Jump to content
Порталът към съзнателен живот

kipenzov

Участници
  • Общо Съдържание

    77
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  • Days Won

    2

kipenzov last won the day on Март 14

kipenzov had the most liked content!

Профил Информация

  • Пол
    Мъж

Последни Посещения

208 посещения на профила
  1. Това ти ли си го писал или е неква мантра?! Иначе е доста добро като стихове! Дори малко ми ,,бие'' към ,,преминаването на Бездната'' на Кроули.
  2. Чак обяснения едва ли мога да дам, но бих ти споделил наблюдения и изводи. Според мен всяко "пропадане", "слизане по стълби", "влизане в сгради" е просто символично представено в съня навлизане в подсъзнателната част от съзнанието ни. А ако не се уплашиш вероятно ще те очакват неприятни изненади, защото ще се "сблъскаш" с изтласкани психически съдържания, които ще ти се визуализират посредством ума. Но по-добре насън, отколкото наяве, нали?!? Имал съм доста подобни сънища, но един сън в няколко пласта може би ще е показателен за изводите ми. Осъзнавам се, че сънувам. До една малка къща съм. Имо приземен прозорец към мазето. Поглеждам към него и в този момент нещо ме хвана за крака и ме задърпа. Изпитах як страх, но се усетих, че би било интересно да продължа, щото си спомних, че вероятно навлизам в по-дълбок слой от подсъзнанието ми. Интересното беше, че не виждах кой ме дърпа, но знаех, че е някаква вещица. Обаче след като "пропаднах" в мазето се оказа, че е някакво момиче, което "изчезна" и вече бях сам в стаята от мазето. Погледът ми се приспособи към бледата светлина. Започнах да се "ориентирам" къде са стените и някак ми заприлича на приземната част на една стара плевня, зад къщата на чичо ми, която е отпреди 1944 г. Вече знаех, че има общ коридор, през който се излиза на двора. Бутнах вратата на стаята, нямах усещането за ръцете си, просто "я отворих", и се оказах в коридора. Запътих се да излизам, но ми привлече вниманието съседната стая. Като си насочих вниманието към нея, вратата изчезна и се "отвори" тъмен тунел. Бях с усещането за мястото си в коридора, но пуснах фокуса си на наблюдение към тъмния тунел, щото много пъти ме е хващало шубе да "погледна". Погледът ми се движеше сред непрогледната и "лепкава" тъмнина, която усещах с тялото си, което беше в коридора. Този път обаче, за разлика от други, се "пуснах" и преди да излезна от другата страна на тъмното вече знаех, че ще излезна през подобен на прозореца в стаята, в която бях "издърпан". Искаше ми се да излезна, но се сетих, че е добре да си затвърдя наблюденията и се върнах в първата стая, където видях, че отново съм си сам и че всичките роли в сценката са некви мои превъплъщения. Некви дълбоко несъзнавани образи, които като се събудя ще трябва да си анализирам от къде са, що са. Запътих си по коридора, за да излезна. Отварям вратата и ... не съм отвън, ами има друга врата. Отварям и нея - още една врата. Почнах да се паникьосвам, но се усетих, че е по-добре да преброя колко са вратите, за да мога да се ориентирам колко дълбоко съм "навлезнал". Чак на четвъртата врата, след като я отворих се появи заслепяваща светлина ... и се събудих в леглото. А по отношение на "конвулсиите". Има толкова много лабораторни изследвания на спящи хора, че ако се замислиш, ще