Jump to content
Порталът към съзнателен живот

kipenzov

Участници
  • Общо Съдържание

    285
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  • Days Won

    14

kipenzov last won the day on Юли 15

kipenzov had the most liked content!

1 Следващ

За kipenzov

  • Ранк
    Приятел на Портала

Профил Информация

  • Пол
    Мъж

Последни Посещения

945 посещения на профила
  1. Александре, пиша само там, където имам поне малко вяра, че ще бъда полезен. Видял съм поста на Sabina78 и не съм писал до сега!
  2. Простаците приемат това, което не разбират като лична обида Дребните душици се чувстват засегнати от всичко, което е далече от мирогледа им. Ако видят човек, изповядващ различна позиция от тяхната или имащ различен начин на живот, те се чувстват лично обидени. И се пазят как - с агресия. Като го нападнат. Баща ми, светла му памет, имаше неповторим нюх да ,,надушва" вътрешно гниещите хора. От него знам какво е простак: "Умен човек е глупакът, който знае, че е глупав. Глупав човек е умният, който не знае, че е умен. Гений е умният, който знае, че е умен. Простак е глупакът, който не знае, че е глупак."
  3. Благодаря! И аз съм стигал до този извод. И след като съм дълбал съм достигал до дилемата, която е в основата да не искам ,,да сливам" двете перцепции. А тя е доверието! Не ми се изпада в подробни аргументации, защото се сещам за един пример какво ,,се крие" под маските на човешката ни представа за нас самите. Прегледай този опит и ще те помоля за мнение! Станфордски затворнически експеримент
  4. Александре, пропускаш, че зададох въпрос, след който Мечолари постна някаква извадка от розенкройцерски практики за ОИТ. Т.е. ,,класифицирането" ми не е на личността на Мечолари, а на позицията му, която се опитвам да си обясня. Защото отговорът му не е директен, а с цитат. Така всъщност, отвъд просташкото ,,изместване на фокуса" към това, че ,,харесва" да му дават оценка, разбрах, че просто не е разбрал защо питам. За каква обида говориш?! За това, че някой го ,,избива" на лично ниво, докато друг се опитва да коментира концепции с него?! Не, Александре, просто Мечолари не ме харесва, поради негови си причини, които дори и да са ми ясни, се опитвам да игнорирам, воден от целта да дискутирам темата! Защото определено съм правил изследвания по въпроса чрез собствената си мисъл, а не чрез ,,сляпо" следване на писания, които в невежеството си да възприема като авторитетни. Пък и дори вече ,,захапал моркова" да твърдя, че нещо е възможно и не трябва да се изпитва страх, без да съм осъзнал на къде ме води ,,държачът на моркова".
  5. Хубаво е човек да има самоуважение, а дали това ще ,,избие" до себичност, си е лична заслуга. Определено кой какъв е е излишна дискусия. Въпросът ми за съня като продължение на будното или будното като продължение на съня се породи от двата ти поста. Защото в беседата на Дънов, поне според мен, става въпрос за ,,сънно възприятие" докато си в ежедневен режим. А в другия пост за розенкройцерските практики става въпрос за ,,астрални проекции", или по-често познатото като ОИТ(опитност извън тялото), което определено е ,,ежедневно възприятие" в сънен режим. А по отношение на ОИТ имам резерви, защото често стремежът към подобна опитност е прикрито желание да ,,избягаш" от сивото ежедневие.
  6. От къде да знам! Не съм ги срещал! За това питам! Защото в сънища виждам неща, които са предшестващи събитията от деня. Понякога пък в съня съм в ситуации, които съм преживял предния ден. За това зададох въпроса за съня и будното състояние, който в друга тема в подфорума са коментирали seisal i mona. Ма ти май не разбираш какво питам, ами гледаш да си ,,декламираш". Твоя си работа...но това, че се държиш просташки, не значи, че аз пък ше компенсирам твоите седем годишни липси.
  7. Общо взето в поста ти става въпрос за ,,астрални проекции" или ,,lucid dreaming". Но доколкото разбирам, сънят за теб все още е ,,допълнително пространство" към будното състояние. А този момент, в който ,,черпиш информация без да заспиваш" може и в напълно будно състояние да се прави май. Някой хора го наричат ,,РСВ"(разширено себевъзприятие).
  8. А съня ,,притурка" към будното състояние ли е, или будното състояние е ,,орязано чрез разумността" продължение на съня?
  9. Ако нямаше такива, които и които очевидно се има предвид, че са трансцендентни същности и съвсем в реда на нещата се проявяват чрез отделни хора, то тогава нямаше да мога да позная себе си. Използвали са ме, без да се усетя, като са ме вкарвали в интриги водещи до чужди печалби. И все още в реалния свят е така. Всичко е борба за власт и стремеж да не носиш отговорност за действията си чрез прехвърлянето на вината. Да, но това е противоречие в света, от което можем да се развиваме. Така след страданието от чувството, че си излъган, защото то носи осъзнаването, че си се изживявал като жертва, можеш ,,да се вземеш в ръце". Защото преминаването през предизвикателството на това да злоупотребят с теб ти ,,отваря очите" за това кой си и какво можеш, а не какво си въобразяваш, че можеш. Така разбираш, че няма отнемане на енергията. Има осъзнато или не отдаване на същата. Това, което субективно усещаме като ,,загуба на енергията" е загубата на смисъла. Загубата на смисъла е отдалечаване от Живота. А животът в днешните времена е животът на малкия Аз. Този малък Аз, който най-често е самото ни его, което трудно, но не и невъзможно, може да осъзнае връзката си с Висшия Аз, през която пък да осъзнае ,,всеобщата връзка". Или както са казали старита хора - "Това, което не те убива те прави по-силен!". Кураж се иска да живееш. Защото за това си дошъл - да вкусиш плодовете на човешкия живот. Вкусните искат отглеждане, горчивите ти ги дават даром,
  10. Това би го твърдял човек, който не припознава собствената си интелигентност. Не остарява, просто отдавна се е знаело, но вече не са толкова стегнати ,,оковите на догмата". Александре, виждам че философският уклон в ума ти е в една осцилация. Това говори, че в полето на съзнанието ти са настъпили промени, които тепърва ще биват ,,извеждани" на съзнателно ниво от ума ти. И всичко това ще се случва в психиката ти (психе - от гръцки -душа). Ако приемеш един съвет от мен, той ще бъде да ,,излезнеш" малко от материалистическата философска мисъл, щото така идеалистическите ти концепции за различните светове нямат нужния ефект, ако изобщо търсиш! Между кокошката и яйцето, първи е Наблюдателя!
  11. kipenzov

