Jump to content
Порталът към съзнателен живот

kipenzov

Участници
  • Общо Съдържание

    871
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  • Days Won

    50

Всичко добавено от kipenzov

  1. Иска ми се до отбележа, че в математическия инструмент на кватерноните има една тънка линия, която може да предизвика доста творчески подем в представите! При направена аналогия между ирационалните числа и различните "стойности" на мислите( потвърдителна-отхвърляща), то с квадриноните може да се описват различните "траектории на мисловния ни поток" в четиримерно-пространство. Иначе един по-прост пример само с едно ирационално число "i" представлява Фрактала на Манделброт. При този фрактал имаме "заигравка" само с едно ирационално(въображаемо) число, чийто стойности в случая са изобразени на вертикалната ос в квадратна координатна система. А по абсцисата(х) са стойностите на реалните числа. Това добре се вижда след 4м 40сек в клипчето. Интересното в случая е, че в диапазона на реалните числа от -1 до +1, което си е - "потвърждение/отхвърляне" на дадена мисъл и степените между тях( "нюансите на сивото" между "черно-бялото") се получават различни устойчиви графични форми от множеството на решенията на дадени уравнения. А пък тези уравнения, чиито решения при дадена стойност "попадат в региона на Манделбротовия фрактал", са просто квадратични уравнения. Това в "полето на мислите" е мултиплициране на дадена мисъл/концепция/идея. Така се стига до представата, че дадени мисли, подредени по правилен начин, дават устойчива структура при мултиплицирането им в съзнанието ни. Не знам дали е разбираемо, това което се опитвам да предам, но толкова кратко не мога да го опиша по-просто.
  2. А "пътища много" и всеки си е специфичен, но пък винаги в Ума ни "вървят по два"! Стига да се "бръкне по-дълбоко", няма как да не се установи! ...Да се използва и "собственото отрицание"... Самите концепции за "пътя на Атмана към Брахман" и "пътя към Анатмана(Не-атмана) към Пустотата(Шунятата)" също са "двойка" полярни пътища. Много интересно мнение по въпроса е това - "Atman in Sunyata and the Sunyata of Atman"
  3. Реално се различава, и то доста! Защото при Атмана, независимо кое разклонение на Индуизма е, все пак е Индуизъм! А при Индуизма имаш Атман, чиято "висша, назначена цел" е да "се слее" с Брахман! Т.е. Субстанционалността е само проекция на "по-висшата Реалност". Субективната реалност и Абсолютната Реалност( атмана и Брахман), "разделени" от "булото на Мая", с "цел да го скрие". Ама тия дето "отварят книгата, прочитат, и затварят, скриват, да не видят и други, КОИ СА по вашата скала на оценяване, ?! В същността си Индуизмът, както и повечето ортодоксални(масови, колективни) религии налагат съществуването на външен, "съвършен свят", към които да се стремят правоверните. Т.е. залага се Обективността, "Външното Съвършено" в опозиция на "Вътрешната несъвършеност", и то като обществено зададена цел за "висше движение" на индивидите в обществото изповядващо Индуската религия (или последващите й "отрочета" - Християнство и Ислям, а "отрочета" защото формата им е също Монотеистична, а не Политеистична или пък изобщо Атеистична). И всъщност се задава ракурс за "движение" на хората като общество, като единен, комплексен Идеал за следване и налагане на морални норми на поведението на всеки индивид. Така, че Атмана, като проекция на доктрината на "обществено(колективно)" изповядваните религии, носи един "заряд"! А Анатмана като проекция на "индивидуалните" религии, носи съвсем друг "заряд"! Вероятно има нужда от малко конкретика какво имам предвид под "обществени" и "индивидуални" религии, а за това малко по-подробно съм писал в темата за "Измеренията" тук При Анатмана, в самия Будизъм(протоформата му отпреди над 2000 г., това което във времето не се е загубило или е тенденциозно променяно с интерпретации), вече има индивидуализиран път към Божественото(достигане до Същинския Буда, в Седмте му "тела", "възприятия"), което е самата природа на Всичко, което може да преживее човек, дори и като "Атман". НЕ-природата често се преживява и като нихилизъм, но това е продукт на неразбиране, според мен... Макар и да "звучи" идентично" с "отричането", "преходността" на Субекта, както е в Индуизма(Християнството, Исляма), при Анатмана, НЕ-душата, е заложено "индивидуално движение" отвъд колективно споделената представа за Брахман(Бог). Т.