си спомниш че си чел подобни и ще видиш, че въпросът ти е риторичен. Само за интензивно "мърдащите се" очи в REM фазата на съня мисля, че нямаше адекватно обяснение. Имали сме котки в семейството като малък. Даже с една - Сара, имах егаси преживяването. Но пък един рижак - Паоло, толкова пъти съм го гледал докато сънува как повтаря с жестове сънуването на боеве с други котки от предния ден. Даже и "зъбенето". Като имаш предвид, че бях свидетел на боевете от предния ден, де, иначе нямаше как да направя аналогиите.
  3. Добре де, гледам окултиствате си, говорейки за Елеазар Хараш. Ами на този Михаил каква му е историята? Ом Рам нещо му беше другото име.
  4. Нещо като моментът преди да се осъзная в съня?! Когато "носещата вълна" е изградена само от чувствени възприятия и в един момент все едно "изплува" на повърхността съзнателното ми възприятие и вече съм в историята с образите и движението и звуците на целият филм, който се разиграва в съня ми?
  5. Преди малко ми направи впечатление, че вероятно грешно си разбрала намерението ми. Анализирам те, за да мога да видя какви шаблони изграждат мисловния ти модел и до каква степен осъзнаваш по-голямата си същност. Не те вкарвам в шаблони! Ако си се почувствала така "ограничаващо" от комуникацията ни ти се извинявам! Тези "нишки", които "виждаш" са идентични и с нишките, които ни "изграждат" като индивидуалности, които Аз-ът ни преживява като "Себе си". Подобни нишки формират мисловния ни модел, който горе-долу /не съм вещ в психологическата терминология/ отговарят на синтеза "характер-личност" в комбинация с чувствено-мисловния диапазон, в който "оперираме", възприемаме или най-кратко - осъзнаваме себе си. А без да съм наясно със собствената ми представа за теб и моментните характеристики на "пътя ти", такъв какъвто е от моята гледна точка, не мога да преценя какво да ти споделя. Защото може да те объркам със собствените ми интерпретации, които са субективни. А анализът им да се окаже загуба на време, което би могла да насочиш към по-плодотворни за теб размишления. Моля те, прегледай по-задълбочено по-предния ми пост, за да усетиш тънката разлика в перспективата. Това разделение на съзнание и подсъзнание ще ти създава единствено "глухи коловози", в които умът ти ще цикли безрезултатно. Ето ти и една подсказка за подсъзнанието, което се опитах да ти обясня: "Зигмунд Фройд е австрийски психиатър от еврейско потекло, който в края на ХІХ век изследва неврозите, чрез анализ на човешкото подсъзнание (несъзнаваното)." За това те предупредих, че ще се стигне, но пък вече на "трезва" глава осъзнавам, че сме отделили различно време за изследвания по въпроса. Ако все пак ти е интересно какво мисля по въпроса за "миналите животи" в този линк има препис от една дискусия, която водих с едни познати: Времето е енергия А пък ако ти се цикли сред доста информация относно съзнанието, ентропията и еволюцията на формите те този "откачалник" бая е пописал - http://begetron426.blog.bg/technology/2018/03/29/evoliuciia-entropiia-negentropiia-i-syznanie.1601440 "Науката не може да създава цели, тя е инструмент за постигането им'', Айнщайн. Аналогията между Умът и Науката предполагам ще бъде приета безусловно.https://bg.wikipedia.org/wiki/Ирационализъм
  6. kipenzov