    Суфи

    Наистина!
  12. kipenzov

    Ницше

    Лелее, хвърли ме в дълбоката символика! Ма явно съм имал нужда от предизвикателство!! Тая беседа е доста ,,по-наситена" от други, които сте публикували във форума!?!
  13. Това малко не го разбрах, но както и да е.... Разбира се. Това е основната рамка, която е правилна и не е задължително да е морална. Но, за да възникне въпросът "Ценна ли е верността" и подвъпросът "Не може ли да се отдаваме на нагона, при положение, че има наблюдения за положителен ефект", вероятно причината е вътрешната дилема, която се дължи на страха да опиташ. Така се допитваш до други хора, за да може от споделения им опит да почерпиш неква полезна информация. Определено едностранчивото налагане на гледната точка си е чист Фанатизъм. А пък Юнг е казал, че фанатичното защитаване на дадена позиция е признак за неосъзната неубеденост в собствената позиция. Така се ражда това лицемерие, което Да, но перифразираният въпрос касаеше общественото ниво, а не личното. Ние индивидуално се съобразяваме с общото и така възниква моралът в съзнанията ни. Защото моралът са норми приети в обществото за еталони на поведение на индивидите. За това и психиатрите, като индивиди служещи на обществото, определят кой е нормален и кой не, на база може ли да бъде този индивид пълноценен за обществото и така назначават лечение за постигане на физическо здраве. което все пак си е солидна основа и душата да се самоизлекува! Тогава въпросът за сексът и с други партньори, докато си официално - за пред хорските очи- с един партньор, е предимно въпрос от морално естество и касае етиката на взаимоотношенията, които сме приели на обществено ниво. Както и ти намекна в по-преден пост. Но точно така се формира и "Диктатурата на стадото". Последното е много добре описано в статията, която беше линкнал и описал "като много добра" и от която ще си позволя да цитирам: "Толстой споделял, че детската възраст е първообраз на хармонията, която погубват и унищожават. "Всеки човек живее единствено за това, за да изяви своята индивидуалност. Възпитанието я погубва. Толкова сме уверени в себе си, така мечтателно сме предани на лъжливия идеал по зрялото съвършенство..., и така малко умеем да разбираме и ценим първобитната красота на детето, че бързаме ли, бързаме, да възпитаваме и изправяме набиващите ни се в очите неизправности. Възпитанието ограбва, а не поправя хората." Е, предполагам вече се "вижда", че въпросът за ценността на верността има доста дълбока същност. И "забатачването" му в едностранчиви интерпретации и оценки може само да докара "нови ограничения", а не решение на дилемата, която го поражда. В тази връзка прекрасен пример за решение на дилемата са малките деца! Защото при тях все още не се е диференцирал "мъжкия и женския" стереотип на поведение и все още не проявяват "шаблонно" сексуалността си, още по-малко пък имат религиозни убеждения и съответстващите им самоограничения в поведението. Всичко е чист интерес или липса на такъв. За тях верността е в друга форма - не е към партньор, а към майката. Последствие и към бащата, но този период не е толкова показателен. Та, когато майката е източник на удоволствие за детето ( храна, вода, внимание), то и самото дете й е верно - няма конфликти(нервност във взаимоотношенията). Така се формира "заучената реакция" на поведение - дай ми, за да те уважавам. А когато нямам файда от теб (не изпитвам удоволствие), ако не мога да те напусна, щото все пак съм дете и съм зависим, започвам да се цупя и да драматизирам. Докато не пораснем и не придобием физическата възможност да "напуснем" наистина, а не само да "заплашваме", че ще го направим (буря в чаша вода). Ок, но през пубертета, когато нагона чрез сексуалните импулси започне да изплува в полето на съзнателността, започваме да изпитваме неконтролируеми желания.