Jump to content
Порталът към съзнателен живот

kipenzov

Участници
  • Общо Съдържание

    843
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  • Days Won

    45

kipenzov last won the day on Септември 16

kipenzov had the most liked content!

1 Следващ

За kipenzov

  • Ранк
    Приятел на Портала

Профил Информация

  • Пол
    Мъж

Последни Посещения

3002 посещения на профила
  1. kipenzov

    Свободата и Цялото

    Реално се различава, и то доста! Защото при Атмана, независимо кое разклонение на Индуизма е, все пак е Индуизъм! А при Индуизма имаш Атман, чиято "висша, назначена цел" е да "се слее" с Брахман! Т.е. Субстанционалността е само проекция на "по-висшата Реалност". Субективната реалност и Абсолютната Реалност( атмана и Брахман), "разделени" от "булото на Мая", с "цел да го скрие". Ама тия дето "отварят книгата, прочитат, и затварят, скриват, да не видят и други, КОИ СА по вашата скала на оценяване, ?! В същността си Индуизмът, както и повечето ортодоксални(масови, колективни) религии налагат съществуването на външен, "съвършен свят", към които да се стремят правоверните. Т.е. залага се Обективността, "Външното Съвършено" в опозиция на "Вътрешната несъвършеност", и то като обществено зададена цел за "висше движение" на индивидите в обществото изповядващо Индуската религия (или последващите й "отрочета" - Християнство и Ислям, а "отрочета" защото формата им е също Монотеистична, а не Политеистична или пък изобщо Атеистична). И всъщност се задава ракурс за "движение" на хората като общество, като единен, комплексен Идеал за следване и налагане на морални норми на поведението на всеки индивид. Така, че Атмана, като проекция на доктрината на "обществено(колективно)" изповядваните религии, носи един "заряд"! А Анатмана като проекция на "индивидуалните" религии, носи съвсем друг "заряд"! Вероятно има нужда от малко конкретика какво имам предвид под "обществени" и "индивидуални" религии, а за това малко по-подробно съм писал в темата за "Измеренията" тук При Анатмана, в самия Будизъм(протоформата му отпреди над 2000 г., това което във времето не се е загубило или е тенденциозно променяно с интерпретации), вече има индивидуализиран път към Божественото(достигане до Същинския Буда, в Седмте му "тела", "възприятия"), което е самата природа на Всичко, което може да преживее човек, дори и като "Атман". НЕ-природата често се преживява и като нихилизъм, но това е продукт на неразбиране, според мен... Макар и да "звучи" идентично" с "отричането", "преходността" на Субекта, както е в Индуизма(Християнството, Исляма), при Анатмана, НЕ-душата, е заложено "индивидуално движение" отвъд колективно споделената представа за Брахман(Бог). Т.е. налице е и Свободата да бъдеш Индивидуалност, частица от Бог, отвъд колективното(общественото). Като "есенция" това "освобождаване" от "привнесеното отвън" в този "илюзорен свят", съществуващ единствено като взаимовъзникващото Желание и проявление в материалната реалност. А самото "идентично звучене" между атмана и анатмана се дължи на "привнесените" в първичния Будизъм "допълнения", които са го оформили като Религия. 4-те Благородни истини, дали не е от значение как ще ги интерпретираш, ако живееш в общество и ако си в аскеза?! Дали от Благородния Осмичен Път ще ти се налага да прилагаш "3.Правилно говорене" като част от Нравствеността, ако не си сред хора?! И за какво, при положение че Буда е постигнал "Нирвана", се е върнал да "говори"?!? За да се "отричаме" от някаква част от нас, което служи за социализирането чрез потискане на индивидуализма, което пък е основата на Будисткия път?! За да не създавам излишни потенциали за емоционални реакции, просто ще обобщя що-годе безпристрастно! Концепциите за Атман и Анатман се различават щото са проекции на различни "пътища". Първото е на "Социалния път" към Божественото, а второто на "Индивидуалния път". А тази есенциална разлика между социалното и индивидуалното, доста често се опитвам да подчертавам, ма май не ми се получава да ме разбират. В крайна сметка са просто различни пътища, по които човек може да "върви по Пътя си", и отразяват различни възможности за реализиране на двупластовата ни същност, погледната през призмата на индивида - социалната и индивидуалната природа на Човек . В това отношение ще си позволя да цитирам Айнщайн от статията му от 1949г. "Защо социализъм": "Човекът е едновременно самостоятелно същество и социално същество. Като самостоятелно същество той се опитва да защитава своето съществуване и това на своите най-близки хора, да задоволи своите лични желания и да развие своите вродени способности. Като социално същество той се стреми да получи признанието и привързаността на околните, да сподели техните удоволствия, да ги утеши в тъгата им и да подобри условията на техния живот. Единствено съществуването на тези променливи и често конфликтуващи черти на характера на човека и техните специфични комбинации определя степента до която един индивид може да постигне вътрешно равновесие и да допринесе за благосъстоянието на обществото. "
  2. kipenzov