    snimka

    Version 1.0.0

    2 тегления

    Снимката е заедно с mhtml файл към текстова извадка за дискусия относно природата на времето
  7. Радвам се, че и ти го осъзна! Права си сбърках. Хард дисковете се дефрагментират, а не се фрагментират. А ядът ми дойде от замотаната конструкция на съзнанието, която си поддържаш, щото така съм бил и аз и доста съм циклил. Макар че не веднъж съм бил свидетел как хора, противно на здравата логика, стигат до житейски мъдрости по някакъв техен си логически път, който е пълен с противоречия. Явно пътя на ума не е единствения начин за познаване! Поздрави!
  8. За това ти дадох съвета за женската ти енергия!!! За последно повтарям по друг начин, че с умът/логосът,мъжката енергия/, изграждаш и в момента образните ти представи за реалността, но без женската това си остават конструкции - куха духовна форма. Одушевяването идва от чувството-усещането/еросът,женската енергия/, от което по думите ти успешно ,,се отлепяш'' !!! Разбери, че във всяка жена живее по един мъж, а във всеки мъж живее по една жена /анима-анимус/. Инът и Янът са дълбоките потоци, чийто танц и съвкупление ражда живота във всеки от нас. В момента водиш пълноценно функционално съществуване, но не живееш! Извини ме, ако ти звучи грубо, но виждам на къде и как ще се развие комуникацията ни, независимо от градивното ми желание. При тези условия у мен вече започва да възниква леко раздразнение, което ако ,,избуи'' няма да мога да удържам. За това ти пожелах приятно пътуване!!! Давам ти един съвет, като един последен добронамерен жест. Подреди си ,,папките'' в директориите!!! Много добре знаеш, че хард-диска е добре да се фрагментира редовно. Преди да ,,наблегнеш'' на значението на ,,метакомуникация'' прегледай, както те посъветвах, предните ни постове. Подал съм ти ,,завоалирано'' толкова много инфо, че продължаващото ти фокусиране единствено на въпросите, които те вълнуват, зададени по начина, по който към момента си обясняваш, е нищо повече от ,,изнасилваща настоятелност'' да цикля в твоите моментни представи. А като начало на този процес, който ти препоръчвам, е да изчистиш недоразумението в образната ти представа за съзнанието!!! Колкото и да ,,удебеляваш'' или подчертаваш подсъзнанието е личното несъзнавано. Когато говорим за съзнание се има предвид ,,поле на съзнанието'', чийто граници и Юнг не се наема да постави!!! В това информационно поле, ако използвам компютърната метафора, има ,,сектор'', в който е разположена лично съзнаваната информационна част, с която Азът ни посредством егото борави СЪЗНАТЕЛНО и която заблудените ню-ейджъри възприемат като съзнание. Останалата част, допреди Карл Юнг да въведе понятието ,,колективно несъзнавано'' представлява личното несъзнавано, за което през последните десетилетия се е наложил терминът подсъзнание. На прага си, водещ към основния спор между идеалистите и материалистите, но си доста далеч от обединяването на дуалностите и балансираното възприемане. Толкова от мен! Толкова знам!!! Останалото са умствени интерпретации, на това, което ни се иска, но обикновено не е.
  9. Точно това е, но поради антропоморфирането е персонифициране. А подсъзнание е по-краткото име на лично несъзнавано. правя го вечер, когато остана сам. А резултатите идват по някое време през деня, докато напрежението от работата дава "храна" и за тази мисловна дейност. Не е нужно, защото като се случи вече знам какво се случва. А идеята на цялото ми мероприятие е ориентирана към мен. Опитвам се да не се меся в живота на другите, но за съжаление на нагласите ми, се налага да го правя, защото да знаеш повече от другите е отговорност във всяка професионална дейност. Чак сега осъзнавам колко сме различни като пътища, независимо че ми се искаше да не е така. Бях предположил, че се занимаваш с организиране на хора и решаване на спорове помежду им, но явно съм препроектирал. Доста се разминаваме като личности. Най-общо има два типа личности - проста и сложна. Моята личност е към втория тип, докато при теб това двоумене го няма. Ти си човек на действието, аз на прикрития мързел зад абстрактни концепции, хихих. Само едно последно вметване - Действията могат да бъдат продукт не само на волята за надмощие и придобиване, но и на търсене на смисъла. Пожелавам ти приятно пътуване, за където си тръгнала! Пътищата ни се разминават.
  10. ,,Техниката'' ми е много проста и едва преди 3г. разбрах, че това е неква техника. Нарича се персонифициране на несъзнаваното. Една позната го нарече така, а то като процес е характерно за повечето хора. Всеки или почти всеки си води вътрешен диалог. И аз съм така, но напоследък ми направи впечатление, че когато диалогът не е между мен и проектираното ми Аз отсреща, ами образ на конкретен човек, който е в съзнанието ми, се получават интересни отговори, в зависимост от това с каква символика съм заредил образът. Ако е на колега се получават интересни практически решения. Ако е психолог - някаква вътрешна представа. Ако е нощното небе със звездите и без Луната, както съм правил поне от малък, пък са екзистенциални отговори, но пък те идват в един кратък момент и са толкова компресирани, че после цяла нощ ума ми подрежда смислите в изводи. Мисля, че вече долови аналогията интуитивно в предния ти пост. А сънуването последствие, когато ,,пуснеш'' контрола върху сценария, ами с ,,отворен ум'' посрещнеш символиката те насочва в образността му. Според мен и при теб е така! Шервам ти един пост на един съученик. Метакомуникацията е интензивна и предполагам леко ще ,,раздвижи'' е женската ти енергия. Никола Сложните логически казуси касаят квесторската ти роля в човешки спорове и организиране на хора или са свързани с технически решения?
