Jump to content
Порталът към съзнателен живот

kipenzov

Участници
  • Общо Съдържание

    850
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  • Days Won

    45

kipenzov last won the day on Септември 16

kipenzov had the most liked content!

1 Следващ

За kipenzov

  • Ранк
    Приятел на Портала

Профил Информация

  • Пол
    Мъж

Последни Посещения

3173 посещения на профила
  1. Малко не мога да вдена! Каква е целта на поста ти?! Какво очакваш като резултат от това действие?
  2. Ами по темата може да се изкаже всеки, дори и да не е психиатър, но поне трябва да е видял повдигнатите въпроси в темата. Независимо от липсата на конкретен въпрос в заглавието, самите въпроси, които възникват, а и някой вече са дискутирани в темата до сега, според мен са: - как и кога се проявява детската сексуалност; - цялата мотивация на детските действия ли е основана на сексуалност; - има ли сексуален подтекст в действията на "чистите дечица" или "чистотата и мърсотата" са проекция на обременените съзнания на родителите; - сексуалната енергия (либидото) винаги ли е свързана с некво несъзнавано желание за секс при децата или е проекция на по-висша енергия и отразява желание за социално обвързване; и т.н. Както споменах вече - много въпроси могат да възникнат по темата за детската сексуалност! А п.п.-то в предния беше просто да те насоча, че има и психологични обяснения за задълбочения интерес относно темата за оралния секс при възрастните. Също така те посъветвах, че подобна тема, която очевидно те вълнува, би могъл да започнеш във форум "Психотерапевтични насоки онлайн", където би могъл да получиш мнения от специалисти по въпросите за опознаване на собствената ти форма на проявявана сексуалност и интереси по пътя на опознаването на себе си. Нямах желание за задълбочаване по въпроса за оралния секс, тъй като е само една малка част от възможните развития при потисната сексуална енергия при децата, а често е и следствие на външна информация, която бъркаме като наше желание. А това не е по темата, тя е по-обща.
  3. Едно от тези значения на "нормално" е "допустимо"! "С мярка", "мерило". Да бъде нещо "допустимо", то би следвало да не нарушава приетите порядки за дадена ситуация. Конкретно в тема за "бебетата/децата и тяхната сексуалност" ми се струва, че е нормално да възникнат доста въпроси, но май не е допустимо просто да се описват лични истории, без конкретно мнение по въпроса на темата. Допустимо е при интерес защо имаме еди какви си сексуални фантазии или сме сънували сексуално наситени сънища, да се споделят въпросите ни в психотерапевтичните насоки онлайн. П.П. подобни желания от психоаналитична гледна точка отразяват несъзнаваното желание да бъдеш погълнат от "женското имаго", което говори за зациклила женска енергия, която винаги се дължи на непълноценно разходване на мъжката. Защото при пълноценната изява на мъжката енергия в действия в обществения живот, вероятно нямаше да има такова желание, ами вероятно и партньорка, с която то да се осъществява. А липсата на подобен партньор при децата, които са все още неуки в междуполовите отношения, е логична. За това при момчетата обектът на насоченост е майката, но когато това е табу, то остава в сънищата/въображаемите любовници/.
  4. Да добавя и още една творческа представа във връзка с клипчето за кватерноните и 4-измерните структури, които биха могли да бъдат "сведени" до 3-измерни представи (форма, с която най-лесно оперираме в така привикналия ни ум). При кватерноните имаме едно допълнително "измерение", което дава като проекция цял имагинерен(въображаем) свят. Те кватерноните за това са имагинерни числа, щото съществуват в ума ни. Обаче точно поради тази им специфика можем да ги използваме и да си изграждаме модели на мисловния ни свят. В същността им, кватерноните се използват за описване на "движението/траекторията" на триизмерен обект в четиримерно пространство. Да, обаче ние, независимо дали го осъзнаваме напълно, на обществено ниво сме приели вече, че живеем в четиримерно пространство. Представата ни за историята, за спомените ни, които споделяме в обществото като цяло е четиримерна. 