    Свободата и Цялото

    Всички сме "отражения"( някакъв Simulacrum), ама осъзнаването, че живеем в Simulacra and Simulation , в която "тъждествеността" е вече доста "отдалечена" от "оригинала" е вече трудно лично постижение по Пътя! А пък и здравословното "връщане", "приземяване" в обикновеното ежедневие... Дори често се прокрадва и илюзионната убеденост, че такава "връзка" няма, щото "се губи от погледа самата връзка", а това "придава" същинска субстанционалност на Симулацията... и се "губим" ...И аз не знам дали има такива хора в тук пишещите... Точно "незадълбаването" и съответното небалансирано, "еднопосочно" както го нарекох, поднасяне на собствената концепция на автора, бе причина да си изкажа мнението, че Функционализмът е интересна наука, но не и функционалистите. Защото "основата" им е, че ние сме "Дарвиново", "еволюирало животно", или както се самоопределя автора - "мислещо животно", а това за мен е "еднопосочно", небалансирано, неизказващо и контратезата си, и в тази му същност - Чисто Внушение, а не послание към друг Разумен Човек. ... и като самостоятелно такова във форум "Философия", не би следвало да остане без да "му лепна моята критика", според моите критерии за правилност. .. А дали авторът е направил опит, чрез внушения, метафори, да предаде метафизичната концепция за Атмана или Анатмана, вече е въпрос на дискусия, щото за пореден път коментираме автор, който не може да изкаже нещо насочващо за собствените му убеждения, освен това, което вече е споменал, но не е конкретизирал каква му е по-дълбоката концепция с използване на познати термини като "Атман" или "Анатман". На мен, лично, повече ми клони към "Анатмана" с тази му "изначална несамотъждественост", която е характерна за Будизма, "илюзорността на Аза", "взаимовъзникването изпод взаимната обусловеност на съществуването" и съответната липса на реална субстанционалност, "собствена природа", защото няма такава в "непостижимостта" на Пустотата, Шунятата . Да ма намесва и концепта "Бог"!!!! И става "манджа с грозде"!!!! "Пълна каша в главата", което е видно и от прическата му. Обърквацията става тотална, защото "есенцията" на Будисткото схващане за Пустотата, е че "няма Буда природа", извън човешките ни възприятия, както и няма човешки възприятия извън "Природата на Буда", щото всичко взаимовъзниква и е въпрос на "движение по градиента Вътре-Вън" да открием "Същинския Буда". А пък авторът "намесва" християнския концепт(част от доктрината) за "Обективния Бог", който е "безпогрешен автомат", извън нашия илюзорен "фактум на индивидуалността". А така въвежда и представата, че ние, като "Субекти", поради това, че сме "Греховни" сме отроче, на "Нещо", което едва ли не не е и в нас, "отрицание" на Съвършеното. ( "съвършеното", което пък е автоматизирано, на всичкото отгоре, без да се съзнава, че "автоматът" е полярния образ на "чувствения", Танатос и полярния му Ерос, и за това написах за незъзнаваното Деструдо на самия субект-автора. Защото това, че те изгаря вътрешното чувство за несъвършеност, дължащо се на "различността" и сблъсъка със собствените си ниски страсти, когато си ги открил, не означава, че си длъжен да се отречеш от тях, изфабрикувайки си собствена концепция, базирана на малоценността- "греховността". Рационализация на Ума. Просто се изживяваш като Его сравняващо се "болезнено" с Безкрая, с Всичко което Е).
  3. kipenzov

