години пак си писала в този форум! Получила си насоки! Отново пишеш тук! И отново се завърташ в цикъла на мисловното предъвкване. Ако не можеш сама да си пренасочиш мислите, вземи чети книга! Има страхотни романи! Докато си намериш реална компания! Щото това - дигиталното, не е като реалното! Ако и това не можеш да направиш - стани религиозна! Отдай мислите си към Бог!
  10. kipenzov

    Сиси1

    Психтерапията е предимно насоки! А работата е предимно твоя! Учиш се как да преодоляваш точно тези цикли, за които питаш, докато ползваш за временна емоционална "опора" психотерапевта. Докато се научиш сама да го правиш!
  11. А и Гордостта е до време. Времето, моментът, когато изникне(се докснем до) ново познание, което да се осмисли, овчуства, осъзнае. Тогава "пропадаме". И така до следващия "цикъл на растеж" по "спиралата на въздигането". А иначе през цялото време на тези процеси на "цел след цел" ние просто живеем, ама различно, индивидуално, всеки. Понякога дори "раждаме" и безсмислени фрази като - "духовна гордост"?!?! Гордостта все пак се ражда в материално проявеното, в материалното ни съществуване, а не в духовното!?!!!!!
  12. Гордостта на индивидуално ниво идва от самочувствието (сам да чувстваш, благодаря на Д.Колева - от нея почерпих тази интерпретация). Реалистичното ниво на самочувствие идва от самоуважението, че с убеждения и действия постигаш хармонични със средата и собствените си намерения резултати от действията. Това "резонира" с обществените "инструменти за оценка", които "избиват" на индивидуално ниво под формата на чувство за собствено достойнство(самоуважение) и чувство за чест(съвестност). Обаче на обществено ниво, индивидът е просто "тухличка". Особено, ако обществото е формирано на база религиозна догма - тогава индивидуалността е пошлост, а гордостта е тщеславие. Така индивидът в обществото не е приемливо "да поставя Себе си пред Общото(да се възгордява)". Но все пак през последните 3 века след Ренесанса, в обществото е извоювано правото на уважение на индивида от обществото. Това се нарича "право на достоен живот". Така всъщност "достойнството" се превръща в инструмент за "равнение" на индивида с обществената морално-ценностна система. И "да бъде достоен" означава човек да си е заслужил правото да бъде уважен от обществото, т.е. да изпълнява обществените си задължения съвестно. А съвестно означава съобразно възприетото за правилно в обществото, съответно - морално-ценностната система в съответното общество. А пък, когато човек проявява действия и изказва мнения съвместими с тези ценности в обществото, то това се явява "атестат" за нравствени качества и спазване на принципи от личността на човека, които "заслужават" уважение", демек си печели "правото да бъде уважен", демек "групата го приема", проявява благосклонност да бъде "приобщен" защото "има" Чест и е "достоен". Да, ама тези прояви са реализирани чрез Личността(персоната) на даден човек. А личността на днешно време често е "куха маска", зад която се крият доста проблеми на Егото и неговото развитие. А и често обществените групи са формирани на база общ страх, а не идеал.
  13. Цялата фабула на дискусията се състои в "противоречието" между Индивидуалното и Колективното! И за съжаление има манипулативния "привкус" на "морализиране", поне за мен. За повечето от останалите вероятно е "изпълнена с трепета" "да се посочи правилното", и това е "право", ама е от "другата страна" и така се получава "моралният релативизъм" - за един е правилно, а за друг не. Е, аз поне, съм се "сблъсквал" с подобни ситуации и от опит знам, че когато "двама спорят, истината вече може да се открие и на трето място". А всичко е Истина. Зависи единствено от "Имаме очи да видим". П.п. когато човек застане разперил ръце на връх Мусала, вперил поглед в посока София, той може да види евентуално Самоков, но не и ръцете си. Камо ли пък връх Вихрен! а и Дънов в линкнатите беседи говори в едно изречение за "гордост", а в следващото, със действието, вече използва "горделивост"
  14. Медиите не са загинали! Загина качествената журналистика в тях, или поне само единици останаха. И то подобни журналисти не са "оперативни". Станаха "шефове" и вече "играят хорото на капиталодържателя". Но има и добри новини. И то точно от влиянието от наличието на Интернет произтичат. На Стойчо Керев предаването - "Новото познание" го качиха на екран, заради рейтинга. Един реванш за "свалянето" му на "Въпрос на гледна точка". Май гражданското общество се премести в Интернет, независимо от промяната на икономическия модел (съвременен феодализъм , според мен).
  15. Зависи кой(какво) е Учителя! Има един Учител, който те учи и в който живееш - Животът! Може и в един човешки живот! Зависи каква е на човешкия живот! Ако е да откриеш основите на човешкия живот, то вече има достъпна доста информация(не само след сърфиране в Акаша). Ако "основата" е различна от основата на човешкия живот, то Взорът на човек ще е насочен в "бъдещето", но не и тук и сега! Различни "стоки", различни "цени", различно вътрешно усещане на "носителя на правото за живот"! Различни човешки Идеали! В това е друга разлика в мирогледите ни, Станимире! Аз "преследвам" "Свободата", а ти "Служенето"! И не мисля, че това е проблем?! Въпросът е да има Уважение! Цената за Свободата е, че не мога да управлявам мен си и хора, щото не обичам да се подчинявам, но за сметка на това ми е доста "широк мирогледа". Цената за Служенето е, че мога да управлявам себе си и хора, но за сметка на това ми е "стеснен мирогледа". П.П. И да! по пътя към Свободата, няма как да не "минеш" и през "падането". Ама, за да паднеш, требва да си бил и нависоко преди това! А Горделивостта, Завистта, Злобата, Похотливостта и т.н. са все предизвикателства за преодоляване! Първо "виждайки" ги у другите, а после "да ги открия" и в мен.
×