3 измерения за пространството +1 измерение за времето. Почти всеки знае, че четиримерното време-пространство в съвременния език се нарича (Времево-пространствен) Континуум. Но във феноменалния(проявения) ни свят има и такива феномени, които "ни се виждат, ни се пипат". Мислите и чувствата са от тях! Конкретно за мислите ни - двоиствената им природа е характерна, а от тук и апликираното качество на ума ни, че е дуален. Съответно има проявена част на мисълта и непроявена. Съзнателно и безсъзнателно мислене. Но, как така се получава това "сцепване"? Ами, би трябвало причината да е в по-високо откъм измерения пространство. А, щом нещо е проявено като процес, то следва някакъв модел, по който става манифестирането. За нещо такова като "модели на построение" съм споделял в темата за "измеренията". Е моделите се подчиняват на Закони, а пък те отразяват Принципи. А какво "изскача" от визуализацията на кватерноните в по-преден пост? Проекцията на промяната в стойностите на което и да е имагинерно число от i,j или к от въображаемото(мисловното, поне 4-измерно) пространство в 3-измерния му аналог става в сложна двойно ексцентрична форма. Това, поне за мен, е доста вдъхновяващо описание за полярността на мислите в ума ни. Също така и за представите, оценките, убежденията ни и т.н. все 3-Д мисловни форми. Това се опитах да споделя като представа чрез клипче в темата за "черната ложа", но май не успях да го предам като смисли...
  5. А пък в последното клипче от по-предния ми пост - за Парадокса на Тарски, може лесно да си визуализира една концепция за евентуално "прераждане на нещо в полето на безкрая". В клипчето е даден разбираем пример с "Хотелът на Хилбърт", които разполага с безкраен брой стаи( безкраен набор от индивидуални животи). Та, за да може да се определи някаква "траектория", по която дадено нещо/"посетител на хотела"/ би изживявало индивидуалните си избори на поведение/"стаи"/ в този "хотел", то би следвало да се борави с безкрайността като среда за математическо опериране. Е, вижда се и от клипчето, че еволюцията на формата на траекторията, в своето безкройно проявление клони към "сфера на възможните избори". А те, сферите, и едно в друго могат да си "съжителстват", ама колко измерно е пространството, в което се намират?!? В това отношение този пример за Хиперсфера е доста добър като матем. описание - За сферите
  6. Иска ми се до отбележа, че в математическия инструмент на кватерноните има една тънка линия, която може да предизвика доста творчески подем в представите! При направена аналогия между ирационалните числа и различните "стойности" на мислите( потвърдителна-отхвърляща), то с квадриноните може да се описват различните "траектории на мисловния ни поток" в четиримерно-пространство. Иначе един по-прост пример само с едно ирационално число "i" представлява Фрактала на Манделброт. При този фрактал имаме "заигравка" само с едно ирационално(въображаемо) число, чийто стойности в случая са изобразени на вертикалната ос в квадратна координатна система. А по абсцисата(х) са стойностите на реалните числа. Това добре се вижда след 4м 40сек в клипчето. Интересното в случая е, че в диапазона на реалните числа от -1 до +1, което си е - "потвърждение/отхвърляне" на дадена мисъл и степените между тях( "нюансите на сивото" между "черно-бялото") се получават различни устойчиви графични форми от множеството на решенията на дадени уравнения. А пък тези уравнения, чиито решения при дадена стойност "попадат в региона на Манделбротовия фрактал", са просто квадратични уравнения. Това в "полето на мислите" е мултиплициране на дадена мисъл/концепция/идея. Така се стига до представата, че дадени мисли, подредени по правилен начин, дават устойчива структура при мултиплицирането им в съзнанието ни. Не знам дали е разбираемо, това което се опитвам да предам, но толкова кратко не мога да го опиша по-просто.
  7. kipenzov

