Jump to content
Порталът към съзнателен живот

kipenzov

Участници
  • Общо Съдържание

    871
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  • Days Won

    50

Всичко добавено от kipenzov

  1. Принципно още не съм осмислил концепцията за тетралектиката, но ми отваря доста мисловни хоризонти. Самата идея като конструкция - диалектичните полярности, които се удвояват с антиполярностите им в четворична система. Ето един интересен пост на потребител kotaraka в един форум, който си прави негови изводи, но по мое мнение, доста му влияят идеите на трансхуманистите /h+/ А, ако интересът е по отношение на гробокопача на системата, която го ражда, като пример бих посочил ентропията и негентропията. Малко по-подробно съм си пописал в темата за Ентропията.
  2. Един път имам нагласата, като предубеждение в посока на желаното Втори път имам и осъзнаването, че същността ни не е само его-идентифициралият се Аз. Тогава стигам и до това, което исках да изкажа като твърдение. Че има прераждане /рециклиране /, но не и на тази старателно градена личностна представа, която възприемам за себе си, ами Носителя на тази опитност. Това автоматично изисква съществуването в нас и на непреходна същност, НО различна от егото. Последното, може и да е моя проекция, но рядко го срещам като осъзнаване при хората, с които съм комуникирал.
  3. И аз благодаря за топлата реакция на "разтегленото" ми аргументиране! Но, да ти кажа, че синхроничността на "изпитващото те Небе" не те преследва само в цитирания случай, Доколкото успявам да се опознавам, моя милост е също такъв патологичен случай на човек, който не усеща прекрачването на личните граници
  4. А някой замислял ли се е, че прераждане има, но не се преражда това, което си мислим, че се преражда? Питам не за друго, а защото целият този циклаж с "безкрайните прераждания" ми е малко като Желанието на малкия Аз да бъде Бог /безсмъртен/, а подобни желания, по мое си субективно мнение, ми идват от егото, като така си прикривам /рационализирам/ страха от това да ме няма /смъртта/, който определено е доста интензивен като се "пусна" поне мъничко да го почувствам.
  5. В предния пост, дори не се сетих да "вкарам" и аргумента от съвременното развитие на научната мисъл, следствие от разширения кръгозор като резултат от еманципирането от Картезианските метериалистически "догми". Нямало е как Умберто Матурана през 1972 г. да "стигне" до самоорганизиращата се система / Автопоезиса/, ако е бил фокусиран единствено върху Ентропията. .......който пък вероятно е "черпил вдъхновение" от труда на Иля Пригожин Да не говорим пък, че причинно-следствената връзка от тази теория предизвиква и следствите в лицето на Енактивизма, от който пък се "пръква" дълбокото осъзнаване, че динамиката на когнитивните ни процеси е взаимосвързана с динамиката на процесите в заобикалящата ни среда. Идея, която съпоставена с философията на древността, е малко като илюзията "откриване на топлата вода" или "историята се повтаря", но пък е семето, от което "растат и се развиват" доста съвременни философски гледни точки, определящи, а може би "отразяващи" динамиката в колективно несъзнавания ни слой. ако изобщо има такава, след като "историята се повтаря", но я изживяваме по нов начин, чрез личното ни творчество, във времево-пространствения "прозорец на индивидуалното ни съществуване.
  6. Браво! Хубава тема след като я изчетох, и се радвам, че някой се е сетил и за НЕГЕНТРОПИЯТА. "Необходимостта от философия за решение на повдигнатия въпрос за самоорганизацията на системите свързано с ентропията е подкрепена от двама големи физици на 20 век: Е. Шрьодингер и Н. Бор. Н. Бор е бил убеден за тясното обвързване на физическите с философските закони като формулира Принципът за допълнителност. Е. Шрьодингер продължил да развива това виждане на Н. Бор в книгата си „Какво е животът“, издадена през 1943 год., и въвежда термина за „отрицателна ентропия“ или Негентропия. Той искал да развие върху Принципа на допълнителността, универсално знание, с което да се постигне просто разбиране за единството в света и прави крачка към това като въвежда термина „отрицателната ентропия“ – Негентропия. Негентропията се явява противоположност на ентропията" http://begetron426.blog.bg/technology/2018/03/29/evoliuciia-entropiia-negentropiia-i-syznanie.1601440 Че просто Ум без отправна точка си е Вятър. А пък от изследването на климатичните системи се е пръкнала и Теорията на хоаса. А не знам защо, на малко хора им прави впечатление, че съобразно тази теория и в хаоса има малко ред, изразен от Атрактора. "Теория на хаоса – атрактори] Откриването на възможността за определяне параметрите на хаоса, т.е. да се определи поведението на нелинейните системи, се счита за третото голямо откритие на 20 век, наред с теорията на относителността и квантовата механика. То вече се третира на практика от позициите на теорията на хаоса, включително социалната организация, цикличностите в развитието, движението на пазарите, биологичните популации, турбуленцията на флуидите и т.