    Свободата и Цялото

    Все още като цъкна на форума пише - "философия", а не "теология"!!! Ама явно за някой може да има изключения! БОГ не притежава, Той е! Това, че несъобразително си цитирал този автор, поднасяйки го безкритично, не означава, че и ти като него не антропоморфизираш инфантилно БОГ! Айде вземи най-накрая да "боравиш" и със собственото си "Отрицание"...
  4. kipenzov

    Свободата и Цялото

    Така и не ме разбрахте, че "локалността" е функция на преживяването в тяло. Те баш в тази ни "локалност" не сме свободни, а имаме свободен избор измежду вече налично!!! Същинската свобода е във Въображението ни! "Там" се проявяват всички "образи","концепции","парадигми". "От там" слизат и "картите", ама когато се предоверим на други хора и спрем да мислим самостоятелно, живеем в техния свят, дори и "водачи" караме МПСто си по "техните карти".
  5. kipenzov

    Егото, що е то?

    Защото "положително" означава НЕЩО! "Отрицателното" е НИЩО! Вече споменах, че едно е да го мислиш, друго е да го кажеш, съвсем друго е да го направиш!
  6. kipenzov

    Егото, що е то?

    На Изток клонят почти изцяло към Идеализма("съзнанието определя битието"). Просто като контрапункт, без желание за продължение, ще изкажа мнение в противовес на твоето, използвайки тезата на Материализма("битието определя съзнанието"! Човек се ражда като "tabula rasa", а всякакви психични предразположения, се дължат на гена, който човекът не "придобива", ами е обусловен от който, както и от местоположението на раждането, защото то определя условията в причинно-следствения свят(неговата детерминираност). Това, че при изследвания на индивидуалното развитие на даден човек, може да се остане с илюзията, че има някаква приемственост откъм трансцендентното е въпрос на спекулация (религиозна вяра, но не и доказана истина). Въпросът е, че при зацикляне в подобна насока на дискусията, нито ще има консенсус на мненията, щото тезите изхождат от парадокси на ума, нито пък ще е по темата! П.п. Парадоксалното се "надскача" с Абсурдното - "и двете са верни!". Щото според Теоремата на Гьодел няма цялостна, математически обоснована теория, която да е напълно истинна в описанието си на света. А Идеализмът и Материализмът като философии са точно такива логически "цялостни, математически обосновани теории". И тук решението идва от един човек, дето много обичал таратор. Попитали го - "Е може ли това да е единственото, което искаш в този момент?", а той помислил и отговорил - "Амиии, два таратора!". Само, че да ядеш от два таратора едновременно ти требват две лъжици, а докато си открием втората ядем последователно...което е по закона за причина-следствие(cause-reaction, causality)... ...хихих, в гората пада дърво и няма свидетели. Паднало ли е дървото?.... хихи
  7. kipenzov