е. налице е и Свободата да бъдеш Индивидуалност, частица от Бог, отвъд колективното(общественото). Като "есенция" това "освобождаване" от "привнесеното отвън" в този "илюзорен свят", съществуващ единствено като взаимовъзникващото Желание и проявление в материалната реалност. А самото "идентично звучене" между атмана и анатмана се дължи на "привнесените" в първичния Будизъм "допълнения", които са го оформили като Религия. 4-те Благородни истини, дали не е от значение как ще ги интерпретираш, ако живееш в общество и ако си в аскеза?! Дали от Благородния Осмичен Път ще ти се налага да прилагаш "3.Правилно говорене" като част от Нравствеността, ако не си сред хора?! И за какво, при положение че Буда е постигнал "Нирвана", се е върнал да "говори"?!? За да се "отричаме" от някаква част от нас, което служи за социализирането чрез потискане на индивидуализма, което пък е основата на Будисткия път?! За да не създавам излишни потенциали за емоционални реакции, просто ще обобщя що-годе безпристрастно! Концепциите за Атман и Анатман се различават щото са проекции на различни "пътища". Първото е на "Социалния път" към Божественото, а второто на "Индивидуалния път". А тази есенциална разлика между социалното и индивидуалното, доста често се опитвам да подчертавам, ма май не ми се получава да ме разбират. В крайна сметка са просто различни пътища, по които човек може да "върви по Пътя си", и отразяват различни възможности за реализиране на двупластовата ни същност, погледната през призмата на индивида - социалната и индивидуалната природа на Човек . В това отношение ще си позволя да цитирам Айнщайн от статията му от 1949г. "Защо социализъм": "Човекът е едновременно самостоятелно същество и социално същество. Като самостоятелно същество той се опитва да защитава своето съществуване и това на своите най-близки хора, да задоволи своите лични желания и да развие своите вродени способности. Като социално същество той се стреми да получи признанието и привързаността на околните, да сподели техните удоволствия, да ги утеши в тъгата им и да подобри условията на техния живот. Единствено съществуването на тези променливи и често конфликтуващи черти на характера на човека и техните специфични комбинации определя степента до която един индивид може да постигне вътрешно равновесие и да допринесе за благосъстоянието на обществото. "
  4. Всички сме "отражения"( някакъв Simulacrum), ама осъзнаването, че живеем в Simulacra and Simulation , в която "тъждествеността" е вече доста "отдалечена" от "оригинала" е вече трудно лично постижение по Пътя! А пък и здравословното "връщане", "приземяване" в обикновеното ежедневие... Дори често се прокрадва и илюзионната убеденост, че такава "връзка" няма, щото "се губи от погледа самата връзка", а това "придава" същинска субстанционалност на Симулацията... и се "губим" ...И аз не знам дали има такива хора в тук пишещите... Точно "незадълбаването" и съответното небалансирано, "еднопосочно" както го нарекох, поднасяне на собствената концепция на автора, бе причина да си изкажа мнението, че Функционализмът е интересна наука, но не и функционалистите. Защото "основата" им е, че ние сме "Дарвиново", "еволюирало животно", или както се самоопределя автора - "мислещо животно", а това за мен е "еднопосочно", небалансирано, неизказващо и контратезата си, и в тази му същност - Чисто Внушение, а не послание към друг Разумен Човек. ... и като самостоятелно такова във форум "Философия", не би следвало да остане без да "му лепна моята критика", според моите критерии за правилност. .. А дали авторът е направил опит, чрез внушения, метафори, да предаде метафизичната концепция за Атмана или Анатмана, вече е въпрос на дискусия, щото за пореден път коментираме автор, който не може да изкаже нещо насочващо за собствените му убеждения, освен това, което вече е споменал, но не е конкретизирал каква му е по-дълбоката концепция с използване на познати термини като "Атман" или "Анатман". На мен, лично, повече ми клони към "Анатмана" с тази му "изначална несамотъждественост", която е характерна за Будизма, "илюзорността на Аза", "взаимовъзникването изпод взаимната обусловеност на съществуването" и съответната липса на реална субстанционалност, "собствена природа", защото няма такава в "непостижимостта" на Пустотата, Шунятата . Да ма намесва и концепта "Бог"!!!! И става "манджа с грозде"!!!! "Пълна каша в главата", което е видно и от прическата му. Обърквацията става тотална, защото "есенцията" на Будисткото схващане за Пустотата, е че "няма Буда природа", извън човешките ни възприятия, както и няма човешки възприятия извън "Природата на Буда", щото всичко взаимовъзниква и е въпрос на "движение по градиента Вътре-Вън" да открием "Същинския Буда". А пък авторът "намесва" християнския концепт(част от доктрината) за "Обективния Бог", който е "безпогрешен автомат", извън нашия илюзорен "фактум на индивидуалността". А така въвежда и представата, че ние, като "Субекти", поради това, че сме "Греховни" сме отроче, на "Нещо", което едва ли не не е и в нас, "отрицание" на Съвършеното. ( "съвършеното", което пък е автоматизирано, на всичкото отгоре, без да се съзнава, че "автоматът" е полярния образ на "чувствения", Танатос и полярния му Ерос, и за това написах за незъзнаваното Деструдо на самия субект-автора. Защото това, че те изгаря вътрешното чувство за несъвършеност, дължащо се на "различността" и сблъсъка със собствените си ниски страсти, когато си ги открил, не означава, че си длъжен да се отречеш от тях, изфабрикувайки си собствена концепция, базирана на малоценността- "греховността". Рационализация на Ума. Просто се изживяваш като Его сравняващо се "болезнено" с Безкрая, с Всичко което Е).
  5. Все още като цъкна на форума пише - "философия", а не "теология"!!! Ама явно за някой може да има изключения! БОГ не притежава, Той е! Това, че несъобразително си цитирал този автор, поднасяйки го безкритично, не означава, че и ти като него не антропоморфизираш инфантилно БОГ! Айде вземи най-накрая да "боравиш" и със собственото си "Отрицание"...
  6. Така и не ме разбрахте, че "локалността" е функция на преживяването в тяло. Те баш в тази ни "локалност" не сме свободни, а имаме свободен избор измежду вече налично!!! Същинската свобода е във Въображението ни! "Там" се проявяват всички "образи","концепции","парадигми". "От там" слизат и "картите", ама когато се предоверим на други хора и спрем да мислим самостоятелно, живеем в техния свят, дори и "водачи" караме МПСто си по "техните карти".
  7. Защото "положително" означава НЕЩО! "Отрицателното" е НИЩО! Вече споменах, че едно е да го мислиш, друго е да го кажеш, съвсем друго е да го направиш!
  8. На Изток клонят почти изцяло към Идеализма("съзнанието определя битието"). Просто като контрапункт, без желание за продължение, ще изкажа мнение в противовес на твоето, използвайки тезата на Материализма("битието определя съзнанието"! Човек се ражда като "tabula rasa", а всякакви психични предразположения, се дължат на гена, който човекът не "придобива", ами е обусловен от който, както и от местоположението на раждането, защото то определя условията в причинно-следствения свят(неговата детерминираност). Това, че при изследвания на индивидуалното развитие на даден човек, може да се остане с илюзията, че има някаква приемственост откъм трансцендентното е въпрос на спекулация (религиозна вяра, но не и доказана истина). Въпросът е, че при зацикляне в подобна насока на дискусията, нито ще има консенсус на мненията, щото тезите изхождат от парадокси на ума, нито пък ще е по темата! П.п. Парадоксалното се "надскача" с Абсурдното - "и двете са верни!". Щото според Теоремата на Гьодел няма цялостна, математически обоснована теория, която да е напълно истинна в описанието си на света. А Идеализмът и Материализмът като философии са точно такива логически "цялостни, математически обосновани теории". И тук решението идва от един човек, дето много обичал таратор. Попитали го - "Е може ли това да е единственото, което искаш в този момент?", а той помислил и отговорил - "Амиии, два таратора!". Само, че да ядеш от два таратора едновременно ти требват две лъжици, а докато си открием втората ядем последователно...което е по закона за причина-следствие(cause-reaction, causality)... ...хихих, в гората пада дърво и няма свидетели. Паднало ли е дървото?.... хихи
  9. В случая ще използвам думите ти "има ли значение какво е имал предвид автора"? При положение, че формата, под която го е предал съдържа противоречие! Субективността, като понятие се дължи именно на притежаването на Себе!!! А какво твърди автора?!?! "Изначалната Несамотъждественост (Non-self-identity) на Субективността" Е, сори, ама за един човек, незапознат с "по-отнесените" концепции, това дали е удачно!!! Ако "позадълбаем" ще стигнем и до субстанционалността на Аза( концепта за Атман), еветуално "висшата индивидуалност". И това ще бъде единия "ръкав" на доста абстрактния мисловен анализ( водещ до съответното чувство). Но автора го избива на липсата на субстанционалност на Аза, неговата илюзорност, Анатмана, и в хептен "дълбокото/отнесеното" - Пустотата, Шунятата. При положение, че не се застъпва в тезиса и контрапункта, като балансираща позиция, то повествованието си придобива характер на често Внушение за неподготвени по темата!!! Това е в противоречие с моите ценности, особено информирания избор! И не мога да го подмина безкритично!