н." Цялата дандания, която създавам е заради наблюденията ми. Защото, както е установил и Брус Липтън в книгата му "Биология на убежденията", начинът по който клетките реагират на стимулите от външната среда определя и посоката на промяна на генома. А последното твърдение, дори и да звучи като основа на Ню-ейджърски трактат, човека го е установил в цитологичните му изследвания. Да не забравяме, че организмовата ни "цялост" се базира точно на организираните в ситема от органи клетки. А те, при клетъчните си мембрани проявяват "избор", селекция на точно определени, нужни, съобразени с вътрешното състояние на клетката вещества, чийто прием дава възможността на клетката да промени статуса си /да се адаптира/ съобразно сигналите за състоянието на параметррите на външната среда, постъпили от рецепторите, които пък са част от друга паралелна система на организма - тази на обратната връзка. Малко дълъг аргумент, за да изкажа изводите от наблюденията си, но няма как директно да кажа , че насочването на вниманието към Ентропията, без да се вземе предвид и противоположния й процес - Негентропията, може да доведе единствено до фатализъм в умствените ни представи за Света. Или пък, конкретно, до липса на всякакъв смисъл на съществуването, с оглед на неизбежния му край в лицето на Смъртта. А, това определено влияе и на клетъчно ниво, и не е нужно "да дойде" Вилхелм Райх и да "ми напомни" противоположния на разширяването метаболитен процес - свиването, и как това ще ми се отрази на психиката и неизбежно и на тялото.
  7. Горе-долу се приближавам до Всичко, което е, но ми се губи самата мотивация. Дори и да не се опирам о херметическото "предложение" в тази насока, няма как първопричината да е друга освен Волята. Защото, дори и будиското "предложение" за първопричината в лицето на Желанието пак е производна на Волеизявата, а пък тя се явява опосредствана Воля?
  8. Напълно си прав! Предложението ми беше с друга насоченост. Да добавим и менталния и феноменалния и идеалния свят и да видим не липсва ли нещо.
  9. А, ако добавим и формата и дори идеята, ,,облечена'' във формата на време-пространство изпълнено с енергия към атрибутите на Бог?
  10. В предния ми пост бях твърде лаконичен, а това определено е портал за навлизане на двусмислието на тълкуването на думите ми, ще се опитам да поясня какво исках да предам като изводи от собствения си опит. Отделно, тъй като има два варианта да допълня градивно поста на Велина, ще използвам не подкрепа на тезите и', а ще спомена различна гледна точка. Дълбоко в несъзнаваното ни, в процеса на ,,живеене'', като входяща информация /дали сетивно, дали интуитивно, дали чувствено и после интелектуално преработено/ сме избрали система от убеждения, в по-голямата си част - несъзнателно.Тези убеждения се проявяват като вяра в някаква стрктура на реалността. Аз поне, в живота си по-често срещам хора, които са възприели йерархична организация на тази ,,структура'', като ,,на върха'' се намира един вездесъщ субект. В различните религии има различни имена, понякога и същност, пък и природа / напр. Шунятата, Пустотата, при адвайта веданта/. Всичко предносподелено е за това, че тези ни убеждения влизат във връзка с друг вътрешен, паралелен процес - формирането на морално-ценностна система. Така се образува нещо като оценъчна система, по която Азът синхронизира изборите си. Ако попиташ - Да, според мен азът е носителя на волята да избираш, а не съзнанието. Тази оценъчна система определя богатата палитра от вътрешно-психични преживявания. Защото входящата информация от външната среда попада в предсъзнаваното част от съзванието ни, където я обработваме-оценяваме и под формата на избор на действия /това включва и оценката на чуждите действия/ се проявява в последващата ни реакция на външните стимули. Не му е мястото в тази тема на коментара за вътрешните интуитивни стимули, според мен. От така описаната ми позиция няма как да не подкрепя твърдението на Велина, че най-доброто, т.е. градивното, е да откриеш Хармонията. Но противотезата ми е, че тази хармония е синхронизирането на оценъчната система с реалните обстоятелства в живота ти. Ако си възприела концепцията за Бог в убежденията си, то имаш достанъчно примери за морално-ценностни системи, които да приемеш за своя. Но не забравяй, че има поне два вида морални системи. Пример за едната е християнският морал, който явно е водещ при Велина и както личи и при мен, но не в толкова идентична степен. А пример за дргият вид е древногръцкият морал, където слабостта, бедността и грозотата са отхвърляни като добродетел. Егоизмът не е лошо нещо, както няма отрови, ами има дози. Ако има Бог / в което вярвам/ , то има творческа идея зад проявената форма на съществуването на живота. И след като съществувам, то в мен има Божествена частица. Аз съм аз, защото се самоосъзнавам като аз. А за да съм в синхрон с мислите и чувствата си трябва да опозная и да се сприятеля с основното ми проявление в света - моето его. Защото без обособен и солиден център на изборът на действията ми