  11. Ето ти и още едно стихче, в което съм компресирал доста и евентуално някой път може да ти е полезно: Котвата, която пуснали сме на брега подържа кораба стабилен. С камъните на желание за свобода товарим трюма му обилно. Каменно сърце. Оплетени въжета за стабилизирането на товара Отговорността в ума - политаща комета, Понесла смисъла на миналото. Изви се буря. Корабът разклати се. Котвата се взираше във сенчест силует. На потъването образът обади се като пореден неразбран сюжет. Запален огън и огъната вода. Затворен център във една мечта. Насочен поглед в търсенето на земя Налегнал въздух недокърпени платна. А океанът бе превърнал се в поток. Изгубен корабът сред нощните вълни В неясно търсене сред дневния амок Илюзорността на своето Аз откри
  12. Благодаря ти, че прояви търпение! И се извинявам, че малко преминах границата! Но нали знаеш сценката в ,,Матрицата'', в която Нео се сби с програмата-пазач на Оракула. Репликата на китаеца беше много готина - ,,няма как да знаеш кой е срещу теб, ако не се биеш с него'' Виждам, че мога да проявя по-голяма доза искреност, като тази преди поста, в който ти признах, че бая се чудя как да ти отговоря. Принципно мога да те засипя с теоретична информация, но поднесена от мен, тя ще носи моят отпечатък, а това изобщо не съм сигурен, че ще ти е полезно. Защото определено интензитетът на потока ти е доста по-силен от моят и вероятно несъзнателният ми сблъсък с този факт предопредели решението ми да ,,дам задна''. Просто страх от чувството за отговорност. Снощи отново си ползвах една техника, след която в съня сценариите ми бяха доста сложни като истории. Просто явно не съм в състояние да отговоря на нуждите ти адекватно. Не изпитах вътрешната убеденост, че ще съм полезен, а в подобни ситуации съм на принципа - не пипай когато не разбираш! Това е в посока ,,напред, към където си се запътила''. А по отношение на това, което вече сме си споделили вече мога да ни наблегна на някои неща. Прегледай постовете и ще видиш едно ,,препускане''! Доста неща стоят компресирани като смисли, защото ги минахме ,,на тъгъдък''. Пък и отвсякъде прозира, че мъжката псих.енергия ти е в излишък и малко баланса с женската се губи. Това е в моите очи - не е меродавно! Ти си това, което си решила преди малко, че си, а ще бъдеш това, което са последващите ти действия. А аз вероятно вече личи, че много се радвам на комуникацията ни, но трябва наистина да дам леко задна скорост, щото определено ти предстои индивидуална работа. Като някакъв импулс ще ти споделя едно стихотворение: Отместих погледа си от Незнанието Окрилен от свойта свобода Завих се със кожуха ми на Знанието Забих се в собствената суета. Залюбих спомени отминали Потънах в топлата Земя, А тя зовеше ме във ритъма На изчезващата светлина. Запалих огъня на страстите И от прахта се възродих Почувствах нуждата от дните ми В които сам си се открих.
  13. Вече ми звучиш по-улегнала! Щото първоначално целият този порив на авантюристичния дух ме караше да си те описвам като човек, опитващ се да избяга от реалността. А то пак бягаш, но от рутината. Радвам се, че си отговорен човек! А пък ,,успокоеният ум'' сигурно е поредна игра, която демонстрираш, че владееш, но ,,напрежението'' се усеща. Просто те човърка отвътре - телепатии, телекинези, телепортации, левитации... Дядо ми ми казваше едно време ,,зорлем гюзелик елмаз'', което е ,,насила хубост не става''. А пък наскоро четох една кратка история за старец и бял кон, от която извода беше, че като печелиш не знаеш какво губиш, а като губиш не знаеш какво печелиш. Това също ме радва! Интегрирала си анимуса до степен, че да не се дразниш, ''усещайки'' че някой те гъбарка. Явно си се усетила, че ,,ум царува....''
  14. Така, както си захапала "нишката" с целия набор от инф. потоци, би трябвало да ти е направило впечатление "напрежението". Напрягането е нищо повече освен "сгъстено желание". Щом ще ти отнеме време сега, значи ще се върнеш на текста друг път, ако проявиш желание. Остави се на потока ти. Карл Юнг като е ходил и до северна америка, за да изследва концепцията му за колективно несъзнавания слой, вождът на индианското племе, в което правил наблюденията си, му казал нещо подобно: - Ех, вие белите, с вашето безкрайно бързане, идващо от ума! Притихни леко и ще се усетиш, че към сайта има контакти, и ако има "нишка" ще осъществите контакт, без значение дали аз го познавам.
×