  10. Извинявам се, но ще карам по ред! Донче, заразителен е трепетът, вълната, на която се носиш, твоят вариант на "карта" с обозначени "Бургас" и "Видин", но... "Водачите" на МПС познават всеки детайл на машината, иначе са просто "Шофьори"! Дори и "Водачите" не могат да отидат на "място", което "го няма" на "картата им"! А в общосподелената представа за света ни("Картата"), в обществото ни "се продават" доста "варианти" на "Картата". Има на български, на английски, на индийски, на суахили, на иврит и т.н. Обаче всички "варианти на картата", независимо на къв език са написани, описват маршрути и местоположения върху "Земното кълбо"!!! Вече сме "дискутирали" за "локалността", ама май сме на различни мнения. Парадигмата, в която, "Случайността" е основата за възникването на Субекта и е определяща за неговата "способност за допускане на грешки", дължаща се на "изначална Неправилност"(отделяне от автомата, който пък е "съвършен") е проекция на вътрешната его-непълноценност. Тя възниква, когато малкото его се съпоставя с Безкрая. Всеки е свободен да се чувства както поиска! Ама е отговорен пред другите какво им "плямпоти", защото това е, с което допринася към Цялото! В моя Свят, в собствената ми Вселена, аз се сблъсквам с цитат на автор, споделил собственоприетата си парадигма! Реагирам, както според мен е правилно - критикувам това, което ограничава познанието! В случая перспективата, че си "грешен" щото си уникален, и на всичкото отгоре, това е обвързано и със случайността на собственото ти съществуване, което би следвало, ако сме безкритични, задължително да се "превърне" във "Фактум за Индивидуалността" е неосъзнато проектиране на собствените предразсъдъци на автора. При такава парадигма, според мен, за да има и контрапункт(баланс), е добре да се изтъкне със същата патетика, че и тази "Невероятна Неповторимост на Уникалното" е начина Цялото да се "ВИДИ" през очите на "Едното". "Безкрайното" да се прояви в "Крайното". Да се подчертае, че съвършеното на несъвършеното е в собствената му несъвършеност. Така принципно се пресича постоянното сравняване, което индуцира непълноценността, от която се раждат парадигмите за "греховността" и "животът в друг свят", но не и настоящия. П.п има едно много готино стихотворение:
  11. "Източници" колкот щеш! А това, кой от всичките ще възприемеш като авторитетен е въпрос на "резониране" със собствената ти система от убеждения( и предразсъдъци, както от другите за теб, така и твоите за самия теб). Докато в едни "източници" на "егото" са му "лепнати" едни определения, то в други "източници" са му "лепнати" други дефиниции. Но навсякъде, където има повече разумност при определянето, "Егото" е основата за формиране на Личността, а не самата личност. В тази връзка егото почти съвпада със самоличността ни. Ама почти, а не напълно! Личността е "отражение" на социалната ни действеност. Тя е споделеният "образ" между нас и другите хора в обществото за самите нас. Това, което ни презентира като индивиди в обществото. Тя е и "субектът", който бива съден според законите в обществото ни, даже препоръчвам да се прегледа нормативната ситуация със "Сламения човек". Егото пък е "инструмент" за проява на "по-дълбоката/по-високата" ни самоличност/Аз. То се явява набора, паметовия сбор от заучени реакции, на база повторенията на които сме си формирали поведенчески модел(начин на реагиране), а това е оформило и характера ни и е обособило личността ни в обществото. П.п. "ключът" може и да е в себеобичането, ама за да можеш да се обикнеш е нужно първо да се познаваш, а пък опознавайки се в дълбочина, и да можеш да се приемеш в цялостта си, а не само в положителната си еднопосочна("илюзорна") себепредстава, която си градим в подкрепа на собствената ни значимост.