    Свободата и Цялото

    В случая ще използвам думите ти "има ли значение какво е имал предвид автора"? При положение, че формата, под която го е предал съдържа противоречие! Субективността, като понятие се дължи именно на притежаването на Себе!!! А какво твърди автора?!?! "Изначалната Несамотъждественост (Non-self-identity) на Субективността" Е, сори, ама за един човек, незапознат с "по-отнесените" концепции, това дали е удачно!!! Ако "позадълбаем" ще стигнем и до субстанционалността на Аза( концепта за Атман), еветуално "висшата индивидуалност". И това ще бъде единия "ръкав" на доста абстрактния мисловен анализ( водещ до съответното чувство). Но автора го избива на липсата на субстанционалност на Аза, неговата илюзорност, Анатмана, и в хептен "дълбокото/отнесеното" - Пустотата, Шунятата. При положение, че не се застъпва в тезиса и контрапункта, като балансираща позиция, то повествованието си придобива характер на често Внушение за неподготвени по темата!!! Това е в противоречие с моите ценности, особено информирания избор! И не мога да го подмина безкритично!
  8. kipenzov

    Свободата и Цялото

    Извинявам се, но ще карам по ред! Донче, заразителен е трепетът, вълната, на която се носиш, твоят вариант на "карта" с обозначени "Бургас" и "Видин", но... "Водачите" на МПС познават всеки детайл на машината, иначе са просто "Шофьори"! Дори и "Водачите" не могат да отидат на "място", което "го няма" на "картата им"! А в общосподелената представа за света ни("Картата"), в обществото ни "се продават" доста "варианти" на "Картата". Има на български, на английски, на индийски, на суахили, на иврит и т.н. Обаче всички "варианти на картата", независимо на къв език са написани, описват маршрути и местоположения върху "Земното кълбо"!!! Вече сме "дискутирали" за "локалността", ама май сме на различни мнения. Парадигмата, в която, "Случайността" е основата за възникването на Субекта и е определяща за неговата "способност за допускане на грешки", дължаща се на "изначална Неправилност"(отделяне от автомата, който пък е "съвършен") е проекция на вътрешната его-непълноценност. Тя възниква, когато малкото его се съпоставя с Безкрая. Всеки е свободен да се чувства както поиска! Ама е отговорен пред другите какво им "плямпоти", защото това е, с което допринася към Цялото! В моя Свят, в собствената ми Вселена, аз се сблъсквам с цитат на автор, споделил собственоприетата си парадигма! Реагирам, както според мен е правилно - критикувам това, което ограничава познанието! В случая перспективата, че си "грешен" щото си уникален, и на всичкото отгоре, това е обвързано и със случайността на собственото ти съществуване, което би следвало, ако сме безкритични, задължително да се "превърне" във "Фактум за Индивидуалността" е неосъзнато проектиране на собствените предразсъдъци на автора. При такава парадигма, според мен, за да има и контрапункт(баланс), е добре да се изтъкне със същата патетика, че и тази "Невероятна Неповторимост на Уникалното" е начина Цялото да се "ВИДИ" през очите на "Едното". "Безкрайното" да се прояви в "Крайното". Да се подчертае, че съвършеното на несъвършеното е в собствената му несъвършеност. Така принципно се пресича постоянното сравняване, което индуцира непълноценността, от която се раждат парадигмите за "греховността" и "животът в друг свят", но не и настоящия. П.п има едно много готино стихотворение:
  9. kipenzov

    Егото, що е то?