(Пейояворовите "Две хубави очи" е страхотна алегория) Инстинктът за размножаване започва да "дялка треските" на детския ни характер. Започваме да осъзнаваме, че и "обектът на сексуалното ни желание" има характер и лични желания, защото или иска да "правим секс" или не иска, а това определено е в разрез с навика да желаем веднага да получим. А какво стана с образът на майката и бащата? Ами към тях не можем да си позволим да изпитваме сексуално желание, защото това е извън моралните норми. Да, ма това не значи, че не изпитваме такива желания. Просто сме ги потиснали (изтласкали в подсъзнанието) и оттам вече "захранват идеалният образ", който си изграждаме за партньор. Тази динамика вече я описах като причина за "разривът във взаимоотношенията" с партньора, когато вече "не изпитваме същото" към него като в началото. Също важен момент в този етап е и ревността! Защото ревността е страхът да не изгубиш източника на удоволствие. А докато не започнеш да обичаш, защото обичаш, до тогава източникът на удоволствие ще бъде търсен извън теб, но не и откриван в теб. Ето тук показателно е това - "Само ако си опитал свободата можеш да я дадеш другиму". В заключение ще кажа, че ценността на верността е осъзнавана, когато е продукт на личен избор и той е споделен с партньора. И верност може да има и отвъд сексуалните приключения с други хора, но това се постига когато и двамата партньори са съгласни. Съответно лесно се вижда, че верност без уважение е невъзможна!!! Но често тази вярност се поддържа единствено от изгодата за съвместното съжителство и няма пълно съпреживяване на нещата от живота. А след множество опити, с различни партньори, докато са двойка, накрая или се събират и заживяват във "класическа" вярност, или все единия "започва отначало да гради връзка" с друг партньор. А смисълът на живота остава "ежедневен лаф", който се ограничава в "замитането под килима", защото важно е как се чувстваш, а не какво си разбрал от пребиваването си. Няма да навлизам в окултната страна на въпроса, защото вече има мнение, което не споделям, а не ми се спори.
  14. kipenzov

    Ницше

    Права си! Просто изразих личното си негодувание от манипулативното поднасяне на субективни оценки в тези телевизии, а оценката всеки си я прави сам. Но Ницше е громил точно лицемерното ,,религиозничине", което си е конформисткото ,,сливане" със стадото, без изобщо на вътрешно ниво да има осъзнато ,,сливане" със същинската божественост. И като със скалпел ,,отделя" псевдорелигиозната ,,християнственост" от ,,сенчестото" желание за власт и надмощие. Никъде в трудовете си Ницше не оспорва Христовия образ! Това се премълчава удобно в полза на ционистката пропаганда, чиято основна цел е да остане неосветена. Извинявам се за агресивния тон, просто темата винаги е имала особен заряд за мен, защото я ,,свързвам" с личната свобода!
  15. kipenzov

    Ницше

    Спрях да гледам Viasat History след поредица от филми за Втората световна война. Аман от пропаганда. Също и Hallmark, след филма ,,Язон и аргонавтите", в който Орфей беше ,,музикално ориентиран негър". Неолиберастите отвъд Ламанша и Атлантика нямат никакво уважение към бита и културата на малките народи, освен ако не са ги ,,задушили в клетка" като ,,опитни мишки".
×