  12. Не е приятно да сме в различни настроения, щото аз все още чакам Станимир да упражни ума си, извън религиозната му реторика. А пък, след като и ти, Донка, ми задаваш въпрос, както направи и Станимир, а сега "мълчи", и на теб ще отговоря. Аз поне така съм възпитаван. А има ли Случайност? Или това е просто дума в човешкия ни речник?!
  13. Във форума е пълно с теми за Егото.
  14. "Жестокост" е дума от човешките ни езици... Животното си има инстинкти. Животните нямат написани и препредавани Морални правила за поведение. За това няма и "добри" и "лоши" животни. Но имат памет, а в това се състои и възможността за дресирането им. Много хора не обръщат внимание на понятието "Проекция". А оттеглянето на проекциите е важно условие за непредубедената оценка!
  15. Една от най-важните идеи, навлезнала относително скоро в съвремието ни е - понятието за безкрайност. Дори "резултатите" от вида 1*∞, 0*∞ и 1/0 са кръстени "Сингулярност". Един от важните математици работил в тази насока е Риман, особено по "усукването" на "пространството". Дори на тази основа има разработени математически модели за 6-измерно пространство Григорий Пърлман е гениален математик, който "решава" едно от условията на Хипотезата на Поанкаре. Един български съвременен философ има доста интересни презентации - http://www.authorstream.com/Presentation/vasil7penchev-4007975-spacetime-interpretation-poincare-conjecture/ . (също и по отношение на Теоремата на Гьодел - http://www.authorstream.com/Presentation/vasil7penchev-2837271-del-completeness-1930-incompleteness-1931-theorems/. Въпросът е, че математиката се развива. Интересен пример за нов вид математика Също така, при някакъв интерес относно "4-то измерение" и някаква научна интерпретация, а не мистична, то Карл Сейган е добро начало Но, ако се търси и нещо съвременно в математиката и методите за "математическа работа" в 4-измерните пространства, то трябва да се отбележат Кватерноните П.П. като интересен пример за "ефекти" при интегрирането на понятието за "безкрайност" бих споделил този
  16. Аз не съм бил там и не мога да кажа как е "било", но като цяло съм съгласен с мнението в поста ти. И заради завръщането обратно у хората. "Когато сочиш човек, останалите пръсти сочат към теб" - Корана.
  17. С тази "идея" си закърмен и се нарича доктрина на християнската църква(която и да е)! Явно "отдавна" требе да е бая отдавна... Но това му казват личен магнетизъм на предаващия. Въпрос на центриране на ума е да останеш по-съзнателен докато те облъчват... И е въпрос на ориентиране за местоположение, когато във форум "Философия" се споделят аргументирани концепции, а не пожелания... Явно "словоблудственото" комбиниране на доста, сложнопроизносими думи те е облъчило достатъчно, за да ти мине през вниманието: Което отнема "правото" на БОГ да решава(омнипотенцията) и пренася това "право" на Случайността! Питай Донка, тя умее "да надушва Сяра"!
  18. Станимире, поправи ме ако греша, но това е форум "Философия", а не "Разговорки"! Дори ми е чудно защо няма тема "Лексикон", ама то почти всяка тема "избива" често на "лексикончета"! Но, поне тук, в този форум се надявам да се обсъждат концепции, а не всеки да си споделя в какво вярва и как се чувства! В случая помолих за интерпретация на цитиран текст, а не какво е "правилно" да ми е отношението към текста!!! Не е нужно, според мен, да си "разводняваш" изложението. Еле па с автора, който вече ме изгуби като "слушател" с еднопосочниге му интерпретации на теорията на информационното поле, базирани на бихейвиористичната парадигма...ако си обърнал внимание на написаното от мен... Това, че ти се абстрахираш от повествованието, не дава отговор по цитата, за който питах! Всъщност ти дори и не отговаряш конкретно по него!!! Да не говорим, че неотговаряйки на конкретната ми молба е леко неуважително! Питам конкретно - Виждаш ли пълната глупост в това?!? Или пак ще използваш религиозно заредени комбинации от думи като "егоистична любов(похот)" за манипулативно отклоняване на вниманието от липсата ти на конкретен отговор!!!