    Свободата и Цялото

    А "пътища много" и всеки си е специфичен, но пък винаги в Ума ни "вървят по два"! Стига да се "бръкне по-дълбоко", няма как да не се установи! ...Да се използва и "собственото отрицание"... Самите концепции за "пътя на Атмана към Брахман" и "пътя към Анатмана(Не-атмана) към Пустотата(Шунятата)" също са "двойка" полярни пътища. Много интересно мнение по въпроса е това - "Atman in Sunyata and the Sunyata of Atman"
  8. kipenzov

    Свободата и Цялото

    Реално се различава, и то доста! Защото при Атмана, независимо кое разклонение на Индуизма е, все пак е Индуизъм! А при Индуизма имаш Атман, чиято "висша, назначена цел" е да "се слее" с Брахман! Т.е. Субстанционалността е само проекция на "по-висшата Реалност". Субективната реалност и Абсолютната Реалност( атмана и Брахман), "разделени" от "булото на Мая", с "цел да го скрие". Ама тия дето "отварят книгата, прочитат, и затварят, скриват, да не видят и други, КОИ СА по вашата скала на оценяване, ?! В същността си Индуизмът, както и повечето ортодоксални(масови, колективни) религии налагат съществуването на външен, "съвършен свят", към които да се стремят правоверните. Т.е. залага се Обективността, "Външното Съвършено" в опозиция на "Вътрешната несъвършеност", и то като обществено зададена цел за "висше движение" на индивидите в обществото изповядващо Индуската религия (или последващите й "отрочета" - Християнство и Ислям, а "отрочета" защото формата им е също Монотеистична, а не Политеистична или пък изобщо Атеистична). И всъщност се задава ракурс за "движение" на хората като общество, като единен, комплексен Идеал за следване и налагане на морални норми на поведението на всеки индивид. Така, че Атмана, като проекция на доктрината на "обществено(колективно)" изповядваните религии, носи един "заряд"! А Анатмана като проекция на "индивидуалните" религии, носи съвсем друг "заряд"! Вероятно има нужда от малко конкретика какво имам предвид под "обществени" и "индивидуални" религии, а за това малко по-подробно съм писал в темата за "Измеренията" тук При Анатмана, в самия Будизъм(протоформата му отпреди над 2000 г., това което във времето не се е загубило или е тенденциозно променяно с интерпретации), вече има индивидуализиран път към Божественото(достигане до Същинския Буда, в Седмте му "тела", "възприятия"), което е самата природа на Всичко, което може да преживее човек, дори и като "Атман". НЕ-природата често се преживява и като нихилизъм, но това е продукт на неразбиране, според мен... Макар и да "звучи" идентично" с "отричането", "преходността" на Субекта, както е в Индуизма(Християнството, Исляма), при Анатмана, НЕ-душата, е заложено "индивидуално движение" отвъд колективно споделената представа за Брахман(Бог). Т.е. налице е и Свободата да бъдеш Индивидуалност, частица от Бог, отвъд колективното(общественото). Като "есенция" това "освобождаване" от "привнесеното отвън" в този "илюзорен свят", съществуващ единствено като взаимовъзникващото Желание и проявление в материалната реалност. А самото "идентично звучене" между атмана и анатмана се дължи на "привнесените" в първичния Будизъм "допълнения", които са го оформили като Религия. 4-те Благородни истини, дали не е от значение как ще ги интерпретираш, ако живееш в общество и ако си в аскеза?! Дали от Благородния Осмичен Път ще ти се налага да прилагаш "3.Правилно говорене" като част от Нравствеността, ако не си сред хора?! И за какво, при положение че Буда е постигнал "Нирвана", се е върнал да "говори"?!? За да се "отричаме" от някаква част от нас, което служи за социализирането чрез потискане на индивидуализма, което пък е основата на Будисткия път?! За да не създавам излишни потенциали за емоционални реакции, просто ще обобщя що-годе безпристрастно! Концепциите за Атман и Анатман се различават щото са проекции на различни "пътища". Първото е на "Социалния път" към Божественото, а второто на "Индивидуалния път". А тази есенциална разлика между социалното и индивидуалното, доста често се опитвам да подчертавам, ма май не ми се получава да ме разбират. В крайна сметка са просто различни пътища, по които човек може да "върви по Пътя си", и отразяват различни възможности за реализиране на двупластовата ни същност, погледната през призмата на индивида - социалната и индивидуалната природа на Човек . В това отношение ще си позволя да цитирам Айнщайн от статията му от 1949г. "Защо социализъм": "Човекът е едновременно самостоятелно същество и социално същество. Като самостоятелно същество той се опитва да защитава своето съществуване и това на своите най-близки хора, да задоволи своите лични желания и да развие своите вродени способности. Като социално същество той се стреми да получи признанието и привързаността на околните, да сподели техните удоволствия, да ги утеши в тъгата им и да подобри условията на техния живот. Единствено съществуването на тези променливи и често конфликтуващи черти на характера на човека и техните специфични комбинации определя степента до която един индивид може да постигне вътрешно равновесие и да допринесе за благосъстоянието на обществото. "
  9. kipenzov