с какво бих допринесъл в повече за реализирането на божествената идея за съществуването, освен само със съществуването си както са животните? Та, Калисто, в този ред на мисли, в предния ми пост исках да кажа, че не е нужно да се обръща толкова внимание на това как ни възприемат другите и да се чувстваме задължени да бъдем учтиви. В комуникацията с другите разбираме голяма част от това какво сме, но тази опитност се трупа и без напрежението от непременността и изкуственото поставяне на граници и чувството, че трябва да се бориш, за да ги отстояваш. Просто при синхронизиране на мислите, чувствата и действията изчезва и вътрешното усещане за страх от преминаването на границите ти. А че се осъществяват енергийни връзки при контакт с хората - ми то това е същността на самата комуникация. Друг е въпросът могат ли да ти точат енергията, защото въпросната енергия като проявление, което могат ,,да ти точат'' е личното ти внимание. На това се базират всички манипулации! Надявам се, че въпреки обстоятелствеността ми съм бил полезен!
  11. Доста обобщаващо, но съм съгласен с теб!
  12. Изказваш твърдение, а това само по себе си означава да вкараш в рамките на изказ някакъв смисъл, които е продукт на вътрешното ти усещане, което пък е продукт на умствената преработка на сигналите от външната среда. Тази умствена конструкция - връзка между психични съдържания, е познание. А пък от натрупаното познание, както съм срещал да се твърди, се формира съзнание. От това пък следва, че представата за Бог е индивидуално субективно усещане. Това предното беше повече към мен, за да мога написвайки го, да го осмисля Иначе позицията ми е, че самото твърдение ,,Бог е енергия. Всичко е енергия'' е субективно и последващият въпрос вече е малко подвеждащ, поради потенциалът му да доведе до логическа заблуда ума ни, докато си търсим отговори. Защото все пак проявлението на енергията става в Пространство, а промяната на енергията пък се проявява във Времето. Какво ли ще излезне, ако ,,добавим'' и пространство-времето към атрибутите на Бог? Според мен ще се промени умствената представа за това субективно усещане! А пък има и един друг много ,,дълбок'' въпрос, който според мен е в този ред на мисли: - Какво е човек? Особено, ако се свърже и с последващата констатация, че човекът е субектът, който поддържа тази представа в съзнанието си.
  13. Живеем като част от система. Колизията между индивидуалното и колективното желание ,,ражда'' емоционалните ни ,,премеждия''. Живеем продуктът на собствените ни избори, обаче тези избори ги правим като избираме между обективни възможности, т.е. и без да имам некви философски претенции с твърдост бих застанал зад мнението, че свободната воля е илюзия. Тогава, след отпадането на свободната воля, ,,търсенето на смисъла'' се ограничава единствено в поредицата от житейски избори. А от този ,,информационен низ'' какъв смисъл би синтезирал всеки, който си го е произвел вече води до концепцията, че живеем, за да се опознаем творчески подхождайки към саморазкриването ни пред самите нас. От това пък съм си изкарал изводът, че животът е игра, чийто смисъл е просто да я играеш. Защото, ако от една, малко ,,отнесена'', перспектива, ти имаш всичко, то за да познаеш себе си ти трябва страничен поглед , за да се ,,видиш''. И ,,имайки'' всичко, то за да се ,,видиш'' отстрани, трябва да ,,забравиш'' че ,,оттам'' пак се наблюдаваш, От тук пък ,,идва'' и красотата на тази игра, наречена живот, защото ти предоставя възможни ситуации, от които чрез избора си да добиеш представа какво си, изразено от качеството и количеството на действията ти в света на ,,споделената реалност''. А когато ,,излезна'' от солипсистичния мироглед и ,,добавя'' и другите хора, с идентичично безгранично ,,имане'', за да открия някаква смислена идея защо от ,,цялата им безгранична същност'' аз комуникирам с точно определен техен аспект на проявление, т.е. човекът срещу мен, около мен, до мен и т.н., то решението е просто. Ма наистина е просто, но в това е и сложността му. Просто за модела ми е нужно допълнително измерение, в което да се ,,разположат'' всички възможни житейски ситуации. В обобщение на малко хаотично поднесеното ми мнение, бих казал, че смислите, които бихме открили без да ,,задълбаем'' в същността на Времето са ограничени. Но това не ги обезценява
  14. А замисляла ли си се, че ,,изискването'' да споделиш повече лична информация не произтича от отсрещната страна в разговора, ами е продукт на несъзнавана лична нужда? На мен лично ми трябваше доста време да се усетя, че заявяването на интерес към моя живот доста често е просто ,,от куртоазия''. Повечето хора са прекалено заети да оглеждат суетно себе си, за да ги интересува животът на другите. А пък тези, които проявяват ,,нездрав'' интерес, ако те е страх да се впуснеш в комуникация, ги ,,отсявай'' без задръжки. Решението си е твое. Но пък един човек, който цял живот ,,минава между капките'' накрая се оказва ,,на сухо'', :) Страхът определя границите, в които живеем, според мен.
×
×
  • Добави...