  19. Да, Станимире, това е личният ми прочит на "Субектът" д-р Тимев! , който ме "изгуби" още с "незнаещото и познаващото животно"! Ала ние всички съзнателни Субекти, имаме индивидуалност, която за теб дори и осъзнато да е "слоеста", но все пак част от Субекта, то за автора самият "Субект" е продукт на "грешка", тъй като има свобода. "Способността да допускаш грешки" пък вече "зарежда" с религиознен фундаментализъм чрез необоснованата връзка Грешка-Грях-Греховност. Тънката линия на "привнасяне" на религиозна риторика във форум "Философия" не знам дали е полезна?!?! Ама давай да караме - как ще интерпретираш това:
  20. Интересна "отнесеност" на д-р Тимев!?! Само остава да обясни как си взаимодействат("общуват") тези "Знания"!!! Пък и какво има предвид под "Интернет",, те тва е проблемът на парадигмата, която споделя!!! Хубаво е човек да интерпретира Теорията за информационното поле, ама защо през призмата на "Материализма", в частност Бихейвиоризма. Това, че прави грешка, влизайки в еднопосочното, неговата "заразителна" греховност ли е? Убеждението, че хората(Субектът) сме продукт на грешка е проявление на "стремежът към смъртта", Деструдото, на самия Субект!!! Ама кой ли се замисля за това?!? Странно си "съвпадат" оценките на бихейвиористите Иван Павлов и Скинър, с тези на д-ра, че ние сме нищо повече от "еволюирали животни", па и "грешка" в природата, случайност, че съзнанието ни е епифеномен(страничен продукт, следствие) на физиологичните процеси, хихиххи. Функционализмът е интересна наука, ама не и функционалистите!
  21. Човекът е станал отделна личност в момента, в който е заживял в общество(група, род, народ, цивилизация)! Аз-ът така като си го описал е Егото! Не е в зависимост от родителите, а се наричат вродени рефлекси! Каква форма ще придобият като част от Егото е въпрос на индивидуално развитие в социалната среда или липсата на такава. но може и непроявяването на любов води до страх. Без да се "използва" думата "липса"....
  22. ще споделя и нещо лично, което ми предизвика доста радост с оригиналността си! Често, когато като лесовъд си имам работа със счетоводителки и съвсем естествено при спор с жени, които са отдадени на изключително точната практика, а не наука (допускаща +/- 5% отклонение, както е нормално според теорията за статистическите грешки), възникват търкания от елементарно според мен естество за некви си единични бройки или стотинки при положение, че се оперира с хиляди. Винаги на "Прекалено строгата Господарка" противопоставям "Разлигавения ерген". Правя го като вкарвам абсурдното за отсрещната страна поведение в реалната ситуация. Така на констатации от вида: -Ама тук не ти излизат 20 стотинки в калкулацията! Отговарям с: - Бий ме, бий ме, наричай ме с мръсни думи! - и нещата вече "омекват". Те ти са, с мойте камъни - по моята глава! Не бях получавал подобна "оферта" скоро!!! Благодаря, Мирела! (използвах този емотикон, щото няма такъв дето да държи камшик, ма ако трябва ще отворим "подаръка"
  23. Разделям мнението си в два поста, щото в този ще съм по-въздържан! Въпреки, че съгласно самоопределянето на форума (с езотерична насоченост), между езотериката, философията и психологията различното е във формата, но и трите са форми на систематизирано познание, т.е. няма разлика в същността им, щото са общочовешко Знание. Трите могат да "вървят ръка за ръка" синхронно в съзнанието на човек, а могат да си "стоят и разделени"! Когато са "разделени" трудно се проявява Синхроничност... "Разделянето" на "по-дълбоко ниво" се дължи на осъждане, а на "още по-дълбоко" на "убиване/отрязване" на възможността на "разделените неща" да се проявяват синхронно(едновременно). Вероятно самото "разделяне" се дължи на това щото Езотеризмът, като понятие, обобщава всички неортодоксални учения, но във всички подобни учения се изисква огромна като обем "вътрешна работа" за да може да се достигне до "скритото познание", поради което често тези учения са окултни(скрити, прикрити) за непосветени. Т.