    Свободата и Цялото

    Всички сме "отражения"( някакъв Simulacrum), ама осъзнаването, че живеем в Simulacra and Simulation , в която "тъждествеността" е вече доста "отдалечена" от "оригинала" е вече трудно лично постижение по Пътя! А пък и здравословното "връщане", "приземяване" в обикновеното ежедневие... Дори често се прокрадва и илюзионната убеденост, че такава "връзка" няма, щото "се губи от погледа самата връзка", а това "придава" същинска субстанционалност на Симулацията... и се "губим" ...И аз не знам дали има такива хора в тук пишещите... Точно "незадълбаването" и съответното небалансирано, "еднопосочно" както го нарекох, поднасяне на собствената концепция на автора, бе причина да си изкажа мнението, че Функционализмът е интересна наука, но не и функционалистите. Защото "основата" им е, че ние сме "Дарвиново", "еволюирало животно", или както се самоопределя автора - "мислещо животно", а това за мен е "еднопосочно", небалансирано, неизказващо и контратезата си, и в тази му същност - Чисто Внушение, а не послание към друг Разумен Човек. ... и като самостоятелно такова във форум "Философия", не би следвало да остане без да "му лепна моята критика", според моите критерии за правилност. .. А дали авторът е направил опит, чрез внушения, метафори, да предаде метафизичната концепция за Атмана или Анатмана, вече е въпрос на дискусия, щото за пореден път коментираме автор, който не може да изкаже нещо насочващо за собствените му убеждения, освен това, което вече е споменал, но не е конкретизирал каква му е по-дълбоката концепция с използване на познати термини като "Атман" или "Анатман". На мен, лично, повече ми клони към "Анатмана" с тази му "изначална несамотъждественост", която е характерна за Будизма, "илюзорността на Аза", "взаимовъзникването изпод взаимната обусловеност на съществуването" и съответната липса на реална субстанционалност, "собствена природа", защото няма такава в "непостижимостта" на Пустотата, Шунятата . Да ма намесва и концепта "Бог"!!!! И става "манджа с грозде"!!!! "Пълна каша в главата", което е видно и от прическата му. Обърквацията става тотална, защото "есенцията" на Будисткото схващане за Пустотата, е че "няма Буда природа", извън човешките ни възприятия, както и няма човешки възприятия извън "Природата на Буда", щото всичко взаимовъзниква и е въпрос на "движение по градиента Вътре-Вън" да открием "Същинския Буда". А пък авторът "намесва" християнския концепт(част от доктрината) за "Обективния Бог", който е "безпогрешен автомат", извън нашия илюзорен "фактум на индивидуалността". А така въвежда и представата, че ние, като "Субекти", поради това, че сме "Греховни" сме отроче, на "Нещо", което едва ли не не е и в нас, "отрицание" на Съвършеното. ( "съвършеното", което пък е автоматизирано, на всичкото отгоре, без да се съзнава, че "автоматът" е полярния образ на "чувствения", Танатос и полярния му Ерос, и за това написах за незъзнаваното Деструдо на самия субект-автора. Защото това, че те изгаря вътрешното чувство за несъвършеност, дължащо се на "различността" и сблъсъка със собствените си ниски страсти, когато си ги открил, не означава, че си длъжен да се отречеш от тях, изфабрикувайки си собствена концепция, базирана на малоценността- "греховността". Рационализация на Ума. Просто се изживяваш като Его сравняващо се "болезнено" с Безкрая, с Всичко което Е).
  10. kipenzov

    Свободата и Цялото

    Все още като цъкна на форума пише - "философия", а не "теология"!!! Ама явно за някой може да има изключения! БОГ не притежава, Той е! Това, че несъобразително си цитирал този автор, поднасяйки го безкритично, не означава, че и ти като него не антропоморфизираш инфантилно БОГ! Айде вземи най-накрая да "боравиш" и със собственото си "Отрицание"...
  11. kipenzov

    Свободата и Цялото

    Така и не ме разбрахте, че "локалността" е функция на преживяването в тяло. Те баш в тази ни "локалност" не сме свободни, а имаме свободен избор измежду вече налично!!! Същинската свобода е във Въображението ни! "Там" се проявяват всички "образи","концепции","парадигми". "От там" слизат и "картите", ама когато се предоверим на други хора и спрем да мислим самостоятелно, живеем в техния свят, дори и "водачи" караме МПСто си по "техните карти".
  12. kipenzov

    Егото, що е то?

    Защото "положително" означава НЕЩО! "Отрицателното" е НИЩО! Вече споменах, че едно е да го мислиш, друго е да го кажеш, съвсем друго е да го направиш!
  13. kipenzov

    Егото, що е то?