    "Източници" колкот щеш! А това, кой от всичките ще възприемеш като авторитетен е въпрос на "резониране" със собствената ти система от убеждения( и предразсъдъци, както от другите за теб, така и твоите за самия теб). Докато в едни "източници" на "егото" са му "лепнати" едни определения, то в други "източници" са му "лепнати" други дефиниции. Но навсякъде, където има повече разумност при определянето, "Егото" е основата за формиране на Личността, а не самата личност. В тази връзка егото почти съвпада със самоличността ни. Ама почти, а не напълно! Личността е "отражение" на социалната ни действеност. Тя е споделеният "образ" между нас и другите хора в обществото за самите нас. Това, което ни презентира като индивиди в обществото. Тя е и "субектът", който бива съден според законите в обществото ни, даже препоръчвам да се прегледа нормативната ситуация със "Сламения човек". Егото пък е "инструмент" за проява на "по-дълбоката/по-високата" ни самоличност/Аз. То се явява набора, паметовия сбор от заучени реакции, на база повторенията на които сме си формирали поведенчески модел(начин на реагиране), а това е оформило и характера ни и е обособило личността ни в обществото. П.п. "ключът" може и да е в себеобичането, ама за да можеш да се обикнеш е нужно първо да се познаваш, а пък опознавайки се в дълбочина, и да можеш да се приемеш в цялостта си, а не само в положителната си еднопосочна("илюзорна") себепредстава, която си градим в подкрепа на собствената ни значимост.
  10. kipenzov

    Свободата и Цялото

    Не е приятно да сме в различни настроения, щото аз все още чакам Станимир да упражни ума си, извън религиозната му реторика. А пък, след като и ти, Донка, ми задаваш въпрос, както направи и Станимир, а сега "мълчи", и на теб ще отговоря. Аз поне така съм възпитаван. А има ли Случайност? Или това е просто дума в човешкия ни речник?!
  11. kipenzov

    Егото, що е то?

    Във форума е пълно с теми за Егото.
  12. "Жестокост" е дума от човешките ни езици... Животното си има инстинкти. Животните нямат написани и препредавани Морални правила за поведение. За това няма и "добри" и "лоши" животни. Но имат памет, а в това се състои и възможността за дресирането им. Много хора не обръщат внимание на понятието "Проекция". А оттеглянето на проекциите е важно условие за непредубедената оценка!
  13. Една от най-важните идеи, навлезнала относително скоро в съвремието ни е - понятието за безкрайност. Дори "резултатите" от вида 1*∞, 0*∞ и 1/0 са кръстени "Сингулярност". Един от важните математици работил в тази насока е Риман, особено по "усукването" на "пространството". Дори на тази основа има разработени математически модели за 6-измерно пространство Григорий Пърлман е гениален математик, който "решава" едно от условията на Хипотезата на Поанкаре. Един български съвременен философ има доста интересни презентации - http://www.authorstream.com/Presentation/vasil7penchev-4007975-spacetime-interpretation-poincare-conjecture/ . (също и по отношение на Теоремата на Гьодел - http://www.authorstream.com/Presentation/vasil7penchev-2837271-del-completeness-1930-incompleteness-1931-theorems/. Въпросът е, че математиката се развива. Интересен пример за нов вид математика Също така, при някакъв интерес относно "4-то измерение" и някаква научна интерпретация, а не мистична, то Карл Сейган е добро начало Но, ако се търси и нещо съвременно в математиката и методите за "математическа работа" в 4-измерните пространства, то трябва да се отбележат Кватерноните П.П. като интересен пример за "ефекти" при интегрирането на понятието за "безкрайност" бих споделил този
  14. Аз не съм бил там и не мога да кажа как е "било", но като цяло съм съгласен с мнението в поста ти. И заради завръщането обратно у хората. "Когато сочиш човек, останалите пръсти сочат към теб" - Корана.
  15. kipenzov

    Свободата и Цялото

    С тази "идея" си закърмен и се нарича доктрина на християнската църква(която и да е)! Явно "отдавна" требе да е бая отдавна... Но това му казват личен магнетизъм на предаващия. Въпрос на центриране на ума е да останеш по-съзнателен докато те облъчват... И е въпрос на ориентиране за местоположение, когато във форум "Философия" се споделят аргументирани концепции, а не пожелания... Явно "словоблудственото" комбиниране на доста, сложнопроизносими думи те е облъчило достатъчно, за да ти мине през вниманието: Което отнема "правото" на БОГ да решава(омнипотенцията) и пренася това "право" на Случайността! Питай Донка, тя умее "да надушва Сяра"!
×