е. в самата си същност езотеричните учения изхождат от "разделяне" - посветени и непосветени.. Обаче всяко учение/наука, пък било то и езотерично/а се основава на определена философия. Тъй че е добре да не се забравя, че всичко проявено и Истинно описано е в "рамката" на някаква Философия(езиков изказ) като отражение на Логоса/ Словото. Това, че има феномени в света, които не можем да си обясним(разберем, осъзнаем), не се дължи на това, че няма философска рамка, в която те да получават логическото им обяснение. Когато не откриваме Логиката, не означава, че няма такава, а че ние още не сме я достигнали. В това, че не можем да си обясним(разберем, осъзнаем) нещо, се включва И механиката на Свободния ни избор на Оценка, пък било тя и Присъда/Осъждане. Защото, за да разбереш нещо, трябва да го познаеш изцяло, а да го осъзнаеш, би трябвало и да си в съзнание за цялостното му развитие във времето и пространството и чувството от това. Е, това е очевидно, че е доста трудна "задача" за един човек (но вероятно не и невъзможна), и опитността на отминалите поколения е стигнала до извода, че Знанието трябва да се предава на следващите поколения, за да може подобна "задача" да не е напълно непосилна за един човек. В крайна сметка, за да се върна и в контекста на темата, бих разделил основния въпрос "Трябва ли да съдим злите хора" на по-общи части. Което вече и направих, ама вече ще е в друг контекст - ще вкарам и лично отношение. Първо - самият въпрос съдържа питане за допустимост - "трябва ли?". Е някой друг ли трябва да носи отговорност за собствения ми избор какво е правилно? Аз не бих питал подобно нещо! Защото ако се стремя към езотеричното, навсякъде е директивно изказано - "Не съди!". Но, ако в самият въпрос, неизказано стои дилемата, а "мога ли да го направя без последствия?", то и това го има директивно изказано - "НЕ!!!". Само че почти всички стремящи се към езотеричното, го правят и с несъзнателната мотивация, че искат да са различни, ама така някак "ПО-РАЗЛИЧНИ" и ако може направо "безгрешни", да не се сблъскат никога с критика. А то всички сме различни и от тази презумпция дори е излишно това "залитане", ама не и за незадоволеното его, което иска да притежава още, да властва над повече, за да може да запълни празнотата на собствената си индуцирана непълноценност, дължаща се на слабата оценка върху очевидната си различност от другите егота. То за тва има "изисквания за допускане" до определени знания, и това е свързано с "надрастването на егото"(или мазохистичния подход на "отричане на егото", все тая, въпрос на философия на ученията и личното й интерпретиране от учащите се) Второ - в самия въпрос не се пита за действия, ами за хора!!! А какво е Човек?!?! Трето - във въпроса е "вкарана" и морална категория - "Зли". А има ли "зли хора" или има единствено "хора, проявяващи действия, които носят зло"?!? Аз вече отговорих и на трите, но понеже реших и да вкарам лично отношение, то ще се доизрази и още малко допълнение на личното ми решение, спрямо примера от личния ми живот и проявената от мен реакция в по-предния пост. Осъдих действията на личността на жена, която по данните от профила й, които също може да са неква мистификация на реалната й личност в обществото, е родена 1995 г. Но, не осъдих човека! Защото не съм сигурен какво е предизвикало действията на този Човек! Страдащи от самотата, от подтисната си сексуалност, от липсата на пълноценни връзки с други хора, дал Бог в изобилие в днешното ни общество. Споменах вече и причини, според мен, за това в темата до момента. Осъдих обаче личността зад действията на този човек! Защото подобна личност, действа без да се съобразява с "обществения договор"(морал) и причинява страдание на друг човек, който не познава, в стремежа си да предизвика "внимание" на трети човек. П.П. А пък, ако четвърти човек си е помислил, че моята реакция е отправена лично към него .. вече мога да се радвам, че този човек явно изпитва неква симпатия към мен, че на някакво ниво явно си взаимодействаме... надявам се полезно...!!!