    На Изток клонят почти изцяло към Идеализма("съзнанието определя битието"). Просто като контрапункт, без желание за продължение, ще изкажа мнение в противовес на твоето, използвайки тезата на Материализма("битието определя съзнанието"! Човек се ражда като "tabula rasa", а всякакви психични предразположения, се дължат на гена, който човекът не "придобива", ами е обусловен от който, както и от местоположението на раждането, защото то определя условията в причинно-следствения свят(неговата детерминираност). Това, че при изследвания на индивидуалното развитие на даден човек, може да се остане с илюзията, че има някаква приемственост откъм трансцендентното е въпрос на спекулация (религиозна вяра, но не и доказана истина). Въпросът е, че при зацикляне в подобна насока на дискусията, нито ще има консенсус на мненията, щото тезите изхождат от парадокси на ума, нито пък ще е по темата! П.п. Парадоксалното се "надскача" с Абсурдното - "и двете са верни!". Щото според Теоремата на Гьодел няма цялостна, математически обоснована теория, която да е напълно истинна в описанието си на света. А Идеализмът и Материализмът като философии са точно такива логически "цялостни, математически обосновани теории". И тук решението идва от един човек, дето много обичал таратор. Попитали го - "Е може ли това да е единственото, което искаш в този момент?", а той помислил и отговорил - "Амиии, два таратора!". Само, че да ядеш от два таратора едновременно ти требват две лъжици, а докато си открием втората ядем последователно...което е по закона за причина-следствие(cause-reaction, causality)... ...хихих, в гората пада дърво и няма свидетели. Паднало ли е дървото?.... хихи
  14. kipenzov

    Свободата и Цялото

    В случая ще използвам думите ти "има ли значение какво е имал предвид автора"? При положение, че формата, под която го е предал съдържа противоречие! Субективността, като понятие се дължи именно на притежаването на Себе!!! А какво твърди автора?!?! "Изначалната Несамотъждественост (Non-self-identity) на Субективността" Е, сори, ама за един човек, незапознат с "по-отнесените" концепции, това дали е удачно!!! Ако "позадълбаем" ще стигнем и до субстанционалността на Аза( концепта за Атман), еветуално "висшата индивидуалност". И това ще бъде единия "ръкав" на доста абстрактния мисловен анализ( водещ до съответното чувство). Но автора го избива на липсата на субстанционалност на Аза, неговата илюзорност, Анатмана, и в хептен "дълбокото/отнесеното" - Пустотата, Шунятата. При положение, че не се застъпва в тезиса и контрапункта, като балансираща позиция, то повествованието си придобива характер на често Внушение за неподготвени по темата!!! Това е в противоречие с моите ценности, особено информирания избор! И не мога да го подмина безкритично!
  15. kipenzov

    Свободата и Цялото

    Извинявам се, но ще карам по ред! Донче, заразителен е трепетът, вълната, на която се носиш, твоят вариант на "карта" с обозначени "Бургас" и "Видин", но... "Водачите" на МПС познават всеки детайл на машината, иначе са просто "Шофьори"! Дори и "Водачите" не могат да отидат на "място", което "го няма" на "картата им"! А в общосподелената представа за света ни("Картата"), в обществото ни "се продават" доста "варианти" на "Картата". Има на български, на английски, на индийски, на суахили, на иврит и т.н. Обаче всички "варианти на картата", независимо на къв език са написани, описват маршрути и местоположения върху "Земното кълбо"!!! Вече сме "дискутирали" за "локалността", ама май сме на различни мнения. Парадигмата, в която, "Случайността" е основата за възникването на Субекта и е определяща за неговата "способност за допускане на грешки", дължаща се на "изначална Неправилност"(отделяне от автомата, който пък е "съвършен") е проекция на вътрешната его-непълноценност. Тя възниква, когато малкото его се съпоставя с Безкрая. Всеки е свободен да се чувства както поиска! Ама е отговорен пред другите какво им "плямпоти", защото това е, с което допринася към Цялото! В моя Свят, в собствената ми Вселена, аз се сблъсквам с цитат на автор, споделил собственоприетата си парадигма! Реагирам, както според мен е правилно - критикувам това, което ограничава познанието! В случая перспективата, че си "грешен" щото си уникален, и на всичкото отгоре, това е обвързано и със случайността на собственото ти съществуване, което би следвало, ако сме безкритични, задължително да се "превърне" във "Фактум за Индивидуалността" е неосъзнато проектиране на собствените предразсъдъци на автора. При такава парадигма, според мен, за да има и контрапункт(баланс), е добре да се изтъкне със същата патетика, че и тази "Невероятна Неповторимост на Уникалното" е начина Цялото да се "ВИДИ" през очите на "Едното". "Безкрайното" да се прояви в "Крайното". Да се подчертае, че съвършеното на несъвършеното е в собствената му несъвършеност. Така принципно се пресича постоянното сравняване, което индуцира непълноценността, от която се раждат парадигмите за "греховността" и "животът в друг свят", но не и настоящия. П.п има едно много готино стихотворение:
×