  24. Мирелче, много ме зарадва! И аз съм човек, и в мен живее Инфанта("Детето"), . Детето, което в радостта си/"кипенето" от комуникацията изгаря от желанието да е полезно с това, което е научило през живота си, и което смята, че би било полезно на другите "Деца"! Пък и вярва, че спестявайки на другите "Деца" "пресяването" на доста като количество информация, това би било оценено, пък макар и да не се изкаже или изобщо осъзнае, детето в мен просто дава щото вярва, че има какво да даде! А пък всеки път като "дава", му се връща под някаква друга форма(опитност)! От едни "Деца" му се "връща" неразбиране, от други "уважение", от трети просто "поглед", изразяващ радост, че има и други, които не са оставили "Родителя" "да убие" "Детето" в тях, в стремежа си да достигнат "Възрастния"... Въпросът е, че "Маната", "Радостта" колкото и бързо да те сполита и бързо да отлита, е безценно лекарство против "Сивият Възрастен", зад който се крие "Прекалено строгият Родител"(заразяващ с меланхолия и липса на надежда, и на който хаотичността на Детето може да му се привиди и като настъпващ Апокалипсис)! ... докато не осъзнаем, че няма болести, а преходни състояния...и пуснем Света да си се върти на собствените си обороти, нехабейки енергия да го спираме в опита да му се наслаждаваме за по-дълго, отколкото е писано. Пусни, за да се върне! Чак в Австралия това са го манифестирали в инструмент като бумеранга, ама и там вече има "егоцентрична цивилизация", която живее за целите, а не и между тях... Толко до анализа ми, от коя част на моето Себе идва страстта да пиша във форум! Надявам се съм останал разбран, а пък дали съм приет без присъда вече не е моя работа, а Божа, щото е извън моите компетенции! ...иначе Себето има "слоеве", и това че използвах символиката и образността на различните ЕГО-състояния, не означава, че за изказа не би могло да се използват и други "похвати" - например Дъновите "Дете/Деца", "Майка", "Баща", или пък "Инфантилно/детинско", "Разумно/рационално", "Мистично". Просто биха били различни "похвати" при опити за осъществяване на комуникация, но за да има комуникация/мост/ръкостискане, то требва и от двете страни да има разбиране/строене/подаване на ръка. Ама всеки си има път, и никой не е длъжен да "допуска" в "дълбокото си", който и да е...просто може да общува "с маска"... но, когато един човек "общува с маска", то и всички други "автоматично стават с маски"... "Каквото почукало, такова се обадило"... много е трудно, без да имаш опитност, да превърнеш "болката от запознаването" в "радостта от научаването"...
  25. Къде изпитваш състрадание?!? И какво "стои под" там, където изпитваш състрадание?!? И друго е хубаво да се подчертае - природата на кое "Себе" изпитва страх? Това, което имаше предвид е следствие на дехуманизацията, но като отговор на "защитен психически механизъм" за опазване на целостта на малкото ни Себе при "сблъсъка с голямото". Даже и си си отговорила подкрепящо, интуитивно правилно. Не веднъж съм споменавал, че в процесът на "разширяване на Съзнанието", расте и Егото ни. Това си има и термин - "Инфлация на егото". А в този естествен процес на генериране на повече информация/опитност, понякога се сблъскваме и с "навлизания на съдържания" от колективното несъзнавано. "Безмерен страх", "Неописуемо страдание" и всякакви трансперсонални преживявания. В случай на такива интензивни, като преживяване, моменти на "навлизане" на негативни съдържания(предизвикващи страдание, за това негатив), най-важното е да сме съзнателни, че "капката не е Океана". Между другото и това си има име - "Тъмната нощ на Душата"... А последната ти реакция Е кратка почивка, която умът ти дава преди следващия скок по пътя на собственото ти израстване! Успех! Никой никога не е казвал, че това е лесен път. Дори напротив, и това почти всички минавали са споделяли, че е ценността му! Но всеки сам си решава колко може да понесе. И дали да "върви"( да вземе "червеното хапче от Морфеус", хихих)
×
×
  • Добави...